РЕШЕНИЕ

 

 № 411

 

гр. Пловдив,   23.02. 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Десети състав, в  открито  заседание на  осемнадесети януари  през две хиляди и двадесет и първа година,  в състав:

     

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО АНГЕЛОВ                                                            

                  

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 970 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.128а от АПК, вр. с чл.128, ал.1, т.8 от АПК.

          Делото е образувано по Иск за прогласяване нищожността на съдебно решение, подадено от М.Г.А., с ЕГН **********, чрез адв. Р.К..

          С предявения на заявено правно основание – чл.128а от АПК, ищецът е заявил искане да бъде обявено за нищожно Решение № 9548 от 12.07.2018 г. постановено по административно дело № 2560 от 2018 г. по описа на Върховен административен съд – Пето отделение, с което е оставено в сила Решение № 149 от 23.01.2018 г. по административно дело № 3271 от 2017г. на Административен съд Пловдив, като се твърди, че същото противоречи на закона и добрите нрави.

          С петитума, по същество, след обявяването нищожността на посоченото решение на ВАС, се иска прогласяване нищожността на Заповед № ЗЛС-73 от 06.11.2017 г. на командира на военното формирование 34840 – град Карлово, с която на  М.Г.А. е било наложено дисциплинарно наказание – уволнение.

          При условията на евентуалност се иска, след обявяването нищожността на решение № 9548 от 12.07.2018 г. на ВАС, да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от момента на порочното съдебно действие и да бъде отменено Решение № 149 от 23.01.2018 г. по административно дело № 3271 от 2017г. на Административен съд Пловдив, а по същество се прогласи нищожността на Заповед № ЗЛС-73 от 06.11.2017 г. на командира на военното формирование 34840 – град Карлово.

Претендират се сторените в производството разноски, съгласно приложен списък на разноските /л.68/.

Ответникът - Командир на Военно формирование 34840 - Карлово, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., в писмен отговор, оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура гр.Пловдив – редовно уведомена, не встъпва в производството.

Административен съд Пловдив, десети състав, като провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

По отношение на М.А. е издадена Заповед № ЗЛС-73 от 06. 11.2017г. на Командира на Военно формирование 34840 гр. Карлово, с която на основание чл.243, ал. 1, чл.245, ал. 2, вр 242, т. 1 и чл. 244, т. 7, .чл.165, ал.1, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, чл. 72, т. 3, чл. 73, ал. 1 и чл. 91 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ и т. 9.1 и т.9.2 от Заповед № ОХ-703/07.09.2016г. на Министъра на отбраната на Република България и чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ е прекратен договорът за военна служба и същият е освободен е от военна служба и от длъжност командир на 2 зенитно-ракетно отделение на зенитно-ракетен артилерийски взвод в 1 механизиран батальон при налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение”.

Дисциплинарното наказание е било наложено за това, че на 07.09.2017г. около 23,26 ч. в гр.Калофер по улица „Юмрукчал“ до № 32 с посока на движение от № 34 към № 30 А. управлявал личното си МПС „Опел Зафира“ с рег.№ *** след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Дрегер“, „Alcotest 7510“ с фабричен №  ARBA 0091, което отчело 0,514 промила на хиляда в издишания от водача въздух. М.А. отказал да даде кръв за химичен анализ за изследване на наличие на алкохол. 

Заповед № ЗЛС-73 от 06.11.2017г. на Командира на Военно формирование 34840 гр. Карлово била обжалвана и по съдебен ред, като с Решение № 149/23.01.2018г., постановено по адм.д. № 3271/2017г. (л.96-102 от делото), жалбата на А. била отхвърлена.

М.А. подал касационна жалба срещу така постановения съдебен акт пред ВАС на РБ, който със свое Решение № 9548 от 12.07.2018г. по адм.д. № 2560/2018г. потвърдил изцяло първоинстанционното решение.

В настоящото производство се иска обявяване на нищожност именно на решение № 9548 от 12.07.2018г. по адм.д. № 2560/2018г. на ВАС.

Въз основа на така установените факти, съдът обоснова следните правни изводи:

Предявеният иск е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ.

С разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК е предвидена възможност за обявяване на нищожност на решения, постановени от административните съдилища, извън регламентирания в Глава Дванадесета на АПК институционен контрол, и извън извънредния способ на отмяна, предвиден в Глава Четиринадесета. С изменението на АПК в сила от 01.01.2019 г. в новата разпоредба на чл. 128а АПК изрично е предвидено, че исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно пред съответния административен съд.

Установителният иск с предмет обявяване нищожност на съдебен акт, постановен от административен съд е предявен от активно легитимирано лице срещу съдебно решение, който е неблагоприятен за него.

Разгледана по същество исковата претенция е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Не се съдържа легална дефиниция на нищожността на съдебен акт /решение или определение/, но трайната съдебна практика приема, че нищожността на един съдебен акт може да се обоснове от най-тежки пороци във връзка с формиране волята на съдебния орган, който го е постановил. Следва да е налице порок във функционирането на съда или в надлежното сформиране на състава му, да бъде засегнато изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове или формата на съдебното решение или да е налице абсолютна невъзможност да бъде разбрана изразената воля. В този смисъл, нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено в закона, само от съдебни заседатели, или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или лице, което не е било избрано за съдебен заседател, устното и неподписано решение. За да бъде обявено едно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението.

При преценката на основателността на иска по чл. 128а АПК, съдът следва да се ръководи единствено от критериите за нищожност на съдебните актове, за да не излезе извън следващите се от чл. 128а АПК параметри на дължимата проверка. При това, тъй като става въпрос за исково съдебно производство, в което предвид диспозитивното начало предметът на делото се определя изцяло от ищеца с очертаването на спорното право чрез основанието и петитума на иска му, при проверката съдът е обвързан изцяло от заявените в исковата молба основания за нищожност на решението и преценя наличието на този порок именно при тяхното изследване и съобразяване. Ищецът мотивира искането си за обявяване на нищожност с неяснота на волята на съда – наличието на противоречиви мотиви и противоречие между част от мотивите и диспозитива на решението, както и поради постановяването му извън пределите на правораздавателната власт на съда, съответно поради факта, че изпълнението му би довело до пряко нарушаване на основни принципи, прогласени в националната ни и пряко приложима наднационална правна уредба.

В случаят, твърдените от ищеца нарушения при постановяване на съдебния акт, не са сред изброените пороци, обуславящи нищожност на решението.

Видно от съдържанието му решение № 9548 от 12.07.2018г. по адм.д. № 2560/2018г. на ВАС е постановено от законен /тричленен/ съдебен състав, по смисъла на чл.217, ал.1, предл. първо от АПК, тъй като било обжалвано решение на Административен съд-Пловдив , като първоинстанционен админис-тративен съд. Посочените в решението трима върховни съдии са участвали в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото, а именно на 04.06.2018г., видно от надлежно съставения съдебен протокол, който е официален удостоверителен документ и съдът е обявил, че ще се произнесе със съдебен акт, след съвещание. На 12.07.2018г. било постановено решението на касационната инстанция, което било подписано  от всички членове на състава. Спазена е предвидената от закона форма на акта по смисъла на чл.235, ал.4 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Атакуваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.172а от АПК, и съдържа всички изискуеми реквизити, а както вече бе отбелязано по-горе, актът е постановен, съобразно правомощията на съда, регламентирани в нормата на чл.222, ал.1 от АПК. Противно на изложеното от ищцовата страна, волята на състава на касационната инстанция е изразена ясно и недвусмислено.

В настоящият случай, изразените в искането и писмените бележки твърдения за наличие на пороци, които според ищеца обосновават извод за нищожност са относими изцяло към съществото на спора, решен от Върховния административен съд. Изложените от ищеца доводи за нищожността на съдебното решение, с коментар на неговото съдържание биха могли да се обсъждат, ако се проверява правилността на съдебния акт. Това обаче съгласно нормативната уредба е изключително правомощие само на касационната инстанция, а не на съда, разглеждащ настоящото искане. С други думи, правилността на първоинстанционния съдебен акт може да се проверява от касационния съд, но решението на последната инстанция не подлежи на проверка за правилност /законосъобразност/ от друга съдебна инстанция, с изключение на производствата по реда на Глава 14-та от АПК „Отмяна на влезли в сила съдебни актове“, каквото хипотеза не е налице в случая.  В този смисъл, проверка правилността на касационния съдебен акт би било недопустимо, защото настоящият съд не разполага с подобни правомощия.

Следва да се подчертае, че в настоящото производство съдът не е компетентен да разгледа и разреши въпроси свързани с правилността /законосъобразността/ на съдебния акт, предвид императивната разпоредба на чл.223 от АПК, указваща че този акт е окончателен. Несъгласието на ищцовата страна с възприетите от касационния съдебен състав факти и обстоятелства, респективно направените изводи по съществото на спора не може да обуслови наличие на основание за обявяване нищожност на този съдебен акт. Следователно, не са налице пороци, свързани с валидността на съдебното решение на касационния съд.

Съдът намира, че е сезиран с допустим и редовен иск за обявяване нищожността на влязло в сила съдебно решение, по реда на чл. 128а АПК, от страна по делото, решението по което се моли да бъде обявено за нищожно. Искът е подаден пред компетентния съд, предвид разпоредбата на чл. 128а, ал. 2 АПК. Искът за прогласяване на нищожност на съдебен акт е установителен по своя характер и е средство за преодоляване на правен спор между страните, участвали в делото, по което е постановен този акт. По тази причина страни в производство по чл. 128а АПК са страните, участвали в делото, по което е постановено решението, чиято нищожност се иска.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора, се явява основателно своевременно направеното от пълномощника на ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на ВАС на РБ в полза на ответника следва да бъде присъдено такова възнаграждение в размер, съобразно предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, а в конкретният случай за защита по административно дело без материален интерес, каквото е искането за обявяване нищожност на съдебно решение, в случаят намира приложение нормата на чл.8, ал.3, вр. ал.2 от Наредбата /в актуалната редакция, последно изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г./, поради което възнаграждението следва да бъде в размер на 500 /петстотин/ лева.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, 10 състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на М.Г.А., с ЕГН **********, за обявяване нищожността на Решение № 9548 от 12.07.2018 г. постановено по административно дело № 2560/ 2018 г. по описа на Върховен административен съд – Пето отделение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСЪЖДА М.Г.А., с ЕГН **********, да заплати на Военно формирование 34840-Карлово сумата от 500 /петстотин/ лева, за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :