Р
Е Ш Е Н И Е
№ 5507
гр.Варна 06.12.2019год
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание,
проведено на шести ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Румяна Христова
при
участието на секретар Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14614/2019г. по описа на ВРС,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от Т.П.И. с ЕГН **********, пост.адрес ***,адрес за призоваване: *, чрез адв.
М.Н.- ВАК, с адрес ***, тел.0889 714760 ПРОТИВ: И.М.Д. , ЕГН: ********** с
адрес: ***, * по Закона за защита от домашното насилие
Молителката излага,че се нуждае
СПЕШНО от мярка за закрила по реда на ЗДДН, поради действията на ответника И.М.Д.
с ЕГН **********, представляващи актове на домашно насилие по смисъла на чл.2
от ЗЗДН.
Молителката и ответникът имат общо дете- М. И. Д., родено на ***г., като детето
към момента живее при майката. Двамата са били във фактическо съжителство до
21.07.2019г., Понеже молителката живее на първи етаж в къща, собственост на
родителите й в *, И. е живял при нея на семейни начала до посочената дата,
въпреки че същият работи в гр.Добрич и през работните дни преспива в дома на
своята майка в гр.Добрич.
Страните по делото са разделени от 21.07.2019г, когато майката на
ответника( Н. И. С.) нанася побой над молителката, за което в момента има
образувано НЧХД 3797/ 2019г., насрочено за 17.09.2019г., както и гр.д.№ 13150/
2019г. по описа на ВРС за защита от домашно насилие срещу Н. И. С., насрочено
за 16.09.2019г.
Към настоящият момент между И.М.Д. и Т.П.И., е налице спор за родителските
права върху детето и е налице съдебно производство-гр.д.№ 12348/ 2019г. по
описа на ВРС.
Въпреки, че страните по делото са разделени, въпреки наличието на съдебни
дела, ответникът осъществява домашно насилие над молителката - психически
тормоз , изразяващ се в следното: през различни интервали от време прави опити
да причаква молителката пред домът й, за да й вдига скандали и прави опити да
влезе в домът й.
Сочи следните актове на насилие: на
24.08.2019г., между 16,30ч и 17,30ч. пред
домът на молителката в *, И.М.Д.
паркира автомобила си и се опитва да влезе в двора на къщата, но след като не
успява, обикаля по улицата до 21 ч., за да дебне молителката заедно с още
четири човека, които го придружават- една жена и трима мъже;на 31.08.2019г.
около 16ч. ответникът отново идва пред къщата на молителката и се опитва да
влезе в двора на къщата, но след като не успява, обикаля улицата до 18,30ч., за
да я дебне, като в същото време не спира да й звъни по телефона- молителката
има 58 пропуснати обаждания от ответника за този часови интервал;на
03.09.2019г. към 18ч. И. отново идва пред къщата на молителката, за да я
причаква, като за да се прибере вкъщи, Т. моли за помощ своя баща, който я
прибира с личния си автомобил; След тази случка, молителката отива във Второ РУ
на МВР- Варна, където не й е оказано съдействие, защото служителят, който е
приел сигнала е коментирал, че няма издадена заповед за защита спрямо
ответника.
На 08.09 между 12 и 13ч., И. се опитва да влезе в двора на къщата, но
молителката успява да заключа вратата, за да му попречи и той я заплашва с
думите" Ще видиш какво ще ти се случи, овца такава" и отново обикаля
по улицата, за да я дебне заедно с още четири човека, като прави снимки на
къщата и им обяснява откъде се влиза в домът на молителката. Като на
молителката й прави впечатление, че майката на ответника също е пред къщата с
личния си автомобил, в който освен нея има още една жена и трима мъже. От страх
същата звъни на тел. 112, но докато служителите на реда пристигнат на адрес,
ответникът вече си е заминал.
Заради гореописаният психически тормоз, молителката изпитва страх да остава
сама вкъщи с двете си деца, страхува се да излезе сама до магазина и постоянно
търси нечия помощ, за да отиде където и да е..
На 04.09.2019г., молителката подава жалва в Районна прокуратура- Варна
срещу ответника заради описаните негови действия по-горе, и въпреки че е бил
призован във Второ РУ на МВР- Варна, за да му бъдат снети обяснения по случая,
на 08.09.2019г., той отново причаква молителката пред домът й.
Моли, на основание чл.12, ал.1 от ЗЗДН, да бъдат призовани на съд с ответника и след като
съдът се убедите във верността на изложеното от нея, да постановите
решение и да издадете заповед за защита със налагане на следните мерки:
1. Да задължи И.М.Д. с ЕГН **********
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.П.И. с ЕГН **********,
с адрес *** на пр. основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН;
2. Да забрани на И.М.Д. с ЕГН **********,
да приближават на по-малко от 100/сто/ метра Т.П.И. с ЕГН ********** и
жилището, в което тя живее, находящо се в * за срок
от 18 месеца на пр. основание чл. 5, ал.1, т.З от ЗЗДН;
Описаните по-горе факти и обстоятелства в настоящата молба, заявени и в
приложената декларация счита, че представляват акт на домашно насилие,
извършено от ответникът по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, което поражда основателен
страх за здравето на молителката, предвид което, твърди, че са налице всички
материални и процесуални предпоставки за търсената защита по реда на чл.18 от ЗЗДН.
Моли да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва молбата.
В съдебно заседание молбата се
поддържа. В хода по същество на делото молителката, чрез проц.представител
адв. Н. моли
за уважаване на молбата и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез проц.представител адв.К.
моли за отхвърляне на молбата и присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът , след преценка на събраните по делото доказателства
, поотделно и в тяхната съвкупност ,
намира за установено от фактическа страна следното :
По
делото е приета декларация по реда на чл.9,ал.3 от ЗЗДН, с която молителката
описва актовете на домашно насилие по отношение на които претендира закрила.
Съгласно прието по
делото удостоверение за раждане , издадено от Община Варна, детето М. И.
Д. е роденото на ***год. и негово родители са Т.П.И. и И. М. Д..
Приобщена
към делото е прокурорска преписка №11428/2019год. по описа на РП-Варна.
В полза
на молителката са ангажирани гласни доказателства , чрез показанията на св. М.
Г. И.-майка на молителката,Р. Т. Х.-без родство и дела със страните и П. Л. М.-без
родство и дела със страните.
В полза
на ответника са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на св. Г. Т. И.-без
родство и дела със страните и И. В. Ив.-без
родство и дела със страните.
Разпитана
в съдебно заседание на 06.11.2019год. св. М. Г. И. заявява следното: Т. и И.
живеят заедно от януари миналата година до юли тази година. Проблемите между
тях възникват, когато майка му на И. – Н., миналата година лятото, юни месец
иска да вземе бебето М., който тогава е мъничко бебенце да го гледа за десет
дни, под претекст, че Таня има нужда от почивка. Таня отказва, защото не се
чувства толкова уморена, защото свидетелката е в отпуск и й помагала, доколкото
може.
Майката
на ответника работи в училище домакин. В периода от време, когато иска да гледа
детето, мисли, че е пролетната ваканция. Детето тогава е на осем месеца. Понеже
Т. отказва да даде бебето, И. се променя, започва СМС-и „защо не даваш детето“,
обиди, да отива в тях с две коли хора. Предложението е само майка му да вземе бебето, а Т. да си остане у дома. Към него
момент бебето не сучи. Решила, че Т. има нужда от помощ, защото била уморена,
защото има и по-голямо дето, което ходи на предучилищна. И Т. да се занимава с
по-големия си син, майката на И. иска да вземе М. да го гледа. Не дават детето. От там насетне започват СМС-и. Първата заплаха
от негова страна е миналата година, декември, когато П. ходи предучилищна и Т.
трябва да го вземе следобед. И понеже М. тогава няма 40 дена, той се обръща и
казва: „М. няма 40 дена, ти го водиш по улиците. Ако нещо се случи с него, ще
те убия и ще те излежа“. След това в събота като пристига – той обикновено събота и неделя
идва – казва го и на свидетелката. Нейните
думи са: „Добре, браво, ще оставиш две невръстни деца без майка, това
гордост ли ще бъде за теб!? И света не се върти около М..“ Няма кой друг да го
взема, тя е на работа пък и не е толкова студено времето. После започват
посещения, започва да ходи с две коли, като че ли сватба ще прави. Ако сам идва
да види детето, няма нищо против. Свидетелката не го пуска, защото той отправя
няколко пъти тези заплахи: „Ако нещо стане с М., ще те убия“. Той не е бил Т.
Той има претенции, защото тя води детето на разходка, тя го води навън. Тя не
вижда нищо лошо, нито е бито детето, нито е недохранено, нито е голо, нито е
босо. При скандала той взема даже и коритото на детето, което не го е купил, а е донесено от неговите племенници. Взема столчето за колата, пасатора,иска помощта
от шестстотин и колко лева за второ родено дете. Т. си плащаше сметките, платила
на свидетелката ток и вода. Той не й
оставя никакви пари. Свидетелската не
е длъжна да плаща всичко.
На
24.08.2018г. мисли, че той пак идва с една кола хора да види детето. Тя обикновено
събота и неделя почива. Свидетелката е в къщи, Т. успява да заключи вратата,
защото свидетелката е в банята, излиза
от банята и го вижда и тя бяга да заключва вратата той да не може да влезе.
Той, ако влезе сам добре, но той идва с хора. Той ще влезе, другите ще влязат в
къщи без да са канени, за свидетелката са непознати и има опасението, че ще
вземат детето. За свидетелката целта е
да се открадне детето, защото Т. не го дава на майка му да го гледа за десет дни. И
заплахата, че той непрекъснато повтаря, че ще я убие. Свидетелката се страхува
за живота си – за нейния и за цялото ми
семейство. Той непрекъснато това повтаря. Ходи, вдига скандали пред тях: „Аз ще
ви убия“. Те си живеят нормално. Той живее и всеки ден си пътува до Добрич,
защото там работи и не иска да си напуска работата. Това е от януари 2018г. до
21.07.2019г. Преди това пак си живеят заедно. След юли месец окончателно се
разделят. На 31 август той си идва. Той всяка събота и неделя идва. Той
заплашва, той не идва с добро. В неделя съпругът й е бил в къщи. И. не идва
сам. Казва на другите хора да влязат. Как така ще им влязат в къщата, като не
ги познават. Той да, но другите не, да го чакат навън. Няма да вдигат панаири. Да влезе тихо, кротко, да си
види детето и това е. Той не иска сам да влезе. Канили са го да влезе, но той
иска да влязат и другите.
В тези
случаи много пъти сме звънели на тел.112, идвали са, но понеже няма ограничителна
заповед и полицията е безпомощна. Докато дойде полицията той си заминава.
Полицаите казват да направят всичко възможно да вземат ограничителна заповед и
тогава те са насреща. Когато идва с другите хора повече от половин час стоят
пред къщата. Тяхната къща е на ъгъл и той обикаля. Повече от половин час, по
час е обикалял.
Преди да се получат тези конфликти връзката
между него и детето беше много добра – баща – родител. Грижеше се, носеше му
мляко, памперси, от каквото има нужда едно бебе. Добър баща беше. Доколкото
можеше се грижеше.
Той пътува от понеделник, отива на работа и се
връща. В събота и в неделя е бил цял ден в къщи. В понеделник сутринта става,
отива на работа, в понеделник вечерта се прибира. Работи в Добрич в автокъща, където правят технически прегледи на колите.
Сутринта тръгва за работа в 6,30 ч. Вечерта се връща в 18,30 ч. във Варна.
Скарването между неговата майка и дъщеря й става юни месец. За лятната ваканция
става въпрос, извинявам се, тя искаше да вземе М. за десет дни да го гледа, Т.
да си почине. Свидетелката е целия юни в отпуск. Тя иска да го гледа юни,
когато е в отпуск.
В
показанията си пред съда св. Р. Т. Х.
заявява следното: Познава Т.И.. Тя й е много близка приятелка от 4 години. Иво
го познава от Т.. Тя й е казвала, че имат проблеми, но от 21 юли имат по-големи
проблеми. В момента Т. ***. Свидетелката
живее в кв.Владиславово. За последно с нея се
виждат онзи ден. Буквално насилие е нямало, но повечето тормоз, идвал е пред
къщата й, заплахи, но буквално насилие е нямало. На 24.08.2019г. и на
31.08.2019г., той всяка събота и неделя отива пред дома й да я притеснява. Това
й е известно, защото те поддържат
постоянно връзка. На 31.08.2019г. - събота се уговорят да излязат навън с децата си , след като децата се
наспят на обяд. Но, Т. й се обажда по телефона и казва, че няма как да излезе, защото той е
пред дома й и нея е страх да излиза,
когато е сама. Страх я да излезе, защото той заплашва, че ще я убие, че ще види
какво ще стане с нея. На 24.08.2019г. той също е бил следобед пред къщата й.
Тя споделя това. Двамата много отдавна
не ги е виждала заедно. Тя е родена във Варна.
Никога не е живяла при него. Той работи в Добрич и всеки уикенд отива у тях,
остава с преспиване и в неделя или понеделник отиваше на работа. Не стъпва в
дома й, откакто го запознаха с ограничителната заповед. От тогава той не е
доближавал нейния дом. Конфликтите между тях се получиха от 21.07.2019г.,
когато майка му и той отиват в дома й и
майка му започва да я удря Т., да я
псува, да я нарича с неприлични думи, ударя я, бута я и тя пада на земята.
Искат да вземат детето на Т.. Т. и И. имат общо дето. Т. има и друго по-голямо
дете от друг мъж, което е на 7 години. Това дете, което е от ответника е на 11
месеца. Той и неговата майка искат да вземат детето. Аз е там, малко по-далеч
до трансформатора. Те се скарват, за
това, че Т. иска да отиде на консултация с детето, но той не е във Варна, няма
как да я закара и защо Т. е взела собствено решение, че ще ходи на консултация
и т.н. Затова се бяха скарали, а майка му искаше да вземе детето да стои при
нея десет дена. Обиждат я с думите: „ти си курва, ти си морално пропаднала“, ей
такива думи. На 03.09.2019г. Т. през целия ден е при мен във Владиславово
с двете си деца. Обядват, излизат на площадката с децата да играят. През това
време И. й пише СМС-и, звъни й. Чакат да стане 6 часа майка й и баща й да
дойдат да я вземат от Владиславово, защото нея я е
страх да се прибере сама, случайно да не я засече някъде по пътя. Тя се
притеснява. След това майка й и баща й отиват да я вземат от Владиславово. Качват се в колата, оставят нейните
деца пред нейния дом, след това продължават към Цветния
квартал. И. е пред дома й, но те бързо
влизат в къщата с детето. Тогава нищо не е ставало. Нищо не са го питали, по
принцип бащата на Т. разговаря с него. След това на 08.09.2019г. той идва пред
дома й с две коли. Вътре в двете коли са към 10 човека. И. искаше да влезе в къщата при
детето, но Т. затворя вратата и няма как да влезе. Започват да оглеждат къщата,
да я снимат. И. обяснява на хората от коя страна може да се влезе, къде има
прозорци и как може да се влезе в къщата. Стоят много дълго време пред къщата.
Малко по-късно Т. вика полицията. Докато дойде полицията И. си заминава. След
полицията отива тя у тях. На 4-ти отиват до ІІ РУ да видят какво може да
направят по въпроса, но те им казват, че щом няма ограничителна заповед нищо не
могат да направят. На 04.09.2019г. тя и Т. отиват в Районна прокуратура и
подават тази жалба за ограничителна заповед, но И. не е уведомен за нея. На
13.09.2019г. той отново отива пред дома й със собствената си кола и с още двама
човека. Тогава тя също е вътре в дома й и викат полицията. Т. има
ограничителна заповед вече. Той отива и казва на баща й, че идва да види
детето. Баща й отговоря, че няма как да види детето, докато не минат делата. Т.
не му дава да вижда детето, защото случайно, ако изкараме детето и той тръгне
да го краде?! Свидетелката мисли, че той
иска да го открадне.
Случвало се е освен на посочените дати да бъде
в дома на Т.. Не, че стоят по цял ден, но свидетелката има две деца, Т. има две
деца. Нормално е, нашите деца се познават от доста време и си играят заедно.
Ако е делничен ден, също си играят, по всяко време си играят. Свидетелката не
работи, Т. не работи, нормално е. Голямото дете на Т. е в първи клас. Малкото е
на 10 месеца. Нейната дъщеря е на 9
години, Пламен е на 7 години и много добре си играят двамата. Сега ходят на
училище. В момента си играят само събота и неделя. Т. и И. по принцип не са
живели заедно. И. е ходил само събота и неделя, кажи речи баща само за събота и
неделя. Може да се каже, че не живеят заедно. Тя живее на * при майка си и баща
си. Той живее при майка си в Добрич.
Показанията
на св. П. Л. М., съдът не кредитира, тъй като същите са неконкретизирани и
дадени в състояние , което наложи прекъсването на разпита.
Разпитаната
в полза на ответника св. Г. Т. И. заявява
следното: Познава И., той й е комшия и
са семейни приятели. Живеят в един блок, в един вход, в Добрич. Знае, че той
има момченце М. от Т.,***. И. *** с майка си, там работи. Идва събота и неделя
да си види детето.Те не са живели постоянно заедно. Той просто идва събота и
неделя при нея. По времето на тези пребивавания става детето.
През месец август и септември това лято идват
до дома на Т., понеже адвокатка на И. го е посъветвала, когато идва да си види
детето да взема свидетели със себе си. Те отиват като свидетели. Той идваше мирно, кротко,
спокойно да си види детето. Идват през
август и септември. Тя ходи с него при Т.
три, четири пъти, за да си види той детето. Ходят двама, и той. Единият път са петима с него. Идването им е в събота и
неделя, понякога и през седмицата. Не
знае защо тя не пуска И. вътре. Доколкото знае от него адвокатката му го е
посъветвала да води свидетели, за да видят те, че от негова страна няма лошо
отношение към Т., че той не идва да се кара с нея, да скача на бой и т.н. Той
просто идва носейки храна и памперси за детето си с цел да го види за половин
час поне. Никога не го вижда. Тя не приема памперсите и храната, не приема нищо.
Първият път, когато идват тя е отвън с двете си деца. В момента, в който
ги вижда
заключва вратичката, взема децата и се прибира. Казва: „ще се видим в
съда“. Въобще не позволява да види детето. Нито се е карал с нея, нищо.
Никой от компанията им, нито той, не са
отправяли заплахи. Никой не е разговарял с нея. Те стоят настрани, пушет по
цигара, въобще не се намесват. Просто са свидетели.
Не се е случвало, когато са ходили с И., да ги
е придружавала втора кола с неговата майка и други хора. Понеже те – нейният
съпруг и тя също имат Зафира, същата кола като
майката на И., просто номерът е различен. Него път, когато ходят те са с
тяхната кола. В колата на И. е едно семейство от техния блок. Майка му не е идвала. Отиват с два автомобила.
Не
познава лично молителката. Ходила е в Добрич, но не е ходила у тях, не я
познава лично.
След
посещението при Т. са решили него ден, който е почивен, да си направят една
разходка до Варна, до Джъмбо и после отиват на Калимански хан. Решават първо той да си види детето, така и
така са във Варна и след това отиват на Джъмбо, на
разходка до Калимански хан и се прибират.
Пред
съда св. И. В. И. дава следните показания:
Познава И.,***, в един и същи блок живеят и са приятели. Знае, че той
има дете от това момиче, което е в съдебната зала. (посочва молителката). Ходил
е с него като свидетел да види детето във Варна. След като се скарват Т. и И.
всяка седмица в събота идват. Те се скарват август месец.
Преди
това ходи събота и неделя. Не знае дали преди да се скарат са имали проблеми и
не знае за какво са се скарали. Той е с него просто да види детето. Това е
всяка събота. Отиват, той отива на вратичката, ако излязат майка й или баща й
го питат за какво е дошъл. Той отговаря, че носи памперси, храна и че иска просто
да си види детето. Баща й му отговоря, че няма да види детето и че те ще се
видят в съда. С неговата жена са – свидетелката преди него и още едно семейство и И.
През тези съботи и недели, когато са ходили, И.
не е се е карал с Т., не я е обиждал. В повечето случаи тя не излиза. Те стоят
и тя като ги види се скрива. Това, за което говори е сега през лятото. Налага
се да ходят и те с И. във Варна, защото така го е посъветвала адвокатката, да
има още едно семейство с него, просто като свидетели. С Т. не е живял на
семейни начала във Варна, не са живели в едно домакинство. Ходил е събота и
неделя да си види детето. Знае само, че в събота след работа отива и в неделя
се прибира.
За 08.09.2019г. не се сеща. И. не е отправял
обиди към Т., когато не му е давала детето, не я е наричал овца. Той, когато е
бил с него, И. не си е виждал детето. Отива с него, стои до колата. Той пита
може ли да си види детето. Майка й излиза и казва да се маха от тук и че няма
да си види детето. Той казва, че носи памперси и храна, поне да ги вземат.
Когато
ходят придружавайки И. стоят пред къщата не повече от 15 мин. Това е всяка
събота. Спират и тя казва, че ще извика полицията. Последния път дойде полиция,
личните карти на тримата... Полицая пита Иво за какво е дошъл и той отговори,
че, за да си види детето. Пред полицията И. не успя да си види детето. Те не го
изкарват. Тя излиза с майка си и едва ли
не като бандити ги сочат.
Гореизложеното фактическа
обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Предпоставка
за предявяване на искането предмет на разглеждане в настоящото
производство са проява на насилие или опит за такова насилие , като по своя вид
то може да бъде физическо, психическо или сексуално, и / или принудително
ограничаване на личната свобода и на
личния живот , както и пострадалото лице да бъде от категорията лица посочени в
чл.3 от ЗЗДН.
Молителката съгласно чл.3, т.2 е активно
легитимирана да търси защита , тъй като е живяла на съпружески начала с ответника и от
съвместното им живеене е роденото детето
М. Възраженията на ответника, че не е живял на съпружески фактически начала с
молителката останаха голословни и недоказани.
Относно
това, че страните са живели на фактически съпружески начала говори фактът, че
имат родено от съвместното си съжителство дете, както и показанията на разпитаните в полза на
молителката свидетели. Вяра на тези показанията съдът дава , тъй като същите са
непротиворечиви в тази част и останаха неопровергани от ответната страна. Майката
на молителката, в която къща са живели страните и е пряк очевидец на
отношенията им, пред съда заяви, че той пътува от понеделник, отива на работа и
се връща. В събота и в неделя е бил цял ден в къщи. В понеделник сутринта
става, отива на работа, в понеделник вечерта се прибира. Работи в Добрич в автокъща, където правят технически прегледи на колите.
Сутринта тръгва за работа в 6,30 ч. Вечерта се връща в 18,30 ч. във Варна.
Доказването
на необходимостта от защита срещу домашно насилие лежи върху лицето, което подава
молбата.
Безспорно от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установяват твърденията на молителката за осъществени от
страна на ответника актове на домашно насилие.
Основното
доказателство в настоящото производство е декларацията на пострадалото лице по
чл.9,ал.3 от ЗЗДН, като законът допуска ако няма други доказателства, само
декларацията да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за
защита.
Представената
от страна на молителката декларация в настоящото производство не се опроверга от
предприетото от страна на ответника оспорване.
Ангажираните
от страна на ответника гласни доказателства
не опровергават твърденията на молителката за осъществявано насилие от
ответника. Същите напротив потвърждават тезата на молителката,че ответникът
след като е напуснал молителката е посещавал домът й в почивните дни с
множество други хора, като по този начин е притеснявал както молителката, така
и цялото й семейство. Посещенията на
ответника с оглед начина по които са осъществявани говорят не толкова за
желание да види детето си, а за начин по който да обезпечи доказателства за
производства, които се водят между страните. Така в показанията си пред съда
св. Г. Т. И. заявява, че идват в събота и неделя, понякога и през
седмицата. Не знае защо тя не пуска И.
вътре. Доколкото знае от него адвокатката му го е посъветвала да води
свидетели, за да видят те, че от негова страна няма лошо отношение към Т., че
той не идва да се кара с нея, да скача на бой и т.н. Той просто идва носейки
храна и памперси за детето си с цел да го види за половин час поне.
В
същото време молителката , чрез ангажираните от нейна страна гласни
доказателства потвърди , сочените в декларацията актове на домашно насилие. Свидетелката М. Г. И., която е майка на ищцата и пряк
очевидец на отношенията между страните , сочи, че отношенията им се влошават
след отказ на молителката на даде детето М., което е бебе на майката на
ответника да го гледа десет дена. Оттам започват постоянните обаждания и заплахи
на ответника към молителката.Заплахи към молителката ответникът е отправял и
преди детето да навърши 40дена, тъй като майката го извеждала. Заплахите са
били, че ако нещо се случи с детето ще я убие и ще я излежи. Тези заплахи той е отправял
и пред майката на молителката. Това отношение на ответника е и повода у
молителката да се създаде притеснение за нейния живот и здраве и този на
семейството й. След отказът на молителката на даде детето на майката на
ответника и създадените отношения между страните след този случай, това чувства
на страх у молителката нараства , наред и с притеснението ,че ще й бъде
откраднато детето. Предвид на това и посещенията които ответникът е осъществил
на процесните дати: 24.08.2019год. и на 31.08.2019год. са
създали на молителката страх, стрес и психически тормоз, тъй като
ответникът е бил придружаван от множество хора, които са били непознати за
молителката и семейството. В тази насока са и показанията на св. М. И., която
пред съда заявява следното : На 24.08.2018г. той пак
идва с една кола хора да види детето. Тя обикновено събота и неделя
почива. Свидетелката е в къщи, Т. успява да заключи вратата, защото
свидетелката е в банята, излиза от
банята и го вижда и тя бяга да заключва вратата той да не може да влезе. Той,
ако влезе сам добре, но той идва с хора. Той ще влезе, другите ще влязат в къщи
без да са канени, за свидетелката са непознати и има опасението, че ще вземат
детето. За свидетелката целта е да се
открадне детето, защото Т. не го дава на
майка му да го гледа за десет дни. И заплахата, че той непрекъснато
повтаря, че ще я убие. Свидетелката се страхува за живота си – за нейния и за цялото ми семейство. Той непрекъснато
това повтаря. Ходи, вдига скандали пред тях: „Аз ще ви убия“. На 31 август той идва. Той всяка събота и неделя идва. Той
заплашва, той не идва с добро. В неделя съпругът й е бил в къщи. И. не идва
сам. Казва на другите хора да влязат. Как така ще им влязат в къщата, като не
ги познават. Той да, но другите не, да го чакат навън. Няма да вдигат панаири. Да влезе тихо, кротко, да си
види детето и това е. Той не иска сам да влезе. Канили са го да влезе, но той
иска да влязат и другите.
Показанията
на св.М. Г. се подкрепят и от показанията на св. Р. Х. Същата казва , че на
24.08.2019г. и на 31.08.2019г., всяка събота и неделя той отива пред дома й да
я притеснява. Това й е известно, защото
те поддържат постоянно връзка. На 31.08.2019г. - събота се уговорят да
излязат навън с децата си , след като
децата се наспят на обяд. Но, Т. й се обажда по телефона и казва, че няма как да излезе, защото той е
пред дома й и нея е страх да излиза,
когато е сама. Страх я да излезе, защото той заплашва, че ще я убие, че ще види
какво ще стане с нея. На 24.08.2019г. той също е бил следобед пред къщата й.
Тя споделя това. Двамата много отдавна
не ги
е виждала заедно. Тя е родена във Варна. Никога не е живяла при него.
Той работи в Добрич и всеки уикенд отива у тях, остава с преспиване и в неделя
или понеделник отиваше на работа. Не стъпва в дома й, откакто го запознаха с
ограничителната заповед. От тогава той не е доближавал нейния дом. Конфликтите
между тях се получават от 21.07.2019г., когато майка му и той отиват в дома й и майка му започва да я удря Т., да я псува, да я нарича
с неприлични думи, ударя я, бута я и тя пада на земята. Искат да вземат детето
на Т.. Т. и И. имат общо дето. Т. има и друго по-голямо дете от друг мъж, което
е на 7 години. Това дете, което е от ответника е на 11 месеца. Той и неговата
майка искат да вземат детето. Обиждат я с думите: „ти си курва, ти си морално
пропаднала“, ей такива думи.
С
оглед факта на доказано насилие от ответникът спрямо молителката в процесните случаи,
настоящият съдебен състав счита, че ответникът следва да търпи санкциите ,
предвидени в ЗЗДН , чрез налагане на съответни мерки , предвидени в закона, а именно:Задължаване да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката ; Забрана на ответникът да приближава молителката , както и забрана
да приближава имота в който живее, находящ се в *.
Предвид тежестта на извършеното домашно насилие- два акта
в рамките на един месец, обтегнатите отношения между страните по повод други производства, съдът намира, че мерките въздържане на
ответника от извършване на домашно насилие и забрана за приближаване до молителката и адреса на който молителката живее
се явяват адекватни и реално осъществими. По отношение на мярката забрана на
ответника да приближава молителката , както и забрана да приближава имота в който
живее, находящ се в гр.Варна,съдът счита, че тази
мярка следва да бъде наложени в срок от
10 месеца. В този срок тази мярка би била ефикасни и гарантиращи
защитата на молителката от бъдещи прояви на домашно насилие, осъществявани от
ответника. Следва да се наложи задължително предвидената в чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН
глоба, която съдът определя в размер от
250лв.
Мотивите
, които наведоха съдът до вземане на решение за налагане на тези мерки са
адекватност и относимост на тези мерки, като санкция
на извършеното от ответника насилие и съобразеността
им с разума на закона .
Ответната
страна следва да понесе и разноските за държавна такса в размер на 25лв. и
издаване на заповед за защита в размер от 5лв.
С оглед
изхода от делото пред настоящата инстанция, ответната страна следва да понесе и
тежестта за сторените от молителката разноски в размер от 600лв.
Водим
от горното съдът,
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА
И.М.Д., ЕГН: ********** с адрес: ***, *, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо Т.П.И. с ЕГН ********** пост.адрес ***, адрес за
призоваване: *, чрез адв. М.Н.- ВАК, с адрес ***, на основание чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА
на И.М.Д., ЕГН: ********** с адрес: ***, *, ДА
ПРИБЛИЖАВА до Т.П.И. с ЕГН ********** пост.адрес ***, адрес за
призоваване: *, чрез адв. М.Н. - ВАК, с адрес ***,
КАКТО и до жилището, в което тя живее, находящо се в *,
за срок от 10 /десет/месеца, на
основание чл.5,ал.1,т.3 във вр. с чл.5,ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН: ********** с адрес: ***, *, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС глоба в размер на 250 /двеста и петдесет / лв., на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН: ********** с адрес: ***, **, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ВСС, държавна такса в размер на 25лв.
/двадесет и пет / лв. и 5лв./пет лева/
за издаване на заповед за защита, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН: ********** с адрес: ***, * ДА ЗАПЛАТИ в полза на Т.П.И.
с ЕГН ********** пост.адрес ***, адрес за призоваване: **, чрез адв. М.Н.- ВАК, с адрес ***,сумата от 600/шестстотин/лева,
представляваща платено адв.възнаграждение, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ПРЕПИС
от решението и заповедта да се изпрати на Началника на съответното
РПУ гр.Варна, по настоящ адрес на извършителя и на пострадалото лице , съгласно чл. 16, ал.
3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седмодневен срок, който започва да тече за страните
от датата на съобщаването им.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/