№ 553
гр. Плевен, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500806 по описа за 2022 година
С решение №1447 от 10.10.2022 г. по гр.д. №2859/2022 г. Плевенски
Районен съд е:
ОСЪДИЛ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР, представлявана от Главен комисар
Н.С.Н., съд. адрес: гр. **********, да заплати на И. О. Г., ЕГН **********, от
гр.***********, следните суми:
-сумата от 787.73лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.05.2019г.-
10.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба- 25.05.2022г., до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 178.09лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на всяко плащане до 25.05.2022г. - датата на
завеждане на исковата молба.
ОСЪДИЛ, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК,
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР, представлявана от Главен комисар Н.С.Н., съд.
адрес: гр. **********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. П. от АК-Плевен, адрес:
гр.*******, като процесуален представител на ищеца И. О. Г., ЕГН
**********, сумата 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
1
оказаната по производството безплатна правна помощ.
ОСЪДИЛ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР, представлявана от Главен комисар
Н.С.Н., съд. адрес: гр. **********, да заплати по сметка на Плевенски
Районен съд държавна такса в размер 50.00 лв.
Недоволен от решението е останал ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР и
е подал въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде отменено като
неправилно и вместо него да се постанови друго, което да бъдат отхвърлени
ищцовите претенции. Претендират се разноски, съгласно списък по чл.80 от
ГПК.
Препис от въззивната жалба е връчен на 11.11.2022 г. на И. О. Г. и в
указания срок – на 14.11.2022 г. е депозиран отговор чрез адв. В. П., в който
се моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъде присъдено на
основание чл.38, ал.2 от ЗА адв. възнаграждение за защита пред пред
въззивната инстанция.
С определение №1584 от 17.11.2022 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.
На 28.11.2022 г. въззивникът е представил счетоводни изчисления,
съобразно дадените му от въззивната инстанция указания. В становище от
06.12.2022 г. юриск. Н. моли за отмяна на обжалваното решение и претендира
присъждане на разноските, направени във въззивната инстанция.
Процесуалният представител на И. О. Г. – адв. В. П. също е депозирала
– на 30.11.2022 г. становище, в което моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, както и да бъде присъдено на основание
чл.38, ал.2 от ЗА адв. възнаграждение за защита пред пред въззивната
инстанция.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно, че през периода от 25.05.2019 г. до 10.07.2020 г. И. О. Г. е
бил „началник дежурна смяна“ в Районна служба “Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Плевен при Областна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Плевен към Главна дирекция
“Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР – София, работещ
2
на 12-часови смесени смени.
Не е спорно, че в Областна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Плевен е установено сумирано изчисляване на работното
време – за тримесечен период.
В исковата молба се твърди, че през периода от 25.05.2019 г. до
10.07.2020 г. И. О. Г. е положил общо 800 часа нощен труд и за тях е
претендирал допълнително заплащане в размер на 915.20 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото – на 25.05.2022
г.
И. О. Г. претендира и сумата от 100 лв. като лихва за забава върху
главницата, начислена от 01.07.2019 г. до завеждане на делото – на 25.05.2022
г.
Според ищеца, е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ,
предвиждаща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Ищецът сочи като съответен коефициент 1.143, който се получава при
отношение „8 часа дневно работно време : 7 часа нощно работно време“.
След преизчисление с този коефициент процесните 800 часа стават 914.40
часа.
Според ищеца, разликата от 114.40 часа /914.40 – 800/ се явява
извънреден труд, който следва да му бъде възмезден при часова ставка 8.00
лв.
В отговора на ответника се съдържат счетоводни изчисления в табличен
вид, според които положеният през периода от 25.05.2019 г. до 10.07.2020 г.
нощен труд е 649 часа, а часовата ставка, изчислена на база основните
работни заплати на ищеца през процесния период, в т.ч. и 50 % за извънреден
труд, варира между 8.13 лв. и 8.91 лв. Така за 93 /742 – 649/ часа при
съответните за тримесечието часови ставки се получават 787.73 лв., а лихвата
за забава възлиза на 178.09 лв.
В о.с.з. на 16.09.2022 г. ищецът е поискал и Плевенски Районен съд е
3
допуснал изменение на предявените искове, съгласно което те да се считат
предявени съответно за 787.73 лв. и за 178.09 лв. Тези именно суми
Плевенски Районен съд е присъдил с обжалваното решение.
Плевенски Районен съд е възприел тезата на ищеца, че е приложима
субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, поради липсата в
действащите през процесния период наредби на министъра на вътрешните
работи на норма за коефициент за преобразуване на часовете нощен труд. В
обжалваното решение е прието, че това преобразуване на нощния труд в
дневен води до отчитането му като извънреден.
Плевенски Окръжен съд констатира, че първоинстанционният съд е
квалифицирал спорното материално право неправилно, без при това да е
нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
произнасяйки се извън определения от страните предмет на делото и обхвата
на търсената от ищеца защита. При това положение погрешната правна
квалификация на спора обуславя неправилността на решението и налага след
неговата отмяна въззивният съд да определи вярната правна квалификация и
да разреши спора по същество.
Спорното право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в
исковата молба релевантни фактически обстоятелства. В случая – никъде в
исковата молба И. О. Г. не сочи каква е нормата за положения от него труд и
не твърди, че тя е надвишена, т.е. че е работил извънредно.
И. О. Г. твърди единствено, че е работил на 12-часови смени и че е
полагал нощен труд, т.е. такъв между 22 часа и 6 часа. Това означава, че
смените са били смесени. Нито ищецът сочи изрично, нито по дедуктивен път
е възможно съдът да извлече извод за някакво установено за него работно
време, респ. за надвишаване на нормата и за полагане на извънреден труд.
Ищецът сочи общо – за процесния период определен брой часове нощен
труд и претендира допълнително възнаграждение за него. По правилото на
чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните
по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от
Министерския съвет, т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава повече от
заплащането на дневния труд. За това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда
преизчисление на нощния труд в дневен чрез коефициент. За сравнение – по
правилото на чл.262 от КТ извънредния труд също се заплаща с увеличение,
4
чиито минимални размери обаче са конкретно посочени и не е нужно
преизчисление чрез коефициент. Без да сочи основание /факти/, ищецът е
квалифицирал нощния си труд като извънреден и е поискал за него плащане с
увеличение по двата начина – и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез
прилагане на завишена с 50 % часова ставка. Плевенски Районен съд
безкритично е приел тази квалификация и е уважил иска, присъждайки
възнаграждение за извънреден труд.
Според въззивната инстанция обаче, фактите сочат за положен нощен
труд, а претенцията е да бъде платено допълнително възнаграждение за него.
Съдът не е обвързан от посочения от ищеца алгоритъм за изчисляване на това
допълнително възнаграждение. Според въззивната инстанция, в случая за
часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение като за часове
дневен труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи увеличение,
каквото се дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез коефициента
по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и от полученото се вади базата преди
преизчислението /защото тя вече е платена като дневен труд/ и разликата се
плаща също като дневен труд, а не при завишена с 50 % ставка. Казано по
друг начин – преизчислението с коефициента се прави, за да се определи база
за заплащане на допълнително възнаграждение при прилагане на дневната
ставка. Това се налага, защото няма два вида ставки – дневна и нощна. Има
една ставка – дневната и за това нощния труд се превръща в дневен и
разликата между преизчислените дневни и действителните нощни часове,
която всъщност се явява увеличение, се възмездява чрез прилагане на
дневната ставка. Ако се увеличи и ставката / + 50 %/, ще се получи второ
увеличение, за каквото няма основание в закона.
В обжалваното решение Плевенски Районен съд е приел, че празнотата
в специалната нормативна уредба относно служителите в МВР налага
прилагането на общата нормативна уредба, в частност НСОРЗ. В
потвърждение на този извод, според Плевенски Окръжен съд, е нормата на
чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат
труд за времето между 22 ч. и 6 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.
Част от тази специална закрила е закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че
при 5-дневна работна седмица нормалната продължителност на работното
време през нощта е 7 часа. Именно тази нормална продължителност на
5
нощния труд трябва да се ползва при определяне на коефициента по чл.9, ал.2
от НОСРЗ.
Видно от представените във въззивното производство счетоводни
изчисления, не е спорен общия брой часове нощен труд за процесния период
– 649. Не е спорен и резултата от преизчислението с коефициент 1.143 – 742.
Часовата ставка без увеличение с 50 % варира между 5.42 лв. и 5.94 лв., което
означава, че се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
на 525.02 лв., както и лихва за забава в размер на 115.36 лв. Именно за 525.02
лв. се явява основателен и доказан предявения иск, чието уважаване
предпоставя основателността и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
115.36 лв.
При този изход на спора по същество на основание чл.78, ал.6 от ГПК
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР следва да заплати в полза на Плевенски Окръжен
съд ДТ в размер на 50 лв.
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР следва да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА в
полза да адв. В. П. сумата от 700 лв., явяваща се възнаграждение за защита
пред двете инстанции. При присъждане на тази сума, съдът е определил
възнаграждение за адв. В. П. в размер на 300 лв. за първата инстанция,
съгласно действащата към 16.09.2022 г. редакция на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. от ГПК и възнаграждение за адв. В. П. в размер на 400 лв. за
въззивната инстанция, съгласно действащата към 08.12.2022 г. редакция на
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. от ГПК.
И. О. Г. следва да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР сумата от 67.40 лв., явяваща се разноски за юриск.
възнаграждение, направени в двете инстанции, съобразно отхвърлената част
на исковите претенции. При присъждане на тази сума, съдът е определил на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП
възнаграждение за юриск. Н. в размер на 100 лв. за всяка инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№1447 от 10.10.2022 г. по гр.д. №2859/2022 г. по описа на Плевенски Районен
съд и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.179, ал.1, предл.2 от ЗМВР във вр. с чл.188,
ал.2 от ЗМВР, чл.140, ал.1 от КТ и чл.9, ал.2 от НОСРЗ ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ №171А,
представлявана от гл. комисар Н.Н. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.
О. Г. от гр. Плевен, с ЕГН: **********, сумата от 525.02 лв., явяваща се
неизплатено допълнително възнаграждение за нощен труд, положен в
периода от 25.02.2019 г. до 10.07.2020 г. , ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 25.05.2022 г. до
окончателното заплащане, а иска за разликата до претендираните 787.73
лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ –
МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ №171А, представлявана от гл.
комисар Н.Н. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на И. О. Г. от гр. Плевен, с
ЕГН: **********, сумата от 115.36 лв., представляваща сбора на лихвите за
забава, начислени върху дължимите за всяко тримесечие от процесния период
допълнителни възнаграждения за нощен труд, считано от деня, следващ края
на съответното тримесечие до 25.05.2022 г., а иска за разликата до
претендираните 178.09 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ –
МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ №171А, представлявана от гл.
комисар Н.Н. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД държавна такса в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ –
МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ №171А, представлявана от гл.
комисар Н.Н. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. В. Н. Н.-П. от АК-
Плевен, с ЕГН: **********, сумата от 700 лв., явяваща се възнаграждение за
защита на И. О. Г. пред двете инстанции.
7
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК И. О. Г. от гр. Плевен, с
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ –
МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ №171А, представлявана от гл.
комисар Н.Н. – Директор, сумата от 67.40 лв., явяваща се разноски за юриск.
възнаграждение, направени в двете инстанции, съобразно отхвърлената част
на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8