РЕШЕНИЕ
№ 1224
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330114209 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от П. Д. СТ., ЕГН **********, против „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.
52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът на 04.01.2021 г., около 17.30 ч., в гр. П. ****
и бул. С.П., се предвижвал по пешеходната пътека, заедно с приятелката си, когато лек
автомобил „БМВ 530“, с рег. № ****, управляван от Д.К.П., движейки се по ул. „Л.Т.“, не го
пропуснал да премине по пешеходната пътека, а лекият автомобил стъпил на пешеходната
пътека с предната си част и го ударил в областта на левия крак. Вследствие на ПТП – то
получил травматични увреждания, а именно: контузия на лявото коляно, оток на лява
колянна става, с палпаторна болезненост, довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Твърди, че на 05.01.2021 г. посетил УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, където му направили рентгенографии, било му предписано
лечение, както и му бил издаден болничен лист с диагноза „контузия на коляното“, за което
му бил предписан 14 дни домашен отпуск по болест. Били му извършени и последващи
прегледи.
Вследствие на пътнотранспортното произшествие, освен описаните травматични
увреждания, преживял и силен стрес. Било необходимо доста дълъг период от време за
пълното му възстановяване от преживяното.
Тъй като към датата на пътнотранспортното произшествие за управлявания от
виновния водач Д.К.П. лек автомобил „БМВ 530“, с рег. № **** имало сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното
дружество „БУЛ ИНС“ АД за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на
настоящия иск, за да му бъдат заплатени причинените му неимуществени вреди.
Ищецът отправил към застрахователя „БУЛ ИНС“ АД писмена застрахователна
1
претенция, съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, като представил необходимите
документи. С писмо с изх. № **** г., застрахователя „БУЛ ИНС“ АД му предложил
споразумение за сумата от 800 лева за причинените на ищеца неимуществени вреди, която
сума била крайно недостатъчна. Споразумение за неимуществени вреди не било подписано,
като за ищецът възниквал правен интерес да поиска по исков ред сумата от 6000 лева
неимуществени вреди, вследствие на настъпилото застрахователно събитие, изразяващи се в
болки, страдания и неудобства, в резултат на травматични увреждания – контузия на лявото
коляно, оток на лява колянна става, с палпаторна болезненост, довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, силен стрес и уплаха.
Сочи, че на водача на лекия автомобил „БМВ 530”, с peг. № **** – Д.К.П. е съставен
АУАН № ****/03.02.2021г. Лек автомобил „БМВ 530”, с peг. № **** е имал към 03.02.2021
г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със ЗК „БУЛ
ИНС“ АД.
Поради това се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 6000 лева -
представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания и
неудобства, в резултат на травматични увреждания – контузия на лявото коляно, оток на
лява колянна става, с палпаторна болезненост, довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, силен стрес и уплаха, претърпени в резултат на ПТП на
04.01.2021 г., около 17.30 ч., в гр. П. **** на пешеходна пътека на кръстовището на ул.
„Л.Т.” и бул. С.П., ведно със законна лихва, считано от 04.01.2021 г. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявените искове само по размер.
Не оспорва изложената в исковата молба от ищеца, фактическа обстановка относно
настъпването на ПТП, участниците в него и механизма на настъпване на ПТП.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на
л.а. „БМВ 530“, с рег. № **** към датата на настъпване на ПТП, управляван от Д.К.П.
Относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди, сочи, че от
описаното в представената медицинска документация води до извода, че понесената травма
при процесното ПТП е причинила на пострадала временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Счита, че възстановителният период е около две до три седмици, като
по смисъла на чл. 130 НК представлява лека телесна повреда. Затова счита, че сума от около
800 до 1000 лева е напълно адекватна на тежестта на травмата и може в пълна степен да
обезщети пострадалата ищца. Затова счита, че предявеният размер за неимуществени вреди
е прекомерен.
На следващо място, оспорва периода, за който се претендира лихва за забава от
ищцата – 04.01.2021 г., т.е. от датата на ПТП. В тази връзка сочи, че претенцията за лихва от
04.01.2021 г. е неоснователно, тъй като не е съобразена с разпоредбите на чл. 380 КЗ и чл.
497 КЗ. Освен това, твръди, че след предявяване на претенцията от страна на ищеца,
ответникът му е определил обезщетение от 800 лева, като е поканил ищцата да представи
банкова сметка, по която да бъде платено обезщетението. Въпреки полученото писмо от
ищцата, банкова сметка не му била представена, поради което счита, че ищцата е изпаднала
в забава да окаже необходимото кредиторово съдействие за плащане на определеното й
обезщетение, което от своя страна освобождавало ответника от забава за плащане. Затова
счита, че предявеният иск за мораторна лихва е изцяло неоснователен и моли да същият да
се отхвърли.Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
2
правна страна, следното:
За основателността на прекия главен иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от описаните в
исковата молба травматични увреждания и психически травми, като установи същите, както
и размера на вредите.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже твърденията си в отговора, а – при установяване на горните елементи от
фактическия състав на вземанията от ищеца – следва да докаже, че е погасил
претендираното обезщетение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:
На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се
от доказване са отделени обстоятелствата, че на 04.01.2021 г., около 17.30 ч., в гр. П. **** е
настъпило ПТП, при което ищцата П.С., предвижвайки се по пешеходната пътека, на ул.
„Л.Т.” и бул. С.П. е била ударена от лек автомобил „БМВ 530“, с рег. № ****, управляван от
Д.К.П., в резултат на което ПТП, ищцата е получила травматични увреждания; че
гражданската отговорност на лек автомобил „БМВ 530” с рег. № **** е застрахована при
ищцовото дружество ЗД „Бул Инс“ АД по силата на валидна застраховка “Гражданска
отговорност”, сключена застрахователна полица № ***** /виж Определение от закрито
съдебно заседание от 21.12.2021 г./.
Между страните по делото не се спори и, че ищецът е предявил в срок писмена
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, в резултат на което ответника
ЗД „Бул Инс“ АД е предложил на ищцата сумата от 800 лева – за причинените й
неимуществени вреди, но плащане от ответника ЗД „Бул Инс“ АД не било извършено.
Следователно, съдът приема, че към датата на произшествието – 04.01.2021 г., е
налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента - собственик на лек
автомобил „БМВ 530” и ответника ЗД „Бул Инс“ АД, което е покривало съответния риск за
причинените неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
доказателства.
Настъпването на ПТП не е спорно. Относно механизма на събитието, вредите и
последващите действия на участниците в произшествието, са събрани писмени
доказателства и доказателствени средства.
Съставен е Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № ***** г., съставен от
пол. инспектор, дежурен ПТП при ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ /л.7/, в
който е отразен механизмът му – участник 1 /МПС – л.а. „БМВ 530“, с рег. № ****,
управляван от собственика му – Д.К.П., при движение в гр. П. **** по ул. „Л.Т.“, на
пешеходната пътека с кръстовището с бул. С.П., не пропуска пешеходеца П. Д. СТ.
/ищцата/, пресичаща по пешеходна пътека, при което допуска ПТП с пострадали лица, на
която е посочено, че е леко ранена – контузия – оток на долни крайници.
На виновния водач – Д.К.П., е съставен АУАН № АА ****/03.02.2021 г. /л.59/, че е
нарушил чл. 119, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, при следните обстоятелства:
на 04.01.2021 г., около 17.15 ч., на пешеходната пътека на изхода от бензиностанция „Инса
Ойл“, находяща се в кръстовище на бул. С.П. и ул. „Л.Т.“ в гр. П. **** при управление на
личния си л.а. „БМВ“, с рег. № ****, не пропуска пешеходец, пресичащ по пешеходна
пътека, вследствие на което допуска ПТП с п. П. Д. С., която е леко ранена. Посочено е
още, че не изпълнява задълженията си, като участник в ПТП с пострадали лица – не
3
уведомява компетентната служба на МВР и не остава на мястото на произшествието, а
впоследствие е издадено и Наказателно постановление № ***** от 24.02.2021 г. от ОДМВР
Пловдив, с-р Пътна полиция, на Д.К.П., с което му е наложена глоба в общ размер на 250
лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Относно механизма на произшествието:
Протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
инцидента. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно разположението
на МПС в пространството, участниците и видимите щети по МПС и видимите увреди на
пострадалите лица, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на
чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило обстоятелства, които лично е възприело
при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част
документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
По делото е приета и административната преписка от Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Пловдив.
Относно механизма на произшествието, по делото са събрани гласни доказателствени
средства, чрез разпита на св. М. Б. С. /без родство/ - очевидец. Свидетелят завява, че на
04.01.2021 г. били заедно с ищцата П.С., когато последната я блъснала кола. Твърди, че
отивали заедно на изпит в тяхна колежка, който щял да се провежда дистанционно, предвид
пандемията в страната. Сочи, че се случило на една б. в гр. П. **** където имало кола, а на
изхода на б. имало пешеходна пътека. Колата била спряла и затова тръгнали да пресичат.
Били на средата на пешеходната пътека, когато колата тръгнала и ударила ищцата, която
била отляво на свидетелката. Колата я ударила ниско долу. Ищцата изохкала, свила се и се
облегнала на свидетелката. Последната се паникьосала. След това седнали отстрани на
бордюра. С. се хванала за крака и й казала, че много я боли. Свидетелката твърди, че
шофьорът на колата им казал нещо обидно, изпсувал ги, но след като я ударил, спрял и
предложил да ги закара. Свидетелката се съгласила, защото С. не можела да ходи, а отивали
при тяхна колежка за изпит. Изпитът минал бързо, но С. започнало много да я боли, кракът
й се подул, подуло се коляното, на капачката. Ищцата не била много спокойна, била
уплашена, изпитвала болки, боляло е, била притеснена. Извикали такси да я закара у тях.
Показанията следва да бъдат ценени като пълни, непротиворечиви и последователни.
Същата възпроизвежда свои преки впечатления за случилото се, като казаното от нея се
подкрепя и от останалите доказателства.
При тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема, че
инцидентът е настъпил именно по посочения от ищеца механизъм. В тежест на ищеца е да
установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в
тази насока, а и ответника не го оспорва.
Предвид събраните данни и действащата към процесния момент нормативна уредба,
поведението на водача на л.а. „БМВ” не е съобразено със законоустановените правила за
движение по пътищата.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т.1 ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява вреди. В случая, тези
предписания са били нарушени, в която връзка против него е било образувано
административно – наказателно производство.
Налице е нарушение и на нормата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, тъй като Попов, не е
пропуснал преминаващите по пешеходната пътека, като не е спрял, вследствие на което е
ударил пешеходецът С., пресичаща пешеходната пътека.
Нарушавайки тези правила, водачът на л.а. „БМВ” не е проявил грижа и внимание,
4
вменени като задължения по закон при изпълнението на тази правнорегламентирана
дейност, отличаваща се с повишена степен на обществена опасност.
Поради изложеното, съдът приема, че ПТП е настъпило само в причинна връзка с
поведението на водача на л.а. „БМВ”, който не се е съобразил с вменените нормативни
изисквания, не е спрял автомобила, за да пропусне преминаващата по пешеходната пътека.
Горното обуславя извод за провеждане на пълно и главно доказване на един от
елементите от фактическия състав на претенцията – противоправно поведение от страна на
посочения водач, който е предизвикал инцидента, в резултат от който е пострадал ищецът.
Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като според съда няма данни, които да
оборват законовата презумпция.
Няма спор, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при
ответника, при което същият е материалноправно легитимиран да отговаря по иска, тъй като
рискът при застраховка „Гражданска отговорност” включва опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно
деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД.
По делото са приети като писмени доказателства – медицинска документация – лист
за преглед на пациент в спешно отделение № ***/05.01.2021 г. и допълнителен лист към
него, с консултация от ортопед – травматолог; разчитане на рентгеново изследване на лява
колянна става от 05.01.2021 г., СМУ № ***/29.01.2021 г., болничен лист от 06.01.2021 г.
/л.9-17/
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. В. Н. С.
/м. на ищцата/. Свидетелката твърди, че на 04.01.2021 г., д. й отивала на изпит онлайн в
някакво момиче и пресичала на пешеходна пътека, на която е имало спряла кола. В
момента, в който тръгнали да пресичат, колата тръгнала и я ударила. Шофьорът се е държал
доста арогантно, но въпреки това, ги закарал до момичето. Свидетелката сочи, че след
няколко часа ищцата й се обадила по телефона и й казала, че я е блъснала кола. Била
снимала коляното, което било доста подуто и синьо. Свидетелката й казала да отидат на
лекар, но ищцата й казала, че засега няма да отиде. На следващия ден, тъй като вече не
можела да ходи, заедно със свидетелката отишли в спешното, където я приели и веднага
дошъл полицай. Шинирали й крака и казали 30 дни да стои с шината. Дали й болнични за 14
дни. Коляното й било синьо и се било подуло – станало двойно. Рани е нямало. След това
трябвало да се отиде на комисия за продължаване на болничния. Не можела да ходи на
работа, нямала и право да й се изплаща болничен. Свидетелката твърди, че ако ищцата
искала някъде да отиде, трябвало да я закара някой. Била изнервена, не можела да излиза с
приятели. С патерици се придвижвала. Сочи, че след това ходила на физиотерапия. Била
стресирана. Свидетелката твърди още, че я била записала на шофьорски курс, но след
инцидента приключила. Изпитвала страх, даже като пресичала я било страх. Не можела да
се движи свободно. Шината била гипсова, тъй като меката струвала доста скъпо и не могли
да си я позволят. Твърди, че ищцата не можела да си свива изобщо крака. Шината била от
средата на бедрото до средата на прасеца, с която стояла 14 дни. След това отишли да
удължат болничния. Докторът направил снимка и казал, че е по-добре да я махнем и да
започне да раздвижва крака. Свидетелката твърди още, че д. й след инцидента била
изнервена, притеснена, не се чувствала комфортно. Първите два – три дни пиела аналгин,
докато изпитвала болка, а след това не е приемала лекарства, но купили гелове за мазане, с
които мажели крака, след като махнали шината. Сочи, че шината била отдолу, върху
коляното нямало гипс. Шината била по задната част на бедрото до прасеца, отгоре била с
бинт. Казали, че тази шина не трябва да се маха, че може да се размести и да има проблем.
Въпреки близките отношения, съдът прецени показанията съобразно нормата на чл.
172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат възприети, тъй като са ясни, конкретни и
5
непротиворечиви, а и кореспондират на другите събрани доказателства.
От заключението на експерта – медик, по приетата по делото съдебно – медицинска
експертиза, което съдът кредитира като ясно и обосновано, се установява, че в причинна
връзка с инцидента, на ищцата са причинени травматични увреди – контузия на меките
тъкани на лявото коляно, която клинично е била представена с неголям оток на коляното
болезнени и ограничени движения, като са били налице и белези от охлузвания на кожата на
коляното. Вещото лице е посочило, че травматичните увреждания, причинени при
процесното ПТП са довели до контузията на лявата колянна става по съвкупност на
клиничните й прояви е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК. Пострадала е изпитала умерени до силни при движение болки със затихващ
характер. Вещото лице е посочило още, че оздравителните процеси в основната си част са
приключили в рамките на около месец, като е възможно след този период да са налице все
още остатъчни явления на лека болка и дискомфорт до приключване на раздвижването на
лявата колянна става. Сочи също, че несъмнено е бил налице дискомфорт по отношение на
придвижването на пострадалата, дори за елементарни житейски нужди, особено в периода
на началните оздравителни процеси. В открито съдебно заседание, проведено на 01.03.2022
г. вещото лице поддържа заключението си, като сочи, че пострадалата, в порядъка на месец
и половина, два, до три е имала болезнени усещания, без невъзможност за движение и
затрудняване на движението.
С оглед изложеното, съдът приема за доказано по категоричен начин причиняването
на твърдените телесни увреди, както и факта, че същите са възникнали вследствие на
претърпения инцидент.
Въпреки близките родствени отношения, съдът прецени показанията на свидетелката
с оглед вероятна заинтересованост от изхода на делото, съобразно нормата на чл. 172 ГПК и
счете, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни и последователни,
кореспондират на другите събрани доказателства, непосредствени са, а и реално хората от
най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за физическото и психическо
състояние на човека, за когото полагат грижи.
Съдът съобразява установените факти относно вида на получените увреждания и
свързаните с тях болки и страдания. Въз основа на приетото за установено и при условията
на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е сумата от 6 000 лева, като взе предвид следното:
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера,
степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Съгласно
разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесна повреда, са характерът на увреждането, последиците от него и др.
Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено
лице, но и всички онези неудобства - емоционални, физически, психически и такива от
битово естество, които ги съпътстват и, които зависят не само от обективен, но и от
субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното
отношение към случилото си и отражението му върху психиката, с оглед степента на
психическа и емоционална зрялост на лицето/.
6
За посочените в исковата молба болки и страдания бяха ангажирани гласни
доказателствени средства, като изводи във връзка с конкретните увреди и оздравителния
процес се правят и въз основа на заключението на съдебно – медицинската експертиза и
останалите медицински документи.
Предвид характера на травматичните увреди, броя, вида и местоположението им, и
факта, че двигателната способност на организма е била значително затруднена за
продължителен период, несъмнено интензивни страдания са били налице, както и
неудобство при извършване на ежедневни дейности, за осъществяването на които ищцата е
била подпомаган от свои близки. Случилото се е дало негативно отражение в емоционален и
с категоричност в психически план, като е довело и до социален дискомфорт. Поради
травмата, битът на пострадалата също е претърпял промени.
Съобразени бяха начинът и обстоятелствата при получаване на тези увреди –
вследствие на ПТП, което се отразява стресово, предвид внезапността на преживяното.
Съобразени бяха и начинът, и обстоятелствата при получаване на тези увреди – вследствие
на ПТП, при преминаване през пешеходна пътека, което несъмнено се отразява стресово,
предвид внезапността на преживяното и липсата на необходимост от презумиране на
опасност за телесната неприкосновеност при преминаване през платно за движение през
позволено по закон място.Този размер съдът счита за адекватен и достатъчен, съобразен с
всички посочени по-горе критерии за преценка на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД.
Възраженията на ответника за неговата необоснована завишеност не се споделят.
Ответникът не доказа погасяване на дълга, поради което предявеният иск следва да
бъде уважен в пълен размер, като основателен и доказан.
По акцесорната претенция за законна лихва:
Установи се наличие на главен дълг.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ лихвите
за забава на застрахования, за които застрахователят отговаря пред увреденото лице, се
плащат само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая не се установява датата на уведомяване на застрахователя от ищеца. Не се
доказва и уведомяване на застрахователя от страна на застрахования /водачът на МПС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Според разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура, като според ал. 3 на същата
разпоредба - непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не
дължи лихва по чл. 409.
В конкретния случай, видно от представеното писмено доказателство /л. 18/, се
7
установява, че ответникът с писмо с изх. № от 09.07.2021 г., е определил застрахователно
обезщетение в размер на 800 лева, като е посочил, че за изплащането му е необходимо да
представи лична актуална банкова сметка на пострадалото лице или нотариално заверено
пълномощно – оригинал, в полза на този, на когото пострадалото лице желае да бъде
изплатена сумата. По делото не са представени доказателства, че ищцата е посочила банкова
сметка, по която да й бъде изплатено застрахователното обезщетение, преди датата на
исковата молба, в която същата е посочена.
Поради което и искът следва да бъде отхвърлен от датата на деликта - 04.01.2021 г. до
датата на исковата молба – 01.09.2021 г., като следва да се присъди от датата на исковата
молба – 02.09.2021 г. до окончателното й погасяване.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в
полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
сторени такива в размер на: 240 лева – за държавна такса, 200 лева – за експертиза и 950
лева – за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно ДПЗС. Видно от същото, обаче е
договорено, възнаграждение от 650 лева за главния иск и 300 лева – за акцесорния иск.
Предвид отхвърлянето на акцесорния иск от датата на деликта – 04.01.2021 г. и
присъждането му от исковата молба, следва да се присъди сумата от 650 лева – за адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. с оглед материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита
интересите на ищеца по делото.
Разноските от общо 1090 лева ще се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на
П. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. П. **** ул. ***, сумата от 6 000 лева (шест хиляди
лева) – главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от
настъпило на 04.01.2021 г. пътно – транспортно произшествие, реализирано на пешеходната
пътека, находяща се на кръстовище на бул. С.П. и ул. „Л.Т.“ в гр. П. **** по вина на водача
Д.К.П., на застрахования при ЗК „Бул Инс“ АД, лек автомобил „БМВ 530”, с рег. № ****,
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, в резултат на
травматични увреждания – контузия на лявото коляно, оток на лява колянна става, с
палпаторна болезненост, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК, силен стрес и уплаха, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 02.09.2021 г. до окончателното й погасяване, както и сумата в
размер на 1 090 лева (хиляда и деветдесет лева) – разноски за настоящото производство,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за периода от 04.01.2021 г. до 01.09.2021 г.
включително.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
8
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
9