№ 1337
гр. Перник, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720102116 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Л. Т. Д. срещу
„Файненшъл България“ ЕООД. Ищецът твърди, че е сключил договор за
потребителски кредит № 4299399/28.10.2021 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сума в
размер на 800,00 лева. Твърди, че кредитът следва да бъде възстановен на 11 вноски с
лихва в размер на 40% и ГПР 49%. Допълва, че съгласно чл. 4 от този договор сумата
по кредита следва да се обезпечи с поръчители, отговарящи на конкретни условия или
банкова гаранция. Твърди, че на датата на сключване на договора за кредит е сключени
и договор за предоставяне на поръчителство отново под № 4299399/28.10.2021 г.,
съгласно който ответникът – „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължение да
обезпечи вземането по договора за кредит срещу възнаграждение в размер на 321,97
лева. Пояснява, че това задължение се разсрочва за срока на кредита и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е било овластено да събере сумата, дължима на ответника. Твърди,
че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България“ ЕООД, поради което са свързани лица по смисъла на ТЗ.
Намира, че изначално завишените условия за обезпечаване на кредита, насочват
ищеца към единствената достъпна за него възможност – сключване на договор за
поръчителство с посочено от кредитора лице. Приема, че възнаграждението, дължимо
на ответника е следвало да бъде включено в ГПР и по този начин заобикаля чл. 19, ал.
4 ЗПК съгласно дефиницията, дадена в параграф 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по
кредита за потребителя".
Намира, че договора за предоставяне на поръчителство е сключен без основание,
тъй като не е получил насрещна престация. Отново сочи връзката между кредитор и
поръчител, подчертавайки, че възнаграждението по договора за поръчителство се
разпределя в полза на кредитора като едноличен собственик на капитала.
Счита договора за предоставяне на поръчителство за нищожен на основание чл.
26. ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
1
нищожен договор за предоставяне на поръчителство № 4299399, сключен с
„Файненшъл България“ ЕООД.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сума в размер на 50,00 лева,
частично предявена от общо задължени в размер на 321,97 лева – дадено без
основание.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Не оспорва изложените от ищеца факти
относно сключването на договор за предоставяне на поръчителство, неговия предмет и
условия.
По същество на спора намира предявените искове за неоснователни. Излага
правна аргументация в подкрепа на поддържаната теза като се позовава на съдебна
практика като счита, че не е налице нарушаване на моралните принципи, нито
престациите са нееквивалентни. Обоснова отговорността, която е поел като поръчител,
съпоставяйки размера на задължението за което отговаря с размера на
възнаграждението, което му е дължимо. Намира твърденията на ищеца за нарушаване
разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, чл. 19. ал. 4 ЗПК са неотносими към спора в
настоящото производство, тъй като договорите за поръчителство не попадат в
предметния обхват на ЗПК.
С оглед на изложеното моли съда да постановите решение, с което да отхвърли
изцяло исковата претенция. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа така предявените
искове.
Ответникът не се представлява. С писмена молба оспорва исковете и поддържа
възраженията си, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с евентуално съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор
за предоставяне на поръчителство № 4299399, сключен между Л. Т. Д. и „Файненшъл
България“ ЕООД, както и с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
сума в размер на 50,00 лева, частично от 321,97 лева.
В съдебно заседание ищецът конкретизира осъдителния си иск, като предявява
същият в размер на 195,24 лева.
Фактите по делото са безспорни. Предмет на делото е единствено правният
въпрос за валидността договор за предоставяне на поръчителство № 4299399 и
дължимостта на осъдителната претенция.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и "Изи
Асет Мемиджмънт" АД е сключен договор за паричен заем, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца сумата от 800,00 лева срещу насрещното
задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно
ползване финансов ресурс на дванадесет месечни погасителни, ведно с начислената
възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 866,03 лв. Установен е годишен
лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 39,96 %.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че
заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от
следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на
2
следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер
над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, да няма
незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от 401 "Редовен"; банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност –
тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или
одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни
сделки.
По делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен
между "Файненшъл България" ЕООД и ответника. По силата на така сключения
договор по възложение на потребителя поръчителят поема задължение да сключи
договор за поръчителство с "Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който да
отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения,
възникнали по силата на договор за паричен заем.
С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство е
установено, че за поемане на задължението от поръчителя, потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 321,97 лева, платимо разсрочено на вноски,
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем,
сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договора е
установено, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в
договора за паричен заем. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че "Изи Асет
Мениджмънт" АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.
Съдът намира, че договорът за поръчителство е недействителен, поради
установяването му в противоречие с добрите нрави, доколкото единствената цел,
поради която е сключен е установяване на допълнително задължение за длъжника,
респ. допълнително възнаграждение за кредитодателя. Съдът намира, че
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено в полза
на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния
договор, последното постъпва в неговия патримониум. Това е така, тъй като
кредитодателят "Изи Асет Мениджмънт" АД и поръчителят "Файненшъл България"
ЕООД имат качеството на свързани лица. При осъществена служебна справка в
Търговския регистър съдът установи, че едноличен собственик на капитала на
поръчителя е кредиторът по договора за кредит "Изи Асет Мениджмънт" АД. По този
начин, в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително
възнаграждение в полза на заемодателя. С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 1777/2015 г., I. т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с
общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден
етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични
норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на
общност.
Договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя и по
силата на последния в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането
си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, няма пречка този
договор да е установен като възмезден, но такова задължение следва да се установи за
обезпечения кредитор като насрещна престация срещу поетото от страна на
3
поръчителя задължение. Установяване на такова задължение в тежест на главния
длъжник, също следва да се приеме за сключено в разрез с добрите нрави.
При основателност на иска на едно от посочените основания, не е налице
вътрешнопроцесуалната предпоставка за разглеждане на евентуално съединените
възражения.
С оглед установената недействителността на договора за предоставяне на
поръчителство, заплатените от ищеца суми в изпълнение на задълженията по договора
са заплатени без наличие на валидно правно основание за това. От приетата по делото
ССЕ се установява, че ищецът е заплатил сумата от 1035,28 лева по договора за кредит
и поръчителство, като е погасил изцяло задълженията по договора за кредит, а от
сумата в размер на 321,97 лева по договора за поръчителство е заплатена такава в
размер на 195,24 лева, поради което предявеният иск следва да бъде уважен в пълния
му предявен размер.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски в размер на 350,00 лева и е претендирано възнаграждение по чл. 38
ЗА в полза на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат ******, в размер от
960,00 лева. Това възнаграждение обаче се определя от съда съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, а
и ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът като прецени липсата
на фактическа и правна сложност по делото, че същото е приключило в рамките на две
съдебни заседания, както и непрецизно изложената теза в исковата молба с общи
възражения, резултат вероятно от многобройните дела с такъв предмет и със същия
процесуален представител, определя минимално възнаграждение в размер на 360,00
лева с ДДС, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действала към датата на депозиране на исковата молба.
При този изход от спора ответникът е няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че
Договор за предоставяне на поръчителство № 4299399/28.10.2021 г., сключен между Л.
Т. Д. , ЕГН **********, **** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* е
недействителен поради противоречието му с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Файненшъл
България“ ЕООД да заплати на Л. Т. Д. сума в размер на 195,24 лева
представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на
поръчителство № 4299399/28.10.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Файненшъл България“ ЕООД да
заплати на Л. Т. Д. сума в размер на 50,00 лева разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗА „Файненшъл
България“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
Булстат ****** сума в размер на 360,00 лева с ДДС, разноски за оказаната безплатна
правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
4
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5