№ 304
гр. Бяла Слатина, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20241410101426 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Т. П. В.,
ЕГН:********** от гр.Бяла Слатина, обл.В., ул.“ С. „ №4, чрез процесуалния
си представител адв.М. К. от АК – В. против „ Електрохолд Продажби „ АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“
Цариградско шосе „ №159, представлявано от Д.С.С., Х.Б.Б. и К.К. – членове
на УС е предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за
установено спрямо ответника, че Т. П. В. не дължи на „ Електрохолд
Продажби „ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София сума в размер на 20 811.32 лева / двадесет хиляди осемстотин и
единадесет лева тридесет и две стотинки /, представляваща суми по фактури
за неплатена електроенергия за имот в гр.Бяла Слатина, обл.В., ул.“ С. „ №4,
клиентски №300240399054, с титуляр А.С.Д., б.ж на гр.Бяла Слатина, поради
изтекла погасителна давност на вземанията.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на имот в гр.Бяла
Слатина, обл.В., ул.“ С. „ №4, придобит през 2019г., чрез давностно
владение.Твърди се, че в имота няма ток от около 15 години.По повод
посещение от ищеца в офиса на електроразпределителното дружество, на
последния му станало известно, че на кл.номер №300240399054, с титуляр
А.С.Д., починала на 19.01.2009г. е начислена сума от около 20.000 лева.
Поради това се счита, че към момента на подаване на исковата молба
вземането е погасено по давност, която не се прилага служебно, поради което
е заведен настоящия установителен иск.
В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени
1
доказателства: нот.акт; счетоводна документация; квитанция за платена
държ.такса и пълномощно.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен
такъв.
В същия на първо място е отразено, че не е спорно, че между страните е
налице облигационна връзка по договор за продажба на ел.енергия с
клиентски №300240399054, регистриран на името на А.С.Д. за адрес на
потребление гр.Бяла Слатина, обл.В., ул.“ С. „ №4 до нейната смърт –
19.01.2009г., след което ищеца станал потребител по силата на реално
владение на имота и ползване на ел.енергия в него.
Отразено е, че ищецът е потребител на ел.енергия за имота още преди
започването на упражняване на лицензионна дейност от „ Електрохолд
Продажби “ ЕАД / 01.01.2007г. / - по Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия, която упражнява като краен снабдител ( тогава с
наименование „ ЧЕЗ Електро България “ АД ) и между страните за периода до
18.03.2023г. са действали Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ ЧЕЗ Електро България ” АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение №ОУ—059 от 07.11.2007г., изм. и доп. с Решение №ОУ—03 от
26.04.2010г. (ОУ) издадени на основание чл.98а от Закона за енергетиката
(ЗЕ), в сила от 26.11.2007г., изм. и доп. с Решение №ОУ—03 от 26.04.2010г. на
ДКЕВР.Сочи се, че съответно след 18.03.2023г. са действали ОУ за продажба
на ел.енергия на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, одобрени с Решение
№ОУ3/10.03.2023г. на КЕВР, издадени на основание чл.98а от ЗЕ, в сила от
18.03.2023г. Съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ, чл.986, ал.4, отм. в редакцията преди
ДВ, бр.54 и постоянната съдебна практика, договорът обвързвал страните без
изричното му писмено приемане.
Сочи се, че сумите по фактурите не са заплатени и се дължат въз основа на
подадени данни от отчет на реално потребена ел.енергия и становище от
електроразпределителното дружество. Сочи се, че изтеклата погасителна
давност не водела до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължавало да съществува като
естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е била ограничена само до доброволното му изпълнение — чл.118
от ЗЗД. Доводите в исковата молба, че вземането е „погасено по давност“, без
да се навеждали други доводи, правело отрицателния установителен иск
неоснователен. Отразено е, че в случая ответникът не е дал повод с
поведението си за предявяване на иска, тъй като не разполагал с изпълнителен
титул, не разполагал с възможност за друга извънпроцесуална принуда и не е
дал друг повод за предявяване на иска. Ето защо дружеството не следвало да
понесе разходите по съдебното дело, защото от една страна е търпяло
незаплащането на предоставено вече благо, а от друга страна не следвало да
търпи накърняване на финансовата си сфера заради сторените съдебни
разноски по настоящото производство. Институтът на погасителната давност,
уреден в разпоредбите на чл.110 - чл.120 от ЗЗД, представлявал срок, след
чието изтичане кредиторът по едно правоотношение губи своето право за
принудително удовлетворяване на едно свое изискуемо вземане. Относно
2
погасителната давност в правната доктрина са залегнали различни мнения, но
въпреки теоретичните спорове, правната същност на ефекта, който възниква с
изтичане на погасителната давност, се свързвал с възможността да се откаже
изпълнение на кредитора по облигационното правоотношение, в случай че той
поиска това. Тоест кредиторът продължавал да е кредитор, да има вземане.
Следователно за длъжника възниквало едно потестативно право да откаже
изпълнение, а в същото време вземането продължавало да съществува като
материално право. Погасителната давност като юридически факт, не
погасявала правото на кредитора, а пораждала право за длъжника да откаже
изпълнение.
Отразено е, че към настоящия момент ответното дружество не е
предприемало принудителни действия за събиране на процесиите фактури,
които не са платени към настоящия момент.
С отговора са представени следните писмени доказателства -ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ Електрохолд Продажби
“ ЕАД и на „ ЧЕЗ Електро България ” АД; копия от 10 броя фактури; справка
за задължение и пълномощно.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между ответното дружество и ищец съществува валиден сключен
договор за използване на електроразпределителната мрежа при общи условия,
за обект – гр.Бяла Слатина, обл.В., ул.“ С. „ №4, регистриран с клиентски
300240399054, с титуляр А.С.Д., починала на 19.01.2009г., майка на ищеца -Т.
П. В..
От представените по делото доказателства и от отговора на исковата
молба се установява, че за ползвана ел.енергия на горепосочения адрес в
гр.Бяла Слатина са била издадени 121 бр. фактури на обща стойност 17 989.89
лева, с падеж на последната 12.12.2011г. Върху главницата по фактурите била
начислявана и законна лихва. Горепосочените суми не били заплатени на
ответното дружество от страна на ищеца в качеството му на потребител на
ел.енергия.
Безспорно се установява и обстоятелството с оглед направеното
признание в отговора на исковата молба, че ответното дружество не е
предприемало принудителни действия за събиране на дължимата сума по
горепосочените фактури.
На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване недължимост от страна на ищеца на
сумата от 20 811.32 лева / двадесет хиляди осемстотин и единадесет лева
тридесет и две стотинки /, включваща главница по издадени фактури,
представляваща начислена консумирана, но неплатена ел. енергия за
3
клиентски номер 300240399054, за обект в гр.Бяла Слатина, обл.В., ул.“ С. „
№4, за периода от 10.12.2000г. до 14.02.2024г. и лихви, поради изтекла
погасителна давност на вземанията.С този иск ищецът отрича претендираното
от ответника право да получи горепосочената сума, поради което в тежест на
ответното дружество е да установи при условията на пълно доказване
съществуването на това право.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от
правен субект с правен интерес. Установителен иск по чл.124 от ГПК може да
предяви всяко лице, което има интерес да установи съществуването или
несъществуването на едно правоотношение спрямо конкретно лице.
С изтичането на погасителната давност – период от време, определен от
закона, през който кредиторът – носител на субективното право бездейства, не
се погасява самото субективно право, а се погасява правото на кредитора да
иска защита на нарушеното си субективно материално право. Давността на се
прилага служебно, а следва да е налице позоваване на нея от страна на
длъжника, като това може да се извърши както чрез възражение по предявен
от кредитора иск, така и чрез отрицателен установителен иск, тъй като
длъжникът не е длъжен да чака кредитора да предяви вземанията си срещу
него за да упражни правото си на защита.
При отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, основан
единствено на възражение за изтичане на погасителна давност на вземането,
предмет на иска е съществуването или несъществуването на изпълняемо по
съдебен ред право / притезание / на кредитора, а не съществуването на
материалното право.Целта на иска е да се пресече именно принудителното
удовлетворяване на кредитора, след като възможността за това е
изчерпана.При уважаване на иска се формира сила на пресъдено нещо по
въпроса относно дължимостта на вземането, поради което кредиторът не
може повече да претендира това вземане по съдебен ред в исково или
заповедно производство.Именно от тази забрана се извежда интересът на
ищеца от предявяване на иска, като законът не разграничава вземанията
установени по съдебен ред и тези, които не са установени по този ред.
В настоящия случай правния интерес на ищеца от предявения иск следва
от обстоятелството, че ответното дружество му е начислило процесната сума
като задължение, като при наличието на такова вземане у кредитора, за
длъжника е налице правен интерес от установяване на неговата недължимост.
Достатъчно за преценката дали е налице правен интерес от иска са
установяването на качеството на потребител на ищеца като абонат на
ответното дружество и фактът на издадена от ответното дружество фактура,
удостоверяваща задължение на ищеца към дружеството. Издаването на
фактурата обективира извънсъдебно поведение на дружеството по вменяване
на задължение на ищеца, който винаги има правен интерес от отричане на
това обременяващо задължение. Без значение за правния интерес е дали
дружеството - кредитор е предприело съдебна защита по исков ред на
4
вземанията си или принудително изпълнение за събиране на вземанията въз
основа на влязло в сила съдебно решение. Достатъчно е за мотивиране на
правния интерес от иска наличието на издадена фактура, обективираща
такива задължения на ищеца, които са потенциална основа за бъдещи
извънсъдебни и съдебни спорове / Определение №278/28.03.2024г.,
постановено по ВЧГД №214/2024г. по описа на на ОС – В. /.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че дори и да не е имало
твърдения за дължимост на суми от страна на ответника по един отрицателен
установителен иск преди започването на съдебния процес, интересът на ищеца
да предяви такъв иск може да се установи и в хода на самия процес. Това е
така, тъй като интерес от завеждане на отрицателен установителен иск
съществува винаги когато едно лице твърди, че ищецът му дължи пари.
Оспорването на иска с отговора на исковата молба представлява именно
въвеждане на такова твърдение от страна на ответника и при това положение,
дори и да липсват други доказателства, процесът би станал допустим, тъй
като страните ще потвърдят наличието на спор помежду си с изявленията си
пред съда.
С оглед на гореизложеното за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск.
Разгледан по същество искът е и основателен, като доказан както по
основание, така и по размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл.98а от ЗЕ, отношенията между страните се уреждат с
публично оповестени ОУ.
В случая се установява, че ищецът е потребител на електрическа
енергия, с която е снабдяван от ответното дружество.
Погасителната давност е период от време / три или пет години /,
предвиден в закона, през който период субективното облигационно право не е
прекратено по предвидените за това начини. По аргумент на чл.118 от ЗЗД,
изтичането на давността като юридически факт само по себе си не поражда
погасителен ефект и ако длъжникът изпълни задължението си и след изтичане
на давността, той няма право да иска обратно платеното.Съгласно чл.110 и
чл.120 от ЗЗД, изтичането на погасителната давност поражда правото на
длъжника / или на неговите правоприемници / да се позове на този институт, а
едва след това задължението би могло да бъде удовлетворено единствено
доброволно, като правото на иск в този смисъл би било погасено по давност.
В случая ищецът се позовава именно на този материалноправен
институт.
Задълженията по договор за доставка на електроенергия представляват „
периодични плащания „ по смисъла на чл.111, б.“ В „ от ЗЗД, тъй като имат
общ правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време и техните размери по начало са
определяеми.Поради това по отношение на тези задължения се прилага по –
краткия тригодишен давностен срок.
5
В ТР №3/18.05.2012г. на ВКС е прието, че понятието „ периодични
плащания „ по смисъла на чл.111, б.“ В „ от ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, , а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви.Според същото решение
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат
изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.“ В „ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.В
горепосоченото ТР е прието още, че задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт –
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Както се установява от гореизложеното, вземанията на ответното
дружество са за главница и лихва за доставена и незаплатена електрическа
енергия за периода от 11.10.2000г. до 23.10.2024г. Поради това процесното
вземане, представляващо начислени, но неплатени задължения по фактури за
партида с клиентски 300240399054 са периодични такива, поради което за
същите съгласно чл.111, б.“ В „ от ЗЗД, погасителната давност е
тригодишна.Началото на давността е датата на изискуемост на вземането.
Видно от представените доказателства по делото, последната фактура,
която е издадена в процесния период е от дата 24.11.2011г., като в същата е
указан срок за плащане от 24.11.2011г. до 12.12.2011г.
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквото е
процесното за главница, давността тече от деня на падежа. В случая
задължението на ищеца за заплащане на стойността на доставената енергия е
възникнало като срочно и е било дължимо до 12.12.2011г. Също така по
делото липсват доказателства давността да е била спирана или прекъсвана,
поради което процесното задължение, чиято изискуемост е настъпила преди
повече от три години се явява погасено по давност. Дългът обаче не е заличен
сам по себе си, като доброволното плащане би бил единствения възможен
вариант за погасяването му.
Съдът приема, че след като е изтекла давността по последното
изискуемо плащане, то горните изводи важат и за останалите.
Съгласно чл.119 от ЗЗД, поради погасяване на главното вземане, поради
изтекла давност следва да се считат за погасени и акцесорните вземания за
законна лихва за забава върху главницата и всички останали такси,
начислявани за същото.
6
С оглед гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК се явява основателен и доказан, поради което следва да
бъде изцяло уважен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца в общ размер на 832.25 лева / осемстотин тридесет и два лева
и двадесет и пет стотинки /, представляващи държавна такса по предявения
иск.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.М. К. от АК - В., адвокатското възнаграждение да бъде определено
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, от
което е видно, че е договорено и платено на ръка възнаграждение за сумата от
2180.00 / две хиляди сто и осемдесет /лева. Договорката по чл.36 от ЗА касае
вътрешните отношения между адвоката и клиента му, поради което не е
необходимо тя да се доказва.
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази
връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер
предвиден в НМРАВ.
В случая съдът намира договореното и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 2180.00 лева за справедливо и непрекомерно
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.При този изход на спора същото
следва в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на „ Електрохолд продажби „ АД, с ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“ Цариградско шосе „ №159,
представлявано от Д.С.С., Х.Б.Б. и К.К. – членове на УС, че Т. П. В.,
ЕГН:********** от гр.Бяла Слатина, обл.В., ул.“ С. „ №4 НЕ ДЪЛЖИ на „
Електрохолд продажби „ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“ Цариградско шосе „ №159, представлявано от
Д.С.С., Х.Б.Б. и К.К. – членове на УС сума в размер на 20 811.32 лева /
двадесет хиляди осемстотин и единадесет лева тридесет и две стотинки /,
представляваща сума по фактури за неплатена електроенергия за имот в
гр.Бяла Слатина, обл.В., ул.“ С. „ №4, клиентски №300240399054, с титуляр
А.С.Д., б.ж на гр.Бяла Слатина, поради изтекла погасителна давност на
вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ Електрохолд продажби „
7
АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“
Цариградско шосе „ №159, представлявано от Д.С.С., Х.Б.Б. и К.К. – членове
на УС ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. В., ЕГН:********** от гр.Бяла Слатина, обл.В.,
ул.“ С. „ №4 сума в размер на 832.25 лева / осемстотин тридесет и два лева и
двадесет и пет стотинки /, представляваща държавна такса по предявения иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ Електрохолд продажби „
АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“
Цариградско шосе „ №159, представлявано от Д.С.С., Х.Б.Б. и К.К. – членове
на УС ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. В., ЕГН:********** от гр.Бяла Слатина, обл.В.,
ул.“ С. „ №4, сума в размер на 2180.00 лева / две хиляди сто и осемдесет /,
представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
8