РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. Силистра, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20223420100479 по описа за 2022 година
Ищeцът В. Г. А.. с ЕГН ......... , гр. С., ул. А. К., бл..., вх.., ет.., ап..моли
съда да осъди ответника, да заплати сумата от 10 094.96 / десет хиляди
деветдесет и четири лева и деветдесет и шест ст. / лева, представляваща
неплатена наемна цена за стопанската 2019 / 2020г. по Договор за наем на
земеделска земя от 01.04.2019г., обезщетение за забава за периода
01.12.2019г. – 30. 03. 2022 г. в размер на 2386.34 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.03.2022г. - датата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателното й изплащане и разноски по
производството.
Ищцата твърди, че по силата на договор за наем от 01.04.2019 г.
отдала за временно и възмездно ползване на ответника за срок от 1 стопанска
година /от 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г./ конкретно описани в договора
земеделски имоти, находящи се в землището на Община А., с обща площ от
на 152.596 дка (от които обработваема площ от 139,944 дка) срещу годишно
арендно плащане в размер на 90 лв. на декар (общо 12 594.96 лв.). Договорът
бил сключен от ищцата, която сключила със същия наемател още три
договора за наем като пълномощник на други лица. Съгласно клаузите на
договора наемната цена следвало да се заплати авансово в срок до 30.07.2019
1
г. по банкова сметка на пълномощника, посочена в договора. Ответникът
извършил едно единствено плащане по четирите договора, като през м.
септември 2019 г. превел по сметката на В.А. сумата от 10000 лв., което
квалифицирал като частично плащане, без да посочи за кой от договорите се
отнася то. Поради изложените причини ищцата счита, че извършеното
плащане погасява по равно задълженията на наемателя по четирите договора
за наем (т.е. 2500 лв. от общата сума представляват плащане по нейния
договор), поради което моли съда да осъди ответника да ѝ заплати останалата
част от полагащия й се наем в размер на 10 094.96 лева.
ОТВЕТНИКЪТ „АГРОИНВЕСТ-ВН“ ЕООД с ЕИК: ............., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. К.“ №.., ап. .., представлявано
от В. С. Д. е подал писмен отговор, с който счита исковата молба за
допустима, но неоснователна. Твърди, че преведената по сметка на ищцата
сума от 10000 лв. представлява 30 % от задължението му по четирите
договора за наем, сключени от нея лично и като пълномощник на други
наемодатели, като заявява, че не е в състояние да изпълни останалата част от
задължението си поради настъпването на форсмажорни обстоятелства, които
довели до реализирането на много ниски добиви от отдадените под наем
земеделски имоти. Твърди, че през стопанската 2019/2020 г. настъпила
необичайна суша, вследствие на която добивите от есенниците и
пролетниците били изключително лоши и ведно с получената субсидия не
покрили разходите на дружеството за агротехнически мероприятия, наеми и
арендни плащания. Счита, че поради невъзможността да извлича ползи от
наетите имоти плащането на наема за тях в пълен размер би противоречало на
принципа на добросъвестност и справедливост в търговските отношения.
Твърди, че в изпълнение на задължението си по чл. 306, ал. 3 ТЗ той е
уведомил наемодателя, че поради тежките засушавания в Североизточна
България реколтата му е компрометирана и той не е в състояние да извърши
уговореното плащане в пълен размер.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
връзка и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Няма спор между страните в производството, а и от представените по
2
делото писмени доказателства се установява, че между ищцата в качеството
на наемодател и „АГРОИНВЕСТ-ВН“ ЕООД в качеството му наемател на
01.04.2019 г. е сключен договор за наем, по силата на които наемодателят се е
задължил да предостави за временно ползване на наемателя земеделски
имоти, находящи се в землището на Община А., с обща площ от на 152.596
дка (от които обработваема площ от 139,944 дка) срещу годишно арендно
плащане в размер на 90 лв. на декар (общо 12 594.96 лв.) за срок от една
стопанска година. Няма спор и по отношение на фактите, че между страните
са сключени общо четири договора, както и че ответникът е заплатил общо по
четирите договора сумата от 10000.00 лева.
Ответникът не оспорва липсата на изпълнение, но твърди, че е в
невъзможност да изпълни, поради наличието на форсмажор – необичайна
суша, довела до невъзможност за реализиране на доходи от продукция.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща
наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта в уговорените
срокове. В конкретния случай ответникът не наведе твърдения, нито
представи доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане на
наемната цена за процесната стопанска година, поради което следва да се
приеме, че той дължи изпълнение на задължението за плащане.
В чл. 14, ал. 2 от Договора изрично е уговорен срок, в който следва да
се извърши плащането за дължимата наемна цена – авансово, в деня на
подписване на договора, но не по – късно от 30. 07. 2019 год. С настъпването
на тази дата и неплащане на уговорената наемна цена, наемателят изпада в
забава, вземането на кредитора става изисуемо. Предвид това, не е
необходимо наемателят да бъде канен от наемодателя да изпълни
задължението си.
Без значение и факта ползвал ли е реално наетите имот наемателят,
както и икономическия резултат от съответната стопанска година.
Заплащането на наемната цена не е обвързано от този резултат, а освен това
по никакъв начин не се доказаха и твърденията на ответника за наличието на
форсмажорни обстоятелства.
По тези съображения съдът счита възраженията на ответника за
неоснователни и уважава исковете в посочените размери, заедно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 31. 03.
3
2022 год.
Наличието на просрочено парично задължение обосновава и
основателността на претенцията за заплащане на обезщетение за забава, което
за периода от 01.12.2019г. до 30. 03. 2022 г. се претендира в размер на 2386.34
лева. Тъй като ответникът не оспори размера на това задължение, съдът
приема и тази претенция за доказана и я уважава изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1 403.69 лв., от които 499.25 лева
държавна такса и 904.44 - адвокатски хонорар за исковото производство,
определен по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА.
Цитираната разпоредба установява правото на процесуалния представител на
страната, получила безплатна правна помощ да получи адвокатско
възнаграждение, при това в размер, не по – нисък от определения в Наредба
№ 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ, като по силата на разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ и преценявайки сложността на
производството съдът определя възнаграждението на процесуалния
представител в размер на 904.44 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АГРОИНВЕСТ-ВН“ ЕООД с ЕИК: ........., със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. К.“ №.., ап. .., представлявано от В. С. Д.
да заплати на В. Г. А.. с ЕГН ........ , гр. С., ул. А. К., бл..., вх.., ет.., ап.. сумата
от 10 094.96 / десет хиляди деветдесет и четири лв. и 96 ст. / лева,
представляваща неизплатена част от наемната цена за стопанската 2019/2020
г. по договор за наем на земеделски земи от 01.04.2019г., на общо 152.596 дка
(от които обработваема площ от 139,944 дка) земеделски земи в землището на
Община А./ землищата на гр. А., с. К., с. А. и с. Ц. А./, обл. С., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 31. 03. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата, както и
обезщетение за забава за периода 01.12.2019г. – 30. 03. 2022 г. в размер на
2386.34 / две хиляди триста осемдесет и шест лв. и 34 ст. /лева
4
ОСЪЖДА „АГРОИНВЕСТ-ВН“ ЕООД с ЕИК: ......., със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. К.“ №.., ап. .., представлявано от В.С. Д.
да заплати на В. Г. А.. с ЕГН ..... , гр. С., ул. А. К., бл..., вх.., ет.., ап.., сумата
от 499.25 / четиристотин деветдесет и девет лв. и 25 ст. / лева – разноски по
гр.д.№ 479/2022г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „АГРОИНВЕСТ-ВН“ ЕООД с ЕИК: .............., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. К.“ №.., ап. .., представлявано
от В. С., да заплати на адвокат Х.Т. Ф. – АК - В. , сумата от 904.44
/деветстотин и четири лв. и 44 ст./ лева, представляваща определено от съда
възнаграждение за предоставена в полза на ищеца В. Г. А.. с ЕГН
.................безплатна адвокатска помощ по исковото производство по гр. дело
№ 479 / 2022 г. по описа на СРС, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
Решението може да се обжалва пред Силистренски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5