Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1016/08.08.2022
година, гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав
Съдия:
Константин Григоров
Секретар: Д.Д.
като
разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 798 по
описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба на Ю.М.А., ЕГН **********, чрез адв. Г.С. ***, с адрес
за кореспонденция гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 109, ет.3, офис 7, против
решение на директора на ТП на НОИ - Бургас с изх. № 1012-02-177#1 от 13.04.2022 г., с което е оставено в сила Разпореждане
№ 2113-02-173#1 от 01.03.2022 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Бургас, с което на
жалбоподателя е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се твърди, че със заявлението за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст жалбоподателят представил
необходимите документи, в т.ч. и военна книжка, от която било видно, че в
периода от 15.01.1974 г. – 16.01.1976 г.
отбивал редовна наборна военна служба. Оспорва извода на решаващия
орган, според който времето на военната служба не било зачетено за действителен
стаж. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията, сочи съдебна
практика и иска оспореното решение да бъде отменено, а преписката да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, за него се явява упълномощен представител – адв. С., която поддържа
жалбата и направените искания. Намира, че спорът е относно тълкуването на
понятието действителен стаж и включва ли то времето през което лицето е отбивало
военна служба. Претендира разноски.
Ответникът, директор на ТП на НОИ – Бургас, редовно
призован, се представлява от главен юрисконсулт Д.. Представя административната
преписка. Оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх.№ 2113-02-173/04.02.2022 г. (л.12-14)
жалбоподателят Ю.М.А. сезирал директора на ТП на НОИ - Бургас с искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заявителят посочил,
че не получава друга пенсия и няма осигурителен стаж, придобит в друга държава.
Описано е, че към заявлението се прилагат: трудова книжка от АПК - Руен,
удостоверение от НОИ - Бургас, военна книжка от Бургаско военно окръжие и
удостоверение от Поделение Елхово.
След извършени служебни справки и
изчисления с разпореждане изх.№ 2113-02-173#1 от 01.03.2022 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ - Бургас била отказана лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (л.23-24). Според пенсионния орган, към датата на
заявлението Ю.А. е навършил 67 години 06 месеца и 07 дни и има осигурителен
стаж: от първа категория – 00г. 00м. 00д.; от втора категория – 12г. 11м. 29д.;
от трета категория – 02г. 02м. 19д. На основание чл.104 от КСО общ осигурителен
стаж превърнат към трета категория труд 18г. 05м. 18д. Действителен
осигурителен стаж 13г. 02м. 16д. Недостигащ осигурителен стаж по чл.68 от КСО:
20г. 08м. 12д. Органът приел, че на Ю.А. не се следва пенсия за осигурителен
стаж и възраст:
1) по чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като не отговаря на условието за наличие на 39
години и два месеца осигурителен стаж;
2) по чл.68, ал.1-2 от КСО, във връзка с чл.9а, ал.2 от КСО, тъй като недостигащият стаж е повече от допустимите 5
години осигурителен стаж;
3) по чл.68, ал.3 от КСО, тъй
като не отговаря на условието за не по-малко от 15 години действителен
осигурителен стаж.
Ю.А. подал жалба срещу разпореждането
до директора на ТП на НОИ - Бургас (л.25-26). С процесното решение (л.8-10) същото
било оставено в сила. Решаващият орган възприел изчисленията и мотивите на
ръководителя на ПО, като изложил, че осигурителният стаж, който не се счита за
действителен, е 02 години 00 месеца и 02 дни – военна служба, отслужена през
периода от 15.01.1974 г. до 16.01.1976 г., като са цитирани правни норми е
мотивиран извод, че военната служба не е нито трудово, нито служебно
правоотношение, предвид което не се зачита за действителен осигурителен стаж.
Решението било съобщено на жалбоподателя чрез
упълномощен представител адвокат С. на 15.04.2022 г. (л.11). Жалбата до съда е
подадена по поща чрез административния орган на 29.04.2022 г. (л.7). Същата е процесуално
допустима, подадена в срок от лице, което е адресат на оспорения
административен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган
съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО, в
предвидената от закона писмена форма и съдържа правни и фактическите основания
за издаването му. Подробно са обсъдени и отхвърлени като неоснователни
възраженията, изложени в жалбата на Ю.А. против разпореждане
изх.№ 2113-02-173#1 от 01.03.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване
на ТП на НОИ - Бургас.
Не са допуснати нарушения на процесуалните правила в административното
производство по издаване на оспорения акт, но неправилно е приложен материалният
закон.
Съгласно чл.68, ал.1 от КСО, право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст
60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и
осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за
мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се
увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с
по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се
увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна
година до достигане на 65-годишна възраст.
Съгласно чл.68, ал.2 от КСО от
31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал.1 се увеличава от първия ден на
всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен
стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
Съгласно чл.68, ал.3 от КСО в
случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за
жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Не се спори, че жалбоподателят отговаря на първото
условие по чл.68, ал.3 от КСО
за навършена изискуема възраст. Към момента на заявлението същият е на 67 години 06 месеца и 07 дни. Не се спори също, че към
същия момент общият му осигурителен стаж от ІІІ кат. труд е в размер на 18г. 05м. 18д., в т.ч. и времето на редовната
военна служба – 2г. 2м. 19д. Спорът е относно размера на действителния
осигурителен стаж, който органът приел, че е в размер на 13г. 02м. 16д., и има
ли право Ю.А. да му бъде признат за действителен осигурителен стаж времето на
военна служба, за да отговаря и на второто условие на чл.68, ал.3 от КСО.
Периодът на наборна военна служба е бил включен към общия осигурителен стаж, но
не и към действителния.
Съгласно §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО (в сила от
01.01.2015 г.), действителен стаж е действително изслуженото време по трудово
или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло за своя сметка дължимите осигурителни вноски.
В настоящия случай спорен е стажът,
придобит през периода 15.01.1974 г. – 16.01.1976 г., поради което на
основание §9, ал.1 от ПЗР на
КСО, неговата действителност следва
да се прецени съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби.
Относимата разпоредба е чл.81 от отменения
Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, съгласно който изслужената наборна военна служба се зачита за трудов
стаж от трета категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба
във въоръжените сили (чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ, отм.
27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през
което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено
правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото
законодателство до 31.12.1999 г., респективно за действителен осигурителен стаж
при пенсиониране съгласно сега действащата уредба по чл.9, ал.7 КСО. В подкрепа на този извод са указанията на ВАС в Решение № 11681 от
3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. №
10591/2017 г.; Решение
№ 6234 от 24.04.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 1300/2019 г.; Решение № 9097 от
8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
890/2020 г.; Решение
№ 1052 от 4.02.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 8684/2021 г. и други.
Като не е съобразил посочените
материалноправни разпоредби, административният орган е издал решението си в
противоречие с тях, поради което същото следва да бъде отменено, а преписката
следва да се върне на същия за ново произнасяне, при което да се изпълнят
дадените указания по тълкуване на закона.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да се присъдят в полза на жалбоподателя
направените по делото разноски. Такива, предвид своевременно направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и ниската
фактическа и правна сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание, се
следват в размер на 350 лева, съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на директора на ТП на НОИ - Бургас с изх. №
1012-02-177#1 от 13.04.2022 г., с което е оставено в сила Разпореждане
№ 2113-02-173#1 от 01.03.2022 г. на ръководителя
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Бургас.
ИЗПРАЩА по компетентност преписката на административния орган
за ново произнасяне в законоустановения срок съобразно дадените указания по
тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Бургас да заплати на Ю.М.А., ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 350 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
Съдия: