Мотиви:
ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия
С.Д.К. за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1
вр. Чл. 194 ал.1 вр.
Чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ НК.
Участващият по делото прокурор
поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния акт. За извършеното
престъпление пледира на подсъдимия да се наложи наказание около средния
предвиден в текста на закона размер, което същият да изтърпи ефективно в затвор
пир първоначален строг режим.
Подсъдимият К. участва лично в
съдебно заседание и със служебно назначен защитник-адвокат. На осн. Чл. 371 т.2 НПК признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Чрез защитника си изразява становище за доказаност
на обвинението . За извършеното деяние моли за определяне на наказание при
условията на чл. 55 НК, а именно осем месеца лишаване от свобода, което да се
изтърпи ефективно.
Съдът, след като обсъди
направеното от подсъдимия самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съотнесени, към събраните в
хода на досъдебното производство доказателства по делото, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъд. К. решил да извърши кражба на
вещи от частен дом, находящ се на ул. „Л.К. гр.Я. В
изпълнение на намисленото на 20.07.2013г
в неустановен час в периода 00.00ч. до 08.00ч. К. отишъл в задната част на
имота на ул.“Л.К.. Видял, че един от прозорците на къщата е отворен и решил да
проникне през него. Покатерил се върху ламаринен покрив на постройка, находяща се до посочената къща. След това от този покрив се
качил на друг ламаринен покрив, долепен до къщата, който се намирал на около
един метър под отворения прозорец. През този прозорец К. влязъл в къщата в
стая, обособена като хол. От тази стая преминал в коридор и в стая, обособена
като спалня. Върху шкаф в спалнята била поставена кутия с прозрачен капак, в
която се намирали 6 бр. часовници, както следва: 1бр. мъжки часовник от жълт
метал, кръгъл с метална верижка от жълт метал, марка „Breitling“ – имитация, 1 бр. мъжки
часовник от жълт метал, кръгъл с метална верижка от жълт метал, марка „ Rolex“ – имитация, 1 бр. мъжки
часовник от бял метал, кръгъл, с метална верижка от бял и жълт метал, марка „ Lossa Watch“ – имитация, 1 бр. мъжки
часовник от бял метал, кръгъл с метална верижка от бял метал, марка „ Orient“ – имитация, 1 бр. мъжки
часовник от бял метал, правоъгълен, с метална верижка от бял и жълт метал ,
марка „
Rado“ – имитация, 1 бр. мъжки часовник от бял метал, правоъгълен с метална
верижка от бял и жълт метал , марка „ Arden“ – имитация. Подсъдимият взел посочените часовници, след
което отворил чекмедже на същия шкаф и от него взел 1 комплект копчета за
ръкавели със зелен камък, марка „ Bulgari“ – имитация, 1 комплект копчета
за ръкавели марка „ Dior“ –
имитация и 1 бр. игла за вратовръзка марка „Dior“- имитация. Всички вещи били
собственост на св. И.С.. След това подсъдимият отишъл в стая, обособена като
кухня. На дивана в същата стая намерил и взел лаптоп марка „НР“, модел „Compact NX 7400“- 15 инча, който бил
собственост на „***“ ., с управител И.С.. След това по обратния път К. напуснал
къщата и се отдалечил от имота.. Малко по-късно К. се обадил по телефона на
св.К. и двамата се срещнали в дома на подсъдимия, където К. показал на К.
отнетите вещи.
На 22.07.2013г подсъдимият и св.
К. отишли в гр. С., където посетили заложна къща на фирма „***“С. Там
подсъдимият поискал паричен заем от св. А.Д. срещу залог откраднатия лаптоп. Д.
огледал лаптопа и му предложил заем в размер на 100лв. К. се съгласил, но тъй
като не носел в себе си документи за
самоличност, помолил К. да сключи сделката. Д. попълнил заложен билет №
2203/22.07.13, в който като заемополучател попълнил
личните данни на св. К. Св.Д. приел като залог
отнетия лаптоп и предал на К. паричната сума от 100лв. К. похарчил
посочената сума за лични нужди
На 22.07.2013г К. предал с
протокол за доброволно предаване следните вещи: 1бр. мъжки часовник от жълт
метал, кръгъл с метална верижка от жълт метал, марка „Breitling“ – имитация, 1 бр. мъжки
часовник от жълт метал, кръгъл с метална верижка от жълт метал, марка „ Rolex“ – имитация, 1 бр. мъжки
часовник от бял метал, кръгъл, с метална верижка от бял и жълт метал, марка „ Lossa Watch“ – имитация, 1 бр. мъжки часовник от бял метал, кръгъл с метална верижка
от бял метал, марка „ Orient“ – имитация, 1 бр. мъжки часовник от бял метал,
правоъгълен, с метална верижка от бял и жълт метал , марка „ Rado“ – имитация, 1 бр. мъжки часовник от бял метал, правоъгълен с метална
верижка от бял и жълт метал , марка „ Arden“ – имитация. Подсъдимият взел посочените часовници, след
което отворил чекмедже на същия шкаф и от него взел 1 комплект копчета за
ръкавели със зелен камък, марка „ Bulgari“ – имитация, 1 комплект копчета
за ръкавели марка „ Dior“ –
имитация и 1 бр. игла за вратовръзка марка „Dior“- имитация. С разписка от
23.07.2013г вещите били върнати на собственика им – св. С.
С разписка от 23.07.2013г св. Д.
предал заложените от К. лаптоп, който срещу разписка от същата дата бил върнат
на управителя на „***“ ООД Я.
От заключението на изслушаната по
делото стоково-оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетите
вещи възлиза на 2520лв., от които вещи, собственост на св. С. на стойност
1770лв и вещи , собственост на „***“ –
на стойност 750лв.
От приложената по делото справка
за съдимост се установява, че К. е многократно осъждан, като с Пр. № 1093/06 по
НОХД № 1313/01 на ЯРС, потвърдена с Реш. №
109/24.04.07 на ЯОС, влязла в законна сила на 24.04.07 е осъден на лишаване от
свобода за срок от 6 мес, като на осн.
Чл. 66 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три
години.
С Пр. № 27/2012г. по НОХД №
119/2012 на ЯРС, потвърдена с Решение № 59/8.05.12 на ЯОС, влязла в законна
сила на 8.05.12г е осъден на осн. Чл. 196 НК на две
години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се
подкрепят от всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства, а
именно: показанията на свидетелите И.С., С.С., К.,Д., писменото заключение на назначената по делото
стоково-оценителна експертиза и приложените писмени доказателства: протокол за
оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, протокол за
доброволно предаване – 2бр, разписка – 3бр, Заложен билет №2203/22.07.13,
фактура №53/20.07.07, удостоверение от Агенцията по вписвания, справка за
съдимост.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянието си е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. Чл. 194 ал.1 вр. Чл. 29 ал.1
б.“а“ и „б“ НК, тъй като за времето от 00.00ч до 08.00ч. на 20.07.2013г в гр. Я. от частен дом, находящ
се на ул.“Л.К.“ е отнел множество чужди
движими вещи на обща стойност 2520лв., както следва: вещи на обща стойност
1770лв., собственост на И.А.С. *** и вещ на стойност 750лв., , собственост на „***“
, с управител И.А.С.“, от владението на собствениците им, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния
закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от самопризнанието
на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвнитилния акт, които се подкрепят от показанията на
свидетелите К. и Д. и приложените по делото протоколи за доброволно предаване и
заложен билет . В тази насока са и показанията на останалите разпитани по
делото свидетели- И.С., С. С.. Предмет на престъплението са чужди движими вещи,
които към датата на отнемането им са имали определена парична стойност. При
определяне на конкретния размер на последната съдът даде вяра на заключението
на стоково оценителната експертиза като компетентно и обективно изготвено и неоспорено
от страните по делото. Фактическата власт върху процесните
вещи се е упражнявала от техния собственик – св. С. ***, чийто управител е С..
С отнемането им от тяхната фактическа власт подсъдимият е прекъснал владението
на собствениците и е установил свое
такова, без да е налице съгласие на собствениците на вещите за осъществяване на това своене.
От приложената по делото справка
за съдимост се установява, че подсъдимият е действал в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”а” и „б“ НК, тъй като е осъществил деянието по
настоящата присъда след като е бил осъждан с влязла в сила присъда (Пр. 1093/06
и Пр.№27/12 На ЯРС) за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода и на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, което е постановено
да изтърпи ефективно и преди изтичане на преклузивния
5 годишен срок по чл. 30 НК. Всичко това определя цялостната квалификация на
извършеното деяние по чл. 196 ал.1 т.1 от НК.
От субективна страна К. е
действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал , че лишава от фактическа власт
досегашния собственик на вещите. Предвиждал
е преминаването им в неговата фактическа власт и пряко е целяла нейното
установяване.
При определяне вида и размера на
наложеното на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното: От една страна
съобрази високата степен на обществена опасност на извършеното деяние,
обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната, от високата стойност на отнетото имущество, високата лична обществена
опасност на подсъдимия – многократно осъждан за тежки умишлени престъпления. От
друга страна съдът взе предвид възстановяването на вещите на пострадалия
собственик, направените самопризнания в хода на досъдебното производство, с
което е способствал за разкриване на обективната истина по делото. С оглед на
всичко това съдът наложи на подсъдимия наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, около и под средния, към
минималния предвиден в текста на закона
размер, а именно лишаване от свобода за срок от 3 години.
Същевременно съдът прецени , че
изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
изключителни, нито многобройни и същевременно и най-лекото, предвидено в закона
наказание от две години лишаване от свобода не е несъразмерно тежко за
извършеното, поради което отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и да
определи наказание под специалния минимум.
На осн.
Чл. 58а НК вр. Чл. 371 т.2 НПК съдът намали с една
трета така определеното наказание от три години лишаване от свобода на две
години лишаване от свобода.
Съдът счете, че са налице законни
пречки за приложение на института на условното осъждане по чл. 66 НК предвид
наличните предходни осъждания на К. на лишаване от свобода за престъпления от
общ характер, поради което и определи наложеното наказание да се изтърпи в
затвор при първоначален “строг” режим.
На осн.
Чл. 59 ал.1 НК съдът зачете времето през което К. е бил задържан под стража ,
считано от 23.07.2013г до 25.09.2013
Тъй като подсъдимият беше признат
за виновен по предявеното му обвинение, на осн. чл. 189 НПК, съдът го осъди да заплати
направените по делото разноски в размер на 75лв., вносими
по сметката на ОД МВР Ямбол.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: