№ 6331
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504230 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 63 от 03.01.2024 г., постановено по гр. д. № 74/2023 г. по описа на СРС,
82- ри с- в, „Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на В. И. Ц. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД сумата от 3 936,72 лева, представляваща заплатен труд по Договор от
23.11.2021 г. по част ВиК, и сумата от 1 240 лева, представляваща заплатен труд за поставяне
на мълниезащита, представляващи обезщетение поради некачествено изпълнение на
Договор за извършване на строително- монтажни дейности за изграждане и монтаж на ВиК
и електроинсталация на 23.11.2021 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Т.“ ЕООД с
доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушения на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че нито от приетото заключение на
допуснатата по делото експертиза, нито от показанията на свидетеля на ищеца може да се
установи каква работа е извършил ответникът и каква са били причините последният да не е
довършил поетия ангажимент. Оспорват се изводите на съда, че по делото се установява, че
за част от възложените на ответника работи е налице некачествено изпълнение по ВиК
инсталацията и по мълниезащитната заземителна уредба. Посочва се, че експертът е
обследвал снимков материал, за който не е установено дали е автентичен, дали е предявяван
на изпълнителя и ако да, в кой момент. Навежда се, че изводи за некачествено изпълнение не
1
може да бъдат изведени от свидетелските показания на свидетеля на ищеца, доколкото
същият няма познания по ВиК инсталации. В допълнение се сочи се, че съдът е неглижирал
показанията на свидетеля Г.. Отделно от всичко изложено дотук, се посочва, че в полза на
ищеца не е възникнало правото на обезщетение, респ. правото на намаляване на
възнаграждението или правото да прекрати договора. Навежда се, че районният съд без
мотиви и при липса на доказателства е приел, че ищецът е възразил срещу работата на
ответника. В допълнение се посочва, че съдът не е дал отговор на въпроса защо ищецът е
заплатил на ответника, при условие че не е приемал работата му, въпреки изрично
записаното в договора между страните, а именно че окончателното плащане на извършеното
е след приемането на същото от възложителя. Най- сетне се излагат аргументи, че
ответникът е извършил всичко необходимо и възможно за изпълнението на поетите
договорни задължения, въпреки неплащане на цялата договорена сума, но същите не са били
довършени по независещи от него причини – липса на осигурен достъп до обекта и
закупуване на необходими елементи. Посочва се още, че според клаузите на сключения
договор ангажиментите на ответника се изключват в случай, че възложителят ангажира
други лица и не осигурява необходимите материали и елементи. Твърди се, че ищецът е взел
едностранно решение да ангажира други изпълнители, което решение е станало известно на
ответника едва през месец юни 2022 г. Отделно от това, ищецът не е предявявал претенции
по отношение на работата на ответника, включително не е коментирал и възможност за
отстраняване на констатираните недостатъци. Моли се съдът да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемият В. И. Ц. е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който се
изразява становище за нейната неоснователност, иска се отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 270, ал. 3, изр. ІІI от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се
обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата
молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо.
2
Съобразно указанията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК в исковата молба ищецът
следва да посочи изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и в какво
се състои искането. Именно въз основа на тях се определя от съда и правната квалификация
на иска, който е предмет на спора.
В чл. 6, ал. 2 ГПК е регламентиран един от основните принципи на гражданския
процес – този на диспозитивното начало, според който предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните. Предметът на делото е спорното
субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца. То се индивидуализира
чрез правопораждащия юридически факт, субектите на спорното правоотношение и
неговото съдържание и се въвежда в процеса с исковата молба чрез посочване на
основанието и петитума на иска. Процесуалният закон задължава съда да разреши правния
спор в рамките на заявените факти и искане.
Когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се произнася относно
съществуването на право, което не е било въведено като предмет на делото, или относно
което е десезиран, или е разгледал иска на незаявено от ищеца основание, е налице
произнасяне по непредявен иск. Такова решение е недопустимо и подлежи на обезсилване
съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК, а делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне
по предявения иск.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.11.2021 г. ищецът и ответникът са
сключили договор за извършване на строително- монтажни дейности за изграждане и
монтаж на ВиК и електроинсталация в обект, представляващ еднофамилна къща на два
етажа и мазе. Посочва се, че общата стойност на договора е в размер на 12 450 лв. и включва
само труд, като цената на ВиК дейностите е в размер на 3 490 лв., а цената за полагане на
мълниезащита – 1 240 лв. Твърди се, че ищецът е заплатил изцяло цената по договора, вкл.
допълнителните дейности.
Излага се, че ВиК дейностите са приключили в периода след март месец или началото
на април, като ищецът устно и писмено – с имейл от 17.04.2022 г., е уведомил ответника за
видими забележки. Сочи се, че след направените забележки само една част от същите са
били отстранени – основно във връзка с почистването на къщата отвън и вътре, но
дейностите по ВиК не са били довършени и положени, както трябва, въпреки че всички
суми по договора са били платени. Навежда се, че в началото на месец юни 2022 г. ищецът е
констатирал, че изпълнените дейности по ВиК изобщо не са направени с необходимото
качество и по всички направени връзки има вероятност от протичане или наводняване,
поради което е изпратил имейл на 23.06.2022 г. на ответника, с който го е уведомил, че
възложената работа по ВиК частта не е свършена, както следва да бъде, и се налага
поправка. В исковата молба се излага още, че първоначално ищецът не е могъл да прецени
колко е необходимата преработка на изградените ВиК, но впоследствие, след постепенната
подмяна помещение след помещение и изкъртване на стените е станало ясно, че има риск
поставените водопроводни и канализационни тръби под мазилката да протекат при връзките
помежду им, а канализацията навсякъде е била с обратен наклон и не е била лепена. Твърди
3
се, че за извършените поправки на обекта за подмяна на цялата система, изградена от
ответника, ищецът е заплатил повторно за нейното изграждане сумата в размер на 7 300 лв.,
както и 4 000 лв. за материали, за които няма разходни документи. Посочва се, че след
получаване на процесния имейл от 23.06.2022 г. ответникът е обещал да посети обекта преди
започване на поправката и полагане на нови водопроводи и канали, но така и не е дошъл
нито се е обадил.
По отношение на изградената мълниезащита в исковата молба се твърди, че същата е
била монтирана неправилно, поради което се е наложило да бъде поправена и изградена
наново. По- конкретно се посочва, че мълниезащитата не е била зазимена в едната си част, а
отделно от това, ищецът е следвало да закупи и допълнителни материали. Сочи се, че за
извършената поправка и надлежното заземяване ищецът е заплатил сума в размер на 1 312
лв.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 3 936,72 лв. /след допуснато изменение на размера на иска/,
представляваща заплатен труд по договор от 23.11.2021 г. по част Водоснабдяване и
Канализация, и сумата в размер на 1 240 лв., представляваща заплатен труд за поставяне на
мълниезащита, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане.
При така изложените твърдения, районният съд е квалифицирал исковата претенция
като такава по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. В случая обаче не е отправено
искане до съда за намаляване на уговореното от страните възнаграждение, а се претендира
връщане на платеното от ищеца по сключения с ответника договор за изграждане на ВиК
инсталация и мълниезащита като дадено на отпаднало основание. Това е така, защото
изложените в исковата молба твърдения не сочат на наличието на единични недостатъци на
извършената от ответника работа по изграждане на ВиК и мълниезащита, т. е. не се касае за
непълно във формата на некачествено изпълнение, което в принципен план би обусловило
възникването на регламентираните в чл. 265, ал. 1 ЗЗД права в полза на възложителя.
Напротив, фактическите твърдения в исковата молба сочат на некачествено изпълнение на
възложените с процесния договор строително- монтажни работи по изграждане на ВиК и
мълниезащита, което некачествено изпълнение е приравнимо на пълно неизпълнение,
доколкото и по отношение на ВиК инсталацията, и по отношение на мълниезащитата
ищецът твърди, че се е наложило същите да бъдат изградени повторно. Съгласно
константната практика на ВКС /решение № 37/22.03.2011 г. по гр. д. № 920/2009 г., ГК,
решение № 81/03.06.2015 г. по т. д. № 1591/2014 г., ТК, решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д.
№ 1769/2009 г., ГК и др./ предявяването на исковата молба за връщане на даденото по
договора съдържа в себе си имплицитно волеизявление за разваляне на договора. Както вече
беше посочено, ищецът иска връщане на даденото за изграждане на ВиК инсталация и
мълниезащита по сключения с ответника договор, т. е. в случая следва да се приеме, че в
подадената искова молба се съдържа имплицитно волеизявление за разваляне на договора, а
процесните сумите се претендират на отпаднало основание – разваленият между страните
4
договор за изработка. Ето защо, предявените от ищеца искове следва да се квалифицират
като такива по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Както вече беше посочено, процесуалният закон задължава съда да разреши правния
спор в рамките на заявените факти и искане. Когато в нарушение на диспозитивното начало
съдът се произнася относно съществуването на право, което не е било въведено като
предмет на делото, или относно което е десезиран, или е разгледал иска на незаявено от
ищеца основание, е налице произнасяне по непредявен иск. Такова решение е недопустимо
и подлежи на обезсилване съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК, а делото се връща на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
В конкретния случай в мотивите на първоинстанционния акт не е обсъждано дали в
случая става дума за заплащане на СМР, изпълнението на които страда от отклонение или
недостатъци толкова съществени, че работата да е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, поради което в полза на ищеца възложител да е възникнало
правото да развали процесния договор, а оттам – и да претендира платеното по него като
такова на отпаднало основание. Т.е. в случая не се касае само за погрешна правна
квалификация на исковете в обжалваното решение, а до хипотеза, при която съдът въобще
не е разгледал предявените искове съобразно фактическите твърдения по исковата молба.
Предвид горното, съдът намира, че СРС е разгледал непредявени искове и съгласно
чл. 270, ал. 3, изр. ІІI от ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено, като делото
се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД.
По разноските:
Доколкото разноските са последица от уважаване на иска, първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски в исковото производство в размер на 508 лв.
При този изход на спора отговорността за разноски във въззивната инстанция не може
да бъде разпределена, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по същество на
предявените искове с решение. Отговорността за разноски за настоящата инстанция следва
да се разпредели от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото с оглед
дадените указания и при съобразяване с изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 63 от 03.01.2024 г., постановено по гр. д. № 74/2023
г. по описа на СРС, 82- ри с- в, и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на СРС от друг
състав и произнасяне по предявените искове съобразно дадените указания.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 4230/2024 г. по описа на СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6