№ 28684
гр. София, 27.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110123943 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане е основателно и следва да бъде уважено
като на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК следва да бъде допуснат един свидетел.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ответника за събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на
довеждане при съобразяване на разпоредбата на чл. 300 ГПК, липсата на конкретно
наведени възражения от ответната страна.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане на страната на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.11.2022 г., от 10:40 часа, за когато
да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
1
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите.
Ищецът – В. Д. Д., твърди, че на 09.12.2017 г. около 05:00 ч. в гр. София, на ул.
„Атанас Манчев“, ответникът е нанесъл удар с ръка в областта на лявата част на
главата на полицейски служител в 07 РПУ-СДВР В. Д. Д. (на длъжност „разузнавач“ в
сектор „Противодействие на криминалната престъпност“), като с това е причинил на
ищеца при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на главата. Твърди, че вследствие на инцидента е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в унижение и уронване на престижа му като полицейски служител.
Сочи, че след инцидента рязко се е променил, като социалните му контакти са били
силно ограничени и се е затворил в себе си.
Поради изложеното претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 7 000 лв., ведно със законната лихва от 09.12.2017 г. до окончателното плащане.
Претендира разноските по производството.
Ответникът – И. Я. И., оспорва предявения иск с твърдението, че ищецът не е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, като оспорва и размера на
претендираните вреди като прекалено завишен. Счита, че конкретните обстоятелства
при настъпване на инцидента, свързани с намесата на цивилни полицейски служители
в сблъсък между множество привърженици на два футболни отбора, способността за
зрителни и звукови възприятия в тъмната част на денонощието при т.нар. „меле“ и
поведението на ищеца, водели до смекчаване отговорността на ответника. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност за вземането за лихва. Ето защо моли за
отхвърляне на иска.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно, ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства, установени с
влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 11138/2018 г. по описа на СРС, 102 състав, а
именно – на 09.12.2017 г. около 05:00 ч. в гр. София, на ул. „Атанас Манчев“,
ответникът е нанесъл удар с ръка в областта на лявата част на главата на полицейски
служител в 07 РПУ-СДВР В. Д. Д. (на длъжност „разузнавач“ в сектор
„Противодействие на криминалната престъпност“), като с това е причинил на ищеца
при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата, което увреждане реализира медико-биологичната характеристика „болка и
страдание без разстройство за здравето“, като макар и непълнолетен е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си –
престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК.
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди, вследствие на
нанесената телесна повреда на ищеца, с оглед признатите за установени факти, в
тежест на ищеца е да докаже, че в резултат на причиненото му увреждане е претърпял
неимуществени вреди.
При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2