Решение по дело №522/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 122
Дата: 24 февруари 2023 г. (в сила от 24 февруари 2023 г.)
Съдия: Кирил Давидов Павлов
Дело: 20221800500522
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев

Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Въззивно гражданско дело
№ 20221800500522 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Б. Р. от гр. Ч. рещу решение № 45/13. 05.
2022 год. по гр. дело № 167/2021 година на РС Пирдоп, трети състав в ЧАСТТА в която е
отхвърлен предявения от М. Б. Р., ЕГН ********** срещу И. М. И., ЕГН ********** иск с
правно основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД за отмяна до размера от 3/5 идеална част на
договор за дарение на УПИ, находящ се в с.А., съставляващ парцел I-354, в кв.59, с площ от
392 кв.м., заедно с построените върху него сгради- жилищна сграда със застроена площ от
69 кв.м. и лятна кухня с площ от 27 кв.м., извършено с Нотариален акт за дарение №36, том
III, рег. №4144, дело №420 от 2020г. на нотариус Евгения Павлова, с рег. № 108 от регистъра
на НК. Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС Пирдоп в обжалваната му част
е незаконосъобразно и необосновано и се иска отмяната му и по същество съдът да уважи
предявения иск за отмяна на същото дарение.
Въззиваемият И. М. И., ЕГН: ********** не взема становище по въззивната
жалба.
Решението № 45/13. 05. 2022 год. по гр. дело № 167/2021 година на РС Пирдоп в
частта му в която съдът е уважил иска с правно основание чл.108, вр. чл.111 вр. чл.56 ЗС,
като признава за установено по отношение на И. М. И., че М. Б. Р. е титуляр на правото на
ползване на една стая от жилищна сграда еднофамилна с идентификатор 00504.502.325.1,
със застроена площ 65 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор №
00504.502.325 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.А., одобрени със
Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
с.А., ул. „Д.“ №13, и ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН: ********** ДА ПРЕДАДЕ на М. Б. Р., ЕГН:
********** ВЛАДЕНИЕТО на визираната стая, на която е титуляр на правото на ползване
не е обжалвано.
Софийски окръжен съд, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира
следното:
1
При служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК, съдът
намира, че същото е валидно и допустимо.
Производството е образувано по подадена от М. Б. Р., чрез пълномощника й адв.Д.
М. срещу И. М. И., искова молба, с която се иска от съда да развали частично договор за
дарение на идеални части от недвижим имот- УПИ, находящ се в с.А., съставляващ парцел
I-354, в кв.59, с площ от 392 кв.м., заедно с построените върху него сгради- жилищна сграда
със застроена площ от 69 кв.м. и лятна кухня с площ от 27 кв.м., извършено с нотариален акт
за дарение №36, том III, рег. №4144, дело №420 от 2020г. на нотариус Евгения Павлова, с
рег. № 108 от регистъра на НК, до размера на притежаваните към момента на прехвърляне
от ищцата идеални части от правото на собственост, а именно: 3/5 ид.ч. В условията на
евентуалност се иска от съда, в случай че не уважи главния иск, да възстанови нарушеното и
право на ползване върху една стая от жилищната сграда в процесния имот.
Ищцата Б. Р. твърди в исковата си молба, че ответникът И. М. И. е нейн син и с
него живели в с.А. до 02.02.2021год. и че на 05.10.2020г. тя, заедно с другите й синове – И.
М. И. и С. М. И., в качеството им на собственици, дарили на ответника притежаваните от
тях общо 8/10 ид.ч. от недвижим имот: УПИ, находящ се в с.А., ул. „Д.“ №13, целият с площ
392 кв.м., който по действащия регулационен план на селото съставлявал парцел I-354 в кв.
69, при съседи: от изток УПИ XVII-354, от запад – улица, от север – улица, от юг- УПИ XIV-
355, заедно с построените върху него сгради: жилищна сграда, цялата със застроена площ от
69 кв.м. и лятна кухня, цялата със застроена площ от 27 кв.м. Дарението извършили с
Нотариален акт за дарение №36, том III, рег. №4144, дело № 420 от 2020г. на нотариус рег.
№ 108 в НК, с район на действие РС-Пирдоп. С посочената сделка ищцата си запазила
правото на пожизнено ползване върху една стая от жилищната сграда. Ищцата твърди в
исковата си молба, че е възрастна и болна жена, на която е жизнено необходимо
закупуването на храна, лекарства и заплащане на режийни разноски, а няма възможност да
ги заплаща сама. Твърди, че няма семейство и съпруг, на които да разчита финансово и няма
достатъчно разходи, от които да се издържа, тъй като е в напреднала възраст и състоянието
й не позволява да е трудоспособна и жизнена. Твърди в ИМ, че за нея е налице трайна нужда
да получава издръжка, но ответникът не й помага с нищо и не се съобразява по никакъв
начин с тежкото й здравословно и материално положение. Сочи в исковата си молба, че
макар ответникът да е в разцвета на жизнените си сили, не полага никакви грижи за нея като
негова възрастна майка и дарителка, а след като получил дарението на недвижимия имот
ответникът започнал да я тормози и травмира, тъй като тя останала да живее в една от
стаите на жилищната сграда и дори започнал агресивно и настойчиво да я гони от стаята, в
която останала да живее. Твърди се в исковата молба, че на 02.02.2021г., малко преди
полунощ ответникът отишъл в стаята й започнал без никакво основание да й крещи и да я
удря с една пръчка, докато си лежала на леглото, а ищцата, тъй като била трудно подвижна
не успяла да стане бързо и да избегне ударите с пръчката, поради което синът й успял да й
нанесе удари по тялото, след което я изгонил от къщата. Твърди се в исковата молба, че
въпреки законното й право на доживотно ползване на една стая от дарения имот, ответникът
не я допускал до стаята, върху която има право на ползване, което довело до това ищцата да
живее в жилище, което не е нейна собственост и върху което няма право на ползване.
Твърди се в исковата молба, че след като била отстранена от жилището ищцата помолила
ответника да й заплаща издръжка от 300 лв. месечно, за да осигури физическото си
оцеляване, но въпреки искането той не дал нито стотинка. Счита, че е налице основание за
разваляне на договора за дарение поради неизпълнение от страна на ответника на
законовото му задължение на надарен да й изплаща издръжка. С допълнителна молба
ищцата уточнява, че по актуалния кадастрален план и кадастрална карта на с.А., процесният
имот представлява Поземлен имот с идентификатор № 00504.502.325, с площ 357 кв.м.,
трайно предназначение на земята: урбанизирана; предназначение: за ниско застрояване,
номер по предходен план: 354, кв. 69, парцел I, при съседи на имота: имоти с №№
00504.502.321, 00504.502.324, 00504.502.636, 00504.502.300, заедно с намиращите се в
имота: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 00504.502.325.1, на два етажа, с
площ 65 кв.м. и еднофамилна жилищна сграда /лятна кухня/ с идентификатор №
00504.502.325.2, на един етаж, с площ 27 кв.м.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК, ответника И. М. И. оспорва предявените искове по
съображения, че е инвалид от 11 години с ТЕЛК със 100% чужда помощ пожизнено. Твърди,
2
че всичко заявено в исковата молба – че майка му е живяла при него в къщата и че я е бил с
пръчка, е лъжа. Твърди, че е невъзможно да я е бил, тъй като е прикован към легло и не
може да се движи. Заявява и че няма как да изплаща всеки месец по 300 лв. като е инвалид и
няма никакъв доход, освен минималната пенсия, която взима.
В петитума на исковата молба и уточнението й се съдържа искане съдът да развали
договора за дарение извършено с нотариален акт за дарение №36, том III, рег. №4144, дело
№420 от 2020г. на нотариус Евгения Павлова, с рег. № 108 от регистъра на НК, до размера
на притежаваните към момента на прехвърляне от ищцата идеални части от правото на
собственост, а именно: 3/5 ид.ч. и като основание на този иск се сочи неизпълнение на
ответника на законовото му задължение в качеството му на надарен за заплащане на
издръжка на ищцата.
Ответникът И. М. И., не се явява в съдебните заседания както на първа така и на
втора инстанция, не се представлява, като не е направено и искане от негова страна за
правна помощ.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №36, том III, рег. № 4144, дело
№420/2020г., издаден от Нотариус Евгения Павлова, с район на действие РС-Пирдоп, №108
в регистъра на НК, на 05.10.2020г. М. Б. Р., И. М. И. и С. М. И. са дарили на съсобственика
си И. М. И. притежаваните от тях общо 8/10 ид. части, от които 3/5 идеални части дарени на
ответника от М. Б. Р. от следния недвижим имот УПИ, находящ се в с.А., ул. „Д.“ № 13,
целия с площ 392 кв.м., който по действащия тогава регулационен план на селото
съставлявал парцел I-354 в кв.69, при съседи: от изток - УПИ XVIII-354, от запад – улица, от
север – улица, от юг – УПИ XIV-355, заедно с построените върху него сгради: жилищна
сграда, цялата със застроена площ от 69 кв.м., гараж, целия със застроена площ от 15 кв.м. и
лятна кухня, цялата със застроена площ от 27 кв.м. Видно е от същия нотариален акт, препис
от който е приложен по делото, че дарителката М. Б. Р. си е запазила правото на реално
ползване и обитаване на една стая от жилищната сграда, докато е жива.
Видно е от представените по делото 3 броя скици, издадени на 23.04.2021г. от
Службата по геодезия, картография и кадастър Софийска област, че описания в цитирания
нотариалния акт за дарение недвижим имот към момента представлява Поземлен имот с
идентификатор № 00504.502.325 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.А.,
одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: с.А., ул. „Д.“ №13, площ: 357 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.). В скиците е отразено,
че понастоящем в имота се намират две сгради: жилищна сграда- еднофамилна с
идентификатор 00504.502.325.1, със застроена площ 65 кв.м. и жилищна сграда-
еднофамилна с идентификатор 00504.502.325.2, със застроена площ 27 кв.м.
Представен е и нотариалният акт, с който първоначално е придобит процесния
недвижим имот от наследодателя на страните, а именно: Нотариален акт за замяна на
недвижим имот №24, том II, дело №46/06.03.1985г., издаден от председателя на Районния
съд в гр.Средногорие. По силата на този нотариален акт З. И. С.ов е прехвърлил на брат си
М. И. М. следния свой единствен недвижим имот: дворно място с паянтова жилищна сграда,
цялото от общо застроено и незастроено пространство 392 кв.м., съставляващо парцел I-354
в кв.69 по плана на с.А., Софийски окръг, при съседи: улица, Б. С.ов С. и Й. Б.. В замяна М.
И. М. е прехвърлил на З. И. С.ов друг, описан в нотариалния акт, недвижим имот.
М. И. М., е починал на 14.02.1988г. в с.А. , установено от представения в
първоинстанционното дело препис-извлечение от акт за смърт №5 от 15.02.1988г., издаден
на 05.05.2021г. от община А., както и от удостоверение за наследници изх.
№55/05.05.2021г., издадено от община А., след смъртта си М. И. М. е оставил следните
наследници по закон: М. Б. Р., ЕГН: ********** – съпруга (включила втори брак през
1989г.) и четирима синове: И. М. И., ЕГН **********, С. М. И., ЕГН **********, Г. М. И.,
ЕГН: ********** и И. М. И., ЕГН **********.
Ответникът И. М. И. видно от Експертно решение № 2159 от зас. №168 от
23.10.2014г. на ТЕЛК към УМБАЛ „С.А.С.“ АД, от което е видно, че той е освидетелстван
3
със 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ пожизнено поради счупване на
гръбначния стълб при падане от високо на 28.04.2011г. Посочено е в същото експертно
решение, което съдът цени като официален удостоверителен документ с обвързваща съда
доказателствена сила, че И. М. И. не може да движи долните си крайници, няма усет и не
може да се обслужва и придвижва самостоятелно, а противопоказен му е всякакъв вид труд.
Разпитани са по делото още в първата инстанция са двама свидетели – роднини на
страните, а именно: Г. М. И.- син на ищцата и брат на ответника и Н. Т. Ц., съжителстваща
на съпружески начала с другия свидетел и представяща се за снаха на ищцата.
Свидетелят Г. И. сочи в показанията си, че живее на втория етаж на къщата, в
която живее и брат му И. И. и че системно този му брат е гонил майка му да я бие с тояга,
което е правил вследствие въздействие на алкохол, какъвто употребява ежедневно. Сочи, че
преди около една година майка му била дошла на гости да поседи два-три дни и брат му И.
И. започнал да я гони. Бил я с тояга и от тогава тя „ходела по улиците“. Случилото се
свидетелят твърди, че го е видял лично. Свидетелят казва, че брат му е „сакат“, както казва
самият свидетел – има крака, но „не са му читави“, обаче може да се качва в количката и
даже ходи по заведения, за да пие, което според съда е пиене на алкохол. Казва, че брат му
не се е грижил никога за майка му, а обратното- майка им, се е грижила за брат му И. И..
Свидетелят Г. И. сочи също в показанията му, че майка му се нуждае от издръжка, но брат
му не й е давал никога нищо. Софийския окръжен съд кредитира тези показания в частта им
в която свидетелят Г. И. сочи че майка му М. Б. ищца по делото се нуждае от издръжка,
достатъчно за което е възрастта на ищцата, която е родена 10 август 1951 година и в
момента е на 72 години.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено че ищцата не само се нуждае от издръжка, но и
ответникът не желае, но и не може да й дава издръжка поради инвалидността си, както и
поради липсата на установени доходи, с оглед обстоятелството че е напълно
нетрудоспособен.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявени са първоначално два иска в условията на евентуалност, като
първоинстанционният съд, като е отхвърлил първият иск с правно основание чл.227, ал.1, б.
„в“ от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ - за отмяна на дарение, формулиран
неправилно от ищцовата страна като разваляне на дарение, се е произнесъл по иска с правно
основание чл. 108 вр. чл. 111 от ЗС, като е признал на ищцата правото на ползване и е
осъдил ответника да й предаде владението на частта от жилищната сграда, на която е
титуляр на правото на ползване.
Дарението не подлежи на разваляне, а на отменяне в случаите на чл. 227 ЗЗД. В
този смисъл е практиката на ВС и ВКС изразена в Решение № 1683 от 30.XI.1984 г. по гр. д.
№ 813/84 г., I г. о..
Ищцата е дарила на ответника своите идеални части от собствеността на
процесния недвижим имот в с.А., а именно: 3/5 ид.ч. Всъщност, от доказателствата по
делото не може да се изведе сигурен извод, че именно това е размерът на нейните права, тъй
като няма събрани доказателства дали имотът, идеални части от който тя и двама от
синовете й са дарили на ответника И. И., е бил съпружеска имуществена общност
(доколкото при придобИ.ето му не известно за съда дали ищцата и починалият нейн съпруг
са били в брак, нито дали имотът, който през 1985г починалият М. М. е заменил срещу
процесния, е бил негова лична собственост или е бил съпружеска имуществена общност).
Приема се и от настоящата инстанция, на база удостовереното в нотариалните актове и
безспорното между страните, че нотариусът, изповядал процесната сделка - дарение на
05.10.2020г., е извършил нужните проверки за обема на правата на страната-дарител и че
ищцата е дарила именно толкова идеални части, колкото е притежавала.
Като едностранен и безвъзмезден договор, дарението не включва в съдържанието
си задължение на дарение да полага издръжка за дарителя. Поради това настоящата
инстанция приема, че не е приложима за конкретния случай разпоредбата на чл. 81 ал. 2 от
ЗЗД.
4
Договорът за дарение е безвъзмезден, като при определени обстоятелства,
възникнали за дарителя, след сключването на договора за дарение - нужда от издръжка и ако
е потърсена помощ от дарения, законът предвижда задължение в негова тежест да окаже
исканата помощ. Неизпълнението на това задължение разпоредбата на чл.227, ал.1, б.„в“
ЗЗД санкционира с отмяна на дарението, тъй като то е израз на непризнателност от страна
на дарения и то в хипотеза изрично предвидена в закона неподлежаща на разширително
тълкуване.
Дори да се приеме, че възрастта на ищцата е достатъчна за извода че има нужда от
издръжка и като ответникът не е поканен по друг начин, самата искова молба кани, пак
обстоятелството че ответникът е инвалид и състоянието в което се намира, напълно
изключва на това основание да бъде разваляно , респективно отменяно дарението по
следните съображения:
Ответникът е освидетелстван със 100% инвалидност, като според решението на
ТЕЛК, което е официален документ с обвързваща съда доказателствена сила, И. М. И. не
може да се обслужва сам, нито да работи. При тези обстоятелства се налага извод, че не е
налице основание за разваляне, респективно отмяна на дарението като съдът по този въпрос
препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл. 272 от ГПК.
Здравословното състояние на ответника, 100 % инвалидност и нетрудоспособност,
невъзможност дори да ходи, липсата на доходи освен минимална лична пенсия, налагат
извод че ответникът и да иска не може да дава издръжка на ищцата, поради което и не е
налице предвиденото в чл. 227 от ЗЗД ал. 1, буква „в“ от ЗЗД. Такова е и разрешението,
дадено с Тълкувателно решение № 1/12.10.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОС на ГК при ВКС,
че при иск за отмяна на дарение на основание чл.227, ал.1, б.„в“ ЗЗД, не е проява на
непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която
той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчни средства с даването на издръжка на
дарителя, дареният би поставил себе си в по-лошо положение от това на дарителя. Точно
така е в случая и съдът по въпроса за фактическите и правни основания за този извод на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
Макар и да се потвърждава от свидетелските показания твърдението на ищцата, че
е била бита и гонена от имота, идеални части от който е дарила на ответника, това макар и
да е форма на укорима непризнателност, за такова поведение на дарения М.нът не
предвижда последицата „отмяна на дарение“. В този смисъл съдът съобрази съдържанието
на чл. 227 ал. 1 от ЗЗД и задължителната практика на съдилищата, от които се налага
изводът, че упражнено върху дарителя от надарения физическо и психическо насилие
непосочено изрично в чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД не е основание за отмяна на дарение. В този
смисъл е и определение №1447 от 01.12.2009 г. по гр.д. № 1088/ 2009 г. на Върховен
касационен съд/. За тези изводи настоящата инстанция на основание чл. 272 ал. 2 от ГПК
препраща към мотивите на обжалваното решение.
С оглед на изложеното, главният предявен иск по чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, се явява
неоснователен и недоказан. Решението на РС Пирдоп в обжалваната му част следва да се
потвърди, тъй като изводите на настоящата инстанция за неоснователност на този иск
съвпадат с тези на районния съд.
С оглед изложеното, решението следва да се потвърди.
Разноски за въззивната инстанция не са поискани от възиваемата страна,
доказателства за такива разноски не са представени и няма основание съдът да присъжда
разноски по делото.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд,


РЕШИ:
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/13. 05. 2022 год. по гр. дело № 167/2021 година
на РС Пирдоп, трети състав в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявения от М. Б.
Р., ЕГН ********** срещу И. М. И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.227, ал.1,
б. „в“ ЗЗД за отмяна до размера от 3/5 идеална част на договор за дарение на УПИ, находящ
се в с.А., съставляващ парцел I-354, в кв.59, с площ от 392 кв.м., заедно с построените върху
него сгради- жилищна сграда със застроена площ от 69 кв.м. и лятна кухня с площ от 27
кв.м., извършено с Нотариален акт за дарение №36, том III, рег. №4144, дело №420 от 2020г.
на нотариус Евгения Павлова, с рег. № 108 от регистъра на Нотариална камара.
Решението № 45/13. 05. 2022 год. по гр. дело № 167/2021 година на РС Пирдоп,
трети състав е влязло в сила и в необжалваната му част в която съдът ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 вр. чл.111 вр. чл.56 ЗС, по отношение на И. М. И., ЕГН
**********, че М. Б. Р., ЕГН: ********** Е ТИТУЛЯР НА ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ на една
стая от жилищна сграда еднофамилна с идентификатор 00504.502.325.1, със застроена площ 65
кв.м., находяща се в Поземлен имот с идентификатор № 00504.502.325 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.А., одобрени със Заповед № РД-18-283/09.11.2020г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: с.А., ул. „Д.“ №13, площ: 357 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) /УПИ,
съставляващ по предходен регулационен план парцел I-354, в кв.59 на с.А., с площ от 392 кв.м./ и
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН: ********** ДА ПРЕДАДЕ на М. Б. Р., ЕГН: **********
ВЛАДЕНИЕТО на частта от жилищната сграда, на която е титуляр на правото на ползване.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6