№ 916
гр. Бургас, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120203153 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. С. С., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № ****/******** г., издадено от началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, с което за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“, предл. 2 от Закона за пътищата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8,
ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, на основание
чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 4000 лв.
В жалбата се излагат съображения за отмяна на обжалвания акт, като се поддържа, че
при съставяне на АУАН и издаване на НП са били допуснати съществени процесуални
нарушения.
Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. Б. К., който
поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение. Представя писмени бележки, в които доразвива изложените в жалбата
доводи за отмяна на обжалваното НП, като в съдебно заседание сочи, че в случая при
постановяване на съдебния акт следва да се съобрази постановеното Тълкувателно
постановление № 2/08.10.2025 г. на ВАС и ВКС по тълк. дело № 5/2023 г.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт П., която оспорва жалбата и претендира потвърждаване на обжалваното НП
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ********г., в 19:58 часа, на път Автомагистрала Тракия, км. 335 площадка в посока
с. Б.- гр. Бургас, жалбоподателят управлявал и с това извършвал превоз на товари със
съчленно ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Волво ФХ“, с рег. № ******* и
полуремарке с три оси с рег. № *******. На превозното средство била извършена проверка
от свидетеля Е. Г.– инспектор в дирекция АРОК към АПИ, който при направено измерване с
техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване
на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка 1305/18/5м констатирал следното: 1.
измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 14.310 т., при
максимално допустимо натоварване 11.500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба
№ 11 от 03.07.2001г., като превишаването е с 2.810 т.; 2. при измерено разстояние между
осите от 1.38 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 34.990 т.,
при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от
Наредба № 11 от 03.07.2001г., като превишаването е с 10.990 т. Жалбоподателят не е
разполагал с разрешително съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ за превозване на товари над допустимата тежест. При тези констатации
свидетелят Г. е съставил срещу жалбоподателя АУАН за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“, предл. 2 от Закона за пътищата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8,
ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Въз основа на
АУАН е било издадено процесното НП, предмет на проверка в производството.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Показанията на свидетеля Е. Г. са обективни, последователни, безпротиворечиви и се
подкрепят от събраните писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
В случая се касае за ангажиране на отговорност на жалбоподателя в качеството му на
водач на ППС за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за
пътищата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
Относно въпроса „Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква
2
„а“ от Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от
Закона за движение по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или
тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е
налице разрешение за движението на това пътно превозно средство?“, е била констатирана
противоречива съдебна практика, която е дала повод за образуване на тълкувателно дело №
5/2023 г. по описа на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. С Тълкувателно постановление
№ 2/08.10.2025 г. върховните инстанции са приели, че вoдaчът, ĸoйтo yпpaвлявa
извънгaбapитнo или тeжĸo пътнo пpeвoзнo cpeдcтвo пo пътищaтa, oтвopeни зa oбщecтвeнo
пoлзвaнe, бeз дa e нaлицe paзpeшeниe зa тoвa, извъpшвa нapyшeниe пo чл. 177, aл. 3, т. 1 във
вpъзĸa c чл. 139, aл. 1, т. 2 oт Зaĸoнa зa движeниeтo пo пътищaтa, ĸoгaтo нe e coбcтвeниĸ нa
пътнoтo пpeвoзнo cpeдcтвo или лицeнзиpaн пpeвoзвaч, ocъщecтвявaщ пpeвoзa, cъoтвeтнo нe
e нapeдил пpeвoзa.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е
собственик на ППС или лицензиран превозвач, както и че не той е наредил процесния
превоз. Видно от СРМПС се установява, че съчлененото ППС от влекач и полуремарке е
собственост на юридическото лице „МП К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
община Н., с. Р., ул. **********. От представен в преписката пътен лист се установява, че
същият е бил издаден от дружеството собственик на ППС, от което обстоятелство се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е лицензиран превозвач, както и че
жалбоподателят не е наредил извършване на превоза. От данните по делото се установява,
че жалбоподателят е водач на процесното ППС, на който му е било възложено от „МП К.“
ЕООД да превози процесния товар. След като контролният орган е констатирал, че
жалбоподателят управлява претоварено ППС без надлежно разрешително за това, го е
санкционирал за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за
пътищата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-
благоприятна за нарушителя. НП предмет на настоящото обжалване не е влязло в сила и при
определяне на правилната нормативна разпоредба, нарушена от жалбоподателя следва да се
приложат постановките на Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. на ВКС и ВАС по
тълк. дело № 5/2023 г.
Предвид посоченото Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г., неправилно
извършеното от жалбоподателя деяние е било квалифицирано като нарушение по Закона за
пътищата, вместо по ЗДвП, както са приели върховните инстанции. След като се установява,
че жалбоподателят е осъществявал единствено фактическото превозване на товара в
качеството си на водач на ППС, изпълняващ служебните си задължения, възложени от
собственика на ППС и превозвач - „МП К.“ ЕООД, управлението от негова страна на
претоварено ППС без разрешително, следва да са квалифицира като нарушение по чл. 177,
ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, а не по чл. 53,
3
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата както е в настоящия
случай. Неправилна правна квалификация на извършеното от жалбоподателя нарушение,
представлява допуснато съществено нарушение на материалния закон, което е основание за
отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно. АНО е допуснал съществено
нарушение при квалифициране на извършеното от жалбоподателя деяние. Същата правна
квалификация се съдържа и в съставения срещу жалбоподателя АУАН, като при така
предявеното обвинение жалбоподателят е организирал защитата си. Следователно
допуснатото съществено нарушение на материалния закон в образуваното срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство, не може да бъде отстранено към
настоящия момент. С оглед гарантиране на правото на защита на жалбоподателя
недопустимо би било да се изменя правната квалификация на деянието в хода на
образуваното съдебно производство по обжалване на издадения санкционен акт. Ето защо
обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното НП,
на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените
разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор
за правна защита и съдействие, жалбоподателят е платил в брой сумата от 600 лева за
адвокатска защита. Следователно за жалбоподателя тази сума представлява реално
направени разноски по делото, които подлежат на присъждане в негова полза, поради което
претенцията за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение се явява
основателна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****/******** г., издадено от началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, с което за нарушение по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3,
б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата, на П. С. С., ЕГН ********** , е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 4000 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. София да заплати на П. С. С., ЕГН
********** сумата от 600 лева, представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5