Номер 41302.09.2020 г.Град Плевен
Районен съд – ПлевенVI наказателен състав
На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Валери Ц. Цветанов
като разгледа докладваното от Валери Ц. Цветанов Частно наказателно дело №
20204430201697 по описа за 2020 година
Производството се движи по чл.72 ал.1 от НПК вр. чл.389 и сл. от ГПК.
Постъпило е искане от прокурор при РП-Плевен за вземане на мярка от
съда за обезпечаване на отнемане в полза на държавата, предвидено в чл.53
ал.1 б.“а“ от НК, на лек автомобил марка *** с регистрационен номер № ***
собственост на обвиняемия В. Г. В. с ЕГН ********** от гр. Плевен, по
досъдебно производство № 2104/2020 г. по описа на РП-Плевен, образувано
за престъпление по чл.343б ал.1 от НК чрез налагане на запор. Твърди се още
в искането, че в разпоредбата на чл.53 ал.1 б.“а“ от НК законодателят
предвидил, че вещите, които принадлежат на виновния и са били
предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление
се отнемат в полза на държавата независимо от наказателната отговорност.
Прокурорът моли, с оглед обезпечаване отнемането на превозното средство
при евентуална осъдителна присъда, да бъде наложена обезпечителна мярка
запор върху лек автомобил марка *** с регистрационен номер № ***.
Съдът като съобрази доводите на РП-Плевен, събраните на досъдебното
производство доказателства и разпоредбите на Закона, намира за установено
следното:
Предпоставките, при които се допуска по искане на прокурора
обезпечителна мярка и процедурата по допускането, са очертани в чл.72 ал.1
от НПК, като за останалата част цитираната разпоредба препраща към ГПК.
Обезпечителното производство в ГПК има за цел да гарантира възможността
на ищеца след постановяване на съдебното решение по един гражданско
правен спор, да може да реализира правата си по предявения граждански иск.
1
В конкретния случай, настоящото производство има за цел да гарантира
бъдещото изпълнение на предвиденото в чл.53 ал.1 б.“а“ от НК отнемане на
вещи в полза на държавата винаги, когато се явяват оръдия или средства на
умишлено престъпно деяние. Поради това вещите трябва да са налични и
конкретизирани към момента на нейното постановяване, с изключение когато
липсват или са отчуждени, при което се присъжда тяхната равностойност. В
производството по допускане на обезпечение по реда на чл.72 от НПК, както
се сочи и в Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2012 г. на ОСНК, съдът следва да прецени наличието на следните
предпоставки: има ли обосновано предположение за извършено
престъпление, за него предвижда ли се отнемане на вещи, собственикът на
това имущество да е привлечен в качеството на обвиняем за престъплението,
както и да е налице обезпечителна нужда.
В случая на досъдебното производство до този момент се установява, че
са събрани доказателства, които обосновават предположение за извършено
престъпление по чл.343 б ал.1 от НК от обвиняемия В. Г. В. , който е
привлечен като обвиняем на 28.08.2020 г. За това деяние обаче не е налице
изрично предвидено в особената част на този кодекс отнемане на вещите,
предмет на престъплението, като прокурорът е конкретизирал МПС като
средство на престъплението по чл.343б ал.1 от НК. Тук следва да се направи
разграничение между предмета на престъплението и средството за
извършването му. Такова разделение се съдържа в разпоредбата на чл.53 от
НК, както и същото е обективирано в Тълкувателно решение № 18 от 14. XI.
1977 г. по н. д. № 13/76 г. на ОСНК. Според теорията и константната практика
предметът на престъплението най-често са материалните предпоставки на
общественото отношение, което е обект на престъплението - те са елемент на
засегнатите обществени отношения, а средствата (оръдията) за извършване на
престъплението са извън обществените отношения, които престъплението
уврежда, и не са елементи на последното. Всичко това означава, че моторното
превозно средство, което се управлява е елемент на засегнатото обществено
отношение по нарушаване на правилата за движение по пътищата. Деецът,
чрез въздействието върху него засяга обществените отношения на
посегателството. От всичко това е безспорно, че лекият автомобил, който
лицето управлява след употреба на алкохол, е предмет на престъплението. От
2
този извод следва, че е приложима нормата на чл.53 ал.1 б.“б“ от НК, който
касае предмета на престъплението, а не чл.53 ал.1 б.“а“ от НК, който има
предвид средствата за извършване на престъплението. Според разпоредбата
на чл.53 ал.1 б.“б“ от НК предметът на престъплението се отнема в полза на
държавата само в предвидените в особената част на Наказателния кодекс
случаи, каквото отнемане обаче не е предвидено в чл.343б ал.1 от НК. Поради
всичко това съдът счита, че искането на прокурора е допустимо, но е
неоснователно. Въпреки че е налице обосновано предположение за
извършено престъпление от обвиняемия В. Г. В. , който е привлечен към
наказателна отговорност и е собственик на лек автомобил марка *** с
регистрационен номер № ***, то за същото не е предвидено отнемане в полза
на държавата, поради което не следва да се обезпечава и отнемане на вещта,
защото при постановяването на присъдата такова няма да последва. Поради
това следва искането на прокурора да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РП-Плевен за вземане на мярка
за обезпечаване по чл.72 ал.1 от НПК на отнемането в полза на държавата,
предвидено в чл.53 ал.1 б.“а“ от НК на лек автомобил марка *** с
регистрационен номер № ***, собственост на обвиняемия В. Г. В. с ЕГН
********** от гр. Плевен, по досъдебно производство № 2104/2020 г. по
описа на РП-Плевен, образувано за престъпление по чл.343б ал.1 от НК чрез
налагане на запор.
Определението подлежи на протестиране с частен протест в
седемдневен срок от уведомяването пред Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3