Решение по дело №812/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20469
Дата: 12 ноември 2024 г.
Съдия: Константин Александров Кунчев
Дело: 20241110100812
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕ.Е
№ 20469
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседа.е на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в след.я състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110100812 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е по предяве. от „БАЛКСАНСКИ“ ООД срещу „У. 47“ ООД
обективно и субективно съедине. осъдител. искове с правно основа.е чл. 160, ал. 3, ал. 4 и ал.
5 ЗУТ за осъждане на ответ.ка да заплати на ищеца сумата от 4 332,82 лв., с ДДС
представляваща компенсаторно обезщете.е в размер на стойността на необходимите СМР за
отстраняване на недостатъците на извърше.те СМР на обект ЦДГ - „Люляче“, ведно със
законната лихва, считано от 03.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност ищецът е предявил иск с правно основа.е чл. 265, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД за заплащане на разходите, необходими за поправка на дефектите, констатира.
във връзка с изпълне.ето на договор за строителство № Д 19001723ВН от 12.09.2019 г. - сума
в общ размер на 4 332,82 лв., с ДДС представляваща компенсаторно обезщете.е в размер на
стойността на необходимите СМР за отстраняване на недостатъците на извърше.те СМР на
обект ЦДГ - „Люляче“, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е определен за изпъл.тел на обект: ДГ № 47 „Людяче” - основен
ремонт и реконструкция на площадки за игра на открито и спорт, находящи се в ДГ № 47
„Людяче”, УПИ I „за детско заведе.е”, кв. 2а, по плана на кв. „Галата”, гр. Варна“ но силата
на сключен с община Варна договор за строителство № Д 19001723ВН от 12.09.2019 г.
Посочва, че при изпълне.е на посоче.я обект е привлякъл ползването на подизпъл.тел, а
именно ответното дружество „У. 47“ ООД, ЕИК: ***, съгласно сключен договор от
16.10.2019 г., като последното е поело ангажимента да извърши след.те строително монтаж.
работи: полагане със залепване на ударопоглъщащи, тартанови плочи 40/40/4 см. с обща
1
площ от 285 кв.м. и полагане на саморазливна, каучукова настилка 3 см. със завършващ слой
EPDM гранули с обща площ от 216 кв.м. Твърди, че по силата на процес.ят договор от
16.10.2019 г. и в частност по силата на раздел VI, т. 1 ответ.кът е поел да обезпечи
нормалното функцио.ране и ползване на завърше.те строител. работи и отстраняване на
скритите дефекти по изпълнената каучукова настилка след приемането и за срок от 5 годи.,
като дейностите по приемана на изпълненото се осъществили с приемо - предавателен
протокол от 15.01.2020 г. и считано от тази дата започна да тече договоре.ят между стра.те
гаранционен срок от 5 годи.. Навежда твърде.я, че в рамките на гаранцион.ят срок, а именно
на 26.09.2023 г. възложителят в лицето в община Варна, действаща чрез общинското си
предприятие „Инвестиционна политика“, установил появили се скрити дефекти в
изпълненото, част от които се изразяваха в отлепяне и повдигане на изпълнената от страна
на ответното дружество каучукова настилка. Скритите недостатъци се изразили в
неправилно и в наруше.е на технологич.те правила залепване на ударопоглъщащите,
тартанови плочи 40/40/4 см. с обща площ от 285 кв.м, което е довело до цялостното им
отлепяне и повдигане, респективно до невъзможност настилката да се ползва по
предназначе.е, като обстоятелство е обективирано в констативен протокол от 26.09.2023 г.
Сочи, че на основа.е разписа.ят протокол, ответното дружество с писмо № 77 от 02.10.2023 г.
е уведомено за появилите се дефекти на изпълне.ето строително монтаж. работи, като му е 2
определен срок за отстраняване на дефектите появили се в рамките на гаранцион.ят срок.
Ответното дружество, не отговорило на изпратеното по електронен път писмо № 77 от
02.10.2023 г., както и е отказало да получи изпратената куриерска пратка, в следствие на
което „БАЛКСАНСКИ“ ООД, ЕИК *** отстра.ло появилите се дефекти в срока на
гаранцията със свои сили и средства, като сторе.те разходи са в общ размер на 4 332,82 лв.
Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответ.ка, с
който се излагат аргументи за неоснователност и недоказаност на предяве.я иск. Посочва, че
възложената с договор от 16.10.2019 г. работа е изпълнена качествено и в договоре.те
срокове, като същата е приета без забележки. С Протокол № 1 от 15.01.2020 г. са установе.,
завършването и подлежащите на заплащане въз основа на протокола видове строител. и
монтаж. работи. Оспорва описа.ето посочено в констативен протокол от 26.09.23 г. за
констатира. дефекти , както и твърде.ето на ищеца, че дружеството е уведомено за
появилите се дефекти на изпълне.те строително монтаж. работи, което е следвало да се
извърши съгласно процес.я договор, поради което оспорва и приложе.те разписки от ЕКОНТ
от дата 05.10.2023 г. с твърде.ята, че такова съобще.е не е връчвано на адреса и не е
отказвано получаване на същото. Оспорва твърде.ето за неправилно и в наруше.е на
технологич.те правила за залепване на ударопоглъщащите тартанови плочи с размер 40/40/4
см., както и че плочите са изметнати поради неправил.я им първоначален монтаж, като
невярно, необосновано и твърдяно при липсата на доказателства. Оспорва твърде.те за
извърше. от ищеца дейности по повторното залепване/закрепване на процес.те плочи с
полиуретаново лепило, коването им и други посоче. действия, като навежда твърде.я, че или
същите не са извърше., тъй като не е било нужно извършването им или не са извърше. в
2
соче.я обем. Оспорва и размера на извърше.те разходи. Навежда твърде.я, че ищцовото
дружество не разполага с тех.чески ресурс, за да извърши твърде.те в исковата молба СМР, а
именно професионал. инструменти необходими при монтаж. Ето защо моли исковете да
бъдат отхвърле., като претендира разноските по производството.
Съдът, като съобрази прав.те доводи на стра.те, събра.те писме. доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Софийски районен съд, 53-и състав е сезиран с осъдителен иск с правно основа.е чл.
160, ал. 3,4 и 5 от ЗУТ и с иск по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД в условията на обективно и
евентуално съединяване.
По иска с правно основа.е чл. 160, ал. 3,4 и 5 от ЗУТ:
На основа.е чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване след.те правопораждащи факти: 1) че между стра.те е въз.кнало твърдяното
материално правоотноше.е по Договор от 16.10.2019 г., който „ У. 47“ ООД е поело
ангажимента да извърши след.те строително монтаж. работи: полагане със залепване на
ударопоглъщащи, тартанови плочи 40/40/4 см. с обща площ от 285 кв.м. и полагане на
саморазливна, каучукова настилка 3 см. със завършващ слой EPDM гранули с обща площ от
216 кв.м. 2) в договора да е предвидена гаранционна отговорност на изпъл.теля-ответ.к, 3)
наличието на дефекти, въз.кнали в рамките на гаранцион.я срок; 4) както и размера на
разходите, необходими за поправката на въз.кналите в гаранцион.я срок недостатъци.
Ответ.кът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е платил
процес.те суми или че е извършил дейност по отстраняване на проявилите се дефекти,
респективно, че същите се дължат на причи., за които той не носи отговорност.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже въз.кването на главен дълг,
изпадането на длъж.ка в забава и размера на обезщете.ето за забава.
По евентуал.я иск с правно основа.е чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже виновно неизпълне.е на работата от ответ.ците и наличие на недостатъци в работата,
настъпилите имуществе. вреди под формата на претърпяна загуба в размер на сумите,
изплате. за отстраняване на недостатъците в изработеното.
В тежест на ответ.ка е да докаже, че е изпъл.л качествено задълже.ята си по договора.
След като съобрази фактическите и прав. доводи на стра.те с определе.е № 23882 от
10.06.2024 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
между стра.те има сключен договор от 16.10.2019 г., с който „ У. 47“ ООД е поело
ангажимента да извърши след.те строително монтаж. работи: полагане със залепване на
ударопоглъщащи, тартанови плочи 40/40/4 см. с обща площ от 285 кв.м. и полагане на
саморазливна, каучукова настилка 3 см. със завършващ слой EPDM гранули с обща площ от
216 кв.м.
Като също така обявеното за безспорно обстоятелство се подкрепя и от останалия
3
доказателствен материал по делото.
По делото е приложен подписан Договор № Д 19001723ВН от 12.09.2019 г. между
общ. Варна, в качеството на възложител, и „БАЛКСАНСКИ” ООД, в качеството на
изпъл.тел, по силата на който изпъл.телят се е задължил да извърши СМР за обект: ДГ № 47
„Людяче” - основен ремонт и реконструкция на площадки за игра на открито и спорт,
находящи се в ДГ № 47 „Людяче”, УПИ I „за детско заведе.е”, кв. 2а, по плана на кв.
„Галата”, гр. Варна“. Съгласно чл. 18 от посоче.я договор изпъл.телят може да сключи
договор за подизпълне.е с един или няколко от посоче.те подизпъл.тели в офертата му за
изпълне.е на обществена поръчка. Като сключването на договор за подизпълне.е не
изключва отговорността на изпъл.теля към възложителя, а изпъл.телят се задължава да
обезпечи точното изпълне.е на договора от подизпъл.теля. Съгласно чл.49 от договора за
извърше.те СМР се прилагат ми.мал.те гаранцион. срокове съгласно Наредба № 2 от
31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и ми.мал.
гаранцион. срокове за изпълне. строител. и монтаж. работи, съоръже.я и строител. обекти по
отноше.е на СМР, за които предвиде.ят гаранционен срок е над 60 месеца, а всички останали
гаранцион.ят срок е определен с договора на 60 месеца. Съгласно чл. 63 от договора при
констатира. дефекти в гаранцион.я срок изпъл.телят се задължава да отстра. дефектите.
По делото е представен подписан Договор за доставка и монтаж на каучукови
настилки от 16.10.2019 г., сключен между „Б-и” ООД, в качеството на възложител, и „У. 47”
ООД, в качеството на изпъл.тел, съгласно който изпъл.телят се задължава да достави и
монтира около 215 кв.м. разливна каучукова настилка и каучукови плочи, съгласно Оферта-
Приложе.е 1, за обект: ДГ № 47 „Людяче” - основен ремонт и реконструкция на площадки за
игра на открито и спорт, находящи се в ДГ № 47 „Людяче”, УПИ I „за детско заведе.е”, кв.
2а, по плана на кв. „Галата”, гр. Варна“. Съгласно т. VI.1 Гаранцион.ят срок за настилките се
определя на 5 годи., както и гаранцион.ят срок за монтажа. Съгласно т. VI.3 изпъл.телят
длжи отстраняване на недостатъците, които са въз.кнали в хода на нормалната експлоатация
на обекта. Като съгласно т. 5 възложителят се задължава да уведоми незабавно изпъл.теля за
откритите дефекти в рамките на гаранцион.я срок. Договорът представлява частен
диспозитивен документ и като такъв той е обвързващ за стра.те, доколкото не е оспорена
неговата автентичност съгласно чл. 180 ГПК.
При гаранционната отговорност изпъл.телят отговаря не само за скритите и яв.те
недостатъци, които са налице при приемане на работата, но и за тези недостатъци, които са
се появили в тече.е на използването на изработеното през гаранцион.я срок, с оглед поетото
с гаранцията задълже.е изработеното да съхра. посоче.те в гаранционното споразуме.е
качества и свойства в определе.я гаранционен срок. Основно предназначе.е на
гаранционната отговорност е поемане от строителя/изпъл.теля на задълже.е за осигуряване
на нормалното функцио.ране и ползване на завърше.те строител. обекти, респективно
извърше.те СМР в обектите, от една страна, и на задълже.е за отстраняване на скритите
недостатъци за негова сметка, от друга страна. При осъществяване на елементите на
фактическия състав на гаранционната отговорност изпъл.телят е длъжен да възстанови
4
нормалното функцио.ране и ползване на обекта, респективно да поправи недостатъка, освен
ако докаже, че са налице основа.я за освобождаване от гаранционна отговорност (така:
Реше.е № 60113 от 11.11.2021 г. по к. т. д. № 1321 / 2020 г. на Върховен касационен съд).
По делото е приложен и приет Констативен акт за установяване на годността за
приемане на строежа от 28.10.2020 г. между Община Варна като възложител, „Со.ка ЛД”
ЕООД като проектант и „Б-и” ООД като изпъл.тел, с който е прието, че строеж ДГ № 47
„Людяче” - основен ремонт и реконструкция на площадки за игра на открито и спорт,
находящи се в ДГ № 47 „Людяче”, УПИ I „за детско заведе.е”, кв. 2а, по плана на кв.
„Галата”, гр. Варна“ е изпълнен съгласно одобре.те проекти, изисква.ята към строежите по
чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и наличната строителна документация в достатъчна степен
характеризира изпълненото строителство. Този констативен акт представлява частен
удостоверителен документ и като такъв не се ползва с материална доказателствена сила и
следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убежде.е с оглед всички доказателства по
делото (така: Реше.е № 65/16.07.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на II ТО на ВКС , Реше.е № 53
от 07.01.2020 г. по в. т. д. № 4347 / 2019 г. на Апелативен съд - София). Доколкото ищецът
е подписал посоче.я констативен акт, то следва да се приеме, че с него е признал неизгод.я за
него факт в настоящото производство, че към момента на приемане на изпълне.ето не са
констатира. яв. или скрити недостатъци в резултат на дейността на неговия подизпъл.тел –
ответ.к по настоящото дело.
По делото е приложен и приет констативен протокол от 26.09.2023 г. между
Общинско предприятие „Инвестиционна политика”, представлявано от Христина .колаева
на длъжност експерт гаранцион. срокове, „Б-и” ООД, представляван от Руска С.ова, и
Община Варна, представлявана от Венелина Желева, с който се констатира отлепване и
повдигане на тартанова настилка на детски площадки в двора на обект: ДГ № 47 „Людяче” -
основен ремонт и реконструкция на площадки за игра на открито и спорт, находящи се в ДГ
№ 47 „Людяче”, УПИ I „за детско заведе.е”, кв. 2а, по плана на кв. „Галата”, гр. Варна“,
както и проблем със затваряне на врата към детска площадка на яслена група.
Посоче.ят констативен протокол представлява частен удостоверителен документ и
като такъв той представлява доказателство само за това, че изявле.ята, произхождат от
лицата, които са го подписали (арг. от чл. 180 ГПК). Доколкото посоче.ят констативен
протокол не носи подписа на ответ.ка по делото той не може да бъде тълкуван като
извънсъдебно призна.е на неизгоден за него факт, а следва да бъде преценяван по вътрешно
убежде.е на съда и с оглед на останалия доказателствен материал по делото (така напр.
Реше.е № 32 от 18.06.2019 г. по т. д. № 1109 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во
тър. отделе.е).
По делото са събра. глас. доказателстве. средства чрез разпит на свидетелката Руска
С.ова. Св. С.ова свидетелства, че 2023 г. са констатира. дефекти, изразяващи се в масово
надигане на плочите. Констатирала е 5-точково залепване, като след като са премахнати
отлепилите се плочки е забелязала, че липсва лепило под бордовете, поради което счита, че е
влизала вода заради липсата на добра връзка. След това са ремонтирали участъка. Посочва,
5
че подизпъл.телят не е отговарял на обажда.ята и не са можели да се свържат с него. На
въпроси от процесуал.я представител на ответ.ка посочва, че всички плочки са били отлепе.,
но не може да отговори колко лепило е положено.
Настоящата съдебна инстанция приема показа.ята на св. С.ова за достовер., тъй като,
прецене. по правилата на чл. 172 ГПК, са последовател., житейски и правно логич., като не
се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на прав.я спор, предмет на делото. Макар
свидетелката да е в трудово правоотноше.е с ищеца по делото, изложе.те от нея показа.я
отговарят на останалия доказателствен материал по делото. Въпреки че е логично с оглед
изминалия период от време свидетелят да няма точен, достатъчно конкретен и подробен
спомен за някои обстоятелства, а да си спомня фактите в по-обобщен вид, основното, което
има значе.е е, че показа.ята касаят факти, които са възприети лично от свидетеля и изложе.те
показа.я са житейки и правно логич. и последовател..
По делото са събра. глас. доказателстве. средства чрез разпит на свидетеля Любослав
Станев. Св. Станев свидетелства, че монтажът на плочите се извършва върху предварително
подготвена основа, като твърди, че замерват влагата с влагомер. Посочва, че когато се
монтират може да се наблюдават дефекти, но посочва, че плочите не се .велират и не се
коват с пиро.. Сочи, че не са били уведомява. от ищеца за недостатък на плочите.
Настоящата съдебна инстанция приема показа.ята на св. С.ова за достовер., тъй като,
прецене. по правилата на чл. 172 ГПК, са последовател., житейски и правно логич., като не
се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на прав.я спор, предмет на делото.
По делото е изготвено и прието заключе.е по съдебно-тех.ческа експертиза, в което
вещото лице е установило, че е налице отлепване на каучуковата настилка поради слаба и
некачествена основа заради висока влажност (над 55-65 %), .ска температура на въздуха (под
9 ºC), както и висока температура – над 35 ºC. Вещото лице констатира, че основата, върху
която е положена каучуковата настилка не е с достатъчна рав.нност и има образува. грапави..
Вещото лице е установило, че недостатъците върху ударопоглъщащите тартанови плочи към
момента на поставянето им при обикновен преглед не са констатира., а са се появили в хода
на експлоатацията им. Поради цикличността на високи и .ски температури, както и високата
влажност, които влияят на адхезията на плочите и основата. Като вещото лице е изчислило,
че необходимите разходи за поправяне на дефектите възлиза на 1710 лв.
В открито съдебно заседа.е от 09.10.2024 г. вещото лице на въпрос от процесуал.я
представител на ответ.ка пояснява, че разходната норма на лепило зависи от гърбавостта на
основата, посочва, че плочките не се .велират, а се притискат с пясък и не се заковават с
пиро.. Посочва, че биха се появили изкривява.я, ако има недостатъци, но те би трябвало да
се появят до 2-3 месеца. Излага съображе.я, че не е възможна подмяната на всички плочки.
Съдът, като извърши преценка на заключе.ето по съдебно-почерковата експертиза, на
основа.е чл. 202 ГПК счита, че следва да кредитира така направе.те изводи, тъй като
заключе.ето е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
отговорило изчерпателно на поставе.те задачи, като по делото липсват доказателства, че то е
6
действало недобросъвестно или е заинтересовано от изхода на делото.
При съвкупната преценка на заключе.ето на вещото лице и събра.те глас.
доказателстве. средства, настоящата инстанция счита, че е установено обстоятелството, че в
хода на експлоатация на строежа са се появили дефекти в рамките на гаранцион.я срок от 5
годи., изразяващи се в отлепване и повдигане на положената тартанова настилка. Съгласно
кредитираната от съда съдебно-тех.ческа експертиза причината за отлепването на плочките
е слаба и некачествена основа поради висока влажност (над 55-65 %), .ска температура на
въздуха (под 9 ºC), както и висока температура – над 35 ºC. Като вещото лице е посочило, че
е било необходимо своевременното премахване на дреб. частици върху повърхността и ако е
нужно да се извърши допъл.телна циментова замазка. Предвид обстоятелството, че
изпъл.телят е търговец (по арг. от чл. 1, ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 63, ал. 1 ТЗ), той следва да
полага грижата на добрия търговец при сключване на търговски сделки (чл. 302 ТЗ).
Търговският закон е предвидил една по-завишена грижа, която следва да полагат търговците
с оглед на факта, че те са професионалисти. В настоящия случай от заключе.ето на вещото
лице не може еднозначно да се заключи дали причината за образува.те неравности е
изпълне.ето на самата основа или непочистването на подоб. дреб. частици. Посоченото
обстоятелство обаче е ирелевантно за изхода от прав.я спор, тъй като предвид завишената
степен на дължима грижа от изпъл.теля той е следвало да извърши надлежното почистване
на основата от такива частици и да се увери, че тя е подходяща за полагане на каучуковата
настилка. Съгласно чл. 260 от ЗЗД изпъл.телят е длъжен да съобщи на възложителя, ако
даде.ят му проект или доставе.ят му материал е неподходящ за правилното изпълне.е на
работата, и да иска извършване на нуж.те проме. в проекта или доставяне на подходящ
материал, в противен случай той отговаря за вреди (чл. 260, ал. 2 ЗЗД). С оглед на това
изпъл.телят носи гаранционна отговорност спрямо възложителя, освен ако докаже, че е
налице обстоятелство, което да изключва гаранционната му отговорност (така: Реше.е №
1815 от 29.09.2017 г. по т. д. № 7546/2012 г. на Софийски градски съд).
Съгласно т. VI. 5 от договора между възложителя и изпъл.теля възложителят се
задължава да уведоми незабавно изпъл.теля за открити дефекти в рамките на гаранцион.я
срок, като няма право да отстранява сам откритите дефекти без да е уведомил за това
изпъл.телят. Като наруше.ето на тази клауза води до право на изпъл.теля да откаже да
отстра. недостатъците. Съгласно т. V.2 уведомле.ето за въз.кналите недостатъци следва да е
направено в писмена форма.
По делото са приложе. и приети бележки от куриер, в които е отразено, че
получателят е отказал да получи пратката и е положен подпис, с който това е удостоверено.
По делото е приложен и приет препис от електронен документ, заверен от страната,
съгласно чл. 184 от ГПК, от който е видно, че посредством имейл е изпратено писмо за
извършване на оглед във връзка с ангажирането на гаранционната отговорност на изпъл.теля
до имейл адреса, посочен в договора. Съгласно т. VII.3 от договора между стра.те всички
съобще.я и уведомле.я между стра.те следва да са в писмена форма, която се смята за
спазена при отправянето им на посоче. в договора адреси. Електрон.ят документ изрично е
7
уреден от ГПК като годно доказателствено средство, но при преценката му следва да бъдат
съобразе. и правилата на ЗЕДЕУУ. Електронен документ означава всяко съдържа.е,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. с чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверител.те услуги при електрон. трансакции на вътреш.я пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.)). Като ал. 2 изрично постановява,
че писмената форма се смята за спазена, когато е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявле.е. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронно изявле.е е словесно
изявле.е, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и представяне на информацията. Съгласно чл. 13 от ЗЕДЕУУ квалифицира.ят
електронен подпис се приравнява на саморъчен по силата на закона, а усъвършенства.ят
електронен подпис и обикнове.ят електронен подпис се приравняват на саморъчен само при
изрична уговорка на стра.те. Систематичното тълкуване на тези разпоредби и клаузата на т.
VII.3 от договора по правилата на чл. 20 от ЗЗД води до заключе.ето, че стра.те са уговорили
изрично, че приравняват електрон.те изявле.я, подписа. с обикновен или с усъвършенстван
електронен подпис на саморъчен подпис. Предвид липсата на квалифициран електронен
подпис, положен под уведомителното писмо, това обстоятелство е релевантно, доколкото
приравнявайки обикнове.я и усъвършенства.я електронен подпис на саморъчен, ищецът е
изпъл.л задълже.ето си да уведоми ответ.ка за въз.кналите дефекти и за необходимостта от
тяхното отстраняване в писмена форма. Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ електронното изявле.е е
получено с постъпването му в информационната система на получателя, като съгласно чл. 11
от ЗЕДЕУУ се смята, че изявле.ето е узнато от получателя в разумен срок след
получаването. В националната правна система се възприема, че релевантен е моментът на
получаването, а не на узнаването (арг. от чл. 14, ал. 1 ЗЗД, чл. 11 ЗЕТ). Следователно с
постъпването на електронното съобще.е в информационната система на получателя, ищецът
е уведомил ответ.ка съобразно изисква.ята на сключе.я между тях договор.
Дори и съдът да възприеме, че уведомле.ето чрез имейл не е надлежно, то предвид
формулировката на клаузата: „За Изпъл.теля: гр. София, Околовръстен път 36”, Перла Парк,
ет. 2 или на електронна поща…” при тълкуването на клаузата на договора по чл. 20 от ЗЗД
следва да се направи извода, че електронното изявле.е е един от двата алтернативно даде.
начина за уведомяване на страната. Доколкото уведомителното писмо е изпратено и чрез
куриер и предвид аналогичното приложе.е на принципа, че за пораждане на правното
действие на изявле.ето е необходимо получаването му, но не и узнаването му, отново следва
да се приеме, че ищецът е изпъл.л задълже.ето си по договора да уведоми насрещната страна
за въз.кналите дефекти. Потенциал. доводи за несвоевременност на уведомяването биха се
явили неосновател., тъй като съгласно съдебната практика при гаранционната отговорност
всяко уведомяване в рамките на гаранцион.я срок е релевантно и води до валидно въз.кване
на гаранционното задълже.е (така: Реше.е № 114 от 16.09.2013 г. по т. д. 1075/2011 г. на
ВКС, II т. о.).
8
Съгласно т. VI.4 от договора между стра.те изпъл.телят не носи отговорност за
дефекти, въз.кнали в резултат на допъл.телна монтажна дейност върху завърше.те работи,
меха.ч. уврежда.я, форсмажор. обстоятелства и експлоатация на съоръже.ята не по
предназначе.ето им. Съгласно кредитираната съдебно-тех.ческа експертиза причи.те за
повдигането и отлепването на плочките са недостатъчната рав.нност на основата и
метеорологич.те условия. Посоче.те обстоятелства нямат характер на изключващо
гаранционната отговорност обстоятелство. Първо, те не представляват резултат от
монтажната дейност върху завърше.те вече работи .то представляват експлоатация на
съоръже.ето не по предназначе.ето му. Трето, те не са и форсмажор, доколкото по-високата
влажност на въздуха и температур. амплитуди между 9 и 35 ºC не са непредвидими събития,
а обектив. закономерности, които са типич. за географската ширина, на която е извършван
строежа.
Гаранцион.ят срок е елемент от гаранционното задълже.е. По своята правна същност
той е период от време, в тече.е на който се гарантира наличието на установе. качества и
свойства на вещта, предмет на договора, и през който период гарантът носи материална
отговорност за недостатъци и повреди при условие, че купувачът е спазил изисква.ята за
правилното съхраняване и надлежната й употреба (така: Тълкувателно реше.е №
88/28.02.1984г. на ОСГК на ВС). По този начин гаранционната отговорност не се покрива с
отговорността за недостатъци, а касае такива, които са въз.кнали след предаване на вещта и
по време на ползването на вещта (така: Реше.е № 556 от 07.04.1998г. по гр. д. № 2119 /1997
г. на Върховен касационен съд , V г.о.).
Настоящата съдебна инстанция счита, че в процес.я случай са осъществе.
необходимите елементи на фактическия състав на гаранционната отговорност: 1/ в договора
за изработка от 16.10.2019г. е предвидена гаранционна отговорност на ответ.ка – изпъл.тел,
обезпечаваща нормалното ползване на изпълненото от него доставяне и полагане на
тартанова настилка за срок от 5 годи., считано от датата на подписване на Констативен акт за
установяване на годността за приемане на строежа от 28.10.2020 г.; 2/ установяване на
недостатъци на изпълне.те СМР - отлепване и повдигане на тартанова настилка на детски
площадки в двора на обект: ДГ № 47 „Людяче” - основен ремонт и реконструкция на
площадки за игра на открито и спорт, находящи се в ДГ № 47 „Людяче”, УПИ I „за детско
заведе.е”, кв. 2а, по плана на кв. „Галата”, гр. Варна“; 3/ проявяване на скритите недостатъци
в рамките на гаранцион.я срок, който би изтекъл на 28.10.2025 г.; 4/ в основната си част
появилите се скрити недостатъци не са резултат на неправилна експлоатация, а са
вследствие на некачествено проектиране и неправилен монтаж; 5/ изпъл.телят е уведомен за
скритите недостатъци и е поискано тяхното отстраняване в рамките на гаранцион.я срок, т.
е. субективното притезателно право на възложителя да претендира от изпъл.теля
отстраняване на недостатъците е упражнено в гаранцион.я срок.
Поради това настоящата инстанция счита, че не дължи произнасяне по евентуал.я
иск.
С молба от 09.10.2024 г. ищецът е заявил измене.е на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК,
9
като е намалил размера на претенцията си до сумата от 1710 лв. по иска с правно основа.е
чл. 160, ал. 3 вр. с ал. 4 и 5 ЗУТ и е намалил размера на претенцията си по иска с правно
основа.е чл. 86, ал.1 ЗЗД до законната лихва за забава върху глав.цата от 1710 лв. за периода
от предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Съгласно разпоредбата на чл.
214, ал. 1 ГПК измене.ето на размера на иска може да се извърши до приключване на
съдебното дирене в първоинстанционното производство.
При този изход на прав.я спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецът. Той претендира присъждането на разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива както следва: заплатена държавна такса в размер на 68,40 лв.,
заплатен депозит за вещо лице в размер на 450 лв. и заплатено адвокатско възнагражде.е в
размер на 740 лв – общо 1258,40 лв. Страната не е представила доказателство за заплащане
на адвокатски хонорар и поради това не следва да му бъде присъждан такъв (така: т. 1 от
Тълкувателно реше.е № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). За
останалите разноски страната е представила доказателства, поради което следва да му бъдат
присъде. посоче.те разноски в общ размер на 514,40 лв..
Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основа.е чл. 160, ал. 3 вр. с ал. 4 и 5 от ЗУТ "У. 47" ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управле.е: гр. София, р-н Триадица, ж.к. кв. Кръстова вада, бул. Джон
Атанасов № 2, ет. 3, ап. 13, да заплати на "Б-И" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управле.е: гр. Белослав, ул. АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ № 1, сумата от 1710 лв.
/хиляда седемстотин и десет лева/, ведно със законната лихва за забава от деня на
предявяване на исковата молба (03.01.2024 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основа.е чл. 78, ал. 1 от ГПК "У. 47" ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управле.е: гр. София, р-н Триадица, ж.к. кв. Кръстова вада, бул. Джон Атанасов №
2, ет. 3, ап. 13, да заплати на "Б-И" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управле.е: гр.
Белослав, ул. АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ № 1, сумата от 514,40 лв. / петстотин и
четиринадесет лева и четиридесет стотинки/, представляващи разноски за
първоинстанционното производство.
РЕШЕ.ЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобще.ето до стра.те пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от реше.ето да се връчи на стра.те на основа.е чл. 7, ал. 2 ГПК!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10