РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 04.08.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 7 състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гергана Коюмджиева
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7844 по описа за 2017 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е приключило с постановяване на решение №3626
от 20.05.2019 г. по описа на СГС, 7 състав, с което З. „А.” АД, ЕИК: ******** е осъдено да
заплати на М.З.А.,
с ЕГН: ********** сумата
7000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 13.12.2015г. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
. Същият е бил представляван в процеса от адв.Р.М.,
който в хода на устни състезания е представил списък на разноски с искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.
С молба от 08.07.2020г., ищецът М.А.
чрез пълномощника си адв.Р.М.
е поискал поправка на ОФГ на горното
решение, като се присъди на адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2 от
НМВРАМ, като сочат, че в мотивите съдът е приел, че ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение, но в диспозитива
е пропуснал да се произнесе.
Молбата е връчена на ответното
дружество, като в указания срок, не е взело становище.
Съдът намира, че е сезиран с искане
по чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на явна фактическа грешка.
Съгласно чл. 247, ал. 3 ГПК при
искане за поправка на явна фактическа грешка в съдебния акт съдът призовава
страните в открито съдебно заседание, когато прецени това за необходимо. В
настоящия случай съдът намира, че не е налице необходимост от призоваване на
страните във връзка с произнасянето и по двете искания, поради което последното
следва да се извърши в закрито съдебно заседание.
По отношение на искането по чл. 247 ГПК.
Същото е основателно – видно от
мотивите на решението по делото, че на л.12 от съдебния акт, съдът е приел, че
с оглед изхода на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адв.Р. М. възнаграждение за един адвокат в размер на
342 лв. с ДДС. В мотивите е установен
фактът на дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, като съдът е изчислил и дължимия размер от 342 лв. съгласно чл.7, ал.2, от НМВРАМ. В диспозитива
обаче, съдът е пропуснал да се произнесе. Налице
е разминаване между формираната воля на съда, намерила израз в мотивите на
настоящото дело и обективираната в диспозитива на решението, което разминаване следва да бъде преодоляно
чрез допускане поправката на явна фактическа грешка в диспозитива
на решението, като се присъди на адв.Р. М. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ
по чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2от НМВРАМ в
размер на 342лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА, на основание чл. 247 ГПК поправка
на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 3626/20.05.2019г.
постановено по гр.д.№ 7844/2017 г. по описа на СГС, ГО, I – 7 състав, като
след израза: „като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от присъдения до целия предявен размер от 50 000 лв.“ да се
чете израза:
„ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на
основание чл.38 ал.2 от ЗА, на адвокат Р.М.
сумата 342 /триста четиридесет и
два/ лв. с ДДС, възнаграждение за един адвокат.“
Настоящото решение може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: