№ 1775
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110216423 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Т. П. П., с ЕГН ********** чрез адвокат Л Б.-
САК срещу Заповед за задържане на лице №229зз-1649/26.11.2022 г.,
издадена от А. В Г. - ст.полицай при 0., с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1
и т.2 ЗМВР е постановено задържането му за срок до 24 часа.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната
незаконосъобразност. В с.з. адв. Б. поддържа жалбата и излага съображения,
че от събраните по делото доказателства, се установява, че П. е задържан за
притежание на наркотици, като от експертна справка се установява, че това са
лекарства. Нямало е необходимост от неговото задържане, тъй като на първо
място е установена самоличността му, а от полеви тест е могло лесно да бъде
установено обстоятелството, че държаните от него вещества въобще не са
наркотични. Вместо това, на същият е нанесен от полицейските служители
жесток побой, за което свидетелства представеното по делото СМУ. Предлага
на съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира
адвокатско възнаграждение и разноски в производството.
Ответникът по жалбата – А. В Г. - ст.полицай при 0. редовно призована
1
не се явява. Представлява се от юриссконсулт П, която оспорва жалбата, като
излага доводи, че същата е законосъобразна. Полицейските служители не са
експерти и е нямало как да установят, че държаните от П. вещества не са
наркотични, което е наложило неговото задържане. Освен това фактическо
основание е посочено и второ такова в заповедта – неизпълнение на
полицейско разпореждане и осуетяване на полицейска проверка. Излага
доводи, че лицето не е задържано за пълните 24 часа от заповедта и моли съда
да остави без уважение жалбата срещу нея. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на поисканите разноски
от жалбоподателя.
Съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано лице. Разгледана по
същество същана е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 25.11.2022 г. А. В Г. и ГИС – служители от 0., назначени като АП-
61, при обход на маршрута около 03:00 часа в гр. София, АДРЕСабелязали
лице от мъжки пол, на което решили да извършат полицейска проверка.
Поискали документ за самоличност, като същият заявил, че не е
длъжен да представя такъв, но все пак ще им съдейства и представил личната
си карта. Полицейските служители установили, че това е жалбоподателят - Т.
П. П. с ЕГН ********** с адрес гр. София, бул. Ген. Скобелев №17, ет.2, ап.8.
По време на проверката на лицето и на багажа му, в раницата, която
носел, полицейските служители установили 1 бр. жълта пластмасова кутийка,
съдържаща 6 бр. таблетки - различни по вид и форма. Попитали П. какви са
таблеткие, но той заявил, че не им дължи обяснения и започнал да ги
нагрубява. Опитал се да вземе личната си карта от ръцете на ГИС, но не
успял, след което се опитал да си тръгне. Било му разпоредено устно да
остане на място до приключване на проверката или в противен случай ще
бъде задържан за неизпълнение на разпореждане. П. продължил да обижда
полицейските служители, след което бил задържан в 0.. Била издадена от А. В
Г. - ст.полицай при 0. Заповед за задържане на лице №229зз-1649/26.11.2022
2
г.
Петков пожелал да ни предаде жълтата кутийка с протокол за
доброволно предаване, след което същата бе запечатана от експерт в негово
присъствие с картон серия А 0537123 и СП 506 НЕКД-С..
Било образувано бързо производство №1889/2022 г. по описа на 0.,
пр.пр.№44862/2022 г. по описа на С. за извършено престъпление по чл.354а
ал.3 т.1 НК. По ДП няма привлечено обвиняемо лице.
От експертна справка №2763-Х/2022/28.11.2022 г. се установява, че в
обектите, представляващи 6 бр.таблетки - не се доказва наличие на
амфетамини, метилендиоксиметамфетамин, канабиноиди, кокаин и хероин.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните доказателства - гласни - показанията на свидетелите А. В Г. и
ГИС, писмени - заповед за задържане, експертна справка, протокол за обиск
на лице, удостоверение от С. за заеманата длъжност на ответника о жалбата,
протокол за доброволно предаване, справка за съдимост.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
На първо място, съдът следва да уточни, че не е предмет на доказване в
настоящото производство, което е такова по съдебен контрол на
индивидуален административен акт, обстоятелствата причинени ли са от
страна на полицейски служители телесни увреждания при задържането на
жалбоподателя, в каквато насока е представено СМУ №511/2022/27.11.2022
г., издадено от доц. д-р Александър Александров. Тези обстоятелства са
предмет на доказване в отделно наказателно производство.
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и като такъв подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът
издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени
ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли
е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни
критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери
3
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.
Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
посочени в чл. 146 АПК.
Съдът намира, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в
границите на предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.
74 ал. 1 ЗМВР, заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на
същата разпоредба посочва и съдържанието на самата заповед, а именно –
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
фактическите и правните основания за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на
задържаното лице.
В конкретния случай, съдът намира, че е спазена изискуемата от закона
форма, така както предвижда чл. 74 ал. 1 ЗМВР - издадена е писмена заповед
за задържане, която е връчена на надлежно.
В заповедта са посочени името, длъжността и местоработата на
служителя, който я е издал, както и данните, индивидуализиращи
задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, фактическите и
правните основания за задържането, датата и часът на задържането, като са
разяснени правата на задържаното лице.
то правно основание за задържането на Маглешев са посочени
разпоредбите на чл. 72 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗМВР, а като фактически
обстоятелства, полицейският орган е посочил: „във връзка с чл.354а НК и
чл.64 ЗМВР, за това, че не изпълни полицейско разпореждане и осуетява
полицейска проверка”, като не е уточнено по какъвто и да било начин какво е
конкретно даденото устно полицейско разпореждане.
Съгласно чл. 72 ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление /т. 1/.
4
В случая, в заповедта е посочено, че жалбоподателят се задържа „във
връзка с чл.354а НК”. Не са посочени никакви фактически обстоятелства
досежно конкретното деяние - къде, кога е извършено, нито дори дали
твърдяното деяние е предмет на извършвана проверка или образувано
досъдебно производство. Не са изложени и никакви данни, които да сочат на
вероятна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по
чл.354а НК /напр.държи наркотични вещества/. За обосноваване на правото
на органа да упражни предоставеното му правомощие и за осигуряване
възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за
задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, от които да е
изводимо подозрението, че лицето, спрямо което се постановява задържането,
може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него. Съгласно
Решение от 24.06.2014 г. по жалби №50027/08 и № 50781/095 - по делото П. и
Профиров срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане
да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи
съпричастност към престъпно деяние. В конкретния случай не само, че не са
посочени каквито и да било конкретни обстоятелства, които да сочат на
съпричастност на жалбоподателя към извършване на престъпление по чл.354а
НК, но и полицейският орган дори и бланкетно не е посочил да съществуват
такива данни. Вместо това е посочил, че жалбоподателят се задържа „във
връзка с чл.354а НК”.
Като следващо основание за задържане на жалбоподателя е посочена
разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 2 ЗМВР, която урежда правомощието на
полицейските органи да задържат лице, което след отправено
предупреждение, съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни
задълженията си по служба. В заповедта полицейският орган е посочил, че
фактическото основание за задържането на жалбоподателя е неизпълнение на
полицейско разпореждане, като отново и в тази част, заповедта е
немотивирана. Не е посочено какво разпореждане е отказал да изпълни
жалбоподателят и на осъществяването на какви задължения по служба на
полицейските органи е попречило неговото поведение.
Липсата на мотиви създава неяснота дали основанието за задържане на
жалбоподателя е отказ да предостави документ за самоличност, с което би
5
попречил на полицейските органи да го установят. В този случай не би било
налице материалноправното основание за задържане на жалбоподателя, тъй
като от събраните доказателства се установява противното, а именно, че
жалбоподателят е е предоставил личната си карта. Не се установява и той да е
отказал да предаде носените от него 6 бр. таблетки - различни по вид и
форма, тъй като видно от Протокол за доброволно предаване от дата
26.11.2022 г., П. ги е предал доброволно, като на по-късен етап е установено,
че същите на са наркотични вещества. Доколкото задържането на лице по
съществото си представлява принудителна административна мярка, с която в
решителна степен се засягат правата на лицето, в хипотезата на чл. 72 ал. 1 т.
2 ЗМВР е поставено императивното изискване до задържане на лицето да се
пристъпи едва след като след изрично отправено предупреждение, то не е
преустановило действията си, с които пречи на полицейските органи да
изпълнят задълженията си. В случая от доказателствата по делото не се
установява такова предупреждение да е било отправяно към жалбоподателя.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че в конкретния
случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба следва да се уважи.
С оглед на изхода от делото и на основание чл. 143 ал. 1 АПК,
жалбоподателката има право на сторените разноски по делото, а именно: 10
лв. - платена държавна такса. В представеното адвокатско пълномощно е
отразено заплащане от страна на жалбоподателя на адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., като в тази връзка е направено
възражение за прекомерност от процесуалния представител на ответника по
жалбата в с.з.
Съдът намира същото за неоснователно, тъй като същото е съобразено
с минимума, посочен в чл.8 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, Софийски
районен съд, 121-ви състав
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №229зз-1649/26.11.2022 г.,
издадена от А. В Г. - ст.полицай при 0., с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1
и т.2 ЗМВР е постановено задържането на Т. П. П., с ЕГН ********** за срок
до 24 часа.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Т. П.
П., с ЕГН **********, сумата от 410 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните на основание чл. 138
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7