Р E Ш
Е Н И Е
№ ............... /21.01.2021
г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Панагюрище, в проведеното на осемнадесети януари
две
хиляди двадесет и първа
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 449/2020 г. по описа на съда
Производството е по чл. 238 ГПК и чл. 232 КТ във вр. с
чл. 86 ЗЗД
Производството
е образувано по предявени от „О.“ АД срещу К. М.М. искове с правна квалификация
чл. 232, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което ответникът
да се осъди да заплати на ищеца сумата в размер на 70 лв. – представляваща
обезщетение по чл. 232, ал. 3 КТ, ведно
със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата в размер на 20,07 лв. представляваща лихва
за забава за периода от 17.10.2017 г. до 13.08.2020 г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Излага,
че между ищцовото дружество „О.“ АД и
ответника К. М.М. е съществувало
трудово правоотношение, което е възникнало по силана на сключен между страните
трудов договор № 89 от 17.07.2017 г. С правно основание чл. 70 КТ във вр. с чл.
67 КТ, съгласно който ищецът в качеството му на работодател възложил, а
ответникът в качеството му на работник приел да изпълнява длъжността „оптик“
при ищцовото търгоско дружество. В исковата молба се сочи, че доколкото ответникът
нямал нужната професионална квалификация за заемане на длъжността „оптик“
страните са сключили договор № 24 от 19.07.2017 г. за ученичесвто по реда на
чл. 230 КТ, съгласно който ответникът следвало да се обучи в периода от 19.07.2017
г. до 19.01.2018 г. По силата на договора ответникът се задължил да завърши успешно
и в определен срок обучението си, като в случай, че напусне работа преди завършвне
на обучението М. се задължил да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1/6 от
посоченото в чл. 4, б.“д“ в договора сума или сумата в размер на 220 лв. В исковата
молба се твърди, че съществуващото между страните трудово правоотношение било
прекратено със Заповед № 203 от 13.10.2017г. поради отправено от ответника
писмено предизвестие от страна на работника, което било прието от работодателя,
като при получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
ответникът бил уведомен, че дължи обезщетение на работодателя си по см. на чл.
232, ал. 3 КТ. Сочи се, че ответникът направил частично плащане на дължимото
обезщение към ищеца, като дължимият остатък е в размер на 70 лв. Сочи се, че
ищецът отправил покана до ответника за доброволно изпълнение № 449 от
31.05.2019г. като дал подходящ срок за изпълнение, която покана била изпратена
по пощата, но се върнала като непотърсена. Сочи се, че за периода на забавата –
връчване на заповед 203 от 13.10.2017г. до 13.08.2020г. ответникът дължи
запалащане на мораторна лихва в размер на 20,07 лв. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В първото по делото съдебно
заседание е направено искане от ищеца за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид, че на ответника е връчена
редовно призовката за първото по делото съдебно заседание, ведно с определение
№ 260107 от 19.10.2020 г., видно от приложената по делото призовка находяща се
на л. 44 от делото, както и че в призовката изрично са указани неблагоприятните
за ответника последици от неспазването на срока за разменя на книжа и за неявяването
в съдебно заседание. Предвид неявяването на ответника в първото по делото
съдебно заседание, както и липсата на направено изявление за разглеждане на
делото в отсъствие на ответника и неподаване на отговор на исковата молба, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение.
С оглед
изрично направеното искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с извода за вероятната основателност на предявения иск.
Относно вероятната основателност на предявените
искове, съдът намира следното:
От приетото по като писмено доказателство трудов
договор № 89 от 17.07.2017 г. и договор за ученичество № 24 от 19.07.2017 г. сключени
между страните по спора се установява, че между тях е съществувало валидно трудово
правоотношение по силата на което ответникът е полагал труд при ищеца, като
последният е поел ангажимент да обучи ответника с оглед необходимостта от
придобиване на професионална квалификация „оптик“ за периода от 19.07.2017 г.
до 19.01.2018 г. Установява се също така, че ответникът се е задължил да
възстанови на ищеца сума в размер на 660 ;в. в случай, че не постъпи на работа
при ищеца след приключване на обучението или прекрати договора в тригодишен
срок след завършване на работа. От приета като писмено доказателство по делото
заповед № 203 от 13.10.2017 г. на представляващия ищцовото търговско дружество,
се установява, че правоотношението между страните е прекратено по взаимно съгласие
между страните на 13.10.2017 г. От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът изцяло цени съобразно чл. Ценена съобразно разпоредбата
на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на съдебно-счетоводната експертиза,
доколкото с нея е даден обоснован отговор на всички поставени по делото
въпроси. ГПК, се установява, че размерът на дължимото от ответника по договора
за ученичество от 19.07.2017 г. обезщетение е 220 лв. като за погасяване на
същото ответникът е направил две плащания и остават дължими 70 лв. в своето
заключение вещото лице е посочило, че законната лихва върху сумата от 70 лв. за периода от 17.10.2017 г. до 13.08.2020 г. е
в размер на 20,07 лв.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че от събраните
по делото доказателства следва да се направи извод за вероятна основателност на
предявените искове. Ето защо са налице всички законово установени предпоставки,
посочени в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение в полза на ищеца.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ищеца
разноски в настоящото производство следва да бъдат възложени в тежест на
ответника. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски в
общ размер 601,41 лв., от които 300,00 лв. – възнаграждение за един адвокат, като
са представени и доказателства, че същите са реално сторени – преводно нареждане
101,41 лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит за вещо лице. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 601,41
лв. представляваща разноски направени по настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд - Панагюрище
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 232 КТ и чл. 86 ЗЗД, К. М.М. ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на “О.“ АД ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление:***«***», бул. «***», *** сума в размер на 70 лв. –
представляваща обезщетение за напускане по време на изпитателния срок по
трудово договор № 89 от 17.07.2017 г. сключен
между страните по неуважителни причини, ведно със законната лихва от
дата на предявяване на исковата молба – 13.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер
на 20,07 лв. - представляваща лихва за забава върху главницатая за периода от 17.10.2017 г. до 13.08.2020 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. М.М. ЕГН: **********, да заплати на “О.“
АД ЕИК:*** сумата
в размер на 601,41 лева- разноски
направени пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: