Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р.МАРТИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря Н.
Масова, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр.дело № 22
по описа за 2021 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
152233/16.07.2020 г., постановено по гр.д. № 77818 по описа за 2015 г. на
Софийски районен съд, 27 състав, е признато за установено по предявения
ревандикационен иск с правно основание по чл.108 от ЗС от Е.Г.Д., И.Г.В., Р.И.В.,
Б.С.Б. срещу О.Д.Й., че ищците са собственици при квоти 4/8 ид.ч. за Е.Г.Д.,
1/8 ид.ч. за И.Г.В., 1/8 ид.ч. за Р.И. В. и 2/8 ид.ч. за Б.С.Б. на реална част,
попадаща в имот с идентификатор № 68134.1944.128, представляващ УПИ III-128, целият с площ от 938.00 кв.м., кв.4, местност
в.з. „Киноцентъра – III част“, по регулационния план на гр.София, одобрен
със Заповед № РД-50-09-76/16.03.1990 г. на Кмета на СО Район „Витоша“, която
реална част е с площ от 318.00 кв.м., затворена между гранични точки
1-2-3-4-5-1, съгласно изготвена скица – Комбинирана скица към Допълнителна
съдебно-техническа експертиза вх.№5176081/28.10.2019 г., л.172 от делото,
неразделна част от решението, като осъжда О.Д.Й. да предаде на ищците владението
върху описаната реална част.
Подадена е
въззивна жалба от О.Й. чрез адвокат К.Д. с пълномощно, приложено в първоинстанционното
производство, с която решението се обжалва в цялост като неправилен и
необоснован. Твърди се, че жалбоподателят е собственик на спорния имот,
придобит на основание договор за покупко-продажба с ТКЗС от неговата майка О.Й.през
1970 г. с нотариален акт № 24, том V, дело 744/1970
г., като последният не е бил оспорен от насрещните страни. Безспорно е обявено
от съда, че от датата на закупуването на имота, наследодателите на ответника са
владели имота и са го ползвали като свой, както от 1970г., така и при
действието на влезлия в сила през 1991 г. ЗСПЗЗ., като владението е продължило
повече от 45 години. Посочва се, че на родителите на ответника Й. е било
издадено разрешение за строеж на сграда върху придобития имот, че
строителството в имота било законно, поради което липсват законови основания да
се възстанови по ЗСПЗЗ. Инвокира се, че съдът е следвало да приеме чрез
предявеният от ответника Й. отрицателен установителен иск, че решение №
6897/16.12.2010 г. на Общинската служба по земеделие е недопустимо и
противоречащо на чл.11, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ вр. чл.13, ал.3, ал.5 и ал.6 от
ППЗСПЗЗ поради липсата на годни и противопоставими доказателства, оборващи
договора за покупко-продажба, както и че проведената регулационна процедура е
влязла в сила преди атакуваното решение на Общинската служба по земеделие. Поддържа
се, че в решението липсва произнасяне по предявения от ответника инцидентен
установителен иск, който е преюдициален по отношение допустимостта и основателността
на ревандикационния иск и се прави искане въззивният съд да се произнесе по
същия. По делото липсвали доказателства, ищците да са собственици на
обособената част от имота с площ от 318.00 кв.м. Поддържа се на основание
приетите по делото основна и допълнителна СТЕ, че липсва идентичност между
имота на ищците и имота на ответника. Заявява се, че искът по чл.108 от ЗС е
преждевременно предявен, без да е спазена процедурата за нанасянето на имота им
по оспореното решение на Общинската служба по земеделие в КК и КР. Прави се
искане първоинстанционното решение да бъде обезсилено, като недопустимо. Мотивира
се, че на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ имотът се реституира, освен ако върху
него при спазване на всички нормативни правила е изградена сграда, какъвто е и
настоящия случай. Неправилно съдът е приел, че не е изтекла придобивната
давност в полза на Й., като на основание ТР 10/05.12.2012 г. на ОСГК на ВКС по
т.д. №10/2012 г. и чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ от 23.11.1997 г. до 23.11.2007 г. е
изтекла на основание чл.79, ал.1 от ЗС общата 10 годишна давност, поради което
при владение повече от 18 години, няма как ответникът да не е собственик на
имота. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване
на друго, с което да бъде уважен предявеният инцидентен установителен иск и да
бъде отхвърлена исковата претенция. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещните страни Е.Г.Д., И.Г.В., Р.И.В., Б.С.Б., подаден чрез адв. Д.М. с
пълномощно по делото. Въззиваемите поддържат, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно. Сочи се, че съобразно нормата на чл.10, ал.13 от
ЗСПЗЗ възстановява се правото на собственост върху земеделските земи,
притежавани от собствениците им преди образуване на ТКЗС, които са били
продадени от стопанствата на трети лица, с изключение на изрично посочените в
закона случаи – чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Описва се, че предварителният договор за
покупко-продажба от 03.07.1964 г., сключен между наследодателите на ищците и
родителите на ответника, се отнася за имот, различен от процесния, съгласно
заключението на СТЕ. Твърди се, че за процесния имот не са открити и
представени от ответника строителни книжа, поради което сградата в имота не е
построена преди 01.03.1991 г. в съответствие с изискванията за законност. Правилно
е прието, че имотът е включен в регулация и като земеделска земя, включена в
границите на населените места, определени със застроителен и регулационен план,
може да бъде възстановен на ищците на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Процесният
имот е надлежно индивидуализиран съгласно скица и удостоверение по чл.13, ал.5
и ал.6 от ЗСПЗЗ, останали неоспорени от ответника, като ищците се легитимират
като собственици на имота на основание конститутивното действие на решение №
6897/16.12.2010 г. на Общинската служба по земеделие. Релевира се, че в
първоинстанционното производство не е предявяван инцидентен установителен иск
затова съдът не го е разгледал. Заявява се, че ответникът не може да оспорва
правата на наследодателя на ищците върху процесния имот, тъй като не
противопоставя права върху него към момента на масовизацията. В тази връзка
според удостоверение на Общинската служба по земеделие „Западна“ наследодателят
на ответника и самия ответник не са заявявали възстановяване на процесния имот
по ЗСПЗЗ. Оплакванията на ответника в частта на възраженията по ПВ и ЗКИР,
както и на предявеното възражение за придобивна давност, са преклудирани, като
вписването в Имотния регистър има само оповестително действие. Прави се искане
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа
и правна страна следното:
При спазване на
процесуалните изисквания за редовност, въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съдебен състав, е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован правен интерес срещу постановено от родово и
местно компетентен съд съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен
контрол по реда на чл.258 и сл. от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество – въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива
настоящото съдебно производство, въззивният съд
действа като апелация (т.
нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и
задължителната за въззивните съдилища
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – например Решение № 230
от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189
от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
Настоящата съдебна
инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като
постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени правила на ГПК.
Относно
правилността на атакувания съдебен акт, въззивният съд установява следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба с вх. №25285 от 14.12.2015 г., уточнена с молби с
вх. № 1129021/31.08.2016 г. и с вх.№ 5102180/18.6.2018 г. на ищците Е.Г.Д., И.Г.В.,
Р.И. В., Б.С.Б. срещу О.Д.Й.. Твърди се, че ищците са собственици на основание
наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ на реална част от УПИ III-128, целия с площ от 938.00 кв.м., квартал 4,
местност вилна зона „Киноцентъра – III част“, по регулационния план на гр.София, одобрен
със Заповед № РД-50-09-76/16.03.1990 г. на Кмета на СО Район „Витоша“, която
реална част е с площ от 318.00 кв.м., при съседи на частта: УПИ IV-129, северната и източната част на УПИ III-128, УПИ XI-134 и при
съседи на целия УПИ: УПИ II-127, УПИ IV-129, УПИ XII-133, УПИ XI-134 и улица. Релевира се, че след приемането на
Кадастрална карта на района, възстановената реална част представлява поземлен
имот с идентификатор 68134.1944.128 от Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2020 г. на Изпълнителния
Директор на АГКК при съседи на частта по Кадастралната карта: източната и
северната част от ПИ с идентификатор 68134.1944.128, ПИ с идентификатор
68134.1944.129, ПИ с идентификатор 68134.1944.134 и при съседи на целия имот:
ПИ с идентификатор 68134.1944.127, ПИ с идентификатор 68134.1944.134, ПИ с
идентификатор 68134.1944.129, ПИ с идентификатор 68134.1944.133 и улица. Твърди
се, че на ищеца Е.Д. и останалите ищци като наследници на В.А.Д.с Решение №
6897 от 16.12.2010г. на Общинска служба по земеделие „Овча Купел“, на основание
ЗСПЗЗ, им е възстановена правото на собственост в съществуващи стари реални
граници върху нива с площ от 1.424 дка в местността „При Камико“ в землището на
Бояна, съставляваща имот с пл.№ 4314, кад.лист 616 по стария кадастрален план
от 1960 г., част от която попада в имота на ответника. Възстановената на ищците
реална част е показана в син цвят на комбинираната скица към удостоверението по
чл.13, ал.4 и ал.5 от ЗСПЗЗ, като процесният имот е бил придобит от Е.Д. и
наследодателя на останалите трима ищци – В.Д.по силата на съдебна делба по
гр.д. № 3680/1965 г. дял I, т.А на
имотите, останали в наследство на починалия наследодател А.И.М.. Излага се, че А.М.е
придобил процесния имот чрез доброволна делба, обективирана в нотариален акт №
181, том 4, нот.дело 736/1927 г. за доброволна делба- т.4, и е владял същия до
момента на смъртта си през 1949 г. В последствие неговите наследници са
разделили имотите помежду си и са ги владели, като факта на владение и
разделяне са обективирани в спогодбата за съдебна делба по гр.д. № 3680/1965 г.
Твърди се, че както наследодателят на ищците А.М., така и ищецът Е.Д. и наследодателят
на останалите ищци В.Д.са владели процесният имот необезпокоявано до
масовизацията, като поради извършената масовизация, имотът, имащ земеделски
характер, се стопанисвал и управлявал от ТКЗС, намирал се извън регулация и не
можел да се придобива по давност на основание чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и чл.86 от
ЗС. Твърди се, че наследодателят на ответника не е собственик на имота и не
може да го владее на правно основание, не може да се позовава на придобивна
давност по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и чл.86 от ЗС, и до 01.03.1991 г. в имота не е
имало законно построена сграда. Прави се искане съдът да постанови решение, с
което да признае ищците за собственици на претендирания имот в съответствие с
идеалните части, които притежават от правото на собственост върху него и да
осъди ответника да им предаде владението върху имота.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника О.Д.Й., с който
оспорва предявеният иск по чл.108 от ЗС като неоснователен и недоказан. Съгласно
приложената по делото молба с вх. № 5072065 от 23.04.2019 г. ответникът Й.
заявява, че е собственик върху целия имот с идентификатор 68134.1944.128 по
плана на гр.София по наследствено правоприемство, като се позовава на
предварителен договор от 03.07.1964 г. за покупко-продажба на процесния имот,
според който наследодателите на ищците, а именно С.А.М., П.А.М., В.А.Д., Й.А.М.,
С.С.М.а, П.Т.М., Т.Т.М., А.Т.М., С.Т.И. и Е.Г.Д. продали на наследодателите на
ответника, а именно Д.С.и О.Й. процесният недвижим имот срещу сумата в размер
на 1080.00 лева. Твърди се, че по силата на този договор продавачите са поели
задължение да прехвърлят собствеността върху имота след утвърждаване на
регулационния план, което не било сторено. Релевира се, че имотът е придобит
преди повече от 50 години преди датата на исковата молба при спазване на
законовите изисквания, записан е на името на майката на ответника в скица от
Кадастъра, според която в имота имало построена сграда на три етажа. Твърди се,
че имотът е заплатен два пъти при закупуването му от ТКЗС „Г.Кирков“ и оспорва
се ищците да са собственици, тъй като имотът е бил включен в регулация през
1964 г. и към момента на постановяване на решението е попадал в урбанизирана територия,
както и че процесният имот е имал земеделски характер и не е бил застроен.
Мотивира се, че по силата на Удостоверение с изх.№ 600/09.09.1985 г. на
Кирковския районен народен съвет – Кметство Бояна в имота е построена двуетажна
вила с площ от 57.10 кв.м. на всеки от етажите, както и тавански помещения,
като към 1985 г. постройката е съществуваща и е нанесена в Кадастралния план на
гр.София. Счита се, че исковата претенция следва да се отхвърли от съда като
недоказана. Претендират се разноски.
След изложение на фактическите и правни твърдения на
страните, настоящата инстанция пристъпи към анализ на събраните по делото
доказателства, от които се установява следното:
Не се спори
между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че въз основа
на удостоверение за наследници с № 2017 от 28.10.2015 г. на Столична община,
район „Витоша“ ищецът Е.Г.Д. (внук) и В.А.Д.(дъщеря) са част от множеството
низходящи наследници от втора и от първа степен на наследодателя си А.И.М.,
починал на 30.08.1948г., а с удостоверение за наследници с № УН-1682 от
21.10.2015 г. на Столична община, район „Витоша“ починалата на 17.11.1993г. В.А.Д.е
оставила за наследници – ищцата Б.С.Б. (нейна дъщеря) и Ц.С.В. (дъщеря,
починала на 01.02.2013 г.)., като удостоверения за наследници с № УН-1682 от
21.10.2015 г. и с № УН-1688 от 21.10.2015 г. на Столична община, район „Витоша“
починалата на 01.02.2013 Ц.С.В. е оставила за свои наследници – ищецът И.Г.В.
(съпруг) и ищцата Р.И.В. (дъщеря). Установява се с удостоверение за наследници
с № РВТ 16-УФ01-304 от 19.08.2016г. на Столична община, район „Витоша“
ответникът О.Д.Й. е единствен наследник (син) на починалата на 16.09.2001г.
своя възходяща от първа степен О.М.Й.(майка).
По силата на т.4
от Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 181, том 4,
дело 736/1927 г. от 20.04.1927 г. на Първи нотариус към Софийски окръжен съд А.И.М.
придобил в собственост 1/3 част, равняваща се на 466.00 кв.м. от нивата на
местността „Голяма могила“ от имота, посочен в т.6 от нотариален акт № 158/914
г. от 2466 дка, при нови съседи: А.Ил.М., Н.Ил.М., С.Б.и В.Ст.П..
Към
доказателствената съвкупност са приети нотариален акт № 185, том XXII, рег. № 4385, дело № 3979 от 02.12.1940 г. за
продажба, сключен между Г. К. като продавач и В.М., С.К. и Й.А.за сметка на
рождените малолетни лица Н., В.и Е. В., от друга, съгласно които са продадени
пет недвижими имота, като три от тях са с площ от 3.3 дка, 4 дка и 6.5 дка са в
местностите „Под голяма могила“ и „Зад голяма могила“; нотариален акт № 10, том
XXIII, рег. № 4410, дело № 4001/04.12.1940 г. за продажба
сключен между Г.К.като продавач и В.М.като купувач с предмет недвижим имот с
площ от 3.3 дка в м. „Зад голяма могила“; нотариален акт № 197, том XXII, рег. № 4397, дело № 3095 от 05.12.1941 г. за
продажба, сключен между В.М.като продавач и М.П. като купувач по отношение на
недвижим имот с площ от 3.3 дка в м. „Зад голяма могила“.
Съгласно Решение
№ 621 от 11.08.1948 г. на състав на Софийска комисия по чл.11 от Закона за
отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост са освободени от
отчуждаване по отношение на А.М.девет недвижими имота, както следва – 1. Къща в
с.Бояна от две стаи със застрояване 117.00 кв.м. и незастроени 592.00 кв.м.; 2.
Нива в м. „Казанджиев“ от 2200.00 кв.м; 3. Нива в м. „Гърлото“ от 4000.00
кв.м.; 4. Нива в м. „Търнака“ от 1500.00 кв.м.; 5. Нива в м. „Зад голяма
могила“ от 2000.00 кв.м.; 6. Нива в м. „Зад голяма могила“ от 2000.00 кв.м; 7.
Нива в м. „Под голяма могила“ от 2000.00 кв.м.; 8. Нива в м. „При ман.ливади“
от 4500.00 кв.м. и 9. Ливада в м. „Джуката“ от 3500.00 кв.м.
По силата на
сключен на 03.07.1964 г. предварителен договор между наследниците на А.И.М., а
именно С.А.М., П.А.М., В.А.Д., Й.А.М., Т.А.М., С.С.М.а, П.Т.М.,Т.и А.Т.М.и, С.Т.И.,
Е.Г.Д. (наследник на починалатаР.Г.Д.) като продавачи продали на купувачите Д.Й.С.и
съпругата му О.М.Й.следния недвижим имот, оставен им в наследство от А.И.М. –
празно дворно място, състоящо се от около 900.00 кв.м., образуващо парцел № IV, имот планоснимачен № 4352 в квартал 4 по плана на III-та вилна зона „Киноцентър“ при съседи на
продаваемия имот: от една страна улица, парцелирана ТКЗС (№ III), от две страни и съсобствени парцели на продавачите
№ V и VI в същия квартал
и при съседи на целия наследствен имот: Н.И.М., наследниците на Г.К.и
наследниците наТ.М.П.от две страни при цена от 1.20 лева за един квадратен
метър или общо за сумата от 1080.00 лева. По силата на този договор продавачите
поемали задължение да прехвърлят собствеността и владението върху имота на
купувачите след утвърждаването на регулационния план, като до прехвърлянето на
собствеността продавачите се задължавали да уредят регулационни сметки с
настоящия парцел, да представят скица, да определят точните граници на имота да
учредят суперфиция за купувачите и да построят жилищна сграда.
Със съдебен протокол
от 18.12.1965 г. на Софийски народен съд по гр.д. дело № 3680 по описа за 1965
г. е одобрена съдебна спогодба между съделителите Е.Г.Д. и В.А.Д., които
получават в своя изключителна собственост и владение следните недвижими имоти –
земеделска нива в местността „При Камико“ от 3 декара при граници: Г.К., И.Р.и
Н.И.; земеделска нива в местността „Зад голяма могила“ от 2 декара при граници:
Н.М., Н.И.и Г.К.; Нива от 3 декара в местността „Под голяма могила“ при
граници:П.М., Т.К. и Н.П.; нива от 2 декара в местността „Казанджията“ при
граници: С.И., Б.ИП.и К.Б..
С решение № 469
от 06.12.1969 г. на Софийски народен районен съд по гр.д. № 1460 по описа за
1968 г. е отхвърлен предявеният иск от В.Д.срещу ТКЗС за присъждане на
собствеността върху едно неурегулирано място с пространство от 1.5 дка в
местността „Под голямата могила“ при съседи Н.М., Т.К.и П.П.и неурегулирано
място в м. „Казанджията“ от 1 дка от същото землище при съседи: С.И., Б.ИП.и К.В..
Съгласно
нотариален акт № 24, том V, дело №
744/97 от 26.02.1970 г. на Първи
нотариус към Софийски народен съд, ТКЗС „Г.К.“ – Горна баня продало на О.М.Й.едно
празно дворно място с пространство от 900.00 кв.м., от които сметки по
регулация са неуредени за 190.00 кв.м., находящо се в гр.София, местността
„Киноцентъра III част“, вилна зона, парцел III,
планоснимачен № 4314 в кв.4, по плана на гр.София, при съседи: улица и парцели II-4317, XII-4315, XI-4317 и IV-4352 за сумата от 852.00 лева.
Съгласно
удостоверение № 778 от 27.04.1971 г. на Кирковски районен народен съвет, е
удостоверено, че по чл.11 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита
недвижима собственост са били освободени от отчуждаване по отношение на А.М.девет
недвижими имота – 1. Къща в с.Бояна от две стаи със застрояване 117.00 кв.м. и
незастроени 592.00 кв.м.; 2. Нива в м. „Казанджиев“ от 2200.00 кв.м; 3. Нива в
м. „Гърлото“ от 4000.00 кв.м.; 4. Нива в м. „Търнака“ от 1500.00 кв.м.; 5. Нива
в м. „Зад голяма могила“ от 2000.00 кв.м.; 6. Нива в м. „Зад голяма могила“ от
2000.00 кв.м; 7. Нива в м. „Под голяма могила“ от 2000.00 кв.м.; 8. Нива в м.
„При ман.ливади“ от 4500.00 кв.м. и 9. Ливада в м. „Джуката“ от 3500.00 кв.м.,
а съгласно удостоверение с № АБ-600 от 09.09.1985 г. на Отдел „Строителство и
архитектура“ при КРНС-Кмество „Бояна“, издадено в полза на О.М.Й., цената за
имота в парцел III, пл.№ 4317 от
кв.4 на местност „Киноцентър III част“ е по 2.00
лева за 1 кв.м., като за вилата от 57.10 кв.м. на един етаж, състоящ се от
стая, хол, кухня, помещение и приземен етаж е 9 795.00 лева, а за
незаконния втория етаж на 57.10 кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня, помещение
и таван, складово помещение и тераса цената е 8 044.00 лева или общо
17 839.00 лева, като сградата е недовършена без дюшаме и мозайка, от които
се приспада 20% от цената по реда на Наредбата за цените на недвижимите имоти
(ДВ бр.90/1976 г.).
На 17.01.1992 г.
под вх. № Б131/482 ищецът Е.Д. подал заявление до Общинската поземлена комисия
към Столична община с искане за възстановяване на собствеността от ½
ид.ч. от 3 дка от нива в местността „При Камико“, а със заявление с вх.№ Б564
от 04.02.1992 г. същият е поискал да му бъде възстановена нива от 3.00 дка в
местността „Под Голяма могила“ на основание чл.10 от ЗСПЗЗ и чл.13 от ППЗСПЗЗ.
С Решение № 4443 от 06.04.1994 г. на Общинска поземлена комисия гр.София, район
„Витоша“ е отказано възстановяването правото на собственост от заявлението с
вх. № Б131/482 от 17.01.1992 г. на Д., поради възникнал спор за материално
право.
Съгласно
издадена на 10.04.1992 г. в полза на В.Д.комбинирана скица – копие от неодобрен
кадастрален план за гр.София, местност „Киноцентъра III
част“ по регулационния план, одобрен със заповед № РД 50-09-178 от 10.04.1992
г., имотът с пл.№ 4349, означен на скицата със син цвят, е бил заснет и отразен
в кадастрален план на гр.София, изработен преди 1964 г., кадастрален лист № 616,
като съгласно разписен лист срещу имот с пл.№ 4349 е вписано „наследници на А.И.М.“
без отбелязвания за документ. По графични данни бившият имот с пл.№ 4349 е
съдържал 2 250.00 кв.м. Отразено е, че скицата отразява разположението на
бившия имот с пл. № 4349 по данните от Кадастралния план от 1976 г.,
кадастрален лист № 616.
С молба с вх.
Д416-00-228/16.04.1992 г. на В.Д.до Общинска служба по земеделие гр.София,
район „Витоша“ е поискано издаване на удостоверение, че нейният баща А.И.М. е
декларирал имотите (ниви) в село Бояна и че същите не са отчуждавани, като с
протокол № 1 от 22.01.1997 г. на Поземлена комисия „Витоша“ са обединени
преписките с № Б175/725 от 04.02.199 г. и с № Б131/482А от 17.01.1992 г. за
издаване на общо решение по отношение на ищеца Е.Г.Д.. С влязло в сила на
13.03.2008 г. на СРС, I ГК, 43 състав по
гр.д. №11461 по описа за 2007 г. решение е обявено за нищожно Решение № 4443 от
06.04.1994 г. на Общинска поземлена комисия гр.София, район „Витоша“, с което е
отказано възстановяването правото на собственост от заявлението с вх. №
Б131/482 от 17.01.1992 г. на ищеца Е.Д., като преписката е върната на
административния орган за ново произнасяне.
Със Заповед №
РД-09-41 от 23.02.2010 г. на кмета на Район „Витоша“, Столична община са
определени от имот с пл.№ 4314 местност „При Камико“, попадащ в границите на
урбанизирана територия, определена със застроителен и регулационен план в
местността „Киноцентър-III част“, като
незастроени площите, както следва: 318.00 кв.м., попадащи в УПИ III-128; 74.00 кв.м., попадащи в УПИ V-130, 135; 426.00 кв.м., попадащи в УПИ VII-136; 77.00 кв.м., попадащи в УПИ VIII-137 и 529.00 кв.м., попадащи в УПИ XI-134.
Съгласно т. I.1. от Решение №
6897/16.12.2010 г. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) към община „Овча
купел“, гр.София е признато правото на собственост на Е.Д. и В.Д.в стари реални
граници на основание делбен протокол от 18.12.1965 г. по гр.д. № 36801965г. на
Софийски народен съд, скица и удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ с
№9400-6832/12.03.2010 г. на следния имот – нива от 2.377 дка, пета категория,
находяща се в строителните граници на село Бояна в местността „При Камико“ с
пл.№4314 к.лист №616 от Кадастрален план, изработен 1960 година при граници
(съседи): наследници на Г.К., И.Р.и Н.И., како и е възстановено правото на
собственост на последните в стари реални на нива от 1.424 дка, пета категория,
находяща се в строителните граници на село Бояна в местността „При Камико“ с
пл.№4314 к.лист №616 от Кадастрален план, изработен 1960 година, като имотът е
възстановен както следва: имот № 128-318.00 кв.м.; имот 135-74.00 кв.м.; имот
136-426.00 кв.м.; имот № 137-77.00 кв.м.; имот № 134-529.00 кв.м. в кв.4, по
ЗРП на в.з. „Киноцентър-III част“. В т. III.1. от Решение №
6897 от 16.12.2010 г. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) към община „Овча
купел“, гр.София e отказано да бъде
възстановен на Е.Д. и В.Д.в стари реални граници следният имот – нива от 0.953
дка пета категория, находяща се в строителните граници на село Бояна в
местността „При Камико“ с пл.№4314 к.лист №616 от Кадастрален план, изработен
1960 година, тъй като 953.00 кв.м. от имота попадат в застроени имоти както
следва: имот № 128-179.00 кв.м.; имот № 129-412.00 кв.м.; имот № 136-195.00
кв.м.; имот № 137-160.00 кв.м.; имот № 133-7.00 кв.м. от кв.4 на в.з.
„Киноцентър-III част“.
Според удостоверение
с изх. № ПО-15-5418-1/20.05.2020 г. на и.д. Началник на Общинска служба по земеделие
„Западна“ в сроковете по чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ в ОСЗ-Западна за землището
на Бояна не са подавани заявления от О.М.Й.и от ответника О.Д.Й..
В показанията си
свидетелят Х.С.Т., ценени в съответствие с разпоредбата на чл.172 от ГПК,
разяснява, че той е внук на Г.К.(дядо) и син на О.Г.Т. (майка), последната –
дъщеря на Г.К.. Свидетелят Т.посочва, че дядо му К. е притежавал имоти в
местността „Киноцентъра“, „Голяма могила“ и „Андезит“, разпределени в две-три
ниви с № 4313, 4352 и 4352 и описва, че тези имоти са били включени в ТКЗС,
след което им били задраскани номерата и се поставили собствени от ТКЗС.
Излагат се възприятия от разпитания свидетел, че нива 4313 е била съседна на
имот 4314 (от изток и запад), която била собственост на А.М., в която имало
голям камък, а В.М.бил съсед на А.М.от югозапад и североизток.
По делото е
прието заключение на СТЕ, ценено в съответствие с разпоредбата на чл.202 от ГПК, съгласно което процесният имот, а именно реална част с площ от 318.00
кв.м. от УПИ III-128, целия с площ от 938.00 кв.м., квартал 4,
местност вилна зона „Киноцентъра – III част“, по регулационния план на гр.София, одобрен
със Заповед № РД-50-09-76/16.03.1990 г. на Кмета на СО Район „Витоша“, при
съседи на частта: УПИ IV-129, северната
и източната част на УПИ III-128, УПИ XI-134 и при съседи на целия УПИ: УПИ II-127, УПИ IV-129, УПИ XII-133, УПИ XI-134 и улица,
представлява част от стар имот с пл.№ 4314 в местността „Голяма могила“ с площ
от 2377.00 кв.м. с предназначение „нива“ по разписната книга № 17-7-02 от 1950
г., като имотът е нанесен в кадастрален лист 616 от Кадастралния план (КП) на
землищата на селата Бояна и Драгалевци, изработен около 1950 г.
Имотът с пл.№
4314 в местността „Голяма могила“, срещу който е записано в разписна книга №
17-14-02 от 1962 г. „наследници на А.И.М.“ без данни за легитимиращ документ и
площ по документ, е при съседи, както следва: от запад – имот с пл.№ 4316,
записан на М.П.Г.въз основа на нотариален акт № 197, том XXII, дело № 4095/1941 г. за 1 дка; от юг – имот с пл. №
4315, записан на името на П.Т.П., без данни за документ за собственост, респ.
за площ по документ; от североизток – имот без пл.номер и имот с пл. № 4352, за
който е отбелязано в разписната книга: ТКЗС – Бояна (В.М.), С.К.(заменка) (без
данни за легитимиращ документ; допълнително е добавен и впоследствие задраскан Х.Н.Баков
въз основа на нотариален акт № 37, том XXVII,
дело № 4784/965 за п.Х-775.00 кв.м. В последствие териториите на имоти с пл. №
4314 и № 4316 са заличени преди 1964 г. и са включени в имот с пл. № 4317 със
записани наследници в разписната книга – Видол М., Наследници Божил И.М. без
данни за собственост.
Имотът с пл.№
4317 попада за първи път под регулация с Регулационен план (РП) на вилна зона
„Киноцентъра – III част“, одобрен
със Заповед № 2572 от 14.09.1964 г., изработен върху основата на Кадастралния
план от 1950 г., във връзка с частично изменение и допълнение на Общия
градоустройствен план на София и околоградската зона, утвърдено с Постановление
№ 176 от 18.08.1958 г. на МС, обн. в Известия бр.43/1959 г. Имотът с пл.№ 4317
включва кварталите 1, 2, 3, 4, 6 и 8, като в графата срещу него в разписната
книга № 17-14-03р от 1964 г. е записано „ТКЗС“. Регулацията от 1964 г. е изцяло
приложена за кв.4 от вилна зона „Киноцентъра – III част“.
В РП от 1964 г. на вилна зона „Киноцентъра – III част“
имотът с пл.№ 4314 не съществува и не е отразен.
СТЕ установява,
че при нанасянето на границите на имот с пл. № 4314 (със зелен цвят на скицата)
върху РП от 1964 г. на вилна зона „Киноцентъра – III част“,
описаната в исковата молба реална част от имота (със син цвят на скицата) с
площ от 318.00 кв.м. попада частично в парцел III 4317, IV 4352, VI 4352, VII 4317, VIII 4317 и XI 4317. В парцел III
4317 попада реалната част от имота (със син цвят на скицата) с площ от 318.00
кв.м., като в разписната книга липса отбелязване на данни за собственик на
парцела. По данните от Кадастралния план (КП) от 1975г. заличеният имот с пл. №
4314, нанесен върху този КП, попада в кадастрален лист 616 и засяга частично
следните имоти с пл. № 128 (нанесен за парцел III
4317, в който попада описаната в исковата молба реална част от
318.00 кв.м. от имота), с пл. № 129 (нанесен за парцел IV 4352), пл.
№ 136 (нанесен за парцел VII
4317), пл.№ 137 (нанесен за парцел VIII 4317) и пл. № 134 (нанесен за парцел XI 4317). Според данните от разписната книга към
КП от 1975 г. срещу имот с пл. № 128 е записано името „О.М.Й.“, без данни за
легитимиращ документ и площ. По същият начин вещото лице е подходило и към
одобрения Регулационен план (РП), одобрен със Заповед № РД-50-09-76 от
16.03.1990г., изработен на основата на КП от 1975 г., като е нанесъл заличеният
имот с пл. № 4314 (със зелен цвят на скицата) върху този РП на вилна зона
„Киноцентъра – III част“ и е
установил, че имотът частично попада в парцели УПИ № № III 128, IV 129, VI 135, VII 136, VIII 137, XI 134 II XII 133 от кв.4, Именно
в парцел УПИ № III 128 (със син
цвят на скицата) с идентификатор № 68134.1944.128 по КК на район „Витоша“ – кв.
„Бояна“, одобрена със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. попада описаната в
исковата молба реална част от имота, която съгласно удостоверение по чл.13,
ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ с №9400-6832/12.03.2010 г. е с площ от 497.00 кв.м., от които свободни от
застрояване са 318.00 кв.м.
СТЕ е изложила
заключение, че за описаният в пункт 4 от Нотариален акт № 181, том IV, дело 736 от 20.04.1927 г. имот - една трета част
от нивата при местността „голяма могила“ от имота по п.5 на нотар.акт № 158/914
г. от 2466 дка само тази една трета част, при нови съседи: А.Ил.М., Н.Ил.М., С.Б.и
В.Ст.П. и посоченият такъв в протокол от 18.12.1965 г. по гр.д. № 3680/1965 г.
на СНС, 6 район, III участък, описан
в дял I, буква А, а именно: Нива местността „При Камико“ от 3
дка, при граници: Г.К., И.Р.и Н.И. е налице съвпадение само по отношение на
начина на трайно ползване – нива, но няма съвпадение по отношение ма
местонахождението на имотите (местността), площта и съседите. Според СТЕ за
имотите, посочени в протокол от 18.12.1965 г. по гр.д. № 3680/1965 г. на СНС, 6
район, III участък, описан в дял I, буква
А, а именно: нива местността „При Камико“ от 3 дка, при граници: Г.К., И.Р.и Н.И.
и в Решение № 6897 от 16.12.2010 г. на Общинска служба земеделие „Овча купел“,
с което е възстановен на ищците имот от 1.424 дка от признато право на
собственост върху 2.377 дка, представляващ имот с пл.№ 4314 в местността
„Голяма могила“ в кад.лист от 616 от КП от 1960, при съседи: наследници на Г.К.,
И.Р.и Н.И., и при отказани за възстановяване 0.953 дка, поради попадане в
застроени площи на ЗРП на в.з. „Киноцентър – III част“,
липсва съвпадение в местностите, в площите и между съседите (границите) им.
Вещото лице е установило, че в разписните книги и графични документи в частта
за имот с пл. № 4314 и съседните не се среща м. „При Камико“. Имотът с пл. №
4314 попада в м. „Голяма могила“, като близки до нея са местностите „Тричкова
могила“, „Изливо“, „Синявец“, „Кръстово ливаге“. Имотът по протокол от
18.12.1965 г. по гр.д. № 3680/1965 г. на СНС, 6 район, III участък,
описан в дял I, буква А, а именно: Нива местността „При Камико“ от 3
дка, при граници: Г.К., И.Р.и Н.И. не съответства на нито един от 11-те имота
по местност, площ и съседи на 11-те имота, описани в Нотариален акт № 181, том IV, дело 736 от 20.04.1927 г. В тази връзка в Решение
№ 621 от 11.08.1948 г. на състав на Софийска комисия по чл.11 от Закона за
отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, с което са
освободени от отчуждаване 9 на брой имота на А.И.М., липсва имот, описан като
„Нива в м. „При Камико“ от 3000.00 кв.м.
Според второто
заключение на допълнителната СТЕ имотът, описан и възстановен с Решение № 6897
от 16.12.2010 г. на Общинска служба земеделие „Овча купел“ от 1.424 дка от
признато на ищците право на собственост върху 2.377 дка, представляващ имот с
пл.№ 4314 в местността „Голяма могила“ в кад.лист от 616 от КП от 1960, при
съседи: наследници на Г.К., И.Р.и Н.И., и при отказани за възстановяване 0.953
дка, поради попадане в застроени площи на ЗРП на в.з. „Киноцентър – III част“ е частично идентичен с (представлява реална
част от) имота, описан с нотариален акт № 24, том V,
дело № 744/97 от 26.02.1970г. на Първи
нотариус към Софийски народен съд, според който ТКЗС „Г.К.“ – Горна баня продало
за сумата от 852.00 лева на О.Й.едно празно дворно място с пространство от
900.00 кв.м., от които сметки по регулация са неуредени за 190.00 кв.м.,
находящо се в гр.София, местността „Киноцентъра III
част“, вилна зона, парцел III, планоснимачен
№ 4314 в кв.4, по плана на гр.София, при съседи: улица и парцели II-4317, XII-4315, XI-4317 и IV-4352, и не е идентичен с имота, описан в
предварителния договор за покупко-продажба от 03.07.1964 г. с купувачи Димитър
Статков и съпругата му О.Й.празно дворно място, състоящо се от около 900.00
кв.м., образуващо парцел № IV, имот
планоснимачен № 4352 в квартал 4 по плана на III-та
вилна зона „Киноцентър“ при съседи на продаваемия имот: от една страна улица,
парцелирана ТКЗС (№ III), от две страни
и съсобствени парцели на продавачите № V и
VI в същия квартал и при съседи на целия наследствен
имот: Н.И.М., наследниците на Г.К.и наследниците наТ.М.П.от две страни. Посочва
се в допълнителното заключение съгласно удостоверение № АБ-600 от 09.09.1985 г.
на Кирковски РНС за определяне на цената за вила на обща стойност от
17 839.00 лева, че в УПИ № III 128 с
идентификатор № 68134.1944.128 с площ от 938.00 кв.м. е реализиран строеж,
преди 01.03.1991 г., на еднофамилна жилищна сграда на 3 етажа, застроена на
56.00 кв.м., нанесена в КК с идентификатор 68134.1944.128.1 и еднофамилна
жилищна сграда на 2 етажа, застроена на 15.00 кв.м., нанесена в КК с
идентификатор 68134.1944.128.2, долепена до първата сграда на запад, като за
тези две сгради липсват представени строителни книжа.
Съгласно
заключението на СТЕ построените преди 01.03.1991 г., върху 620.00 кв.м. от УПИ № III
128 с идентификатор № 68134.1944.128, имоти (жилищни постройки) с идентификатор
68134.1944.128.1 и идентификатор 68134.1944.128.2 и с достъп до улица със
запазено лице от 18.70 метра не попадат в претендирана с исковата молба реална
част (югоизточна) от имота с площ 318.00 кв.м., заключена в гранични точки
1-2-3-4-5-1 и без достъп до улица, без да се налага обособяване на преход за
преминаване отвъд процесната реална част, като отстоянието между южната стена,
сградите и спорния имот е 3 метра. В тази реална част (югоизточна) е изграден
кладенец, отразен в Скица № 9400-6832/12.03.2010 г. по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ,
послужила за издаване на решение № 6897/16.12.2010 г. на Общинска служба
земеделие „Овча купел“. Изграденият кладенец не бил нанесен в имот с пл. № 128
към 1975 г., когато е създаден КП на пл.район „в.з. Драгалевци – I част – Ботаническа градина“ и в частност в кад.лист
616., а е нанесен по късно по реда на поддръжката през 1993 г., най-вероятно
със заснемането и нанасянето на сградата през 1993г. Кладенецът и наличието на
дървесна растителност в процесната реална част от имота не попадат в
изключението на §1 в от ППЗСПЗЗ според заключението на вещото лице. Въз основа
на приетите по делото три нотариални актове № 185, том XXII,
рег. № 4385, дело № 3979 от 02.12.1940 г.; № 10, том XXIII,
рег. № 4410, дело № 4001/04.12.1940 г. и № 197, том XXII,
рег. № 4397, дело № 3095 от 05.12.1941г.
може да се направи извод, че въпреки липсата на съответствие между трите
имота от актове № 185, том XXII, рег. № 4385,
дело № 3979 от 02.12.1940 г. и отразените имоти в Кадастралния план и разписния
лист, като данните от акта потвърждавали, че наследодателят на ищците – А.М.е
бил собственик на имот, разположен югозападно от имотите, описани в акта, чието
местоположение съответствало на имот с пл. № 4314 в местността „Голяма могила“
от кад.лист 616 по първоначално нанесените граници в стария КП. В нотариалния
акт № 10, том XXIII, рег. № 4410, дело № 4001/04.12.1940 г. М. е
отразен като съсед съгласно предходен документ за собственост, но не фигурирал
между съседите на имота към момента на съставянето на акта. Същият не е бил
посочен като съсед и на реалната част от имота по нотариалния акт № 10, том XXIII, рег. № 4410, дело № 4001/04.12.1940 г., която В.М.продал
на М.П.с нотариален акт № 197, том XXII, рег. № 4397,
дело № 3095 от 05.12.1941 г.
Експертът по СТЕ
е посочил, че въз основа на нотариални актове № 185, том XXII, рег. № 4385, дело № 3979 от 02.12.1940 г.; № 10,
том XXIII, рег. № 4410, дело № 4001/04.12.1940 г. и № 197,
том XXII, рег. № 4397, дело № 3095 от 05.12.1941г. не може
да се установи идентичността на имота, описан в протокол от 18.12.1965 г. по
гр.д. № 3680/1965 г. на СНС, 6 район, III участък, описан
в дял I, буква А, и оставали недоказани различията по
отношение на собствениците на съседните имоти и местностите. Според вещото лице
имот с пл. № 4314 е бил собственост на А.М., но не намира достатъчно
доказателства за установяване на идентичността между него и имота, описан в
Протокола от 18.12.1965 г. по гр.д. № 3680/1965 г.
Не се спори
между страните, а и с определението си по чл.140 от ГПК СРС е обявил за
безспорно обстоятелството, че ответникът Й. владее УПИ № III 128, кв.4, местност в.з. „Киноцентър III част“ с
идентификатор № 68134.1944.128 по КК на район „Витоша“ – кв. „Бояна“, одобрена
със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г., в който попада описаната в исковата молба
реална част от имота с площ от 318.00 кв.м.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск по чл.108 от Закон за собствеността (ЗС).
Възникването на
спорното материално право по предявения осъдителен иск с правно основание
чл.108 от ЗС се обуславя от проявлението на следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат доказани в условията на
пълно и главно доказване от ищците, а именно, 1) че те са титуляри на правото
на собственост на основание наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ
на реалната част от имот, индивидуализирана в исковата молба по местоположение,
площ и граници, както и 2) че ответникът я владее или държи, като за да бъде
отхвърлен осъдителният иск ответникът следва да докаже, че упражнява фактическата
власт върху вещта на вещноправно или облигационно основание. Това доказване
следва да бъде пълно и главно.
Тъй като правото
на собственост върху обобществената земеделска земя не се възстановява по
право, за установяване материалната легитимация на ищците следва да се докаже
по несъмнен начин обстоятелството, че в обективната действителност са се
осъществили всички материални предпоставки, обуславящи възникване правото да
бъде реституиран процесният имот, а именно – 1) имотът да е бил земеделски по
своето предназначение към момента на включването му в трудовокооперативни
земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства; 2) земята, дори и
нейното предназначение впоследствие да е било променено, да съществува в стари
(реални или възстановими) или в нови граници (с план за земеразделяне); 3) по
отношение на имота да не е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1
ЗСПЗЗ, да не е застроен със законна постройка до 01.03.1991 г., респ. да не е
било учредено суперфициарно право и законно разрешеният строеж към 01.03.1991
г. да не е започнал съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, поради което, при
проявлението на тези юридически факти, са непротивопоставими всички
разпоредителни сделки, извършени от трудовокооперативни земеделски стопанства,
държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации на основание чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ.
Ответникът Й.
може да релевира възражения за евентуална материална незаконосъобразност на
решението на Поземлената комисия, респ. на ОСЗ, но само във връзка със своите
противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота.
Той не може обаче да възразява, че лицето, на което е възстановена собствеността,
респ. на неговия наследодател, например, не е бил собственик на имота към
момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания
преди колективизацията. В този смисъл са и задължителните тълкувателни
разяснения, дадени в ТР № 9/7.11.2012
г. по т. д. № 9/12 г., ОСГК на ВКС, намиращи приложение и в настоящия
случай, в което се приема, че „ответник по
иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя
върху имота права по § 4а
или §
4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална
незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/,
от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими
права - че собствеността неправилно е
възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а
или §
4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да
възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ.
неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване
на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди
колективизацията.”.
Въззивната
инстанция намира за доказано, че наследодателят на ищците А.М.е собственик на
недвижим имот с пл.№ 4314 в местността „Голяма могила“ с площ от 2 377.00 кв.м.
със статут на „нива“ по разписната книга № 17-7-02 от 1950 г., нанесен в
кадастрален лист 616 от Кадастралния план (КП) на землищата на селата Бояна и
Драгалевци от 1950 г. В последствие преди 1964 г. имотът е внесен в ТКЗС „Г.К.“
Горна Баня. При извършване на масовизиране на земеделската земя чрез
включването ѝ в ТКЗС, тя губи своята индивидуализация и своите реални
граници на основание Примерния Устав на ТКСЗ
„Г.К.“ от 1958 г., който предписва, че внесената от членовете на кооперативното
стопанство за общо ползване земя остава собственост на лицата, които са я
притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в
границите на кооперативните блокове. Собственикът, внесъл земеделската земя в
ТКЗС, е възпрепятстван да упражнява реално вещните правомощия, включени в сложното
субективно вещно право на собственост с изключение на уредената в чл. 11 от
Примерния устав ограничена правна възможност да се разпореждат със собствената
си земя – да прехвърлят земята на трудовокооперативното земеделско стопанство,
в което членуват, и на неговите членове, както и на некооператори, но само
когато земите са включени в регулационния план на селището. От заключението на
СТЕ се установява, че имотът с пл.№ 4314 в местността „Голяма могила“ е включен
в имот с пл. № 4317. В първия регулационен план (РП) на вилна зона „Киноцентъра
– III част“, одобрен със Заповед № 2572/14.09.1964 г.,
изработен върху основата на Кадастралния план от 1950 г., във връзка с частично
изменение и допълнение на Общия градоустройствен план на София и околоградската
зона, утвърдено с Постановление № 176 от 18.08.1958 г. на МС, обн. в Известия
бр.43/1959 г., имотът с пл. № 4317 е отразен като част от кв.4 от вилна зона
„Киноцентъра – III част“.
Доказва се по
делото, че съгласно нотариалният акт № 24, том V,
дело № 744/97 на Първи нотариус към
Софийски народен съд и в съответствие с разпоредбата на чл.12 от Закона за реда
на продажбата на вещни права върху някои недвижими имоти без участие на
народните съвети на 26.02.1970 г. ТКЗС „Г.К.“ – Горна баня продало на О.М.Й.,
която е наследодател на ответника Й., за сумата от 852.00 лев. едно празно
дворно място с пространство от 900.00 кв.м., от които сметки по регулация са
неуредени за 190.00 кв.м., находящо се в гр.София, местността „Киноцентъра III част“, вилна зона, парцел III,
планоснимачен № 4314 в кв.4, по плана на гр.София, при съседи: улица и парцели II-4317, XII-4315, XI-4317 и IV-4352. Въззивната инстанция намира, че с
обобществяването земеделската земя вече не притежава свои граници, с които да
се обособява като отделен обект на правото на собственост, а се намира в
границите на кооперативните блокове, за да възникне отново като годен предмет
на правото на собственост, то тя трябва да бъде индивидуализирана чрез
уреденото специално производство в ЗСПЗЗ, което приключва с издаване на решение
на органа на земеделската реституция. С влизането в сила на този индивидуален
административен акт, респ. с издаването на скици за тези земеделски земи, ще
възникне правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация на
процесните земеделски земи, поради което това решение притежава конститутивно
действие. В този смисъл са задължителните за съдилищата тълкувателни постановки
от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 1/1997г., ВС, ОСГК.
Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.13, изр.1 от ЗСПЗЗ възстановява
се собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците им преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски
стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации,
които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или
от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените
случаи по този закон. Съгласно т.2 Тълкувателно решение № 6/10.05.2006
г. по т.гр.д.№ 6/2005 г., ОСГК на ВКС идеята на текста е възстановяване на
всички земеделски земи (бивши и настоящи), независимо от обстоятелството, че
актът на разпореждане е бил правомерен и приобретателите по него са били
добросъвестни с оглед на това, че собствеността върху тях никога не е била
изгубена от техните собственици преди образуване на посочените селскостопански
организации, макар да са били лишени от възможността да я упражняват през
периода на принудителното им обобществяване.
Разпоредбата на чл.
10, ал. 13 ЗСПЗЗ не намира приложение в хипотезата на чл.
10, ал. 7 ЗСПЗЗ - т.е. когато приобретателят е осъществил законно
строителство в закупения имот към 01.03.1991 г. В тази
насока е и Решение № 59 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4359/2013 г., II г.
о., ГК.
В същия закон в
правната норма на чл. 10, ал. 7, изр.1 от
ЗСПЗЗ се предписва, че се възстановяват
правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването
на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства,
независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях селскостопански организации и включени в границите на
урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен
план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички
нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено
право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991г. е
започнал. Според постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 56 от 9.02.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 4309/2008 г., II г. о., ГК, съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, ако имотът е включен в границите на урбанизираните територии (населени
места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон и
върху него, при спазване на всички нормативни изисквания, са построени сгради
от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж
към 01.03.1991 г. е започнал, правото на собственост не подлежи на
възстановяване. В подобна хипотеза лицето, което е застроило имота, запазва
правото си на собственост, дори ако имотът му е бил продаден от посочените
в чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ организации“.
От
доказателствата по делото се установи, че по силата на Решение № 6897 от
16.12.2010 г. на ОСЗ „Овча Купел“ по реда ЗСПЗЗ, към което е приложена скица и
удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ с № 9400-6832 от 12.03.2020 г.,
е проведено реституционно производство, в което е признато правото на
собственост на ищците в съществуващи стари граници на имот, преди
обобществяването му в ТКЗС „Г.К.“ Горна баня, а именно по отношение на нива от
2 377 дка, представляващ имот с пл.№ 4314 в местността „Голяма могила“ в
кад.лист от 616 от КП от 1960, при съседи: наследници на Г.К., И.Р.и Н.И..
Съдът приема, че Решение № 6897 от 16.12.2010 г. на ОСЗ „Овча Купел“ не е нищожно,
поради липсата на пороци, водещи до неговата недействителност, и че същото е
породило правните си последици. Следва
да се отчете, че в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил с изрични
възражения материалната незаконосъобразност на Решение № 6897 от 16.12.2010 г.
на ОСЗ „Овча Купел“, както и че не е предявил инцидентен установителен иск
срещу това решение, който да обуславя изхода на делото по ревандикационния иск
по чл.108 от ЗС. Поради липсата на релевирано възражение или предявен установителен
иск срещу посочения административен акт, за първоинстанционния съд не е имало
основание да се произнася в мотивите или в диспозитива на решението в същия
смисъл. В тази връзка заявените от ответника за първи път възражения във
въззивната му жалба относно оспорената материална незаконосъобразност на
Решение № 6897 от 16.12.2010 г. на ОСЗ „Овча Купел“ с конкретните описани
доводи и оспорванията, свързани с приложението на ЗКИР и ПВ за имота са
преклудирани на основание постановките на т.4 от ТР 1/2013 г. от 09.12.2013 г.
по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
На основание
заповед на кмета на Столична община, район „Витоша“ с № РД-09-41 от 23.02.2010
г. на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 3 по протокол №
2/20.01.2010 г. за издаване на удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ
по преписка № 37-00-13СТ/25.11.2004 г. и №94-01-230/18.11.2008 г. за имот №
4313, като на ищците е възстановено в стари реални граници преди масовизирането
в ТКЗС „Г.К.“ Горна баня 1.424 дка, като имотът се възстановява и в имот с пл.№
128 от 318.00 кв.м., кв.4 от ЗРП на в.з. „Киноцентър – III част“,
като за останалата част от 0.953 дка е отказано възстановяване, поради
попадането й в застроени имоти, един от които е в имот с пл.№ 128 от 179 кв.м.
По силата на
ЗСПЗЗ и в съответствие с постановените по реда на чл.290 от ГПК - Решение № 113/09.03.2012 г. по гр.д.
№568/2011 г. на I ГО, ВКС,
Решение № 140/04.01.2019 г. по гр.д. № 192/2018 г. на II ГО,ВКС и др., няма пречка на ищците да се
възстанови по смисъла на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ реалната част имота от 318.00
кв.м., затворена между гранични точки 1-2-3-4-5-1, съгласно изготвена комбинирана
скица към Допълнителна съдебно-техническа експертиза вх.№5176081/28.10.2019 г.,
тъй като същата не е застроена до 01.03.1991 г., а съществуващите в тази реална
част от имота кладенец и дървесна растителност не представляват реституционни
пречки по §1в в ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. В
останалата си част, извън претендираната реална част, от имота са налице
построени преди 01.03.1991 г. еднофамилна жилищна сграда на 3 етажа, застроена
на 56.00 кв.м., нанесена в КК с идентификатор 68134.1944.128.1, и еднофамилна
жилищна сграда на 2 етажа, застроена на 15.00 кв.м., нанесена в КК с
идентификатор 68134.1944.128.2, долепена до първата сграда на запад.
Предявената искова претенция по чл.108 от ЗС няма за предмет частта от целия
имот, която е застроена с посочените две жилищни сгради. Дори претендираната
реалната част от имота от 318 кв.м. да няма достъп към улица, то това не е
реституционна пречка сама по себе си на основание §1в от ППЗСПЗЗ имотът да бъде
реституиран, а СТЕ установи, че не се налага обособяване на преход за
преминаване отвъд процесната реална част.
Въззивната
инстанция намира, че на основание наследствено правоприемство и реституция по
ЗСПЗЗ при квоти 4/8 ид.ч. за Е.Г.Д., 1/8 ид.ч. за И.Г.В., 1/8 ид.ч. за Р.И. В.
и 2/8 ид.ч. за Б.С.Б., съгласно приетите по делото удостоверения за наследници,
посочените ищци са титуляри на правото
на собственост върху претендирания имот като негови съсобственици,
представляващ реална част, попадаща в имот с идентификатор № 68134.1944.128,
представляващ УПИ III-128, целият с
площ от 938.00 кв.м., кв.4, местност в.з.
„Киноцентъра – III част“, по
регулационния план на гр.София, одобрен със Заповед № РД-50-09-76/16.03.1990 г.
на Кмета на СО Район „Витоша“, която реална част е с площ от 318.00 кв.м.,
затворена между гранични точки 1-2-3-4-5-1, съгласно изготвена комбинирана
скица към допълнителна СТЕ с вх.№5176081/28.10.2019 г. Налице е и втората
материалноправна предпоставка за уважаването на иска по чл.108 от ЗС, а именно
обявеното за безспорно на обстоятелство, че ответникът О.Й. владее УПИ № III 128, кв.4, местност в.з. „Киноцентър III част“ с
идентификатор № 68134.1944.128 по КК на район „Витоша“ – кв. „Бояна“, одобрена
със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г., в който попада описаната в исковата молба
реална част от имота с площ от 318.00 кв.м.
Настоящият
съдебен състав приема, че дори и по силата на наследствено правоприемство О.Й. да
е придобил недвижимият имот: празно дворно място с пространство от 900.00
кв.м., от които сметки по регулация са неуредени за 190.00 кв.м., находящо се в
гр.София, местността „Киноцентъра III част“, вилна
зона, парцел III, планоснимачен № 4314 в кв.4, по плана на гр.София,
при съседи: улица и парцели II-4317,
XII-4315, XI-4317 и
IV-4352, като единствен наследник на своя възходящ от
първа степен О.М.Й.(негова майка), последната притежаваща титул за собственост нотариалният акт № 24, том V, дело № 744/97
на Първи нотариус към Софийски народен съд от 26.02.1970 г., то правата
му по сделката от 26.02.1970 г., сключена с ТКЗС „Г.К.“ – Горна Баня са непротивопоставими и се
правоизключват пред възникналите реституционните права на ищците върху реална
част, попадаща в имот с идентификатор № 68134.1944.128, представляващ
УПИ III-128, целият с площ от 938.00 кв.м., кв.4, местност
в.з. „Киноцентъра – III част“, по регулационния план на гр.София, одобрен
със Заповед № РД-50-09-76/16.03.1990 г. на Кмета на СО Район „Витоша“, която
реална част е с площ от 318.00 кв.м. В тази връзка според Решение №
110/16.03.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 174/2011 г., I г.о. с разпоредбата на чл.
10, ал. 13 ЗСПЗЗ се отнема вещнопрехвърлителният ефект на сделките на
разпореждане със земеделски земи в полза на трети лица, извършени от ТКЗС, ДЗС
или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации или от
други държавни или общински органи с изключение на случаите по чл.
10, ал. 7 ЗСПЗЗ, в които правата на приобретателите се запазват, ако е
построена сграда при спазване на всички нормативни изисквания или законно
разрешеният строеж на отстъпено право на строеж е започнал към 1.03.1991 г.
СТЕ доказва, че
предварителният договор за покупко-продажба от 03.07.1964 г. между
наследодателите на ищците и наследодателите на ответника се отнася до имот,
който не е идентичен на имота, възстановен на ищците с Решение № 6897/16.12.2010
г. на Общинска служба земеделие „Овча купел“. Предварителният договор не се
ползва с транслативен ефект, не прехвърля собственост или вещни права върху
имот, а има само облигационно действие с постигане на уговорка за датата на
сключването на окончателен договор за покупко-продажба. В приложение на материалния закон
първоинстанционният съд е приел, че възражението на ответника Й., поддържано и
във въззивната жалба, за придобиване на имота на ищците по давност е
неоснователно. Давността тече не от 23.11.1997 г., а от датата на
възстановяването му на основание чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ, според която
приобретателите (наследници) не могат да се позовават на придобивна давност до
приключване на реституцията на 16.12.2010 г., когато е постановено решението на
ОСЗ „Овча Купел“ за възстановяване на имота. При отчитане на датата на исковата
молба (14.12.2015 г.), то предвидената в закона пет годишна давност не е
изтекла към този момент. Този извод е в съответствие с Решение № 53/5.03.2010
г. на ВКС по гр. д. № 4024/2008 г., II г. о., разпоредбата на чл. 86
ЗС, в редакцията му до изменението от ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г.,
забранява придобиване по давност на социалистическа собственост, в която се е
включвало и кооперативното имущество, като същевременно чл.
10, ал. 3 ЗСПЗЗ изключва позоваването на давност за имоти, подлежащи на
възстановяване по реда на закона до приключването реституционното производство.
Поради
съвпадението на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
При този изход
на спора право на разноски има процесуалният представител на възззиваемите
страни на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, като поради
основателността на релевираното от ответника възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар от 1 650.00 лева, съдът, като съобрази чл.7,
ал.5, вр. ал.2, т.4 от Наредбата на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определя такова в полза на адвокат Д. в размер от 1 035.00 лева
при отчитане на размера на данъчната оценка на имота и с оглед заявеният
предмет на претенцията по чл.108 от ЗС за 318.00 кв.м.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 152233/16.07.2020 г.
постановено по гр.д. № 77818 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, 27
състав.
ОСЪЖДА О.Д.Й., ЕГН: ********** с адрес *** да
заплати на адв. Д.М. – САК, ЕГН: ********** с адрес *** на основание чл.273 от ГПК вр. чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв. сумата от 1 035.00 лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.