№ 242
гр. Елин Пелин, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20231820100178 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът К. Й. С., ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв.М. М. – АК Пловдив със съдебен адрес: гр.Пловдив,
бул. “Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б е предявил срещу ответника
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „.“ № 51, вх.А, ет.9 офис 20 иск с правно основание чл.26, ал.1
от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което да приеме, че Договор за
предоставяне на потребителски кредит № . г. сключен между ищеца и
ответника е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК. В
условията на евентуалност, ако клаузата на чл.5 от Договор за предоставяне
на потребителски кредит № . г. бъде приета за нищожна, то и сключения
Договор за гаранция/поръчителство също следва да се приеме за нищожен на
основание чл.26, ал.1 пр.3 вр. чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Излага твърдения, че въз основа на процесния договор ищцата следва
да върне на ответното дружество сума в общ размер от 4920.00 лева при сума
на получаване 4000.00 лева и лихва от 920.00 лева със срок на кредита от 12
вноски.
С чл.5 от договора за кредит ответницата е задължена да сключи и
Договор за гаранция с дружеството „Фератум Банк“ с цел да бъде обезпечен
1
сключеният Договор за предоставяне на потребителски кредит № . г.. Във
връзка със сключения Договор за гаранция ищцата дължи сума в размер на
3080.00 лева уговорена в погасителния план към договора за гаранция.
Сочи се, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № . г. е
нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК тъй като макар и в
него да е посочен приложимият лихвен процент липсват каквито и да е
условия за прилагането му – дали е фиксиран за целия срок на кредита или е
променлив. Нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв
е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да
може да се направи проверка дали лихвеният процент отговаря на
действително прилагания от заемодателя.
Налице е противоречие с нормата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, която
предвижда, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В случая погасителния план не отговаря
на задължителната информация по ЗПК. Констатираните обстоятелства се
явяват основание за прогласяване нищожността на договора за паричен заем.
Договора не отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
тъй като не внася яснота какво изобщо се включва в ГПР и по какъв начин е
формиран, което също води до неговата нищожност.
Наред с това договора е нищожен и поради неспазване разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР – чл.11, ал.1,
т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за
гаранция в размер на 3080.00 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за
кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено
по Договор за гаранция/поръчителство към ГПР и ГЛП то действителните
такива биха нараснали двойно и повече, с което потребителят е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на кредита. Ето защо заплащането на сумата по договора за
поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по
2
кредита за потребителя тъй като то е пряко свързано с договора за
потребителски кредит известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.
Всичко това сочи на заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с
уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за
поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
определена с ПМС № 426/2014 г. В този смисъл е налице неравноправен
характер на договорната клауза по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП, тъй като
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК
и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора.
Според чл.26 ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожна клауза на процесния договор относно
определянето на ГПР да бъде заместен по право от повелителни норми на
закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в
него не е включена клаузата определяща ГПР тъй като ГПР е въведено като
изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид изложеното в случая не
е приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-
горе клауза на договора обуславя недействителността на целия договор. В
случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично
посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
между изчерпателно изброените са тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за
определяне на ГПР. Изложеното сочи, че целият Договор за предоставяне на
потребителски кредит № . г. следва да бъде прогласен за недействителен.
В условията на евентуалност, ако съдът не обяви нищожност на
процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № . г. се иска
съдът на обяви за нищожна клаузата на чл.5 на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД и чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Посочената клауза предвижда, че за да
бъде отпуснат договора за кредит е необходимо кредитополучателя да
сключи договор за поръчителство, което е условие за отпускането на кредита
3
и ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат искания кредит. Тази
клауза в този й вид води до нееквивалентност на насрещните престации и
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Това е
така тъй като се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на
други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността с цел предотвратяване на
несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за сметка на
другата. За да е налице нищожност следва да се установи значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е
в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване какъвто е и
настоящия случай. Изложено сочи, че клаузата на чл.5 от договора за кредит е
нищожна, доколкото с нея се задължава кредитополучателят да сключи
договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 100 % от
отпусната сума, което сочи на противоречието с добрите нрави.
Клаузата на чл.5 от Договора за кредит е нищожна и като
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е във вреда на
потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност, като води до
неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущръб на ищцата
в качеството на потребител. Клаузите не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин - чл.147 ал.1 от ЗЗП и разглеждани сами или в
съвкупност с договора за гаранция/поръчителство не позволяват на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора – чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.
Клаузата на чл.5 от Договора за кредит е нищожна и съгласно чл.146,
ал.1 от ЗЗП, тъй като не е уговорена индивидуално, а е част от самия договор,
който е стандартен и бланкетен и клаузите му са изготвени отнапред, поради
което кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието
им към момента на сключване на договора.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са изпратени на ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
който в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор чрез пълномощника
си юрисконсулт Г.Г., с който изразява становище за неоснователност на
4
предявените искове и ги оспорва изцяло. Излагат се подробни аргументи
относно неоснователността на заявените претенции.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. чл.22
от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.146, вр.
чл.143 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на
потребителски кредит № . г., а при евентуалност за прогласяване
нищожността на чл.5 от процесния договор.
Не е спорно между страните по делото, че помежду им е налице
валидно правоотношение обективирано в сключен Договор за потребителски
кредит № . г., въз основа на който кредиторът „Фератум България“ ЕООД е
отпуснал на кредитополучателя К. Й. С. сума в размер на 4000.00 лева.
Кредитополучателят С. е поела и задължение да заплати на кредитодателя
възнаградителна лихва в размер на 23,00 %, при ГПР в размер на 49,11 %,
като общата сума която следва да заплати е в размер на 4920.00 лева, платима
на 12 броя вноски.
Не е спорно и обстоятелството, че съгласно чл.5 от договора за кредит
ищцата се е задължила да осигури обезпечение на своето задължение чрез
сключване на Договор за гаранция/поръчителство с „Фератум Банк“, за която
гаранция дължи сума в размер на 3080.00 лева. Страните не спорят и относно
обстоятелство, че ищцата е усвоила предоставена й заемна сума.
От съдържанието на Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ . г. се установяват правата и задълженията на страните по него, като може
да се направи извод, че по своята същност е налице договор за потребителски
кредит, който следва да отговаря на изискванията на Закона за
потребителския кредит.
Спорният въпрос между страните по делото относно действителността
на процесния договор следва да бъде съобразен както с общите правила на
Закона за задълженията и договорите, така и със специалните разпоредби на
приложимия Закон за потребителския кредит.
Доводите на ищеца, че договора за кредит е нищожен поради
5
неспазване разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК съдът намира за основателни.
С нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК е предвиден начина на формиране на
годишния процент на разходите по кредита. В случая видно от чл.4, т.3 от
преддоговорната информация, неразделна част от договора е предвидено, че
сумата по договора за предоставяне на поръчителство възлиза на 3080.00
лева, което означава, че към договора за кредит следва да се включат и
разходите по Договора за предоставяне на гаранция/поръчителство сключен
между ищцата и „Фератум Банк“. Клаузата на чл.5 от Договора за кредит,
която задължава кредитополучателя да сключи и Договор за поръчителство в
„Фератум банк“, за да бъде одобрен Договора за кредит, сочи, че
потребителят няма право на избор какво обезпечение да предпочете или да
сключи договора без наличието на посоченото от кредитора обезпечение,
доколкото с посочената норма е прието, че одобряването на обезпечаването
се извършва чрез одобряването на кредита. Анализът на нормата на чл.5 от
Договора за кредит сочи, че във всички случаи кредитът задължително следва
да бъде обезпечен, поради което е налице хипотезата на чл.11, ал.1, т.18 от
ЗПК за включване в съдържанието на ГПР и на задължителното обезпечение,
което кредитора изисква от кредитополучателя, респективно и разходите по
него, а това води до извод, че несъмнено се касае за свързаност на двата
договора, тъй като без договорът за поръчителство, кредиторът не би одобрил
и сключването на Договора за потребителски кредит.
Видно е, че сключеният договор за поръчителство между ищцата и
„Фератум банк“ срещу уговорено възнаграждение от 3080.00 лева е
компонент на ГПР по кредита, тъй като попада в дефиницията на пар.1, т.1 от
ДР на ЗПК за общ разход - т.е. всички разходи по кредита включват всички
лихви, възнаграждение за кредитни посредници, комисионни и всички други
уговорени разходи, които са пряко свързани с Договора за потребителски
кредит, известни са на кредитора, а потребителят от своя страна следва да
заплати във връзка с отпуснатия му кредит, включително и разходите за
допълнителни услуги, когато сключването на съответния договор за услуга е
условие за сключване на договора за кредит. В случая без съмнение ищцата
чрез поемане на задължението по договора за поръчителство страна по което
е свързано с кредитора дружество, следва да заплати цената на една
допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и е
задължителна, за да бъде отпуснат искания кредит.
6
По този начин размера на ГПР, който е посочен по договора, не
отговаря на действителния, а невключването му, води до противоречие с
чл.68д, ал.2, т.4 от ЗЗП и представлява заблуждаваща търговска практика,
като не позволява да бъде определен действителния ГПР и в този смисъл е
налице липса на уговорен ГПР, което води нищожност на сключения между
страните договор по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Ето защо следва да
се приеме, че доколкото в уговорения ГПР не са включени всички разходи,
които кредитополучателят следва да заплати може да се приеме, че е налице
противоречие с императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и
Договор за потребителски кредит № . г. е недействителен на основание чл.22
от ЗПК.
Според чл.138 от ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора да
отговаря за изпълнение на задължението на едно лице безвъзмездно, ако не е
налице изрично уговаряне на страните в обратен смисъл. В случая с договора
за поръчителство, очевидно не се цели обезпечаване на сключения договор за
кредит, тъй като „Фератум България“ ЕООД и „Фератум банк“ са свързани
лица, което се извежда и от идентичните условия и срокове за заплащане на
възнаграждението по договора за поръчителство и падежите на главните
задължения по Договора за потребителски кредит № . г. към кредитодателя
„Фератум България“ ЕООД. Ето защо сключването на договора за
поръчителство води до допълнително оскъпяване на Договора за
потребителски кредит № . г. в полза на кредитора, който получава
допълнително, скрито възнаграждение, уговорено по друго правоотношение,
но само с цел заобикаляне законовите ограничения на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Всичко това води до поставяне на потребителя в заблуждение относно
действителната стойност на общите разходи по получения от него кредит, тъй
като ако възнаграждението за предоставяне на поръчителство бъде включено
в ГПР, то общите разходи по кредита при уговорения процент на ГПР би
надхвърлил 50 %. В този смисъл потребителят е бил въведен в заблуждение
относно действителната стойност на разходите по сключения договор за
кредит, а това води до извод за наличие на несъвместими клаузи на договора
с общоприетите житейски норми за добросъвестност и справедливост. По
този начин очевидно е, че потребителят ще претърпи значителни загуби,
докато кредиторът, заобикаляйки императивни норми от законодателството
се обогатява за сметка на кредитополучателя. Ето защо настоящият състав
7
намира, че сключеният Договор за поръчителство, с който е обезпечен
Договор за потребителски кредит № . г. е в противоречие с добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, доколкото се констатира нарушаване на
принцип, който дори и да не е уреден изрично в законодателството,
спазването му произтича от принципите на добросъвестността в гражданските
и търговските взаимоотношения, както и от принципа на справедливостта с
цел да бъдат предотвратени възможности за несправедливо обогатяване на
една от страните за сметка на другата.
В съдебната практика е прието, че нищожност на договора поради
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е
обща правна категория, която е приложима към конкретни граждански
правоотношения изведена от юридически факти, обуславящи тези
правоотношения, при изследването на които съдът следва да прави
преценката си за всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, за да прецени дали конкретния правен
субект има поведение, което накърнява добрите нрави и накърнява чужди
интереси с цел извличане на изгода в своя полза.
Следва да се има предвид, че и в разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП
законодателят е предвидил критерии, чрез което може да се прецени
наличието на неравноправния характер на дадена клауза в договор сключен с
потребител. Посочената норма регламентира, че неравноправни клаузи са: 1.
Клауза сключена във вреда на потребителя; 2. Клауза която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите и 3. Клауза, която
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В този смисъл е и чл.4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. за неравноправните клаузи в
потребителските договори, като при преценка наличието на неравноправност
на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или
услугите, за които е сключен договора и да се вземат предвид всички
обстоятелства, довели до сключването му към момента на неговото
сключване.
С оглед гореизложеното искът се явява основателен и следва да бъде
уважен.
8
Предвид изхода на спора, ответникът дължи на ищцата сторените
разноски по делото – 196,80 лева заплатена държавна такса.
В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. М. М.,
поради което на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди минималния размер
адвокатско възнаграждение от 950.40 лева /с включен ДДС/, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че
същото е протекло в две съдебни заседания, в които пълномощникът на
ищцата не се е явил.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за потребителски кредит № . г.
сключен между К. Й. С., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.
“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б чрез пълномощника си адв.М. М. – АК
Пловдив и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „.“ № 51, вх.А, ет.9 офис 20 на основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ
на К. Й. С., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на
196,80 лева /сто и деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат М. В. М. – АК Пловдив с адрес: гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №
81, ет.3, ап.Б сумата 950.40 лева /деветстотин и петдесет лева и
четиридесет стотинки/ разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
9