Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав в
закрито заседание на тринадесети август през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов
ч.гр.дело №5743 по
описа за 2020
година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника „Т.С.”ЕАД, срещу постановление от 14.04.2020год. по
изпълнително дело №20207850400034 на частен съдебен изпълнител Л.М.с рег.№785
на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника от 12.03.2020г.
относно размера на разноските за адвокатско възнаграждение над сумата от 200
лева и съответно- начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ пропорционална такса.
Жалбоподателят
поддържа, че възражението му неоснователно не е било уважено. ЧСИ неправилно
приел, че на взискателя се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, освен тези по т.1, и
такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС,
тъй като реално не са извършени такива действия. Делото не се отличавало с
фактическа и правна сложност, а задължението било платено в срока за доброволно
изпълнение. Неправилно бил определен и размера на пропорционална такса по т. 26
от Тарифа към ЗЧСИ. Претендира разноски в настоящото производство.
В
срока по чл. 435, ал. 2 от ГПК взискателят е
депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без разглеждане като
недопустима, евентуално- без уважение като неоснователна.
В
мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат
съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално-правните и
процесуалните разпоредби при определяне на адвокатското възнаграждение.
Софийски градски съд, като
взе предвид изложеното от страните и ЧСИ, както и материалите по изпълнителното
дело, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна (длъжник по изпълнителното производство, имаща
правен интерес от обжалване), срещу валидни и подлежащи на обжалване действия
сред изрично изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК (т.7), поради
което е допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Производството
по изпълнително дело е образувано по молба от адв.М.Л.
като процесуален представител на П.К.въз основа на изпълнителен лист от 07.01.2020г. по гр. дело
№32124/2016г. на СРС, 50 състав издаден на взискателя
против длъжника „Т.С.”ЕАД за принудително удовлетворяване на парично вземане в
размер на 50 лв. В молбата за образуване на изпълнителното производство адв.Любомиров е посочил способ на изпълнение- запор на
движими вещи и дружествени дялове, и възбрана на недвижими имоти. Претендирани са и разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство в размер на 230 лв. Към молбата е приложен договор
за адвокатско възнаграждение с посочено и заплатено по банков път възнаграждение.
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е изпратена на 05.03.2020г. и е
получена от него на 06.03.2020г. С молба от 05.03.2020г. процесуалният
представител на взискателя е оттеглил посочените в
молбата за образуване на изпълнително производство изпълнителни способи и е
посочил нов способ- запор на банковите сметки на длъжника. С постановление инкорпорирано
в поканата за доброволно изпълнение са определени разноските по изпълнението,
включително 230лв. за адвокатско възнаграждение и 34,64 лв. такси по т.26 ТТРЗЧСИ.
Със
запорно съобщение от 05.03.2020г. е наложен запор на
сметките на длъжника в „ЦКБ“АД. Запорът е наложен на 09.03.2020г.
Длъжникът
е подал възражение от 12.03.2019г. срещу определените разноски с поддържаните и
в настоящото производство доводи, което възражение е оставено без уважение с
обжалвания акт.
При
така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд намира, че
постановлението на съдебния изпълнител, с което възражението на длъжника по
изпълнението против размера на адвокатското възнаграждение е оставено без
уважение е правилно и законосъобразно. Според чл.79, ал.1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК (поради плащане, направено след започване
на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда
или разноските направени от взискателя са за способи,
които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по
изпълнението. Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди
образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ
за извършените по делото изпълнителни и други действия съгласно чл.78, ал.1 ЗЧСИ. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя,
съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя,
а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се
задържа от съдебния изпълнител (в този смисъл т.11 от ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г.
на ОСГТК на ВКС).
Съгласно
чл.78, ал.5 ГПК, приложима и в изпълнителното производство, при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер,
но той не може да бъде по-малко от минимално определения съобразно чл.36 ЗАдв и Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАдвС.
Спорен
между страните е въпросът дали се дължат разноски освен по чл.10, т.1, така и
по т.2 от Наредба №1/2004г., като длъжникът твърди липса на извършени други
действия от процесуалния представител на взискателя
освен подаването на молба за образуване на изпълнително производство. Спорно е
и дали заплатеното възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност по делото. С молбата за образуване на изпълнителното дело
е посочен и конкретен изпълнителен способ. Подадена е допълнителна молба за
промяна на изпълнителния способ. Вземането не е удовлетворено в срока за
доброволно изпълнение, както твърди жалбоподателят- липсват данни за каквото и
да било погасяване, дори частично. Поради това съдът намира, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение както
по чл.10, т.1, така и по т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС.
При съобразяване с минималните размери на адвокатските възнаграждение за
образуване на изпълнително дело (200 лв. по т.1) плюс 1/10 от съответното
възнаграждение, посочено в чл. 7, ал. 2, т.1 (30 лв.), то общият размер на минималното
възнаграждение е 230 лв., каквото именно в случая е уговорено и заплатено от взискателя. Затова съдът намира и възражението по чл.78,
ал.5 ГПК за неоснователно.
С
оглед изложеното, жалбата против действията на ЧСИ за определяне на разноските
по изпълнителното дело, с които е отказал да уважи възражението на длъжника относно
разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя е неоснователна.
В
частта относно определените разноски за пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ жалбата е неоснователна, тъй като съгласно т. 26, б. "б. " от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение
се събира пропорционална такса върху събраната сума, която за сума от 100 до
1000 лв. е 10лв. + 10% за горницата над 100 лв. Според забележка т. 4 към т. 26
от ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват само авансовите такси.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение
за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него
разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1
от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния
лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в изпълнителното производство, се включват, както в понятието "материален
интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието
"събрана сума" по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ и следва да се включват
в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В светлината
на изложеното съобразно т.26 б. "б" от ТТРЗЧСИ дължимата пропорционална
такса е правилно определена от съдебния изпълнител.
Водим
от горното, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.”ЕАД, срещу постановление
от 14.04.2020год. по изпълнително дело №20207850400034 на частен съдебен
изпълнител Л.М.с рег.№785 на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението
на длъжника от 12.03.2020г. относно размера на разноските за адвокатско
възнаграждение над сумата от 200 лева и съответно- начислената по т.26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/