РЕШЕНИЕ
Номер 30727.10.2020 г.Град С
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – С
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
Секретар:Анета П. Алексиева
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно
наказателно дело № 20203420200531 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят П. Й. Н. от с.С., обл.С., ЕГН ********** обжалва наказателно
постановление № 20-1099-000885/ 03.07.2020г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР- С, с
което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за извършено нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на
акта и НП.
Ответникът – ОД на МВР- гр. С, надлежно уведомен, не се явява представител, не депозира
писмено становище по жалбата, не изпраща проц.представител.
Жалбоподателят Н., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание. Заявява, че от
негова страна не е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като излага доводи в тази насока.
Моли съда да отмени наказанието му за лишаване от право да управлява МПС в обжалваното НП,
тъй като с управлението на МПС изкарва прехраната си.
По делото с оглед изясняване на обективната истина съда призова и разпита в качеството му
на свидетел актосъставителя- Г. Й. Г. , който даде своите показания добросъвестно и съда ги прие и
приобщи като доказателствени средства към делото.
Свидетелят по акта- С. И. С. , нередовно призован, не се явява. Призовката спрямо него е
върната в цялост с отметка, че по времето на съдебното заседание същия се намира в годишен отпуск
и ще се намира в гр.Созопол. Съда счете, че фактическата обстановка по делото би могла да бъде
изяснена и без неговия разпит, тъй като спор по фактите, изложени в обжалваното НП няма, поради
което и го изключи от списъка на свидетелите.
Районна прокуратура-С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
1
становище по делото.
След провеждането на първото по ред съдебно заседание и с оглед изясняване на
фактическата обстановка по делото, както и с оглед депозираните от страна на жалбоподателя Н.
възражения, съда изиска от ОДМВР- С, сектор ПП писмена справка относно обстоятелството дали
жалбоподателя Н. е бил уведомен по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП от ОДМВР-С. за настъпилото
служебно прекратяване на регистрацията на МПС-то му, и ако да- кога е било получено това
уведомление.
Изисканата справка от ОДМВР-С беше депозирана в срок по делото и съда след изслушване
становището на страните я прие като доказателство по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, прие за установено следното:
На 04.06.2020г. в 10,53 ч. в с.С., жалбоподателя Н. като водач на МПС- лек автомобил „Сеат
Толедо“ с рег.№ ****** го е управлявал и бил спрян за проверка от органите на реда. По време на
проверката св.Г. установил, че автомобила бил негова собственост, като същия бил със служебно
прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 13.03.2019г.
Въз основа на установеното на жалбоподателя Н. бил съставен АУАН № GA234678/
04.06.2020г. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Същия бил подписан от
жалбоподателят с възражение, че не е знаел, че е прекратена регистрацията на МПС-то му. В законно
установения срок, АНО е издал обжалваното НП № 20-1099-000885/ 03.07.2020г. срещу жалб.Н. за
извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Видно от показанията на жалбоподателя К., дадени от него по време на съдебното следствие
е, че същия ден е ходил в с.С. за да си вземе автомобила от ремонт, който е бил там от около 4
месеца. Тогава е решил да го изпробва дали всичко е наред вече по него, когато бил спрян от
органите на реда. По негови показания преди да даде автомобила си на ремонт всичко му е било
изрядно, но към него момент дори и не е подозирал, че вече му е била прекратена служебно
регистрацията.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, а по същество и основателна по
следните съображения:
АУАН № GA234678/ 04.06.2020г. и обжалваното НП № 20-1099-000885/ 03.07.2020г. са издадени в
съществено нарушение на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателят Н. е било квалифицирано по чл.140,
ал.1 от ЗДвП, за това, че на 04.06.2020г. в 10,53 ч. в с.С., обл.С. е управлявал МПС- лек автомобил
„Сеат Толедо“ с рег. № ******, негова собственост, като автомобилът е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 13.03.2019г.
Тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателят Н., но същият счита, че е нарушен
както материалния, така и процесуалния закон при издаването на акта и обжалваното от него НП. На
първо място се твърди, че атакуваното от жалбоподателя НП не отговаря на обективната истина като
оспорва фактическата обстановка и констатациите, които мотивират вменяването на нарушението.
Видно от доказателствата по делото съда установи, че жалбоподателят към момента на извършването
на нарушението, което му е било вменено във вина не е знаел, че автомобила, управляван от него е
2
бил със служебно прекратена регистрация, като е научил това обстоятелство едва когато са го спрели
органите на реда и са направили справка за автомобила. Това се установи както от събраните по
време на съдебното следствие свидетелски показания, така и от приложените към делото писмени
доказателства- справка от ОДМВР-С. относно обстоятелството дали е бил уведомен собственика на
процесното МПС по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП за служебно прекратената регистрация на МПС-то
му.
По същество на делото, настоящия съдебен състав счита, че издаденото Нп е в нарушение на
материалния закон по следните съображения:
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДВП (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) действала
към датата на нарушението посочена в АУАН и НП предвижда че по пътищата, отворени за
обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Според разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от
Кодекса за застраховането. Разпоредбата на чл.18б, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно
прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е
сключена задължителна застраховка. Както в чл.143, ал.10 от ЗДвП, така и в чл.18б, ал.2 от
Наредбата обаче е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, че собственикът на МПС-то е бил
уведомен за служебно прекратената регистрация. Нещо повече- налице са доказателства от които е
видно, че собственикът на МПС-то- жалбоподателя Николов не е бил уведомен по реда на чл.143,
ал.10 от ЗДвП от сектор ПП при ОДМВР-С. за служебно прекратената му регистрация, независимо,
че същият е бил уведомен от ГФ по реда на чл.574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. В тази
връзка са и доводите на наблюдаващия прокурор по пр.пр. № 1953/2020г. по описа на РП-С. в която
е отказано да се образува досъдебно производство и е прекратена преписката. В случая следва да се
има предвид обстоятелството, че дори и въпросното уведомление изпратено от ГФ да е получено от
собственика на автомобила, то не дерогира задълженията на органите на МВР да уведомят
собственика на МПС-то за прекратената служебно регистрация, а от доказателствата по делото е
видно, че такова уведомяване не е било налице.
И след като от доказателствата е видно, че служебната дерегистрация на МПС-то не е била известна
на жалбоподателя Николов към момента, в който е бил спрян за проверка, то няма и как да се
приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава и на нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна,
така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за
несъставомерност на извършеното. Нещо повече- точно липсата на субективна съставомерност е
приел и прокурора в постановлението си за прекратяване на преписката и отказа му да образува
3
досъдебно производство. Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП
(идентично по състав с престъплението по чл.345, ал.2 от НК) е формално, на просто извършване и
като такова според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава със
задължителен характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк
умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на
състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от
определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на
престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на
дееца съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.
Не би могло да бъде споделено и виждане, че не плащането на застраховка гражданска отговорност
(по точно липсата на доказателства за платена такава) сочело на знание за това, че регистрацията
била прекратена, най-малкото защото прекратяването на регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП става
след постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда от уведомяване от
страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не е била платена и в 14 –дневен срок от
изпращане на уведомлението следва да се представят доказателства за плащане. Ако такива не
постъпят в срока, ще бъдат предоставени данни на МВР за предприемане на мерки по прекратяване
на регистрацията. Ще бъде ли изпратено уведомление от гаранционния фонд до собственика и кога,
ще бъдат ли изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и кога, ще бъде
ли извършено служебното прекратяване на регистрацията и кога са факти, които водачът на МПС
дори не може да предположи единствено и само на база липсата на валидна застрахователна полица.
Точно за това както в ЗДвП, така и в специалната наредба е предвидено нарочно задължение за
съответни служби да уведомят собственика за прекратената служебно на това основание регистрация
за разлика от служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, която
настъпва по силата на закона, с изтичането на 2 месечен срок от придобиването на МПС-то, и за
което служебно прекратяване не е предвидено нарочно уведомяване на собственика.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че в случая неправилно и в нарушение на
материалния закон е била ангажирана адм. наказателната отговорност на жалбоподателя Н. за
извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което и НП следва да бъде отменено като
издадено в нарушение на материалния закон.
Съобразно нормата на чл.6 от ЗАНН за да е административно нарушение едно деяние, то следва да е
такова, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и да е
обявено за наказуемо с административно наказание. Видно от изложеното по-горе в настоящия казус
съда счита, че това деяние не е било извършено виновно от страна на жалбоподателят Н., тъй като
същият не е имал обективната представа за извършената дерегистрация на автомобила му.
Следователно деянието е несъставомерно от неговата субективна страна, тъй като е извършено от
жалбоподателя с липсата на умисъл, нещо повече- същия е имал ясното съзнание, че автомобила му
е редовен, тъй като по нищо не е ставало ясно, че е направена служебна дерегистрация по електронен
път на автомобила, заради неплатени „ГО“.
При тези факти е следвало да бъдат установени от АНО всички обективни и субективни признаци на
извършеното нарушение, спазвайки принципа на нормата на чл.54 от ЗАНН и след запознаване с
материалите по преписката да установи, че нарушението не може да се вмени във вина на
4
жалбоподателят Н. и с мотивирана резолюция да прекрати преписката, но АНО е предпочел в
нарушение на този принцип да състави едно незаконосъобразно НП, касаещо описаното нарушение.
При така установеното по-горе съда счита, че процедурата по издаването на обжалваното НП и акта
за установяване на административното нарушение, въз основа на който е било издадено то, страда от
съществени процесуални нарушения, водещи до неговото отменяне. Отделно от това съда установи,
че описаните в обжалваното НП нарушения, въпреки, че са били вменени във вина на
жалбоподателят Н. не са били извършени виновно от него и той не следва да носи административна
отговорност за тях.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 20-1099-000885/ 03.07.2020г. на началника
на сектор ПП при ОД на МВР- С., издадено въз основа на АУАН № GA234678/ 04.06.2020г. с което
на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на П. Й. Н. от с.С., обл.С., ЕГН ********** е било
наложено административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5