№ 187
гр. Русе , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина С. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20204520104068 по описа за 2020 година
Ищцата Т. В. С. твърди, че живяла на семейни начала с В. И. Я. от около година и
половина. Я. живеел в София, но идвал в Русе и отсядал при нея и живеели съвместно. От
няколко месеца отношенията им се променили. На 15.09.2020г. Я. дошъл в Русе сутринта и
спрял на паркинга пред фирмата в която ищцата работи. Видели се за кратко, след което С.
влязла в сградата където работи и около 20 минути по късно се обадила на Я. и го помолила
да си тръгне. Разговорът продължил около половин час, при което Я. крещял и заплашвал,
че С., детето й и родителите й ще си получат заслуженото и я нарекъл лъжкиня.
Психическият тормоз от ответника над ищцата продължавал четири месеца, като Я. пишел
на С. през различни платформи като Вайбър и Месинджър. През месец май 2020 година
поради тормоз от ответника ищцата постъпила в болница.
С. иска от съда да издаде в нейна полза заповед за защита срещу В. И. Я..
Ответникът оспорва иска. Твърди, че с ищцата се запознали чрез социалната мрежа
Фейсбук през юли 2019 година. Оспорва твърдението, че имат година и половина съвместно
съжителство. Твърди, че той живее в София, а ищцата в Русе и са се виждали точно два
пъти- единият е от 4-ти до 11-ти юли и другия от 7-ми до 12 август. Твърди, че отношенията
им били добри, включително и по време на престоя на ищцата в болницата, за което
представя разпечатка от електронна кореспонденция.
Предявеният иск е с правно основание чл. 4 от Закона за защита от домашно насилие
- за прилагане на мярка за защита по същия закон.
1
По делото е приложена обемна кореспонденция между страните осъществявана през
различни платформи. Изслушани са и свидетелски показания на св. С., С. и Г.. От всички
събрани доказателства може да се направи извод, че страните са имали връзка, включително
интимна, която Т. В. С. е прекратила, а В. И. Я. отказва да приеме това и продължава да
търси комуникация с нея, лично- пред дома й и на работното й място, а след издаването на
заповед за незабавна защита опитите за комуникация продължават главно по електронен път
чрез различни комуникационни платформи, както и с посредничеството на трети лица. От
представената електронна комуникация се установява, че Я. търсил С. многократно и
изключително настойчиво, като игнорирал многобройните й призиви да престане да я търси.
Това поведение на Я. попада в категорията „психическо насилие“ по смисъла на чл. 2 от
Закона за защита от домашното насилие. По делото не се доказаха отправянето на заплахи,
каквито се твърдят в исковата молба, но доказаните многобройни опити за комуникация от
страна на Я. въпреки нежеланието на С. са достатъчни за да бъде издадена заповед за
защита. Правото на личен и живот и неприкосновеност са ценности от най-висок порядък
защитени от Конституцията и Европейската конвенция за защита правата на човека, като
непрестанните и многобройни опити за комуникация с бивш партньор, въпреки изразеното
нежелание да се комуникира, нарушават личното пространство, представляват психическо
насилие и дават право на пострадалия да търси защита.
Мерките които следва да се приложат са забрана за извършване на актове на домашно
насилие, като за яснота в отношенията на страните следва да бъде посочено, че се забранява
на В. И. Я. да прави опити за комуникация с Т. В. С. включително по телефон, през
електронни комуникационни платформи като Вайбър, Месинджър и др. и през социални
мрежи, както и забрана на Я. да приближава С., жилището й и местоработата й.
Съгласно чл.5 ал.4 от ЗЗДН на В. И. Я. следва да се наложи глоба в размер на 200
лева и същият следва да заплати държавна такса в размер на 25 лева. Предвид изхода на
делото на Т. В. С. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева. Мотивиран
така съдът
РЕШИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Т. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Русе,
********* вх. Ж, ет.12, ап.63 против В. И. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***,
***** вх.А, ет.5, ап.17 с която:
ЗАДЪЛЖАВА В. И. Я., ЕГН **********, да не извършва актове на домашно
насилие по отношение на Т. В. С., ЕГН **********, като включително не прави опити за
комуникация с Т. В. С. лично, по телефон, през електронни комуникационни платформи
като Вайбър, Месинджър и др. и през социални мрежи .
ЗАБРАНЯВА на В. И. Я., ЕГН ********** да приближава Т. В. С., ЕГН **********
2
на по-малко от 20 метра, да приближава жилището, в което живее, находящо се в гр.Русе,
********* ******* местоработата й във фирма „Радо груп“ ЕООД, както и местата й за
социални контакти и отдих.
Определя срок на действие на заповедта за защита – 18 месеца от датата на
издаването й.
ОСЪЖДА В. И. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, ***** вх.А, ет.5, ап.17
да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 25 лева, както и
да заплати глоба в размер на 200 лева на основание чл. 5 ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. И. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, ***** вх.А, ет.5, ап.17,
да заплати на Т. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Русе, ********* вх. Ж, ет.12, ап.63
сумата 400 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва в седмичен срок от връчването му на страните пред
Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3