№ 443
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502372 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 2546/25.04.2024г, постановено по гр.д.№ 13871/2021г по описа на СГС,
е осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, да заплати на Р. М. Х., ЕГН
**********, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 1 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу
него наказателно производство, след прекратяването му с влязло в сила постановление на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2019 г. до
окончателното изплащане, за адв. възнаграждение 510 лв. и д.т. 0,43 лв., като е отхвърлена
като неоснователна исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди до сумата
от 50 000лв. и за сумата от 8 000лв. за обезщетение за имуществени вреди.
Решението е обжалвано от Р. М. Х., чрез адв.К.П. от САК, в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над
1 500лв. до 50 000лв., както и в частта, с която се отхвърля исковата претенция за
обезщетение за имуществени вреди за сумата от 8 000лв., с доводи, че съдът неправилно е
приложил закона, не обсъдил събраните доказателства, като е пропуснал основни факти и
обстоятелства, а други са превратно ценени. Поддържа, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди е занижено по размер, като не е съобразено, че са му били наложени
мерки за неотклонение, претърпял е освен болки и страдания от задържането му, и заплаха
за живота и здравето му от липсващата и недостатъчна терапия на заболяването му, както и
притеснението му от трудностите на съпругата му при отглеждане на малкото им дете. По
отношение на имуществени вреди възразява, че е отхвърлена исковата претенция, тъй като с
плащането на парична гаранция от 15 000лв. са настъпили имуществени последици на
стойност 8 000лв. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважат
исковите претенции. В писмената защита на процесуалния представител на въззивника се
1
поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.
С решение № 4263/12.07.2024г, постановено на основание чл.247 ГПК, е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решение №2546/25.04.2024г, постановено по
гр.д.№ 13871/2021г по описа на СГС, като е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати
на Р. М. Х. на основание чл.2, а.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 2 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, платен адвокатски хонорар за
наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2021г до
окончателното изплащане на сумата.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от Прокуратурата на РБългария с доводи,
че неправилно е уважена исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди, тъй като
в представения договор за правна защита и съдействие са посочени само общо какви
действия следва да се извършат, поради което не може да се определи адвокатското
възнаграждение. Излага съображения, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и размерът на адвокатското възнаграждение не следва да надвишава минималния
размер по Наредба №1 от 9.07.2004г. Претендира да се отмени решението като неправилно и
необосновано.
Ответната страна по въззивната жалба е оспорила същата с доводи, че е
неоснователна. Изложила е доводи , че заплатеното възнаграждение не е прекомерно.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени от страните, доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Производството по делото е по предявени искове от Р. М. Х. против Прокуратурата
на РБългария за заплащане на обезщетение за претърпени вреди, вследствие образуваното и
водено срещу него наказателно производство, след прекратяването му с влязло в сила
Постановление на СРП на 22.03.2019 г., за сумата 8 000 лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразно наложена мярка за неотклонение „парична
гаранция“, изразяващи се в законната лихва върху сумата 15 000 лв. за периода 22.10.2010 г.
– 01.10.2015 г., сумата 2 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди/заплатен адвокатски
хонорар/, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното
изплащане и - сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие образуваното и водено наказателно производство, ведно
със законната лихва, считано от прекратяване на наказателното производство - 22.03.2019 г.
до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
В исковата молба е посочено, че на 30.07.2010 г., докато разговарял в кафене с негов
познат на име М. Н., на последния се обадил негов близък с молба М. да отиде с него до
банката. Ищецът придружил своя познат М. и неговия близък П. до клон на „Първа
инвестиционна банка“ АД, находящ се в София, бул. „Драган Цанков“, № 37. През времето, в
което П. бил в офиса на кредитната институция, ищецът и приятелят му чакали пред клона,
в ангажиран таксиметров автомобил. В него били задържани от органите на полицията.
След задържането на Х. било повдигнато обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за това, че направил опит да причини имотна вреда в
размер 457 000 лв. С Постановление на прокурор ищецът бил задържан до 03.08.2010 г. На
03.08.2010 г. било проведено съдебно заседание по н.ч.д. № И-2782/2010 г., СРС, 114-ти
състав, в което с определение решаващият орган взел по отношение на ищеца най - тежката
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Със свой акт от 10.08.2010 г., СГС, по
в.н.ч.д.№ 3687/2010 г. потвърдил мярката за неотклонение. С нова жалба по н.ч.д. № И-
3389/2010 г. ищецът поискал изменение на наложената му мярка, но Софийски районен съд,
114-ти състав оставил същата в сила. С последващо определение от 08.10.2010 г. , СГС, XV
състав, по в.н.ч.д. № 4385/2010 г., изменил мярката му за неотклонение в „парична гаранция“
15 000 лв.
2
За времето от задържането му на 31.07.2010 г. до освобождаването му след внасяне на
паричната гаранция ищецът твърди, че е пребивавал в Следствения арест на бул. “Г. М.
Димитров“, в София, където е бил настанен в килия с площ 12 кв.м., заедно с още трима
задържани, при изключително лоши условия. Докато бил задържан, здравословното му
състояние се влошило значително. За него било невъзможно да заплати парична гаранция в
такъв размер, поради което за периода 08.10.2010 г. – 22.10.2010 г. бил преведен в Софийски
централен затвор до заплащането й по сметка на СДВР, където условията били идентични с
тези в Следствения арест. Наложило се чичо му да изтегли заем и да заплати гаранцията.
Вследствие на изложените незаконосъобразни действия ищецът е претърпял
множество болки и страдания. За дългото време, през което производството е било висящо,
изпитвал страх, притеснение и стрес от евентуална осъдителна присъда. Влошило се и
здравословното му състояние, което е създало у него опасения за тежки увреждания от
неспазване на необходимия режим за хроничното му заболяване - диабет, което дори може
да има за резултат смъртта му.
Посочил е, че наказателното производство срещу него окончателно е прекратено с
Постановление на СРП, влязло в сила на 22.03.2019 г.
Ответната страна- Прокуратурата на РБългария е оспорила исковите претенции по
основание и размер. Възразила е, че не е налице елемент от фактическия състав на
отговорността по ЗОДОВ - незаконно обвинение, по което наказателното производство е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда или с Постановление за прекратяване на
наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или поради
това, че същото не съставлява престъпление, съгласно изискването на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. Посочила е, че ищецът не е представил доказателства, че е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4
НК, както и кога това се е случило, доколкото същото е относимо към доказване на
незаконното обвинение и продължителността на наказателната репресия.
Заявила е, че не са представени никакви доказателства в подкрепа на ищцовите
твърдения за претърпени неимуществени вреди, свързани с негативни чувства и
преживявания, както и, че не е налице причинна връзка между твърдените вреди и
действията на наблюдаващия прокурор и разследващите органи от МВР по разкриване на
престъплението с цел събиране на доказателства и привличане на обвиняем, които не са
излизали извън законово определените рамки и са били изцяло законосъобразни.
Посочила е, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ от която се
претендират болки и страдания, взета с определение от 03.08.2010 г. СРС, НО, 114 състав по
ЧНД № И - 2782/2010 г. на СРС, НО, 114-ти състав, продължила до 22.10.2010 г., когато е
била внесена определената с Определение от 08.10.2010 г. по въззивно НЧД № 4385/2010 г.
на СГС, XV състав, парична гаранция 15 000 лв., с което задържането под стража е било
изменено в гаранция в пари, не са били по обвинението за престъплението по чл. 210, ал. 1,
т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за което наказателното производство по
досъдебно производство № 513 ЗМИП - 5490/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 11612/15 г.
по описа на СРП е било прекратено с Постановление на СРП от 24.01.2019 г. по пр.пр.№
11612/15 г. по описа на СРП. Заявила е, че не следва за отговаря за условията в следствения
арест.
Позовала се е на Справка за съдимост на ищеца, от която е установено, че през 2009 г.
с Решение на СРС по н.д. № 14151/2008 г., влязло в сила на 31.07.2009 г., той е бил признат
за виновен за извършено през 2004 г. престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 НК, за което е
бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК с налагане на
административно наказание - глоба в размер 500 лв. Същевременно месеци преди деянието,
за което е бил разследван по настоящото наказателно производство в периода 10.2009 г. -
01.2010 г. е извършил в условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК -
3
данъчно престъпление в особено големи размери - по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и
т. 7 НК, за което е бил осъден на лишаване от свобода 2 години и десет месеца с влязла в
сила на 10.10.2012 г. присъда по НОХД № 221/12 г. на Окръжен съд – Добрич, а с присъда на
СГС, НО, по НОХД № 1033/2017г., влязла в сила на 22.01.2020 г. е бил осъден отново за
данъчно престъпление в особено големи размери по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 6 НК,
извършено пак с няколко деяния през 2006 г. при условията на продължавано престъпление
по чл. 26, ал. 1 НК.
Наложено му е било наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което /поради настъпилата реабилитация по предишното осъждане/ отново
е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК.
По изложените съображения е възразил, че докато е било висящо разследването за
престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за което
било водено наказателното производство по досъдебно производство № 513 ЗМИП -
5490/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 11612/15 г. по описа на СРП, ищецът е бил
разследван по още две висящи наказателни дела за извършени тежки умишлени
престъпления и следователно страхът от осъждане у него, ако е бил налице такъв, се дължи
на тези производства, а не на настоящото прекратено наказателно производство.
Оспорил е твърденията на ищеца за влошено здравословно състояние, тъй като в
ареста е получавал консултация и медицинска помощ за заболяването си, е не е доказано
влошаването му.
Навел е възражения относно размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди с доводи, че е завишен.
Оспорил е иска за имуществени вреди като неоснователен и недоказан, с доводи, че
вредите не са настъпили за него, а за трето лице-роднина на ищеца, което е внесло сумата за
паричната гаранция.
По отношение на претенцията за имуществени вреди за сумата 2 000лв. – заплатен
адвокатски хонорар за защита по наказателното производство, е възразил, че не са
представени доказателства за уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение в
претендирания размер.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени
вреди.
Не се спори между страните, че ищецът е привлечен като обвиняем през 2010 г. по
ДП № 513 ЗМИП - 5490/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 11612/15 г. по описа на СРП и му
е било повдигнато обвинение за две престъпления: престъпление по чл. по чл. 210, ал. 1, т. 5,
вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК. На 31.07.2010 г. е бил задържан за
срок от 72 часа, а на 03.08.2010 г. по НЧД № И - 2782/2010 г. на СРС, НО, 114 състав му е
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 10.08.2010 г.,
постановено по ВНЧД № 3687/2010 г. на СГС, тази мярка за процесуална принуди била
потвърдена. С определение от 08.10.2010 г., постановено по ВНЧД № 4385/2010 г. на СГС,
XV състав, тя е била изменена в „парична гаранция в размер 15 000 лв. и ищецът е бил от
освободен от ареста на 02.11.2010 г., след внасяне на гаранцията.
С Постановление от 28.01.2019 г., влязло в сила на 22.03.2019 г., наказателното
производство срещу Х. е било прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
1 НПК.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. К. П.,
който е дал показания, че през 2010 г. ищецът живеел със сестра му. През лятото свидетелят
разбрал от сестра си за задържането му, което било за около два – три месеца. Сестра му се
4
принудила да живее на заеми, защото преди това ищецът работел като шофьор и издържал
семейството. Х. споделил с него в един по – късен момент, че условията в ареста били много
лоши, а той е диабетик. На закуска му давали филия с мармалад. Не е виждал слънчева
светлина, постоянно бил на лампа, килията била 4 на 4 метра, тоалетната на 1 м. от масата.
Не му носели инсулина редовно, а трябвало да го инжектира три пъти дневно преди ядене.
Когато излязъл от ареста бил съвсем различен човек – затворил се в себе си, станал
раздразнителен, не споделял. За плащане на гаранцията теглили кредити, тъй като била
непосилна за тях. По-късно Х. им възстановил сумите. Тогава свидетелят бил на 18 – 19
години и теглил бърз кредит. Чичо му също изтеглил кредит.
От писмо от МП – ГДИН, изх. № 504/09.01.2023 г., се установява, че на 22.07.2010 г.
ищецът Р. Х. бил настанен в ареста на бул. Г.М. Димитров № 42 с Постановление на пр. Р. по
пр.пр. № 44004/2010 г. на СРП, ДП № 299/2010 г. на ГД „Досъдебно производство“ за
престъпление по чл. 210 НК. На 02.01.2010 г. Х. е бил освободен от ареста с Постановление
на СГС по ВНЧД № 4385/2010 г., като мярката му за неотклонение „задържане под стража“ е
изменена в „парична гаранция в размер 15 000 лв.“. Посочено е, че поради изтичане на срока
на съхранение на медицинските документи на лицето, същите не са съхранени в архивите на
ОСИН – София. Приложено е Придружително писмо от директора на Медицинския център
към ОСИН – София, рег. № 497/№–.01.2023 г., заедно със заверени копия от амбулаторните
журнали за периода 31.07.2010 г. – 08.10.2010 г.
В писмо от ИВСС, изх. № А-22-186/17.02.2022 г., е отразено, че по Заявление на Р. Х.,
вх. № РС-19-458/10.07.2019 г. по описа на ИВСС, и, след извършена проверка, е изготвен
Констативен протокол, изпратен на министъра на правосъдието, като е определено
обезщетение в размер 4 900 лв., сключено е споразумение рег. № 93-00-39/04.02.2020 г. и
посоченото обезщетение е изплатено на ищеца.
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, Прокуратурата, съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или производството е прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е
престъпление. Следва да се определи размер на обезщетението за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца, като при преценката на този размер следва да се съобрази чл.52 ЗЗД,
както и Постановление №4/1968 относно справедливостта. От значение са действията, които
са предприети по отношение на обвинения за престъпление, тежестта на обвинението,
постановената мярка за неотклонение и дали наказателното производство е приключило в
разумен срок, вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия и
създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения върху неговия живот
в личен и професионален план.
С ТР №1/2022г от 27.11.2023г по т.д.№ 1/2022г на ОСГК на ВКС се приема, че
обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ
се определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи
каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях. Съдът, сезиран с иск по
чл. 2б ЗОДОВ, не е обвързан от решението на министъра на правосъдието или
оправомощено от него лице по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, относно дължимото обезщетение и може
да присъди обезщетение в размер, по-нисък от предложения по реда на Глава ІІІ „а“ ЗСВ.
Въз основа на обсъдените доказателства се установява, че срещу ищеца е било
5
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като производството е продължило 8
години и 6 месеца, което са налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на ответника, тъй като е било прекратено.
С оглед на установените принципи в чл.52 ЗЗД въззивният съд приема, че срещу
ищеца е било повдигнато обвинение за извършени тежки престъпления по чл.93, т.7 от НК,
била му е наложена мярка а неотклонение „задържане под стража“, изтърпяването на която е
продължило около 2 месеца, и впоследствие е била изменена в „парична гаранция”.
Установява се, че ищецът е преживял стрес и неудобство, социална изолация,
потиснатост и нервност, невъзможност за полагане на труд, настъпила промяна в личността
му, поради което твърдените вреди са установени, като съдебната практика приема, че дори
и да няма представени доказателства същите се предполагат. Същият е бил със заболяване,
като е било затруднено лечението му ареста.
Следва да се отчете, че ищецът е бил осъден и по други две наказателни
производства. За данъчни престъпления в особено големи размери и е бил осъден с влезли в
сила присъди, които също са допринесли за претърпените неимуществени вреди- негативни
преживявания, притеснения и страх.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че следва да се определи общо обезщетение
за всички претърпени неимуществени вреди от ищеца в размер на сумата от 1500лв.,
включващо и тези за продължителност на наказателното производство.
По отношение на имуществените вреди се установява, че ищецът е заплатил сумата
от 300лева /л.6/ по чнохд И-2782/2010г. за адвокатско възнаграждение на адв.К. С. от ВрАК.
по наказателното дело.
На л.61 по ДП № 41/2015г по описа на ГДБОП е приложено пълномощно и договор за
правна помощ от Р. Х. за адв. К. П. от 31.07.2010г., по които не се чете уговорена сума за
адвокатско възнаграждение.
Следва да се уважи исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди за
сумата от 300лв. и да се отхвърли до сумата от 2 000лв. като недоказана и в тази му част
решението за допълване по чл.247 ГПК следва да се отмени като се отхвърли исковата
претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата от 300лв. до 2 000лв.
Доводите, че възнаграждението е прекомерно по размер е неоснователно. Съгласно
съдебната практика-решение № 442/2015 г., по гр.д.№ 1643 по описа за 2015 по описа на
ВКС при предявен иск с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ в редакцията на текста до
изменението с Д.в.бр.98/2012 г./ сега чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от подсъдимия/обвиняемия
адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда или при прекратено наказателно производство съдът не може на
основание чл.78,ал.5 ГПК по искане на насрещната страна да определи по-нисък размер на
разноските в частта на заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело, а и не следва да се разглежда в настоящето производство, а
може да се релевира само в производството, в което са направени разноските за процесуално
представителство.
Останалите претендирани имуществени вреди за лихва върху сумата от 15 000лв. за
парична гаранция не следва да се репарират, тъй като не се установи настъпването им, а се
установи, че трето лице за делото е заплатило тази сума, поради което ищецът не е доказал
да е претърпял вреди от заплатена от него сума, да е върнал тази сума на третото лице и да
претърпял вреди от това.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъдена Прокуратурата на РБългария да
6
заплати на Р. М. Х. сумата от 200лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдена Прокуратурата на
РБългария да заплати на Р. М. Х. сумата за разликата от 54лв до 510лв. за разноски за
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и разликата от 0.30лв. до 0.43лв. за
разноски за държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2546/25.04.2024г, постановено по гр.д.№ 13871/2021г
по описа на СГС, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата претенция на Р. М. Х. с ЕГН
********** против Прокуратурата на РБългария с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
за разликата от 1 500 лв. до 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу него наказателно
производство, след прекратяването му с влязло в сила постановление на основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2019 г. до окончателното
изплащане, и е отхвърлена исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди за
сумата от 8 000лв., ведно със законната лихва.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която е осъдена Прокуратурата на РБългария да
заплати на Р. М. Х. сумата за разликата от 54лв до 510лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция и разликата от 0.30лв. до 0.43лв. за разноски за
държавна такса.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ решение № 4263/12.07.2024г, постановено на основание чл.247 ГПК, В
ЧАСТТА му с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№2546/25.04.2024г, постановено по гр.д.№ 13871/2021г по описа на СГС, като е осъдена
Прокуратурата на РБългария да заплати на Р. М. Х. на основание чл.2, а.1, т.3 ЗОДОВ за
разликата от 300лв. до сумата от 2 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, платен адвокатски хонорар за наказателното производство, ведно със
законната лихва, считано от 17.11.2021г до окончателното изплащане на сумата, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, предявена от Р. М. Х. срещу Прокуратурата на
РБългария с правно основание чл.2, а.1, т.3 ЗОДОВ за разликата от 300лв. до сумата от 2
000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, платен адвокатски
хонорар за наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2021г
до окончателното изплащане на сумата
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК Прокуратурата на РБългария да заплати на Р. М. Х.
сумата от 200лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8