№ 50596
гр. София, 24.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110155976 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „....“ ООД срещу А. Д. П. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата 872,59 лева, представляваща главница по
договор за кредит, сумата 84,71 лева, представляваща договорна лихва, сумата 23,88 лева,
представляваща обезщетение за забава, сумата 409,88 лева, представляваща такса .... и
сумата 286,07 лева, представляваща такса Бързо разглеждане.
Съгласно клаузата на чл. 7.3 Общите условия, услугата “Бързо разглеждане” се изразява
в разглеждане от кредитора на искането за кредит до два часа от постъпването му. Съгласно
разпоредбата на чл. 7.4 Общите условия, при заявена услуга “....” кредиторът осигурява
свой представител на настоящия адрес на длъжника.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита.
Предоставянето на кредита в брой по местоживеене касае именно действие по усвояване на
кредита, като предвидената такса на практика представлява допълнително възнаграждение
за кредитора по предоставения кредит и не попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК,
поради което е нищожна.
Таксата “Бързо разглеждане” на заявката за сключване на договор не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо място, касае се за преддоговорно поведение на
кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума.
От друга страна, и без специални математически знания, е видно, че размерът на тази такса
в съвкупност с договорната лихва и другите начислени по договора такси е в пряко
противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която норма ГПР на
1
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Предвид това,
съдът намира, че тази клауза е нищожна поради противоречието с императивни законови
норми, но и поради противоречието й на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че на
длъжника е начислена такса с неясна насрещна престация в размер на 30 % от главницата по
предоставения заем (кредит).
Настоящият съдебен състав намира, че т.нар. услуга „....“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене, за която се дължи възнаграждение в размер от над 50 % от размера
на предоставения заем, не попада в приложното поле на цитираната разпоредба.
Претендираното възнаграждение за допълнителната услуга „....“ представлява по своя
характер такса за събиране на вземането от адреса на длъжника или посочен от него адрес с
предварително определен размер, свързана с настъпване на бъдещо сигурно събитие-
настъпването на падежа на задължението на потребителя за плащане. Срещу тази такса
(възнаграждение) не се дължи поведение от страна на кредитора за допълнителна услуга, а
за събиране на вземането му, като не е ясно и по какъв начин е определен размерът , респ.
в какво точно се изразява насрещното поведение на кредитора- арг. чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Наименованието на тази услуга прикрива истинската цел на клаузата да служи за
увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя страна
води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Уговарянето на бъдещи разходи във фиксиран
размер, събиран по силата на самия договор съдът квалифицира като уговорена отнапред
договорна престация, която е следвало да намери своето отражение в определения по
договора ГПР. Добавено към уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за
посочената услуга несъмнено води до превишаване тавана на ГПР, което от своя страна
обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5
ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
В обобщение, посочените клаузи се явяват в противоречие с императивната норма на
чл. 10а, ал. 2 ЗКИ, установяваща забрана за изискване заплащането на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което обуславя тяхната
нищожност.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 217444/ 14.10.2022г., подадено от „....“ ООД срещу А.
Д. П., в частта за сумата 409,88 лева, представляваща такса “....” и сумата 286,07 лева,
представляваща такса “Бързо разглеждане”.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3