Р Е Ш
Е Н И Е
София, 02.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 5769/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са
искове от К.А.К., ЕГН **********, чрез адв. И.С.,
САК, съд.адрес: ***, пл. ********против П.НА Р.Б., София, бул. *******с правно
основание чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ, за сумата 32 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени вреди, съответно 30 000 лв. неимуществени и
2 000 лв. имуществени такива, в резултат най образуваното срещу него
наказателно производство през 2010 г., след постановяване на оправдателна
присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда - 23.01.2017 г. до окончателното й
изплащане и сторените по делото разноски.
В исковата молба се
твърди, че през 2010 г. срещу ищеца било повдигнато обвинение по чл. 354а, ал. 1,
пр. 5, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК по пр.пр. № 4-5780/2010 г. на СГП и
внесен обвинителен акт и образувано НОХД № с-254/2012 г. на СГС, 24 с-в по
което е налице оправдателна присъда, влязла в сила на 23.01.2017 г.
Заявява се, че наказателното производство срещу него е
образувано по изключителна вина на прокурора, който не е извършил необходимото
изясняване на фактите и обстоятелствата, от които по категоричен начин да бъде
установено, че ищецът е извършил престъпление.
В резултат на повдигнатото му
обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление и воденото срещу него
наказателно производство, ищецът твърди че цели 7 години е търпял неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес и
притеснение от евентуално налагане на ефективна присъда и влизане в затвора,
както и уронване на престижа му в обществото, пред приятели и близки, както и
невъзможност да си намери работа, които оценява на сумата от 30 000 лв.
Претърпял е и имуществени вреди - заплащане на адвокатски хонорар общо в
размер 2 000 лв.
От негова страна са представени
писмени доказателства, поискани са гласни такива.
Приложена е Присъда № 9 от 22.10.2014 г. по н.о.х.д. № С-254/2012 г.
на СГС, 24 с-в, влязла в сила на 23.01.2017
г., с която е оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 354а, ал. 1, пр. 5,
вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи
иска изцяло, с всички законни последици. Претендира разноски по представен
списък.
Ответникът П.НА Р.Б.оспорва така предявените искове изцяло – както по
основание, така и по размер, включително и претендираната лихва.
Твърди, че не са
ангажирани доказателства за наличието на причинно -следствена връзка за
търпяните вреди на ищеца като пряк и непосредствен резултат от обвинението.
Заявява, че незапочването
му на работа се дължи на факта на предходното му осъждане, както и криминалното
му минало и дейността, с която преобладаващо се е занимавал.
Оспорва иска за
неимуществени вреди като прекомерно завишен и несъответстващо на твърдените
вреди, на икономическия стандарт в България, на принципа на справедливост,
закрепен в чл. 52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика.
Оспорва твърдението на
ищеца за продължителност на увреждането.
Оспорва претенцията за
имуществени вреди изцяло. Алтернативно възразява за тяхната прекомерност.
В хода по същество ответникът заявява, че предявеният иск
следва да се отхвърли изцяло по съображенията, дадени в писмения отговор. Алтернативно
моли съда, при уважаване на исковата претенция, размерът й да бъде намален
многократно.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По искане на страните съдът изиска и приложи по делото
н.о.х.д. № С - 254/2012 на СГС, 24 – ти с-в.
За първи път ищецът е привлечен като обвиняем през 2010
г. от СГП, като му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.
1, пр. 5, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК по пр.пр. № 5780/2010 на СГП. По
внесения обвинителен акт в съда е образувано н.о.х.д. № С - 254/2012 на СГС, 24
– ти с-в. С Присъда № 9
от 22.10.2014 г., влязла в сила на 23.01.2017 г. ищецът е оправдан по така
повдигнатите му обвинения.
В съдебна фаза, при разглеждане на делото, то е било отлагано за периода 30.10.2012
г. – 22.10.2014 г. осемнадесет пъти – по различни причини, включително
многократно по причина адвокатите на подсъдимите, доказателства и др.
Присъдата на СГС
от 22.10.2014 г. е била изменена с присъда № 18/28.03.2016 г. по в.н.о.х.д. №
056/2015 г. и потвърдена с решение № 304/23.01.2017 г. по к.н.д. № 1204/2016 г.
на ВКС.
По искане на ищеца съдът допусна и разпита като свидетел А.
Д.С., негов приятел. В съдебно заседание той заяви, че знае за повдигнато му обвинение
през 2010 г. за разпространение на наркотици и че е бил оправдан през 2014 г. Това
обвинение като цяло му се отразило много зле, бил е притеснен, останал е без работа,
с жена му са се скарали. Преди това той е работел в Холандия, в строителството.След това, според
свидетеля, е било ужас за всички, имало е скандали в къщи с майка му. Заради
делата не можел да си върши работата, бил е в много тежко положение - вместо да си намери работа, всеки ден той не знаел дали ще е съден или не
и се чудел дали да замине. Станоев често се вижда с К. - два пъти седмично.Заявява,
че е бил сринат, много притеснен, постоянно пътувал до Холандия и, тъкмо да си
уреди работата , го извикат за делото и
той се връща, той пътуваше. Разделили са се с приятелката му, Ищецът не общувал
с никого, бил доста притеснен.
Други релевантни
доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
за претърпени вреди, съответно: - неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.
през периода 2010 г. – 23.16.2017 г. /от момента на привличане на ищеца като
обвиняем до окончателното влизане в сила на оправдателната присъда по отношение
на него/ и имуществени такива – 2 000 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за защита в наказателни процес, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2017
г. и сторените разноски.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието и прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се
доказаха в хода на настоящото дело както фактът на привличането на ищеца като
обвиняем през 2010 г. за престъпление по по чл. 354а, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 20, ал. 4, вр.
ал. 1 от НК, така и протеклото срещу него
наказателно производство – досъдебна и съдебна фаза и – през 2017 г.
приключване на същото с окончателното му оправдаване за посоченото престъпление.
Следователно, за
един период от седем години – от момента на образуване на наказателното
производство до окончателното му приключване по отношение на него, той е бил
обвиняем и подсъдим, като обвинен в престъпление, което не е извършил.
Съдът приема, че
така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него, ищецът
К.К. е понесъл – болки и страдания, уронване
на престижа и доброто си име пред обществото, пред колегите, семейството и
приятелите, стрес и притеснения от оставането си без работа, психически и
физически травми, които не са отшумели и до настоящия момент и всичко това – в
резултат на действията на органите на прокуратурата, които са образували по
отношение на него наказателно производство, повдигнали и поддържали
неоснователно обвинение в извършване на престъпление.
Съдът следва
безспорно да отчете и обстоятелството, че във фазата на съдебното производство делото
многократно е отлагано. В тази насока бяха и възраженията на представителя на
Прокуратурата, представяйки протоколите от проведените съдебни заседания през
периода на съдебното следствие и преди постановяването на оправдателната
присъда. Именно поради тези възражения и с оглед становището и на двете страни,
съдът изиска и приложи в цялост наказателното дело на 24 –ти с-в на СГС. От
прегледа на съдебните протоколи, находящи се в наказателното дело се установи
многократно отлагане на делото за периода от образуване на съдебното
производство – 2012 г. – до момента на постановяван на оправдателната присъда
през 2014 г. и влизането й в сила през 2017 г., основно поради причина,
свързана с някой от подсъдимите, респ. по искане на техните адвокати. Присъдата
на СГС от 22.10.2014 г. е била изменена с присъда № 18/28.03.2016 г. по
в.н.о.х.д. № 056/2015 г. и потвърдена с решение № 304/23.01.2017 г. по к.н.д. №
1204/2016 г. на ВКС, като това разглеждане на делото на още две инстанции
обуславя и изтеклият срок от две години и половина до окончателното влизане в
сила на оправдаването на ищеца.
С оглед на това съдът намира, че не може да
бъде прието, че забавянето в произнасянето, респ. продължителността на съдебния
процес, е само и единствено поради процесуалните действия на Прокуратурата,
респ. тя да бъде осъдена да поеме изцяло негативите от това, като, в тази
връзка, следва да се вземе пред вид възражението на ответника за намаляване
размера на присъденото обезщетение за претърпени вреди.
По тези причини и
пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция от страна
на К.А.К. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигане
и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след оправдаването му, се явява
доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу К. и
воденето срещу него на наказателно производство, което след седем години е завършило
с оправдателна присъда.
Относно размера на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно
засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в негативни
преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде съобразено с
личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития и
отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го
среда, професионалната такава и близките му.
То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен
паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от
представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка
между причинените неимуществени вреди на ищеца и действията на органите на
Прокуратурата.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, времето, през което срещу Иванова се е водело
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, и съобразявайки
показанията на разпитания свидетел, посочен от ищцовата страна, както и
възраженията на ответника за намаляване на присъденото обезщетение, съдът
намира, че претърпените от последния неимуществени вреди следва да бъдат
възмездени по справедливост с обезщетение в размер 15 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в силна на оправдателната
присъда по отношение на нея – 23.01.2017 г., до окончателно изплащане на сумите,
като до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде
уважена изцяло, като основателна и доказана, и претенцията за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
защита в наказателното производство, в размер 2 000 лв.
На основание
чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата страна разноски
по компенсация, съразмерно с уважената част от иска сумата от 1 910 лв., от
които 10 лв - държавна такса и 1 900 лв. - адвокатски хонорар.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА П.НА Р.Б., София, бул. *******да заплати на К.А.К., ЕГН **********,
чрез адв. И.С., САК, съд.адрес: ***, пл. *******, на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата 15 000
лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2 000 лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в
резултат на образуваното срещу него наказателно производство през 2010 г., след
постановяване на оправдателна
присъда, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда - 23.01.2017 г. до окончателното й изплащане и разноски по компенсация в размер 1 910 лв., от които 10 лв - държавна
такса и 1 900 лв. - адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за неимуществените вреди за разликата
до пълния предявен размер 30
000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: