№ 113
гр. Тетевен, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100373 по описа за 2025 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН от молителя - А. М. И., ЕГН **********,
с постоянен адрес хххххххххххххх и настоящ адрес в хххххххххххххххххх, която е сезирала
съда с искане за издаване на заповед за защита срещу Е. А. Е., ЕГН **********, с постоянен
адрес хххххххххххххх, който е неин бивш съпруг. В молбата си твърди, че ответникът е
извършил спрямо нея домашно насилие на дата 31.03.2025 г., както и в предходни,
неустановени периоди. Твърди, че заплахите му предизвикват в нея страх и безпокойство,
тъй като може да ги изпълни. Моли съда да й бъде издадена заповед за защита от домашно
насилие, с която на ответника бъде забранено да доближава нея и жилището й, да
контактува по какъвто и да е начин с нея.
В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителката
е възпроизвела изложените от нея твърдения в молбата й за защита от домашно насилие.
Декларацията е подписана от молителката.
В съдебното заседание молителят се явява лично, като поддържа молбата.
Ответникът - Е. А. Е. от с. Г., област Ловеч, в съдебно заседание се явява лично, като
признава изцяло молбата и извършването на описаните в същата действия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения по чл. 10 от ЗЗДН
три месечен срок от извършване на акта на домашно насилие. Същата е подадена от
легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1 във вр. чл. 3, т. 1 от ЗЗДН, а именно от
пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с което е била в съпружески
отношения, до момента на прекратяване на брака им, а именно на 13.01.2025 г. Посочените
обстоятелствата не са спорни по делото, а именно ответникът не е оспорил същото.
От приложената Справка за съдимост на ответника Е. А. Е. от 02.04.2025 г. се
1
установява, че същият е осъждан, но за периоди, за който е изминало повече от 10 г. от
последното му осъждане.
От изисканите справки от „ДПБ – Ловеч“ от 16.04.2024 г. се установява, че страните
по делото не се водят на учет и не са лекувани в ДПБ – Ловеч до настоящия момент.
Съгласно приложената Справка за наложени мерки по ЗЗДН от 16.04.2024 г. от РС-
Тетевен, се установи, че на страните по настоящото дело няма наложени мерки по ЗЗДН.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В чл. 3 от закона е
очертан кръгът от лица, които могат да търсят защита по него, като в т. 1 са посочени като
такива лицата, пострадали от домашно насилие, извършено от лице, с което се пострадалия е
съпруг или бивш съпруг. В случая не е спорно, че страните са бивши съпрузи и следователно
попадат в кръга от лица, легитимирани като страни по този закон, и посочени в чл. 3, т. 1 от
ЗЗДН.
Предмет на настоящото дело са конкретни действия на домашно насилие, които
молителя твърди да са извършени от ответника, и изразили се в това, че на дата 31.03.2025 г.
и в неуточнени периоди, преди това‚ същият й отправял заплахи за живота и здравето й, а
именно, „че ще й се случи нещо много опасно“, както и „че я удря, за да й дойде акъла“ и др.
Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на граждански
правоотношения, в което освен предвидените в ГПК доказателства са допустими и изрично
посочените в чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН. В това производство доказателствената тежест да
установи наличието на извършен от ответника акт на домашно насилие лежи върху
молителя. Провеждането на това доказване е до голяма степен улеснено от законодателя,
доколкото съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът издава
заповед за защита и само на основание приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За
целта в декларацията и молбата следва да са налице достатъчно данни, свързани с
установяването на конкретен случай на домашно насилие по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от
ЗЗДН. Същевременно ответникът по молбата следва да не е провел успешно оспорване на
обстоятелствата, изложени в декларацията.
В настоящият случай съдът намира, че изложеното от молителя в декларацията й по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не бе оспорено от ответника в съдебното производство със събрани в
същото доказателства, поради което счита искането за издаване на заповед за налагане на
мерки за защита по реда на този закон за основателно. Напротив, от събраните по делото
писмени доказателства се установяват данни в подкрепа на твърденията на молителя.
Същевременно, в съдебно заседание ответникът изцяло признава извършването на домашно
насилие спрямо молителя. При това съдът намира, че по делото се установява извършените
на дата 31.03.2023 г. и преди това актове на домашно насилие от страна на ответника спрямо
молителя и изразяващ се в отправена й заплахи и нанасяне на физически травми и
конкретно, „че ще й се случи нещо много опасно“, както и „че я удря, за да й дойде акъла“ и
др, което действие съставляват акт на физическо и психическо насилие по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от ЗЗДН.
Предвид това и с оглед доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, предвидена с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН съдът намира молбата за издаване
на заповед за защита по реда на ЗЗДН за основателна. Налице са предпоставките по чл. 15,
ал. 2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита на пострадалото от домашно насилие лице,
2
като на извършителя бъдат наложени предвидените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3
и т. 4 от ЗЗДН, които съдът намира за подходящи с оглед естеството на извършения акт на
домашно насилие и неговата тежест, а именно заплахи за саморазправа и нанасяне на
физически удари. Съдът намира, че с оглед тежестта на извършеното домашно насилие, то
мерките по т. 1, т. 3 и т. 4 на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН следва да бъдат наложени за срок от 8
месеца, при приспадане на срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна
защита съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН. Посоченият срок съдът намира за подходящ и
достатъчен предвид естеството на извършеното домашно насилие и неговата тежест, както и
предвид обстоятелството, че страните имат общо малолетно дете, за което следва да полагат
грижи. Съдът отчита и обстоятелството, че ответникът изцяло признава извършването на
твърдяното от молителя домашно насилие.
При определяне на вида на мерките и срока, за който се определят, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗЗДН, както и глава шеста от Правилник за прилагане на ЗЗДН -
Методика за оценка на риска по чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН /нова - дв, бр. 74 от 2024 г., в сила от
30.08.2024 г./. Наложените мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителката,
както и че ще въздейства в достатъчна степен върху личността на ответника и ще го
мотивира към спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и
морала.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 11, ал. 2
от ЗЗДН да заплати в полза на РС – Тетевен държавна такса в размер на 25.00 лв. и 5.00 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 15 вр. чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 15 от Закон за защита от домашното насилие във вр. с чл.
5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН на Е. А. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес
хххххххххххххх за извършено от него на 31.03.2025 г. домашно насилие спрямо А. М. И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес хххххххххххххх и настоящ адрес в
хххххххххххххххххх, изразяващо се в психическо и физическо насилие, следните мерки за
защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН Е. А. Е., ЕГН ********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. М. И., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на Е. А. Е., ЕГН ********** да
доближава А. М. И., ЕГН ********** на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от 8
месеца, считано от 01.04.2025 г., с изключение определените лични контакти с детето на Ххх
Е.а.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на Е. А. Е., ЕГН ********** ДА
ПРИБЛИЖАВА жилището находящо се хххххххххххххххххх, обитавано от А. М. И., ЕГН
**********, нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-
малко от 50 метра, за срок от 8 месеца, считано от 01.04.2025 г., с изключение определените
лични контакти с детето на Ххх Е.а.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН на Е. А. Е., ЕГН ********** ДА
ОСЪЩЕСТВЯВА контакт с А. М. И., ЕГН ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 8 месеца, считано от
01.04.2025 г., с изключение определените лични контакти с детето на Ххх Е.а.
3
ПРЕДУПРЕЖДАВА Е. А. Е., ЕГН **********, че съгласно чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН при
неизпълнение на заповедта констатирано от полицейските органи, същия ще бъде задържан
и незабавно ще бъде уведомена прокуратурата, като му указва, че неизпълнението на
настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Е. А. Е., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Районен съд – Тетевен държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева както и 5 лева /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу Е. А. Е., ЕГН **********, с постоянен
адрес хххххххххххххх, като се посочат последиците при неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 от
ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУП на МВР по
настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването не спира
изпълнението (чл. 17, ал. 3 ЗЗДН).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в седемдневен срок от
13.05.2025 г., датата посочена в открито съдебно заседание, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4