№ 90
гр. , 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20211860200212 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Д. КР., ЕГН: **********, с адрес: с.Ч., ул. „Ч.“ №3,
подадена чрез адв.К.С. срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-0347-
000565/20.07.2021 г., издадено от Началник Група при РУ-П. към ОДМВР-С., с което на
основание чл.53 ЗАНН, чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 и 3, чл.185 ЗДвП, чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДВП
на жалбоподателя са наложени пет отделни административни наказания - глоба в размер 20
лв. за нарушение на чл.105, ал.1 ЗДвП /ограничена е видимостта през челното или
страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя/; глоба в
размер на ******** лв. и лишаване от правоуправление за 12 месеца за нарушение на
чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДВП /използва пътищата, отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение/- в която част НП се обжалва, както и
две глоби в размер на по 10 лв. за нарушения на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП /не носи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон и не носи свидетелство за
регистрация на МПС/ и глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 ЗДВП
/движи се без пожарогасител/- които три нарушения жалбата не обхваща.
Жалбоподателят в своята жалба сочи, че счита издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено
нарушение на процесуалните правила, както и необосновано в обжалваните части и моли
съда да го отмени в тези части. На първо място, според жалбоподателя в акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и последващо издаденото НП
липсвала както надлежно изложена фактическа обстановка, така и изчерпателно фактическо
описание на елементите от състава на вменените нарушения. Възпроизведен бил дословно
1
текстът на законовата норма на чл.105, ал.1 ЗДвП, без да се държи сметка, че този подход
съставлява съществено нарушение на административно производствения ред. Неизяснено в
конкретния случай оставало дали е била ограничена видимостта на предното стъкло, на
страничните стъкла или и на предното и на страничните стъкла. Забраната на тази
разпоредба освен това се сочи, че е условна, тъй като намаляването на прозрачността на
стъклата била допустима в границите на стойностите, определени с Правило №43 на
Икономическата комисия за Е. на ООН, а в случая нямало въведени нито твърдения, нито
доказателства, че затъмнените стъкла на процесния автомобил са с намалена
светлопропускливост извън нормативните стойности. Поради това жалбоподателят счита, че
в случая е допуснато съществено нарушение на чл.42, т.4 ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, в
следствие на което правото на защита на жалбоподателя е било ограничено. Изложените
административни нарушения се сочи, че важат изцяло и за другото вменено нарушение- по
чл.104б, т.2 ЗДвП. Отново липсвало надлежно описание на фактическа обстановка и бил
използван незаконосъобразният подход за дословно възпроизвеждане на правната норма,
която се твърди, че е нарушена, като актосъставителят е добавил, че водачът умишлени
поднася управлявания от него автомобил в насрещната лента и създава предпоставки за
ПТП, както и опасност за живота и здравето на останалите участници в пътното движение и
пешеходци. По никакъв начин не било посочено обаче какъв е механизмът на твърдяното
„умишлено поднасяне в насрещната лента“- не ставало ясно положението на автомобила,
респ. коя е съседната лента и/или насрещната лента на движение, нито конкретните фактори
на пътната обстановка и поведението на жалбоподателя, въз основа на които
актосъставителят и административнонаказващият орган /АНО/ приемат, че жалбоподателят
е извършил умишлено вмененото нарушение. Сочи се, че нарушението на чл.104б, т.2 ЗДвП
може да бъде извършено само умишлено и умисълът, като елемент от фактическия състав, е
задължителен. Изводът за наличие на умисъл следвало да бъде подкрепен с изчерпателно
описание на фактическата обстановка, която да е изложена в описателната част на АУАН и
НП. В случая обаче в АУАН и НП съвсем бланкетно било посочено, че жалбоподателят е
използвал пътя за различни цели от предназначението му, но липсвало описание какви са
тези различни цели. По никакъв начин не ставало ясно защо се приема, че поднасянето на
автомобила е „умишлено“, т.е. че се касае до съвкупност от умишлени действия на
жалбоподателя, насочени към конкретна цел, а именно: да изгуби сцеплението на гумите с
пътната настилка и управляваният автомобил да поднесе. Недоказан оставал съставът на
твърдяното административно нарушение. Сочи се, че житейските причини управляван
автомобил да поднесе и премине в съседната лента са много- грешка или объркване на
водача, техническа неизправност на МПС, механична повреда, мокра/хлъзгава пътна
настилка и др. При това положение, според посоченото в жалбата, възможно е водачът да е
допуснал друго нарушение на ЗДвП- напр. по чл.20, ал.1 или ал.2 ЗДвП, на чл.21 ЗДвП, на
чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП или на други разпоредби, но това не означавало, че използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В жалбата е отбелязано още, че в конкретния
случай, при извършване на проверката, в автомобила са пътували 4 лица- обстоятелство,
2
което по никакъв начин не е било отразено от актосъставителя в директно нарушение на
чл.42, ал.1, т.7 ЗАНН. С оглед на всичко изложено, жалбоподателят намира, че процесното
наказателно постановление, в обжалваната част, е неправилно и незаконосъобразно и като
такова- подлежи на отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят П. Д. КР. не се явява. Представлява се от
упълномощения адв.К.С. от САК, който поддържа жалбата, а в хода по същество на делото
моли съда да уважи подадената жалба, считайки че в рамките на съдебното следствие
основателността й е доказана. Адв.С. счита, че показанията на актосъставителя Ф.К. не
следва да бъдат кредитирани, доколкото са в противоречие както с показанията на свидетеля
М.Н., така и с показанията на доведените от жалбоподателя свидетели и не се подкрепят по
никакъв начин от останалата доказателствена съвкупност. Претендират се разноски. В
допълнение на своите доводи адв. С. депозира писмено становище, според което от
събраните доказателства се установява, че описаната от актосъставителя и възприета от
АНО фактическа обстановка не отговаря на обективната истина. Обсъждат се показанията
на свидетелите и се визират конкретни противоречия в показанията на двамата полицейски
служители, които според адв.С. правят показанията вътрешно противоречиви и взаимно
изключващи се. Сочи се, че тези показания са в пълно противоречи и с показанията на
другите две свидетелки- М.П. и К.Б., които са пътували в колата с жалбоподателя и от които
се установява, че колата е потеглила нормално, без да има нищо необичайно в движението
й, не е криволичила и занасяла. Ето защо констатациите и показанията на актосъставителя
К. оставали изолирани и неподкрепени от останалите доказателствени източници. Адв.С.
намира, че вмененото нарушение на чл.105, ал.1 ЗДвП останало напълно недоказано в
рамките на проведеното съдебно следствие, тъй като не може да се установи дали предните
стъкла на автомобила са били затъмнени, а и не е извършвано замерване или проверка за
степента на намалена светлопропускливост на затъмнените странични стъкла, били те
предни или задни, затова не може да се приеме, че е налице установено нарушение на
чл.105, ал.1 ЗДвП, тъй като забраната в него е условна. Адв.С. счита, че е останало
недоказано и другото вменено нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП. Едва в проведеното съдебно
заседание актосъставителят Ф.К. заявил, че е съставил процесния АУАН, защото
жалбоподателят „дрифтирал“. Сочи се, че това понятие няма легална дефиниция, но че от
общожитейския опит и практика се знае, че това представлява определено боравене със
системите за управление и контрол на автомобила- рязко подаване на газ, боравене със
съединителя на колата, завъртане на волана поотделно или в съчетание, активиране на
ръчната спирачка и т.н., при което се наблюдава определен ефект на отклоняване от
траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и нейното
странично приплъзване. Подобно нещо не било описано нито в АУАН, нито в обжалваното
НП. Адв.С. смята и че чисто технически автомобил с предно задвижване на колелата и
шестима пътници в него не би могъл да „дрифтира“. Освен това, от показанията на
доведените свидетелки- пътнички в автомобила, ставало ясно, че били тръгнали да се
прибират от кафе, като първо закарат друго момиче до дома й, т.е. жалбоподателят К. е
ползвал пътя именно по предназначение – превоз на хора. С оглед всичко изложено, отново
3
се иска от съда да постанови решение, с което да уважи подадената жалба и отмени НП №
21-0347-000565/20.07.2021 г., издадено от Началник Група при РУ-П. към ОДМВР-С., в
обжалваните части.
Въззиваемата страна- РУ П. не изпраща представител в съдебно заседание и не
ангажира становище. РП-П. също не взема становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 04.07.2021 г., около 23.25 ч. полицейските служители от РУ-П. Ф.К. и М.Н.
изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.П., като се намирали на ул.
„Панагюрско шосе“, в близост с кръстовището с ул. „А.Б.“, като изведнъж чули силен шум
от гуми на автомобил и подаване на газ. Насочили се към мястото незабавно и в момента, в
който имали видимост забелязали автомобил, който тръгва и се извършва необичайни
маневри по пътното платно, съпроводени с поднасяне. Подали сигнал и спрели автомобила
за проверка, като установили, че същият е „Ф.Г.“, с рег. № ***** и в автомобила има 6 лица,
а водач е П. Д. КР. от с.Ч..
Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение серия GA,
№445982 от страна на свидетеля Ф.К., с който срещу П. Д. КР. били повдигнати няколко
административнонаказателни обвинения, сред които за нарушения на чл.104б, т.2 ЗДвП и
чл.105, ал.1 ЗДвП.
При предявяване на акта не са направени възражения, нито са постъпили такива в
рамките на установения 3-дневен срок.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
№ 21-0347-000565 от 20.07.2021 година на Началник Група при РУ-П. към ОДМВР-С..
Горната фактическа обстановка се извежда от събраните по делото доказателства, а
именно: разпит на свидетелите Ф. Г. К. /л.40-45 от делото/, М. ЕВТ. Н. /л.35-40 от делото/ ,
К.Г.Б. /л.46-48 от делото/ и М.Д.П. /л.48-50 от делото/; АУАН серия GA, №445982, съставен
от Ф. Г. К. /л.11 от делото/; справка за нарушител/водач на името на П. Д. КР. /л.29-** от
делото/.
АУАН серия GA, с №445982/05.07.2021 г., е съставен срещу лицето П. Д. КР. за това,
че: на 04.07.2021г., около 23:25 ч., в гр.П., на ул. „К. А.Б.“, малко преди кръстовището с ул.
„Панагюрско шосе“, управлява МПС от категория М1, л.а. „Ф.Г.“, с рег. №*****, лична
собственост, като: 1) не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория
и контролен талон към СУМПС от съответната категория; 2) Не носи свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява; 3) ограничена е видимостта (намалена прозрачност)
през челното или страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача
към пътя; 4) движи се без пожарогасител; 5) използва пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, като умишлено
поднася управлявания автомобил в насрещната лента и създава предпоставки за ПТП, както
и опасност за живота и здравето на останалите участници в пътното движение и пешеходци.
4
Нарушенията, посочени като 3) и 5) са определени като такива по чл.105, ал.1 ЗДвП и
чл.104б, т.2 ЗДвП. За верността на описаните факти са се подписали актосъставителят и
свидетелят М.Н.. В АУАН е записало „нямам възражения“ и същият е подписан от соченото
за нарушител лице. П.К. е подписал и разписката към АУАН в уверение на това, че е
получил препис от АУАН и е уведомен, че в 3-дневен срок може да направи възражения.
Приобщена е по делото справка за нарушител/водач на името на П. Д. КР., от която е
видно, че същият имал валидно издадено СУМПС от 22.05.2019г., от която дата в системата
на КАТ са регистрирани множество нарушения от негова страна на ЗДвП, за които са
издавани наказателни постановления или фишове, влезли в сила. След датата на процесните
нарушения- 04.07.2021г., също има регистрирани нови провинения по ЗДвП.
Разпитани са като свидетели четири лица- двама полицейски служители и две от
пътничките в процесния автомобил.
Свидетелите – полицейски служители- Ф. Г. К. и М. ЕВТ. Н., които са съответно-
актосъставител и свидетел по АУАН, възпроизвеждат своите спомени за процесния случай
и поддържат констатациите, отразени в АУАН.
Свидетелят- актосъставител Ф.К. на длъжност „младши автоконтрольор“ към Районно
управление- П. заявява, че си спомня процесния случай. Твърди, че с колежката му М.Н.
били по часови график в гр.П., на площад „С.“ и в късния часови диапазон- след 10 часа, 10
и нещо, 11 часа, но преди полунощ, докато били извън служебния автомобил, чули свистене
на гуми, след което незабавно се качили в служебния автомобил и потеглили, като на ул.
„А.Б.“ жалбоподателят бил зад кормилното устройство на управлявания автомобил, пред
денонощния магазин, находящ се на тази улица, където работи приятелката му и според
свидетеля показвал някакви шофьорски умения, изразяващи се в „дрифт“. Според свидетеля
„дрифтове“ и „гуми“ са недопустими в самия град, а и все пак има обществен ред, който
трябва да се спазва. Свидетелят К. твърди, че първоначално само чул звука от свистенето и
свиренето на гумите, тъй като видимостта била ограничена от една автобусна спирка и след
това, като наближили, от самото кръстовище се виждал и автомобилът. Видял го да се
движи, като си занася задницата. Казва, че автомобилът първоначално тръгнал, но на място-
придърпал 1-2 метра, но с по-малка скорост, обаче явно водачът задържал съединителя и
колата пушила и боксувала на място. Започнал да „дрифти“, след което при вестникарската
будка я завъртял. Заради тези му действия водачът бил спрян за проверка. По спомени на
актосъставителя, в автомобила имало още 4-5 лица, част от които дори били непълнолетни.
Актосъставителят твърди, че пробата на водача за алкохол и тази за наркотици, били
отрицателни. Според свидетеля К. предните стъкла на автомобила били затъмнени, както и
задните. Твърди обаче, че в случая автомобилът имал странични огледала, поради което
нарушението касае предните странични- ляво и дясно. Твърди, че поискали на водача
документ за затъмнението на стъклата и стойностите на същото, но той нямал такъв.
Свидетелят К. е категоричен, че т.нар. от него „дрифтиране“ не е било неволно. Казва, че и
друг път е чувал, а и негови колеги са виждали този водач да прави такива неща. Казва, че
не са много водачите, които среща на почти всяка нощна смяна след 24.00- 01.00 часа през
5
нощта, но П.К. е един от тях и се е случвало и друг път да го глобява, макар и не за
„дрифтове“. Според свидетеля Кананов целта, за която водачът използвал пътя била именно
тази – „дрифт“. Изразява убеденост, че с действията си П.К. е създал опасност за хора и
други автомобили, защото е било възможно „както си играе“, в един момент да загуби
контрол над автомобила, в който всъщност имало и други пътници, някои от които
непълнолетни. Според свидетеля К. при проверката К. се държал нормално, оказал
съдействие, като подписал акта и получил екземпляр от него. Свидетелят К. твърди, че
съставил документите на място, след което водачът бил поканен в РУ-П., за да бъде тестван
на употреба на наркотици, тъй като устройството, отчитащо употреба на наркотични
вещества, е много скъпо и не го носят със себе си.
Свидетелката по АУАН- М. ЕВТ. Н. заема длъжността „младши инспектор“ към група
„Охранителна полиция“, „Охрана на обществения ред“. Тази свидетелка също заявява, че си
спомня за съставения АУАН от 05.07.2021г. срещу П. Д. КР.. Разказва, че се движели по
маршрут по главната улица от площад „С.“ и слизали надолу, когато забелязали автомобила
да тръгва с доста силна скорост. Автомобилът бил спрял и тъкмо тръгвал „доста шумно“, „с
гуми“, водачът подал доста силна газ, при което дори излязъл пушен отзад от гумите и се
„позавъртял“. Казва, че не тръгнал по „нормалния начин“- с малко газ, а тръгнал с много газ
и самият шум от автомобила се чул чак отгоре на главната улица, по която те минавали.
Първоначално чули шума, но тъй като били отгоре на самата главна улица, видели и
тръгването на автомобила. Според свидетелката Н. водачът тръгнал от денонощния магазин
в гр.П. и се движел нагоре към тях, а причината да го спрат била именно реакцията му с
автомобила и то пред денонощен магазин, където е възможно да влезе или да излезе друг
човек по време на цялото денонощие и да пострада при такова силно тръгване. Водачът
намалил скоростта си веднага щом ги видял, че завиват към него. Според свидетелката Н.
при проверката било установено, че задните странични стъкла на автомобила били с
намалена видимост, тъй като имало фолио на тях. Казва, че не са измервали степен на
намаление на видимостта през тези прозорци, а колегата й от КАТ бил този, който преценил,
че има допуснато нарушение по отношение затъмнението на стъклата. Тази свидетелка също
смята, че водачът не е изгубил контрол над автомобила, а нарочно е потеглил по начина, по
който го е видяла. Казва, че същият е бил във видимо адекватно физическо и психическо
състояние и видима причина, поради която да загуби контрол над автомобила, не е имало.
Счита, че със скоростта си и маневрите, които водачът извършил, създал предпоставки за
ПТП. Заявява, че не може да каже каква е била целта на водача, но не е било редно да тръгва
шумно и бързо, а е следвало да се движи нормално и да не създава предпоставки за ПТП.
Свидетелката Н. има спомен, че при проверката лицето се държало нормално и не отказало
съдействие. С него имало и 4 или 5 пътници, чиято самоличност също проверили. Спомня
си, че нарушителят подписал съставения АУАН и получил екземпляр от него. Не си спомня
с точност дали имал възражения.
Разпитаните като свидетели К.Б. и М.П. са били пътници в процесния автомобил,
управляван от П.К.. Казват, че е било в началото на юли месец, като били на кафе, а след
6
„Кафето“ всички тръгнали да се прибират. Трябвало да закарат едно момиче до дома й и
тръгнали, но на едно кръстовище малко по-нагоре ги спряла полиция със светлинен сигнал.
Поискали на всички лични карти и ги накарали всички заедно да ги последват до пред
Районното управление с автомобила. Свидетелката Б. твърди, че преди да бъдат спрени за
проверка, автомобилът се движел нормално и не е имало нищо необичайно, нито
автомобилът е поднасял, криволичил или сменял ленти. Според тази свидетелка
автомобилът не е тръгвал рязко и със скорост. Свидетелката Б. казва, че не е почувствала
опасност за себе си и в съответния ден П.К. не е карал опасно. Свидетелката П. дава
подобни показания, като заявява, че автомобилът е потеглил и се е движел нормално. Тя
стояла отзад, където били седнали общо 4 човека, а двама били отпред. Твърди, че на нея и
останалите пътници при проверката били съставени актове за „без колани“, но не знае актът
на водача за какви нарушения бил съставен. Твърди, че познава П.К. като внимателен
шофьор.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена в 7-дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (във все
още действащата редакция от ДВ бр.44 от 13.05.2020г.). НП е получено на 02.09.2021г.,
видно от разписката към него, а жалбата е входирана в РУ-П. на 08.09.2021г. Жалбата
изхожда от легитимирано лице- соченото за нарушител, против подлежащо на обжалване
пред съд наказателно постановление.
По компетентността:
АУАН е съставен от полицейски служител на длъжност „младши автоконтрольор“, а
наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник на група
„Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР на обслужващата територия, надлежно
упълномощени, видно от приложената Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
По законосъобразността на НП:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че същата е частично
основателна.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради
което образуването на административнонаказателно производство е било допустимо. Спазен
е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от страна на
наказващия орган, който се е произнесъл законосъобразно и след изтичане на тридневния
срок за възражения от страна на нарушителя, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН, доколкото АУАН
е съставен на 05.07.2021 г., а НП е от дата 20.07.2021г.
Посоченото за свидетел в акта лице е било и очевидец на установяване на
7
нарушенията, поради което фактът, че свидетелят е само един не влияе върху
законосъобразността на акта, като необходимостта от двама свидетели законово съществува
единствено ако те са свидетели само на съставяне на акта.
Горното е относимо цялостно за съставения АУАН. Следва да се обсъдят обаче
процесние АУАН и НП, касателно всяко едно от обжалваните нарушения, вменени във вина
на жалбоподателя П.К..
Относно нарушението на чл.105, ал.1 ЗДвП:
Видно от изложеното в АУАН и НП, не е налице надлежно описание на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено. Твърди се, че нарушителят е
„ограничил видимостта (намалил прозрачността) през челното или страничните стъкла на
автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя“. Така използваната
формулировка за описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено, е неясна и неконкретизирана. На първо място, ограничаването на видимостта и
намаляването на прозрачността на стъклата на МПС, са нарушения на чл.105 ал.1 ЗДвП,
които се ползват със самостоятелност и поради това - следвало е актосъставителят, от една
страна, да конкретизира дали се касае за ограничаване на видимостта или за намаляването
на прозрачността на стъклата на МПС, а от друга - да посочи за какъв способ на
ограничаване на видимост или намаляване на прозрачност се касае в случая - например
залепване на фолио, монтаж на нестандартни затъмнени стъкла или друго, което е довело до
ограничаването на видимостта или намаляването на прозрачността на твърдяните стъкла. На
следващо място- не става ясно, тъй като не е посочено, на кои точно стъкла на автомобила е
била намалена прозрачността или ограничена видимостта. В АУАН е записано „челното или
страничните стъкла на автомобила“, което не е еднозначно и не дава нужната конкретика.
Актосъставителят не е бил конкретен и прецизен при описанието на нарушението, а се е
задоволил с пренасяне на текста на нормата, която е счел за нарушена, в съставения АУАН,
като отбелязаните пороци са възпроизведени и в съдържанието на обжалваното Наказателно
постановление. Следва да бъде подчертано и това, на което жалбоподателят се позовава, че
съобразно чл.105 ал.3 ЗДвП, „Намаляване прозрачността на стъклата по ал.1 се допуска само
в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Е.
на Организацията на обединените нации.“. В светлината на тази правна разпоредба,
препращаща към Правило № 43 на Икономическата комисия за Е. на Организацията на
обединените нации, е видно, че правилото за поведение, уредено в чл.105 ал.1 ЗДвП все пак
търпи известни ограничения, т.е. във всеки отделен случай се налага щателно да бъде
преценено доколко някое от въпросните ограничения е налице - а това на свой ред е
практически невъзможно, без фактическите положения на евентуалното нарушение по
чл.105 ал.1 ЗДвП да бъдат достатъчно ясно и подробно описани, в т.ч. - с излагане на
фактически доводи в подкрепа на това, че изключението по чл.105 ал.3 ЗДвП не е налице.
Следва да бъде припомнено и това, че в административнонаказателното производство,
тежестта на доказване е възложена на актосъставителя и административнонаказващия орган,
а нарушителят не е длъжен да доказва своята невиновност, в т.ч. - от гледна точка на
8
предвидените в чл.105 ал.3 ЗДвП изключения от общото правило на чл.105 ал.1 ЗДвП.
От изложеното до тук Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са нарушени императивните изисквания на чл.42 т.4 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5
ЗАНН, що се касае до вмененото нарушение по чл.105 ал.1 ЗДвП. Нарушенията са
съществени, тъй като ограничават нарушителя в правото му да узнае за какво нарушение и
въз основа на кои фактически положения е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Ето защо, обжалваното НП се явява
незаконосъобразно в тази му част, поради допуснати нарушения от формално естество.
Според съда нарушението на чл.105 ал.1 ЗДвП остава и напълно недоказано. Както
вече бе посочено, доказателствената тажест за установявне на нарушението се носи от АНО.
При изслушване на свидетелските показания на свидетелите-полицейски служители, от
които единствено може да се почерпи информация за нарушението, се установява, че те не
си кореспондират. Свидетелката М.Н. заявява, че затъмнени са били задните странични
стъкла на автомобила, а според актосъставителя Ф.К., освен тях, затъмнени са били и
предните странични стъкла на автомобила, което обаче остава изолирано твърдение на фона
на липсата на каквото и да е описание за това в АУАН. Освен това, свидетелката Н.
потвърди, че не са замервали степен на ограничение на видимостта или намаление на
прозрачността, което може да се счете за тяхно задължение, с цел установяване дали
нарушение в действителност е извършено, а ако не разполагат със съответна апаратура за
това, то биха могли да бъдат ангажирани експертни знания, което също не е сторено. Според
свидетеля К., поискан е бил документ от водача за степента на ограничение на видимостта
или намаление на прозрачността, но такъв не е бил представен. Не може да се счете, че
водачът е разполагал с такъв документ или че е бил длъжен да разполага, предвид че такова
нормативно задължение не съществува за водачите, а и е обективно възможно автомобилът
да е закупен именно в състоянието, в което е бил към датата на проверката и документ за
светлопропускливост на стъклата да не му е предаден. В този смисъл, обжалваното НП е
незаконосъобразно в тази част и предвид недоказаност на нарушението.
Предвид горното, единственият законосъобразен подход на Съда е отмяна на
процесното НП в обсъжданата част.
Относно нарушението на чл.104б, т.2 ЗДвП:
Относно това нарушение процесуалният представител на жалбоподателя също счита,
че липсва надлежно описание на фактическа обстановка и че подходът на актосъставителя е
дословно възпроизвеждане на правната норма. Съдът не се солидаризира с това становище,
като намира, че отразяването на това нарушение в АУАН и НП е достатъчно описателно,
доколкото е посочено по какъв начин водачът е използвал обществен път за цел, различна от
обичайното му предназначение- „умишлено поднася управлявания от него автомобил в
насрещната лента и създава предпоставки за ПТП“. Следователно, актосъставителят не се е
ограничил с възпроизвеждане на закононарушената правна норма, а я е конкретизирал по
начина, по който е възприел извършеното. В съдебно заседание свидетелите-полицейски
служители са внесли допълнителна конкретизация какво точно са възприели и имали
9
предвид под описанието в АУАН. Съдът не намира съществени противоречия в показанията
на двамата полицейски служители, въпреки твърдението на жалбоподателя за обратното.
Свидетелят К. сочи, че автомобилът първоначално тръгнал, но на място- придърпал 1-2
метра, но с по-малка скорост, обаче явно задържал съединителя и колата пушила и
боксувала на място, след което при движението си занасяла задницата, водачът
„дрифтирал“, след което при вестникарската будка завъртял колата. Свидетелката М.Н. пък
сочи, че водачът тръгнал „доста шумно“, „с гуми“, подал доста силна газ, при което дори
излязъл пушек отзад от гумите и се „позавъртял“. Казва, че не тръгнал по „нормалния
начин“- с малко газ, а тръгнал с много газ. И двамата свидетели са възприели по подобен
начин действията на водача на автомобила, като става ясно, че първо са чули звука от
автомобила, което им е дало повод веднага да се насочат към звука и успели да видят самото
потегляне на автомобила и движението му до момента, в който водачът ги е забелязал и
преустановил действията си. Това, че описанието на двамата не е дословно еднакво, се
дължи на факта, че вида на нарушението е специфичен и същото трудно може да получи
еднакво описание от няколко наблюдатели, но несъмнено стана ясно какво се е има предвид
от двамата свидетели. Описаното в АУАН и НП- че водачът „умишлено поднася
управлявания от него автомобил“ е потвърдено от двамата полицейски служители в
съдебното заседание, макар да не става ясно в кой момент поднасянето е довело до
навлизане на автомобила в насрещната лента, както е посочено в АУАН, като по всяка
вероятност актосъставителят е имал предвид момента, за който споменава- завъртането на
автомобила при будка за вестници. И двамата полицаи са категорични, че с действията си
жалбоподателят е създал предпоставки за ПТП. И двамата обясниха пред съда и защо
считат, че действията на водача са умишлени, а не неволни и съдът кредитира техните
показания. Не кредитира обаче показанията на двете доведени от жалбоподателя свидетелки,
които твърдят, че тръгването и движението на автомобила е било нормално и че според тях
не е имало причина да бъдат спирани от полицията. Двете свидетелки са от приятелския
кръг на жалбоподателя и е очевидно, че показанията им са средство за представяне на
техния приятел в добра светлина и подкрепяне на защитната му теза. Свидетелките
определят П.К. като внимателен водач, което се опровергава обаче от богатото съдържание
на справката му като нарушител и множеството нарушения, които е допуснал само в
рамките на две години от придобиването на правоспособност за управление на МПС.
Поради това, съдът по-скоро се доверява на заявеното от свидетеля К., че К. е
недисциплиниран водач, който самият актосъставител и колегите му са глобявали и друг път
и го познават именно в тази връзка.
Съдът намира, че П.К. е извършил вмененото му нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП от
обективна страна. От доказателствата по делото- показанията на свидетелите К. и Н., които
съдът посочи защо кредитира, е видно, че същият е използвал път, отворен за обществено
ползване не по неговото предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели- за
забавление чрез извършване на рискови маневри. Фактите от състава на нарушената забрана
по чл. 104б, т. 2 ЗДвП са установени по делото, както и авторството, в която връзка не е
било спорно, че именно жалбоподателят е управлявал лек автомобил с рег. №***** на
10
04.07.2021 г. на посочените място и час. Действията му при управлението, в резултат на
които е извършил поднасяне на автомобила, попадат в приложното поле на чл.104б, т.2
ЗДвП, посочена като нарушена законова разпоредба. Очевидно потеглянето с триене на
задните гуми, с много газ и предизвиквайки поднасяне на автомобила, изключва ползването
на платното по предназначение - чл.104б, т.2 ЗДвП. Водачът е допуснал виновно опасно
шофиране, което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие
с основната цел на пътищата- за превоз на хора и товари.
От установените по делото факти е видно и че това е станало преднамерено. Водачът
умишлено е поднасял автомобила си, излагайки на риск живота, здравето и имуществото на
други хора, а и на самия себе си. Относно субективната страна следва да бъде отчетено и
това, че като правоспособен водач К. е бил наясно с правилата, въведени от законодателя,
но въпреки това не се е съобразил с тях.
За пълнота следва да се посочи, че именно с оглед високата обществена опасност на
деянието законодателят е въвел нормата на чл.104б, т.2 ЗДвП в началото на 2017 година,
обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Без
значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига
крайният резултат - дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със
съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, предвид
изводите за настъпилия краен резултат – предвизвикване на умишлено поднасяне на
автомобила.
При установените факти, съдът счита, че АНО правилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП. Санкционната разпоредба на чл.175а,
ал.1, пр.3 ЗДвП предвижда за това нарушение наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на ******** лв. Санкцията
е определена от законодателя във фиксиран размер и за съда не съществува възможност да
редуцира същия, поради което съдът приема, че същата е индивидуализарана при
съобразяване на правилата на чл.27 ЗАНН. Високият размер на предвидената глоба,
подчертава волята на законодателя да обяви, че се касае за деяние с висока степен на
обществена опасност, което не следва да бъде толерирано, тъй като застрашава живота и
здравето, както на извършващите маневрите, така и на останалите участници в движението
по пътищата, в това число и на случайно преминаващи пешеходци. Следва да бъде взето
предвид и че нарушаването на ЗДвП в конкретния случай не е изолирана проява на
жалбоподателя, с оглед приложената по делото справка за нарушител-водач.
Ето защо, налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е
напълно оправдано и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само
така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите на чл.12 ЗАНН, като би се
превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското
законодателство, като зачита правата и на другите участници в движението и не допуска за
в бъдеще такива нарушения, застрашаващи живота и здравето на хората. Предвид
изложеното, съдът намира, че в тази част атакуваното наказателно постановление, като
11
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че издаденото НП следва да бъде
отменено в частта му, с която за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 105, ал.1
ЗДвП, на осн. чл.185 ЗДвП на същия е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 20 лева, като в останалата обжалвана част - относно нарушението на чл.104б, т.2
ЗДвП и наложеното за това нарушение на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП
административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца - издаденото НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Жалбоподателят претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 500
лв. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ
бр.44 от 13.05.2020г.) в съдебните производства страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. В случая, в договора за правни услуги не е разграничено каква
част от възнаграждението е заплатено за атакуване на всяко от двете нарушение, предмет на
обжалване. Поради това, следва да се приеме, че на жалбоподателя може и следва да се
присъди половината адвокатски хонорар, доколкото относно едното нарушение
обжалваното НП бива отменено, а относно другото нарушение- потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗАНН (във все още
действащата редакция на ДВ бр.44 от 13.05.2020г.), РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0347-000565, издадено от Началник
Група към РУ-П. при ОДМВР-С. на 20.07.2021 г. В ЧАСТТА му, с която на основание чл.53
ЗАНН и чл.185 ЗДвП на П. Д. КР., ЕГН: **********, с адрес: с.Ч., обл. Софийска, ул.„Ч.“
№3 е наложена ГЛОБА в размер 20 лв. за нарушение на чл.105, ал.1 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0347-000565, издадено от
Началник Група към РУ-П. при ОДМВР-С. на 20.07.2021 г. В ЧАСТТА му , с която на
основание чл.53 ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП на П. Д. КР., ЕГН: **********, с адрес:
с.Ч., обл. Софийска, ул.„Ч.“ №3 е наложена ГЛОБА в размер ******** лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В останалите части Наказателно постановление № 21-0347-000565, издадено от
Началник Група към РУ-П. при ОДМВР-С. на 20.07.2021 г. е влязло в сила като
НЕОБЖАЛВАНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР- С., БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.С., бул. „Г.М.“ №71 ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. КР., ЕГН:
**********, с адрес: с.Ч., обл. Софийска, ул.„Ч.“ №3 сумата от 250.00 лв. (двеста и
петдесет лева), представляваща половината разноски за заплатено адвокатско
12
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред А.С. – С. област в 14-
дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13