РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Видин, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ БЕЗ
МЛ. СЪДИЯ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В. Д. С.
Р. К. Д.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Л.В. Л. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20221300600040 по описа за 2022 година
С присъда № 45/20.01.2022г. по НОХД № 854/2020г. по описа на Районен съд Видин,
подсъдимия Г. К. П. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН, в това че на 04.10.2019г.,
около 14:00часа в с. Винарово, обл. Видин, до сграда на бивше ТПК се заканил с
престъпление против личността на длъжностно лице - д-р В. Г. В. - Началник отдел
„Здравеопазване на животните“ към ОБДХ - Видин с думите „ще ти извия врата, ако те
срещна извън населеното място“, при и по повод изпълнение на службата му, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по
чл. 144, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 144, ал.2 във вр. с ал. 1 от
НК във вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б „б“ от НК и във вр. с чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, на
подсъдимия е наложено наказание „пробация“, със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност за
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
/шест/ месеца.
На основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 от НПК, подсъдимия Г. К. П. е осъден да
заплати разноските по делото по сметка на ОД на МВР - Видин в размер на 475,80 лева,
изразходвана за изготвяне на комплексна психологопсихиатрична експертиза.
Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат С.М., като защитник на
подсъдимия Г. К. П.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, и постановена в нарушение на материалния закон. Иска се присъдата да
бъде отменена и да бъде постановена оправдателна присъда.
1
Представителят на ОП- Видин, в с.з. заяви, че оспорва жалбата и моли присъдата на
ВРС да бъде потвърдена, като правилна, законосъобразна и справедлива.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК,
намира, че присъдата на ВРС е постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила, което може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото от първата
инстанция, но не може да бъде отстранено от настоящата.
Постоянна е съдебната практика, че за да не се ограничават правата на страните /да
получат отговор с убедителни и аргументирани мотиви на съда- защо се приема извършено
престъпление от подсъдимия и какви са съображенията за наложената санкция, и да
упражнят впоследствие правото си на жалба, с оглед изложените правни и фактически
съображения от съда/, съдът следва да изложи ясни и конкретни мотиви по делото, каквито
в настоящия случай липсват поради наличието на непълноти в тях. В съответствие със
законови изисквания Съдът е длъжен в диспозитива на съдебния акт да обективира своето
решение по посочените в чл. 301 от НПК въпроси /извършено ли е виновно
инкриминираното с обвинителния акт деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление
и правната му квалификация; параметрите на наказателните санкционни последици и др./,
като предложи съответната подкрепяща го аргументация в мотивите към него.
В настоящия случай, същественото нарушение на процесуалните правила, допуснато
от първоинстанционният съд, е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК, и е
абсолютно основание за отмяна – липса на мотиви. Визираните „мотиви“ не отговарят на
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите се
посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на
доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други
се отхвърлят.
ВРС е посочил, че установената фактическа обстановка се потвърждава от
показанията на свидетели /изброени поименно/ и приетите писмени доказателства. Прави
впечатление, че преписани само имената на свидетелите по списъка към обвинителния акт,
но напълно са игнорирани останалите пет свидетели, които също са разпитани по делото на
ВРС. Техните имена дори не фигурират в т.нар. „мотиви“ на ВРС. Това са свидетелите Т. А.
С., Т. М. Б., К. С. Б., И. Ц. А. и К. К. К.. Напълно липсва анализ на събраните по делото
доказателства. Още повече, видно от свидетелските показания, същите не са еднозначни
относно обстоятелствата, които са от съществено значение по делото. От една страна- има
група свидетели, които са чули отправяне на заканителен израз от подсъдимия, респ. за това
са дали показания свидетелите В. В., И. И., Д. Й., Н. Н. и А.А.. Останалите свидетели
/игнорираните в мотивите Т. А. С., Т.М. Б., К. С. Б., И. Ц. А. и К. К. К./, които са били на
мястото на инцидента, не сочат на такова поведение от страна на подсъдимия. Последният
също отрича да е отправял закана към свидетеля Велков. Видно е, че ВРС не е обсъдил
несъответствията в гласните доказателства. Също така е игнорирал напълно обясненията на
2
подсъдимия. Това е крайно неправилно, тъй като обясненията на подсъдимия, освен че са
средство за защита, са и важно доказателствено средство. В конкретния случай, тези
обяснения, досежно значимите обстоятелства по делото, напълно се различават от
обективираната фактическа обстановка. Нарушено е правото на защита на подсъдимия, но
най вече ВРС не е извършил необходимия анализ на доказателствата по отделно и в
съвкупност. Не са обсъдени и писмени доказателства от ДП, които са относими към случая,
например- протокола за полицейско предупреждение от 16.10.2019г. Както е посочено по-
горе, анализ на доказателствата не е извършен.
ВРС не е визирал правни съображения за решението си, относно съставомерноста на
деянието. Прави впечатление, че при визирани на съображения за обективната страна, ВРС
сочи, че е отправена „…закана за убийство“, „…действителна и реална закана за
посегателство върху живота на Велков“. Налице е несъответствие между мотиви и
диспозитив на присъдата. В последния се визира извършено престъпление по чл. 144, ал.2
във вр. с ал. 1 от НК. Заканата за убийство, каквато се сочи за сторена в т.нар. „мотиви“ на
ВРС, е съставомерна по друг текст, респ. чл.144, ал.3 от НК.
Първоинстанционният съдия си е послужил с общи формулировки за субективната
страна. Визирал е регламента на чл.11, ал.2 от НК за пряк умисъл, без анализ на
конкретното поведение, и субективно отношение на П. към стореното.
Липсват мотиви и при индивидуализацията на наказанието- един от основните
въпроси на които трябва да отговори присъдата, с оглед чл.301, ал.1, т.3 от НПК. В т.нар.
„мотиви“ липсва обосновка за вид и конкретен размер на наложеното наказание, както и в
частност за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Предвид горното, изправени сме пред същественото процесуално нарушение,
представляващо липса на мотиви, което е абсолютно основание за отмяна на присъдата,
съобразно чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Отмяната на присъдата и връщането на делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд, се явява единственият механизъм за отстраняване
на това съществено процесуално нарушение.
С оглед допуснатото съществено процесуално нарушение от ВРС, въззивния Съд
следва да отмени присъдата като неправилна и да върне делото за ново разглеждане, от друг
състав на ВРС.
При новото разглеждане на делото от първата съдебна инстанция следва да се има
предвид и следното: За съставомерността на деянието по чл. 144 от НК не е необходимо
лицето, към което е отправена заканата действително да се е почувствало застрашено.
Елемент от състава на посоченото престъпление е единствено обективната годност на
заканата да предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена, а
законосъобразният отговор на този въпрос задължително предполага да бъдат обсъдени
всички обстоятелства, свързани с предходните отношения между дееца и пострадалия, и да
бъдат отчетени особеностите на обстановката, при която е извършено деянието. Преценката
за съставомерност на деянието по необходимост преминава и през разграничаване на
3
заканата с престъпление от скарването. При кавгата заплашителните действия се
предприемат спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно, като носят
единствено емоционален заряд и изразяват гняв и яд, но в действителност не целят да
предизвикат страх от осъществяването на заканата /Решение № 419/12.01.2015 г. по н. д. №
1314/2014 г. на III н. о. на ВКС/.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК,
Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 45/20.01.2022г. по НОХД № 854/2020г. по описа на Районен съд
Видин.
ВРЪЩА делото на Районен Съд – Видин за ново разглеждане, от друг състав, като се
отстрани допуснатото съществено процесуално нарушение, посочени в обстоятелствената
част на решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4