Р
Е Ш Е Н И Е
№
29.12.2018г. Гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
На девети октомври 2018 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР Г.
Секретар: Росица
Димитрова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ Г Е О Р Г И Е
В
гр. дело № 76 по
описа за 2018 година.
Делото е образувано
по искове с правно основание чл.200 КТ – с претенции от пострадалата от
приравнена на трудова злополука С.Ж.К., произтекла на 19.01.2017г. след
13.00часа срещу бариерата на УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович”, където се спънала
на къс лед и камък, зарити с натрупал сняг и паднала странично на левия си крак
и на лявата част на тялото си. Злополуката била приравнена с трудова такава с
Разпореждане № 18/ 02.02.2017г. на ТП на НОИ - Стара Загора. Временната й
нетрудоспособност след случая продължила до 17.07.2017г., като моли ответника
да бъде осъден да й заплати 35000лева обезщетение за неимуществени вреди -
претърпените болки и страдания, както и 520лева имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на инцидента – 19.01.2017г. до окончателното заплащане на
сумата. Претендират и направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от пълномощника на
ответника, в който се оспорват претенциите на ищците като допустими, но
частично неоснователни. Молят иска за имуществени вреди да бъде уважен, а този
за неимуществени вреди - да бъде частично отхвърлен – като прекомерно завишен
по размер над размера от 7000лева обезщетение, преди приспадане на съпричиняване
в размер на 50% от страна на ищцата. Молят за присъждане на направените по
делото разноски.
Делото е образувано по искова молба
от ищцата С.Ж.К. в която твърди, че била в трудови правоотношения с
ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ - Стара Загора, при Община Стара Загора от
01.08.1994г. до настоящия момент. Назначена била на длъжността социален
работник за неопределено време. Всички нейни преки задължения във връзка с
длъжността на която била назначена, били описани в длъжностната й характеристика,
утвърдена на 03.01.2017г. от Директора на Домашен социален патронаж - Стара
Загора при Община Стара Загора. Част от трудовите й задължения включвали и
посещения на потребителите, които се хранели с домашен патронаж. Работното и
време било от 08.00 часа до 16.30 часа по присъствена форма 76, Заповед
№1/04.01.2017г. за подневно изчисляване на работното време и Заповед
№2/04.01.2017г. за физиологичен режим на труд и почивка в ДСП. На 19.01.2017 г.
около 13.00 часа тръгнала от офиса на службата си, който се намирал в гр.Стара
Загора, кв."Три чучура - юг", между 55-ти и 59-ти блок, за да
посетяла адресите на потребители - хора, които се хранели с домашен патронаж,
за попълване на годишни декларации за имущественото им състояние.Времето било
студено, валяло пухкав сняг, който покривал заледени от предните дни участъци
по улиците и тротоарите. Била облечена и обута с подходящи за зимните условия
дрехи и обувки.След като стигнала до кръговото на бул."Цар Симеон
Велики", над Руския пазар и завила надясно по бул."Цар Симеон
Велики", от южната му част, по посока изток. Вървяла бавно и внимателно,
защото имало заледени участъци под натрупалия сняг. Когато стигнала пресечката
на бул."Цар Симеон Велики" и ул."Д-р Стоянович", завила
наляво и продължила да върви на север по източния тротоар на ул."Д-р Т.
Стоянович". Преди пресечката на ул."Д-р Стоянович" и
ул."Толбухин", в посока север - към ул."Генерал Столетов",
срещу бариерата на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович"ЕАД се спънала в къс лед
или камък, които не се виждаха от затрупалия сняг и паднала странично на левия
си крак и лявата част на тялото си. Опитала се да стане, но не можела и
останала да лежи на земята. На помощ и се претекал младеж на видима възраст 18-
На основание чл.131 от ГПК ответникът ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ при Община Стара Загора представят писмен отговор в който
заявява, че на 29.01.2018г. ответникът по делото, лично чрез
Директора си, бил получил Съобщение, с което му бил изпратен препис от исковата
молба с приложенията, ведно с Разпореждане от 03.01.2018г. Считали, че така
предявените искове по чл.200, ал.1 от КТ, били допустими. Възражение и оспорване по отношение
размера на предявените искове за имуществени и неимуществени
вреди:По
отношение на имуществените
вреди в размер на 520лв. - спор там нямало. Не оспорвали представените от ищца документи за доказани
до този претендирал от нея размер, представлявайки разходи по последващото й
лечение, които й се следват като имуществени вреди. По отношение на неимуществените
вреди - тук спор имало, като считали, че исковата претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди била частично основателна до размера на
7000лева, а до претендиралия размер от 35000лева, бил прекалено завишен, т.е. не отговаряло на изискванията на
чл.52 от ЗЗД за справедливост, поради което го оспорвали изцяло
над посочения и признат размер от 7000лева. Правейки анализ на същността на
искането за обезвреда на неимуществените вреди в унисон с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, считали, че 7000 лева бил размер, който се
следвал на ищцата, като считали също така, че посоченият размер на обезщетение
щял да покрие в пълна степен претърпените от нея болки и страдания, и щял да
възмезди справедливо неблагоприятните изживявания, които ищцата била получила в
резултат на падането си. Претенциите им тук били по отношение на претендиралия
завишен размер на този иск за неимуществени вреди, като при произнасянето си с
решението по делото, молят да се има имате предвид следните, посочени по-долу
от тях правни и фактически основания, и възражения: Възражение за допусната груба небрежност от страна на ищцата: Съгласно чл.201, ал.2 от КТ „Отговорността на работодателя може
да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, како е
допуснал груба небрежност".Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението можело да се намали. При положение, че
при разглеждане на делото по същество и обсъждане на всички събрани
доказателства се приеме, че ищцата е допуснала груба небрежност по чл.201, ал.2
от КТ, а груба небрежност се отчитала, когато работникът бил съзнавал, че може
да настъпят вредоносни последици, но лекомислено и самонадеяно се е надявал, че
същите нямали да настъпят или че можел да ги предотврати, то да редуцирате
предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, съответно присъденото
обезщетение, като на базата на приетите по делото доказателства да бъде определен % съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на самата пострадала, съответен на
действителното допринасяне за настъпване на вредите от нейна страна. Според
ответника, в конкретният случай, процента на съпричиняване бил 50%. Като
субективно отношение тази форма на вина се изразява в знанието на пострадалия
за вредоносния резултат и неправилната му преценка, че може да го предотврати -
представляващо груба небрежност. Груба е Небрежността тогава, когато
работникът не е положил грижата, която и най- небрежният би положил. В този случай, с оглед
обстоятелствата по делото, считали, че било налице основанието по чл.201, ал.2 от КТ, във вр. с
чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на отговорността на
ответника-работодател поради допусната от ищеца-работник груба небрежност, с
която той сам
виновно е допринесъл за настъпване на трудовата злополука,
съответно за настъпване на увреждането. Ето защо, на осн.
чл.201, ал.2 КТ правели искане за
приемане на настоящото им възражение за съвместно разглеждане наред с исковете.
Този техен извод за съпричиняване на увреждането се обуславял от следното: По делото
ищцата е предоставила График, от който било видно, че на датата 19.01.2017г.
сама е решила, че следва да посети потребители на ДСП Стара Загора, но
забележете: Видно било, че на мястото, където е станала самата злополука:
ул.„Д-р Т. Стоянович", срещу бариерата на УМБАЛ „Проф. Д-р
Т.Киркович" - ищцата е нямала необходимост да бъде там. Защо ли? Защото,
няма потребител на ДСП Стара Загора, който да е с адрес в близост до предвидения от нея маршрут към
болницата и именно затова тя нямала място да е точно там в този район, ден и
час. Това се доказвало от представения като доказателство под № 13
Списък-ведомост на потребителите от ДСП Стара Загора за м. януари 2017г., от
който категорично и ясно било видно, че в този район нямало живущ потребител от всички общо 323
(триста двадесет и трима) на брой. Ясно било, че ищцата била вършила там нещо
друго на това място, предполагали извън предвидените й служебни ангажименти,
тъй като адресите на посочените дори от нея самата потребители в Графика й на
Социален работник, били следните:Константин Дечков Буюклиев, с
адрес:бул.М.М.Кусев 56, ет.1, ап.1; Кинка Славова Ватева, с адрес:ул.Хаджи
Д.Асенов 96, ет.4, ап.19; Мирчо Тонев Илчев, с адрес: бул. М.М. Кусев 40, ет.2,
ап.4;. Димо ***.В този смисъл, ищцата в това лошо и поред нея време, цитирали
исковата молба:”Времето беше студено, валеше пухкав сняг, който покривал заледени от предните дни участъци по
улиците и тротоарите” би следва да използва градския транспорт за придвижване
предвижване до предвидените от нея самата адреси на потребители на услугата. За
тази нейна възможност същата е можела да ползва осигурената й от работодателя
служебна карта за безплатно служебно предвижване с автобусната и тролейбусна
мрежа на градския транспорт. Много по-добре би било за нея да се качи на
автобус № 20, чийто маршрут минавал в близост до местоработата й в кв. „Три
чучур-юг", а спирката се намирала на бул. „Цар Симеон Велики" № 2,
срещу Магазин „Билла" до кръговото и достигал до крайната й точка на
предвидените за посещение адреси, а именно спирката, намираща се на СУ „Максим
Горки" (Руската гимназия) на ул.„Ген. Столетов". От тази спирка,
която била в непосредствена близост до посочените от нея потребители, същата е
можела да направи предвидения обход и посещения на конкретните лица. При
положение, че се била качила на автобуса, нямала е пострада. Нищо такова не се
било случило обаче. Тя не само, че не е предупредила директора си, че излиза от
местоработата си, но и не взела да ползвала предвижването си служебната карта
за градски транспорт, която й е била осигурена от работодателя. Както сама ищца
казвала в исковата си молба: „Вървях бавно и внимателно, защото имаше заледени
участъци под натрупания сняг”. Значи е и предполагала, че може да падне.
Затова вървяла много внимателно и бавно.
След като е стигнала до кръговото на бул. „Цар Симеон Велики", над
Руския пазар и е завила надясно по бул. „Цар Симеон Велики", би следвало,
както посочили и по-горе, да си хване автобус № 20, който бил редовен и минавал
на всеки половин час, а не да вземе решението да продължава да върви бавно и внимателно пеша.Поводът за излизането й е, както
самата тя твърди в исковата си молба - попълване на декларации на четирима потребители за
финансовото имущественото им състояние. Както разбирате, този
повод не е бил нито належащ, предвид лошите метеорологични условия, за които и
самата тя твърди, че са били налице, нито е имало пряко нареждане от страна на
работодателя й - Директорът на ДСП Стара Загора, че трябва точно в този ден и
час, и при тези лоши условия да се прави това, нито имало кризисна ситуация,
налагаща непременно излизането й от работата. Дори е нямало и обаждане от
потребител за посещение, изискващо излизането й в този ден. Нещо повече, в нарушение
на
чл.43, т.12 от Правилника
за вътрешния трудов ред в
ДСП Стара Загора, същата е излязла от района на ДСП без знанието на директора. От
друга страна, именно тези сочени от нея лоши метеорологични условия е следвало
дори да я възпрат или същата да съгласува излизането си с работодателя си в
този ден. Както разбирате, нито едно от двете условия тя не била спазила.
Съществено било значението за определяне вината както на работодателя, така и
на работника. В причинно - следствената връзка от факти и Обстоятелства, довели
до увреждането на ищцата, се открояват 2(два) съществени момента:Първият,
неправилната преценка от страна на пострадалата - по свое решение в този ден да
тръгне от местоработата си пеша от кв.Три чучура-юг, респективно до Второ
основно училище П.Р. Славейков (където се намират потребителите на услугата),
което като разстояние било около 2,37км. Според Google Maps, които пеша се изминават,
забележете, в добри метеорологични условия, без сняг, лед и т.н. за около 30-34
мин., а при сняг за поне два пъти по-дълго време. И тук поставям логичния
въпрос: Кое е по- добре и безопасно - да се качи на автобуса, да не я валял
снега и да се предпази от евентуално падане (защото е предполагала, че може да
стане това), тъй
като е била с призумпцията, че може във всеки един момент да падне при
подхлъзване или
взетото от нея категорично решение - да продължи да върви пеша бавно и
внимателно, въпреки това нейно предположение, и Вторият, самото й подхлъзване и
падане на земята. Без да се обади на директора за излизането си, без да вземе
със себе си картата за градски транспорт, както и взетото лично от нея решение
да излезе в това лошо време, това като действия предшестват хронологично по
време подхлъзването й и падането й. Тези й действия сами по себе си увеличавали
съществено значимостта на съпричиняване на настъпилата вреда. Ако тя не е била
излязла в това лошо време или при положение, че е взела автобуса, то това, като
действия щели да обезмислят изцяло значението на подхлъзването за травмата й и
изцяло биха предотвратили падането й. В крайна сметка – Нямала е да падне и то
точно там, където е паднала. В случая било налице причинно следствена връзка
между действията й и падането й. Затова бил и голям процентът на съпричиняване.
В тази връзка представяли като доказателства и: Фактури за закупуване
ежемесечно на карта за цялата градска мрежа. Определянето на основната причина,
а тя за тях била на самата работничка, довела до настъпване на вредата, е от
съществено значение, тъй като за нас тя е можела да предотврати настъпилите
вредни за здравето й последици, като е спазвала разпоредбите на инструкциите и
дадените й инструктажи, както и на разпоредбите конкретно на чл.42 и
чл.43, т.1, т.З и т.12 от Правилника за вътрешния трудов ред
на Домашен социален патронаж при Община Стара Загора, утвърден от Кмета на
Община Стара Загора Живко Т.. Текстовете на чл.43, т.1, т.З и т.12
гласели:„При изпълнение на служебните си задължения работниците и служителите
били длъжни:Да спазват трудовата дисциплина, установения ред и изискванията на
нормативните актове по безопасността, хигиената на труда и противопожарната
охрана. т.З. Да се грижат за собствената си безопасност и
безопасността на лицата, които могат да пострадат от техните действия или
бездействие. т.12 Да се явяват навреме на работа и да бъдат на работното си
място до края на работното време, да не излизат от района на Домашен социален патронаж без знанието на
директора". Наред с това, съгласно установената от
Върховния касационен съд задължителна практика, работодателят, въвел възражение
за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, не само че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правилни правила за безопасност (в този смисъл са Решение № 135 от 8.05.2014г.
на ВКС по гр. д. № 4075/2013г., IVг.о., ГК, Решение № 60 от 5.03.2014г. на ВКС
по гр. д. №5074/2013г., IVг.о., ГК). Във връзка с всичко изложено по-горе, по
несъмнен начин съпричиняващото поведение на пострадалата, по смисъла на чл.201,
ал.2 от КТ, се състояло и
в нарушение на чл.ЗЗ
от ЗЗБУТ, задължаващ всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си,
както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. По делото щяло да се докаже по несъмнен и безспорен начин, че
пострадалата била извършила нарушение на нормите и правилата за безопасност на
труда и именно със своето поведение сама се е довела до застрашаване на здравето си, което и обосновава
нейното противоправно поведение, което пък от своя страна изисква редукция в
размера на дължимото парично обезщетение, поради съпричиняване. Както посочили
и по-горе, считали, че редукцията следвала да бъде в размер на 50% поради
голямото съпричиняване именно от нейна страна. За безспорни и ненуждаещи се от допълнително доказване намирали
следните факти и обстоятелства по делото: Безспорен бил фактът, че от 01.08.1994 г. и към датата на
увреждането - 19.01.2017г., ищцата С.Ж.К. била в трудови правоотношения с
ответната организация - Домашен социален патронаж при Община Стара Загора, като
била заемала длъжността „социален работник в социална услуга", видно от
представените от ищцата Трудов договор №101/01.08.1994г. и Допълнително
споразумение №17 към него от 01.03.2017г. Безспорен било също така и фактът за
настъпилата трудова злополука с Дата 19.01.2017г. Същата била регистрирана в
НОИ ТП-гр. Стара Загора, като с Разпореждане № 18 от 02.02.2017г. било прието,
на осн. чл.60, ал.1 от КСО, че същата била трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Разпореждането също било Представено от ищцата с исковата молба. Безспорен
бил също така и фактът за телесното увреждане - счупване на илиачната кост на
левия крак, съгласно Епикриза от 23.01.2017г., издадена от МБАЛ „Тракия”, гр.
Стара Загора. Спорни оставали болките и страданията на пострадалата, както и
размера на тяхната обезвреда. Не можели да се съгласят и оспорвали накрая и
твърденията в исковата молба, че междувременно й се бил появил световъртеж след
лягане и при ставане, който нямало как да бил свързан с счупения й крак, както
и с твърдението, че започнала неволно да изпуска урина. Това може да се дължало
и на факта, че същата била диабетичка от дълго време и по никакъв начин не било
свързано с падането й. Молят след като бъдат приети и бъдат разгледани подробно
всички представени от ищцата и от ответника писмени доказателства по делото в
тяхната съвкупност, бъдат разпитани посочените от страните свидетели и се чуят
отговорите на поставените от ответника въпроси към самата ищца, да се приеме
приеме заключението по делото СМЕ и да бъде постановено решение, с което да отхвърлите предявения иск за
неимуществени над сумата от 7000лева(седем хиляди лева) до претендираните
35000лева(тридесет и пет хиляди лева), като неоснователен и недоказан. Да се
приеме, че имуществените вреди били доказани до размера на 520
лв., КАКТО и да се приеме, че било налице съпричиняване на вредите от страна на
самата ищца, да определите процента на съпричиняването и, а именно 50% и да
бъдат редуцирани исковете, като се съобразят всички направени по-горе от
ответника възражения. Претендират за всички съдебни и деловодни разноски,
включително заплатения адвокатски хонорар, които са направени по настоящото
дело.
Ищцата в съдебно
заседание поддържа предявените искове изцяло лично и чрез пълномощника си адв.Я.,
като претендира и направените по делото разноски, като представя подробна
писмена защита.
Ответникът Домашен социален патронаж при Община гр.Стара Загора, чрез директора
си Гергана Тодорова и адв.Д. в съдебно заседание оспорват предявения иск–считат
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за завишено, твърдят, че е
налице съпричиняване от служителя, като молят за присъждане на направените по
делото разноски. Представят подробна писмена защита.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено от представените
и приети като доказателства по делото материали – трудов договор №
101/01.08.1994г., допълнително споразумение № 17/01.10.2012г. към Трудов
договор, длъжностна характеристика, график на социалния работни за месец януари
2017г., на РП-Стара Загора/, че пострадалото лице С.Ж.К. била назначена с
трудов договор на длъжността „социален работник” при ответника, като при
извършване на задълженията си по длъжностна характеристика – извършване на
визити на потребители на социална услуга в изпълнение на утвърдения график за
януари 2017г. – на 19.01.2017г. около 13.30часа, като срещу бариерата на УМБАЛ
„Проф.ДІрСтоян Киркович” ЕАд се спънала в къс лед или камък/покрити със сняг/ и
паднала, като линейката на спешна помощ, повикана от случайни минувачи,
откарала пострадалата в болница „Тракия” – по настояване на съпруга й, който
веднага дошъл на мястото. Предположили, че е налице счупване на тазобедрената
става, като изследването на скенер показало счупване на илиачната кост –
наложило се закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, болничен
престой на пациентката от 5 дни, както и била почти неподвижна в къщи до края
на месец май 2017г. В болнични била до средата на месец юли 2017г. Видно от
представеното експертно решение от 13.01.2017г. ищцата е с 76,6%трайно намалена
работоспособност поради общо заболяване – инсулинозависим диабет.
За злополуката е извършено разследване
на ТП на НОИ - Стара Загора, по подадената от директора на Общински социален
патронаж – Стара Загора Декларация вх.№ 18/30.01.2017г. до ТП на НОИ, като при
извършеното разследване е установено и съответно – отразено в разпореждане № 18
от 02.02.2017г., че злополуката, претърпяна от лицето С.Ж.К. е станал през
време и във връзка с извършваната работа – при придвижване към адрес на
потребител, като пострадалата се подхлъзва на заледен и заснежен участък от
пътя и пада на лявата си страна, като получава счупване на илиачната кост.
Злополуката е станала при отиване на посещение на потребител на ул.”Д-р
Т.Стоянович”, в посока към ул.”Ген.Столетов” – източен тротоар/ на отстрешната
страна на бариерата на УМБАЛ „Проф.Д-рСто.Киркович/.
Поставена е диагноза Счупване на илиачната кост, като се е наложила
оперативна процедура”Закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация” –
видно от епикриза от 23.01.2017г. на МБАЛ ТРАКИЯ ЕООД – Стара Загора, като е изписана от болницата с временно загубена
трудоспособност, като видно от представените и приети като доказателства
болнични листове е била отпуск до 17.07.2017г. – на домашен-амбулаторен режим.
Към 19.01.2017г. и 26.04.2017г. са извършени рентгенографски изследвания на
тазобедрена става – констатирано е състояние след фрактура на лява илиачна кост.
За състоянието на ищцата след злополуката е назначена
съдебно-медицинска експертиза, видно от чието заключение, което съдът възприема
изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено и отговарящо на поставените
въпроси, неоспорено от страните по делото, ищцата в резултат от претърпяната от
него трудова злополука на 19.01.2017г. е получила счупване на лявата илиачна
кост, като при това счупване преди и по време на оперативната интервенция се
изпитват много силни болки, възстановителния период е продължил шест месеца,
което е в рамките на обичайното за счупване
на таза със засягане на ацетабулума/гаванковидната ямка/. През този
период се изпитват болки и страдания, които в първите три месеца са много
силни, а след това силни.
Счупването
на илиачната кост и последващият възстановителен период в случая са причинили
посттравматичните увреждания – на лявата тазобедрена става, хипотрофия на
мускулатурата на долните крайници, влошаване на съществуващото заболяване от
захарен диабет, увреждане на психиката, които са оказали негативен ефект върху
начина на живот във всяка една сфера на бита и социалното общуване на ищцата.
Счуването на лявата илиачна кост със засягане на гаванковидната ямка е от
характер да причини трайно затруднение на движението на левия крак за срок не
по-малък от три месеца и не по-голям от 12 месеца, при правилно протичане на
оздравителния процес, като възстановителният срок на зарастване/заздравяване/ на
получените травматични увреждания е шест месеца, като поне още няколко години
ищцата ще изпитва известен дискомфорт при физическо натоварване на долните
крайници и приз земните периоди. Вече не е със същата степен на двигателен
капацитет – както преди травмата. Не е извършена класическа оперативна
интервенция на ищцата, като извършената такава за наместване на счупването на
лявата хълбочинна кост е закрита тракция и наместване на счупването, с
последваща имобилизация. Интервенцията продължила няколко минути – от
оперативен екип, осъществена с местна анестезия, без участие на анестезиолог,
като не са правени шевове на ищцата пир посочената интервенция.
За пълнота на изследването е назначена и съдебно-медицинска експертиза
от специалист „Образна диагностика” - видно от чието заключение, което съдът
възприема изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено и отговарящо на
поставените въпроси, неоспорено от страните по делото, на компютърно
томографските изследвания от 19.01.2017г. и от 26.04.2017г. са налице идентични
по местоположение травматични увреждания - /Счупвания/, като образното
изследване от 19.01.2017г. е с признаци на прясно счупване и данни за засягане
на пикочния мехур – притискане от хематом/Кръвна колекция/, а контролното
изследване от 26.04.2017г. е с данни за съответстваща давност и потвърждаващо
катетеризация на пикочния мехур.
За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите Коста
К. Кунев – съпруг на ищцата, Калин Костов Кунев – син на ищцата, Минка Минчева Тонева
– приятелка на ищцата, Анка Йорданова И. и С. Стойчева Геренска – колеги на пострадалата.
От показанията им по делото и от
обясненията на ищцата – по въпроси, поставени от ответника се установява, че на
19.01.2017г. около 13.00часа ищцата излязла от Домашния социален патронаж,
находящ се в кв.”Три чучура- юг”, за да извърши посещения на адреси на
ползватели на социална услуга -
попълване на декларации/видно от представения по делото график същата е
имала четири планувани посещения същия ден/. Предните два дни се е образувала
поледица, а на 19.01.2017г. е имало снеговалеж, като въпреки лошото време
ищцата е решила да извърши плануваните посещения по утвърдения й график – срока
за попълване на декларациите бил до края на януари. Същият ден не е искала
разрешение от ръководителя – директора Тодорова да извърши посещенията, като не
е използвала картата за градски транспорт, тъй като е ползвана от друг служител
да извърши посещения в отдалечения кв.”Самара”, а ищцата тръгнала пеша. Според
нея винаги била присъствала на провеждания периодичен инструктаж и редовно се
подписвала в книгата за инструктаж. Въпреки, че времето било лошо, ищцата, в
изпълнение на служебните си задължения, тръгнала да посещава адреси на
ползватели на социална услуга. Срещу бариерата на УМБАЛ „Проф.Киркович” – на
източния тротоар на улицата се спънала и паднала на лявата си страна, като си
счупила лява илиачна кост, с пукване на гаванковидната ямка – случайни минувачи
извикали Спешна помощ и съпруга й, които се отзовали незабавно, съпругът й я
отвел с автомобил на спешна помощ в болница „Тракия”, където била приета,
престояла пет дни, били й извършени манипулации след изследвания, след
изписването й ищцата била в къщи шест месеца, от които 4 месеца – до края на
месец май 2017г. била почти неподвижна /с поставен до 23.05.2017г. катетър/,
нуждаела се от чужда помощ дори за най-елементарните движения и била изцяло
зависима от близките си при оказването на такава помощ. Катетърът се сменял на
всеки 15-20дни от лекар, който ги посещавал вкъщи. Мъжът й се грижил изцяло за
нея, като тя претърпяла силни болки и страдания – била на легло, обездвижена,
без възможност за социални контакти, нито за справяне с обичайни ежедневни дейности.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
обстоятелствени, непосредствени и безпротиворечиви, кореспондират с останалите
ангажирани по делото доказателства.
Съдът приема за установено, че в предприятието се е създала такава
практика преди инцидента – при необходимост от посещения по утвърдения от
директора график на социалния работник, работникът си провежда заплануваните
визити, въпреки, че времето навън е било опасно и в нарушение на инструкциите
за работа – те са били на книга, а излизането от службата на социалния работник
без разрешение на директора е било обичайна практика. Ежедневен инструктаж не е
бил извършван – като несъобразяването на ищцата с лошото време в случая за
съжаление на всички довели до логичния си завършек – настъпването на трудова
злополука и причинената при нея травма.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и
категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.200 КТ, предполагащ обезщетяването на вреди от работодателя, а именно: наличие на
трудово правоотношение между пострадалия работник и ответника към момента на
настъпване на злополуката; безспорно установена злополука с характер на трудова
такава; настъпило в резултат на злополуката увреждане; претърпени неимуществени
и имуществени вреди от увреденото лице; причинна връзка между вредите и злополуката.
Обективната отговорност на работодателя произтича от валидното трудово
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ: „Отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалия е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност, тъй като пострадалият отговаря
като съпричинител за настъпилия вредоносен резултат. Грубата небрежност е
субективното отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпване
на вредоносния резултат - пострадалият да е знаел, че с тези свои действия би
допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати,
т.е. да е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно
да се е надявал да ги предотврати. В тази насока е и трайно установената
съдебна практика. В конкретния случай пострадалата К. е допринесла за настъпването на трудовата злополука, като е проявил груба
небрежност,
тъй като е възприела /или като опитен социален работник е била длъжна да
възприеме/ обективно съществуващите утежнени условия при извършваната трудова
дейност – посещения на адреси на лица-ползватели на социални услуги, знаела, че
като тръгва пеш от кв.”Три чучура-юг” към центъра на град Стара Загора по време
на снеговалеж при образувана предните дни поледица, би могла да причини трудова
злополука, като увреди себе си, но самонадеяно, разчитайки на собствените си
умения, се е надявала да предотврати настъпването на вредните последици. Пострадалата
е изпълнявала служебните си задължения в интерес на работодателя и за
осъществяване на производствените задачи игнорирала опасността за своето
здраве.
Налице е подчертаното субективно отношение на пострадалата, довело до
осъществяване на грубата небрежност като елемент от нейното виновно действие –
пострадалата е действал, без да е сигурна, че е изключена всяка опасност от
създаване на ситуация, застрашаваща живота или здравето й в изпълнение на
трудовата функция. По този начин той е застрашил и поставил в опасност себе си
– разчитал е на своята квалификация, жизнен и професионален опит, че ще избегне
общественоопасните последици на тази своя застрашаваща здравето дейност,
въпреки, че е бил длъжна да допусне последиците на своето деяние, да предвиди
тяхното настъпване и да вземе всички възможни мерки да бъдат избегнати.
Съдът не счита за основателен наведения от ответника довод, че вина за
трудовата злополука има единствено пострадалия, тъй като в силозната база на
ответника е следвало почистването на силоза да бъде обезопасено не само на
хартия, а да се осъществява и контрол за спазване на правилата за безопасност
на труда, следвало е работодателят изрично да забрани извършването на такива
дейности – почистване на зърно от пода на силоза без предпазна решетка в
движение на винтовия транспортьор, да доведе забраната до знанието на
работниците и служителите, да ги инструктира периодично – но не само веднъж
годишно, да следи за тяхното информиране за периодичния инструктаж и при
нарушения – да налага санкции. Именно и затова – за неосъществен контрол
Дирекция „Инспекция по труда” е съставила акт на управителя на дружеството, за
съжаление – след произтеклия инцидент.
Съдът счита за установено по делото съпричиняване от страна на пострадалия
– изискуемата в тази връзка груба небрежност съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ е установена – лицето е решило само в трудни атмосферни условия да извърши
дейност, която е опасна за здравето му, с цел да изпълни графика за посещения
на ползвателите на социална услуга - но за целта игнорирала правилата на
безопасността на труда, здравия разум и инстинкта си за самосъхранение, като
опасността е била само за нея.
При така изложените съображения съдът приема, че е налице 30%
съпричиняване от страна на пострадалото лице, което следва да бъде съобразено
при определяне на размера на дължимото обезщетение.
Предвид горното съдът счита, че при определяне на
обезщетението следва да вземе предвид горепосочените обстоятелства – увредената
към момента на злополуката е почти навършила 59години, като злополуката е
предизвикала непоправим стрес в живота й и това на нейното семейство. По делото
бяха събрани доказателства относно характера, измеренията и продължителността
на този стрес, като съдът приема, че ищцата е преживяла голяма болка,
вследствие травмата. Болките и страданията, съпътстващи не само травмата, но и домашно-амбулаторния
престой след нея – продължил шест месеца, болничната интервенция по наместване,
влошаване на състоянието на целия организъм поради повишена интензивност на
диабета, наложителната помощ за обичайни дотогава житейски операции обуславят преценката
на съда относно размера на дължимото обезщетение.
Съгласно чл.52 ЗЗД, който следва да се прилага в случая при определяне
размера на обезщетението/при липса на изрична разпоредба в КТ в този смисъл/,
критерият за определяне на обезщетението е “по справедливост”. Съгласно
константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или
субективна такава - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия.
Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства,
имащи значение за размера на вредите. В случая на пострадалата е била причинена
сериозна емоционална травма, обусловена от важността на функцията на обездвижения
крак, внезапността на събитието и неподготвеността за справяне с обичайните
свързани с това житейски препятствия. Психическото й състояние е било повлияно
негативно за дълъг период от време, като с оглед възрастта й и продължителния
период от време пострадалата е изпитвала болки, страдание и неудобство от причинената
травма.
С оглед на горното съдът намира, че размер на обезщетение от 15000лева
е относим на претърпяната от ищеца вреда, следва да определи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в съответствие със справедливостта и добрите
нрави в обществото, при приложение на чл.201,ал.2 КТ – допусната от ищеца груба
небрежност, което да бъде в размер на 10500лева/след приспадане на 30%
съпричиняване от страна на пострадалия за предизвиканата злополука/, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 19.01.2017г. до
окончателното изплащане на дължимите главници. В случая не е налице заплащане
на относимо по чл.200,ал.4 КТ платено от застраховател обезщетение. Претенцията
за заплащане на имуществени вреди – до размера на общо 520лева следва изцяло да
бъде уважена като основателна и доказана – видно от представените писмени
доказателства за извършени изследвания, рехабилитации, физиотерапия, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 19.01.2017г. до
окончателното изплащане на дължимата главница.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищцата частта от направените от нея по делото разноски от общо 1900лева
платен адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от исковете - в размер
на 589,47лева.
Следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника на осн.чл.78, ал.3 ГПК частта от направените от него разноски – общо 2150лева - съразмерно на
отхвърлената част от исковете - размера на 1482,96лева.
Следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на Бюджета на
съдебната власт сумата от 470лева дължима държавна такса по уважените части от
предявените искове, а по сметка на Старозагорския районен съд-124,09лева, представляваща
част от платеното възнаграждение – 400лева на вещите лица по съдебно-медицинските
експертизи.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ ПРИ
ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА ЕИК 0008180220806, с адрес гр.Стара Загора, община Стара Загора,
кв.”Три чучура-юг” представлявано от Директора Гергана Маринова Тодорова, чрез
адв.Д. ***-сутерен, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ж.К., ЕГН ********** *** съдебен адрес ***,
на основание чл.200 КТ, чл.201, ал.2 КТ сумата от 10500лева/десет хиляди и петстотин
лева/, представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от получена
на 19.01.2017г. травма – счупване на лява илиачна кост, с пукване на
гаванковидната ямка, вследствие настъпила трудова злополука с пострадалата ищца,
ведно със законната лихва от датата на събитието - 19.01.2017г. до
окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 589,47лева/петстотин осемдесет
и девет лева и 47стотинки/, представляваща частта от направените по делото от ищцата
разноски, съразмерно на уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата
му част над присъдените 10500лева до размера на търсените 35000лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ ПРИ ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА ЕИК 0008180220806,
с адрес гр.Стара Загора, община Стара Загора, кв.”Три чучура-юг” представлявано
от Директора Гергана Маринова Тодорова, чрез адв.Д. ***-сутерен, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ж.К.,
ЕГН ********** *** съдебен адрес ***, на основание чл.200 КТ, чл.201, ал.2 КТ
сумата от 520лева/петстотин и двадесет лева/, представляваща дължимо
обезщетение за претърпени имуществени вреди от получена на 19.01.2017г. травма
– счупване на лява илиачна кост, с пукване на гаванковидната ямка, вследствие
настъпила трудова злополука с пострадалата ищца, ведно със законната лихва от
датата на събитието - 19.01.2017г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Ж.К., ЕГН ********** *** съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ДОМАШЕН
СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ ПРИ ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА ЕИК 0008180220806, с адрес гр.Стара
Загора, община Стара Загора, кв.”Три чучура-юг” представлявано от Директора
Гергана Маринова Тодорова, чрез адв.Д. ***-сутерен сумата от 1482,96лева/хиляда
четиристотин осемдесет и два лева и 96стотинки/, представляваща частта от
направените от ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от
предявения иск.
ОСЪЖДА ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ ПРИ ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА ЕИК 0008180220806,
с адрес гр.Стара Загора, община Стара Загора, кв.”Три чучура-юг” представлявано
от Директора Гергана Маринова Тодорова, чрез адв.Д. ***-сутерен да заплати по
сметка на Бюджета на съдебната власт сумата от 470лева/четиристотин и
седемдесет/лева, дължима държавна такса по уважените части от исковете.
ОСЪЖДА ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ ПРИ ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА ЕИК 0008180220806,
с адрес гр.Стара Загора, община Стара Загора, кв.”Три чучура-юг” представлявано
от Директора Гергана Маринова Тодорова, чрез адв.Д. ***-сутерен да заплати по
сметка на Старозагорския районен съд сумата от 124,09лева/сто двадесет и четири
лева и 9стотинки/ – част от възнагражденията на вещите лица съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Старозагорския Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :