Р Е Ш
Е Н И Е
№ 48 15.03.2017 г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова
административно дело № 295 по описа за
2016г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 и чл. 231 от
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на Д.Ж.Д. ЕГН**********, с
адрес: ***, против Заповед УРИ: 349з-1899/ 10.06.2016г. на Директора на
ОД на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.194 ал.2 т.4 и чл.197, ал.1,
т.6 във вр. с чл. 203, ал.1, т.13 и чл.204 т.3 от ЗМВР му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е
прекратено служебното му правоотношение в МВР на заеманата длъжност като старши
полицай в група „Охранителна полиция” на Районно управление – Раднево при
Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
В
жалбата се съдържат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, по
съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; при неспазване на императивните
изисквания за форма и съдържание; при неправилно приложение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят счита, че липсва
конкретизация на вмененото му нарушение и обстоятелствата по извършване. Твърди,
че приетата за установена от дисциплинарно-наказващият орган обстановка,
изложена в обжалваната заповед, е невярна, поради което и направените въз
основа на нея правни изводи се явяват неправилни. Отрича да е извършил деяние,
което да е в нарушение на правилата, регламентирани в Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. Твърди се, че дисциплинарното
производство е водено тенденциозно и необективно, като е бил лишен от
възможността да участва в него и да упражни правата си в пълен обем. В хода на
административното производство не е било уважено направеното от него искане за
извършване на повторна експертиза за наличие на наркотични вещества в дадените
от него проби. В нарушение на императивното законово изискване преди налагане
на наказанието не е бил изслушан от дисциплинарно-наказващият орган, нито са му
били изискани писмени обяснения. По така изложените съображения иска отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Директорът на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ -Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателят
Д.Ж.Д. е заемал към датата на издаване на обжалваната заповед длъжността
„старши полицай” в група „Охранителна полиция” на РУ-Раднево при ОДМВР – Стара
Загора.
Повод
за образуване на дисциплинарно производство срещу него, приключило с издаването
на оспорената заповед е предложение УРИ:327р-2069/ 25.03.2016г. на началника на
РУ-Раднево при ОДМВР – Стара Загора, с данни, че при проведена беседа на
09.03.2016г. в РУ-Раднево с лицето К.К.К., същото е заявило, че жалбоподателят, заедно с още един полицейски
служител от РУ-Раднево, са закупували от него наркотично вещество – марихуана. Дисциплинарното производство по случая е
образувано със заповед УРИ:349з-1002/ 29.03.2016г. на Директора на ОДМВР –
Стара Загора, в която са възпроизведени получените данни и е определен състав
на комисията, дисциплинарно-разследващ орган, съответно задачите й.
Впоследствие, със заповед УРИ:349з-1355/ 26.04.2016г. на Директора на
ОДМВР-Стара Загора срокът за провеждане на дисциплинарното производство е
удължен с един месец – до 27.05.2016г. включително. И върху двете посочени
заповеди са налице отбелязвания, свидетелстващи, че служителят е запознат с
издаването им.
В
хода на дисциплинарното производство с постановление от 30.03.2016г. на председателя на
дисциплинарно-разследващият орган /ДРО/ е била назначена токсико-химическа
експертиза, която да установи има ли наличие на наркотични и упойващи вещества
или техните аналози в кръвта и урината на Д.Ж.Д.. Експертизата е възложена на
вещо лице - експерт при ЦЕКИ при НИКК – МВР гр.София. За изпълнение на
експертизата на вещото лице са били
предоставени: обект №1 – стъклено шише, запечатано с лейкопласт и парафин,
съдържащо 40мл кръв от Д.Ж.Д., взета от
дежурен лекар при ФСМП гр.Раднево на 30.03.2016г. с протокол за вземане на
образци от сравнителен анализ и обект №2 – бурканче, запечатано с лейкопласт,
съдържащо 60 мл урина от Д.Ж.Д., взета от дежурен лекар при ФСМП гр.Раднево на
30.03.2016г. с протокол за вземане на образци от сравнителен анализ.
Към
дисциплинарната преписка е приложен Протокол за извършена експертиза № 16/
БТМ-183 от 18.05.2016г., като заключението на вещото лице /обективирано в т.9
от протокола/ е, че в предоставените за изследване проби от кръв и урина, взети
по надлежния ред от Д.Ж.Д. – старши полицай в група „Охранителна полиция” при
РУ-Раднево, е установено наличие на тетрахидроканабинол /ТНС/ под формата на
съответните му метаболити, като и за двата обекта идентифицираните вещества са
в ниски (следови под 50ng/ml)
концентрации. Експерта е посочил, че точен анализ на идентифицираните вещества
не може да бъде проведен поради липсата на сертифицирани стандартни образци от
съответните активни съставки. Съгласно т.2 от заключението на вещото лице в
обектите от експертизата не е установено наличие на упойващи лекарствени
средства и наркотични вещества /в т.ч. по см. на ЗКНВП/ от следните групи:
бензодиазепини, дибензазипини, фенотиазини, барбитурати, трициклични
антидепресанти, алкалоиди, амфетамин, метадон, респ. и на техни метаболити.
Към
преписката са приложени и писмени сведения от К.К.К. и Руси Димчев Ламбев. В
обяснението си, дадено на 31.03.2016г., К.К. заявява, че подадената от него
информация относно служители на МВР, които са имали допирни точки с него, не
желае да излага писмено, както и не желае да бъде поставян в очни ставки с тях.
От сведението, дадено от Руси Ламбев на 01.04.2016г., се установява, че той и Д.Д.
са приятели от деца. Ламбев е заявил, че никога не е присъствал на среща между Д.
и „въпросния К.”.
В хода на проведеното дисциплинарно производство Д.Д. е депозирал
писмени обяснения № 327р-2211 от 30.03.2016г. до Директора на ОДМВР-Стара
Загора, в които е посочил, че не познава лицето К.К. лично, а съприкосновения с
него е имал единствено по време на служба. Не е посещавал домът на К. по
никакъв повод и не е купувал от него марихуана. Твърди, че спортува активно и
никога в живота си не е употребявал наркотични вещества. Приобщени са към материалите по преписката и
писмени сведения на жалбоподателя от 20.04.2016г., в които той потвърждава, че
с Руси Ламбев се познават от деца, но категорично отрича да е имало среща между него, Ламбев и лицето К.,
а за последния знае единствено във връзка с работата си.
За резултата от проведеното
дисциплинарно производство от дисциплинарно-разследващия орган е изготвена Обобщена справка 349р-11657/ 25.05.2016г./на
л.74-78/., в която хронологично са възпроизведени извършените процесуални
действия в хода на производството и събраните доказателства, резултата от
извършената преценка на доказателствата и са посочени приетите за установени
факти и обстоятелства. Дисциплинарно-разследващият орган е приел за доказано,
въз основа на предоставения от НИКК-МВР гр.София Протокол за извършена
експертиза № 16/БТМ-183, че към 30.03.2016г. младши инспектор Д.Д. е употребил
наркотично вещество тетрахидроканабинол – вещество, включено в списъка на
забранените вещества по Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите. Приел е, че употребата на забранено от закона вещество е в явно
противоречие и абсолютна несъвместимост с държавната служба в МВР, тъй като е
немислимо полицейски служител, чието призвание е да съблюдава за спазването на
закона, да не се съобразява със законовите забрани. Сочи се, че това поведение
на Д. е станало достояние на колегите му от районното управление, както и на
лице от криминалния контингент – К.К., и е създало у последния убеждението за
безнаказаност на престъпната му дейност, поради което се явявало от естество,
реално застрашаващо с намаляване или загубване на доверие от страна на
обществото в полицейската институция. Въз основа на това поведението на
ст.полицай Д. е квалифицирано като нарушение на правилата, регламентирани в
т.19 и т.20 Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Етичен
кодекс/ - за пазене доброто име на институцията и насърчаване хората да спазват закона с личен
пример. Направен е извод, че извършеното от държавния служител представлява
тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 във
вр. с чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила,
уронващо престижа на службата и се предлага на да бъде наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”.
Обобщената справка е връчена на Д. на
27.05.2016г. срещу подпис, за запознаване, при предоставена възможност и указан
срок за даване на допълнителни обяснения, от което право служителят се е
възползвал. Подадено е възражение с рег.№ 349р-11752/ 26.05.2016г., с което Д.Д.
заявява, че се е запознал с изготвената обобщена справка по случая и изразява
своите съмнения относно резултатите на експертизата. В тази връзка е направено
искане за извършване на нова експертиза и сочи допълнителни въпроси към същата.
С последващи молби до началника на РУ-Раднево, в качеството му на председател
на ДРО /молба рег.№ 327-3934 от 08.06.2016г/ и до Директора на ОДМВР – Стара
Загора /искане вх.№ 349000-8618 от 07.06.2016г/ жалбоподателят е поддържал
искането си за извършване на повторна експертиза на взетите от него на
30.03.2016г. кръв и урина, поради несъгласие с резултата на представената в
хода на дисциплинарното производство такава. Това искане е било разгледано от
дисциплинарно-наказващия орган, но не е било уважено, видно от поставената
резолюция върху молбата от 07.06.2016г.
Дисциплинарно-разследващият орган е
изготвил Становище с УРИ: 349р-11857/ 27.05.2016г. относно наличието на
основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо държавния служител
от ОД на МВР – Стара Загора – мл. инспектор М.Николов, с предложение за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.194, ал.2, т.4
във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР и за прекратяване служебното
правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед УРИ: 349з-1899 от 10.06.2016г, Директорът на Областна
Дирекция на МВР - Стара Загора, в качеството му на дисциплинарно-наказващ
орган, след запознаване с Обобщена справка с УРИ: 349р-11657/ 25.05.2016г. и
със Становище с УРИ: 349р-11857/ 27.05.2016г. на ДРО, извършена оценка на
събраните доказателства, тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на
държавния служител по време на служба, и след приемане на писмените обяснения
на служителя /№ 327р-2211 от 30.03.2016г., № 11752 от 26.05.2016г и №
349000-8618 от 07.06.2016г/, на основание
чл.194, ал.2, т.4 и чл.197 ал.1, т.6 във вр. с чл. 203, ал.1, т.13, чл.204 т.3
и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” и е
прекратил служебното правоотношение в МВР на държавния служител младши
инспектор Д.Ж.Д. – старши полицай в група «Охранителна полиция» на РУ-Раднево при
ОДМВР – Стара Загора. От фактическа
страна заповедта се основава на изложеното в Становище с УРИ: 349р-11857/
27.05.2016г. на ДРО и установеното в резултат проведено дисциплинарно
производство тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че
към 30.03.2016г. в кръвта и урината на мл.инспектор Д.Д. е установено наличие
на тетрахидроканабинол, вещество, включено в списъка на забранените вещества по
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, видно от
предоставения от НИКК-МВР-София протокол за извършена експертиза № 16/БТМ-183.
Дисциплинарно наказващият орган е приел за установено, че това поведение на
полицейския служител е несъвместимо с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР и уронва престижа на службата, като с деянието си Д.
е нарушил виновно правилата по т.19 и т.20 от Етичния кодекс, дисциплинарно
нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко нарушение на
служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР и основание за
налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на служебното
правоотношение на полицейския служител,
съгласно чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
По делото са представени и приети като
доказателства материалите, съдържащи се в дисциплинарната преписка по
образуваното и проведено срещу Д.Д. дисциплинарно производство.
За
изясняване на обстоятелствата по делото е разпитано като свидетел лицето К.К.К.,
което заяви, че не познава Д.Ж.Д. и никога не е казвал на полицаите, че Д. си е
купувал от него наркотици.
По
искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-химическа експертиза за
изследване на проби от кръв и урина, взети от Д.Д. с протокол за вземане на
образци за сравнително изследване рег.№327р-2249/ 30.03.2016г, съхранявани в
НИКК-МВР, относно наличието на наркотични и упойващи вещества или техни
аналози. Съгласно заключението на вещото лице, изпълнило експертизата, в
урината и кръвта на Д.Д.Ж. не се откриват наркотични и упойващи вещества, техни
метаболити и аналози от групата на барбитуратите, бензодиазепините, кокаин,
метадон, амфетамин, метамфетамин, MDMA,
опиати,
BUP, трамадол, кетамин, оксидон. При
извършения анализ на проба от кръв и проба от урина не се откриват и всички
характеристични йони за тетрахидроканабинол /ТНС/ и неговия метаболит –
тетрахидроканабинол карбонова киселина, поради което извода на вещото лице е,
че няма основание да се твърди, че тези две вещества се съдържат в кръвта и
урината на жалбоподателя. Съгласно
поясненията, дадени от експерта в съдебно заседание, за да се твърди с
категоричност наличие на ТНС е необходимо да се установи наличието на всички
характеристични йони за това съединение, защото в природата съществуват много
съединения, които биха могли, при дадената методика на анализ, да дадат сходни
йони, без те да са характеристичните за конкретното съединение, а в случая не е
установен един от трите характеристични йона на ТНС. От изпълнената по делото
тройна съдебно-химическа експертиза, в която участва и експертът, изпълнил
назначената в хода на дисциплинарното производство експертиза, се потвърждава
заключението на първоначалната съдебно-химическа експертиза, че в кръвта и
урината на Д.Ж.Д. не се откриват тетрахидроканабинол и специфичният му
метаболит – карбокси тетрахидроканабинол, както и не се откриват други
наркотични или упойващи вещества. В кръвта и урината на Д.Ж.Д. са открити
лекарствени средства и техни метаболити – кветиапин и метамизол. Вещите лица
сочат, че лекарство кветиапин принадлежи към групата на широко използваните у
нас атипични антипсихотици, но препаратът не е нито наркотично, нито упойващо
вещество. Неговите метаболити обаче могат да интерферират при някои тестове за
наркотични вещества и да генерират положителен резултат. Досежно
идентифицираният в урината на жалбоподателя метамизол се обяснява с употребата
на лекарствено средство – широко ползвано обезболяващо, което се отпуска без
рецепта а именно: аналгин, проалгин, хексалгин, и същото не е наркотично или
упойващо вещество и няма психоактивно въздействие при терапевтична употреба. Полученият
положителен резултат за наличие на тетрахидроканабинол в приложената по делото
експертиза, изпълнена от НИКК-МВР, вещите лица обясняват с използваните методи
на изследване - имуноаналитичен тест и тънкослойна хроматография, където
търсените вещества се детектират индиректно, както и идентифицирания при
изпълнение на тройната съдебно-химическа експертиза метаболит на кветиапин, а
така също и с липсата на сертифицирани аналитични стандарти, необходими за
прецизиране на характеристичните за ТНС йони. Заключенията по първоначалната и повторната съдебно-химически
експертизи, неоспорени от страните, компетентно и добросъвестно изготвени,
съдът кредитира с доверие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен
интерес /адресат на обжалваната заповед/ и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповед Заповед УРИ: 349з-1899/
10.06.2016г. е издадена от компетентен по см. на чл.204, т. 3 във връзка с
чл.197 ал.1 т.6 от ЗМВР орган - Директора на Областната дирекция на МВР-Стара
Загора, към щата на която структура се числи и заеманата от уволнения служител
младша изпълнителска длъжност. Компетентността произтича пряко от законовата
разпоредба и заеманата длъжност, поради което не е налице, нито необходимо
делегиране на правомощия.
Оспорената заповед съответства на
изискванията на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акт от такъв вид. В
нея са изложени съображения от фактическо и правно естество. По принцип не е
пречка мотивите да се съдържат и в придружаващите акта документи, на които
органът се позовава изрично. В случая такива се съдържат в цитираното становище
на дисциплинарно-разследващия орган с № 349р-11857/ 27.05.2016г.
При извършената служебна проверка
съдът не установи наличието на допуснати нарушения на
административно-производствените правила при провеждането на дисциплинарното
производство.
Дисциплинарното производство е
образувано спрямо Д. по повод наличието на данни, че е извършил тежко нарушение
на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Заповедта за
образуване на дисциплинарното производство съответства на законово установени
изисквания за форма и съдържание на акта, като със същата е определен и състава
на дисциплинарно - разследващия орган, който да проведе дисциплинарното
производство. Заповедта е връчена на Д. лично, срещу подпис, същият е бил запознат
с правата си да участва в производство и се защитава. Тези права, които дават
израз и представляват елемент от съдържанието на правото на защита на лицето,
срещу което е образувано дисциплинарното производство, не са били ограничавани
по никакъв начин. Обстоятелството, че в хода на проведеното дисциплинарно
разследване не е било уважено искането за назначаване на повторна химическа
експертиза, която да извърши контролно изследване на взетите от жалбоподателя
биологични проби, не може да се квалифицира като основание, достатъчно да
обуслови извод за повърхностно и необективно проведено дисциплинарно
производство, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателя. В случая ДРО правилно
е преценил, че за изясняването на релеванти факти и обстоятелства са необходими
специални знания и е изпълнил задължението си по чл.49 АПК като е възложил
извършването на токсико-химическа експертиза.
В съответствие с ал.7, чл. 207 от ЗМВР
дисциплинарно-разследващият орган е изготвил Обобщена справка за резултатите от
разследването и техния анализ. Спазен е двумесечния срок за провеждане на
дисциплинарното производство /чл.195
ал.1 от ЗМВР/. Преди налагане на
наказанието дисциплинарно-наказващият е приел писмените обяснения на служителя,
видно от положената резолюция върху
възражение с рег.№ 349р-11752/ 26.05.2016г. и искане с вх.№ 349000-8618/
07.06.2016г.
Обжалваната заповед обаче е
издадена при неправилно приложение на
материалния закон:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице
установените от дисциплинарно – наказващия орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/, доколко същите запълват състава на посоченото в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната
дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената
дисциплинарна санкция.
Нарушението, за което е санкциониран Д.Д.,
се изразява в неспазване на установените етични правила за поведение на
държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата и
съставляващо дисциплинарно нарушение съгласно чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР,
квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР и за такова нарушение законът предвижда налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение". Според т.19 от Етичния кодекс „Държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява”, а според т.20
„Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример
с поведението си”. От фактическа страна
заповедта се основава на това, че към 30.03.2016г.в кръвта и урината на младши
инспектор Д.Ж.Д. е установено наличие на тетрахидроканабинол - вещество,
включено в списъка на забранените вещества по Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите.
Събраните по делото доказателства обаче
обосновават фактически обстоятелства, различни от установените в хода на
дисциплинарното производство и послужили като основание за реализиране
дисциплинарната отговорност на мл.инспектор Д..
От назначените по делото първоначална и повторна
съдебно-химически експертизи се опровергава установения в хода на
административното производство факт относно употреба от жалбоподателя на
вещество /тетрахидроканабинол/, включено Списък I към Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл.3, ал.2 и 3 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите. Заключенията и на двете експертизи са еднозначни и категорично
сочат, че в биологичните проби /кръв и урина/ от Д.Ж.Д., взети с Протокол за
вземане на образци за сравнително изследване рег.№327р-2249/ 30.03.2016г., не
се откриват наркотични или упойващи вещества, в т.ч. и тетрахидроканабинол и
специфичният му метаболит - тетрахидроканабинол карбонова киселина.
При тези фактически установявания съдът приема за
оборени констатациите на дисциплинарно-наказващият орган и описаната в
обстоятелствената част на обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно,
че към 30.03. 2016г.в кръвта и урината на младши инспектор Д.Ж.Д. е установено
наличие на тетрахидроканабинол - вещество, включено в списъка на забранените
вещества по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. В този
смисъл не е налице и твърдяното от административния орган поведение на мл.инсп.Д.
в нарушение на т.19 и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР. Това има за последица неправилност на извода за осъществен
състав на дисциплинарното нарушение по чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, като
основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.
При издаване на оспорената заповед се установява и
противоречие с целта на закона, която се състои в това да бъде понесена
дисциплинарна отговорност от служител, който действително е извършил
дисциплинарно нарушение на служебните си задължения. Налагането на
дисциплинарно наказание за неизвършено дисциплинарно нарушение по никакъв начин
не би способствало за осигуряване спазването на служебната дисциплина в
структурите на МВР, но би довело до демотивиране на държавния служителя при
изпълнение на неговите служебни задълженията.
По тези съображения съдът намира жалбата за
основателна, а оспорената Заповед УРИ: 349з-1899/ 10.06.2016г., като издадена
при неправилно приложение на закона и в несъответствие с неговата цел, се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР бъде
осъдена да заплати на Д.Ж.Д. сумата от 1650лв., от които 10лв. внесена държавна
такса, 640лв. - внесено възнаграждение за вещо лице за изпълнение на назначената
съдебно-химическа експертиза и 800лв. възнаграждение за един адвокат,
договорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие № 091115/
23.06.2016г. Съдът намира за
неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника по жалбата
възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващия адвокатско
възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна сложност на
делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ, по жалба на Д.Ж.Д. ***, Заповед УРИ: 349з-1899/ 10.06.2016г. на
Директора на ОД на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.194 ал.2 т.4 и
чл.197, ал.1, т.6 във вр. с чл. 203, ал.1, т.13 и чл.204 т.3 от ЗМВР, е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8
от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши инспектор Д.Ж.Д. - старши полицай в група „Охранителна
полиция” на РУ-Раднево при ОДМВР – Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати
на Д.Ж.Д. ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 1650 /хиляда шестстотин
и петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: