Р E Ш Е Н И Е
№ 543
гр.Плевен, 24.11.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело № 811
по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража (ЗИНЗС).
В Административен съд Плевен е постъпила жалба от
л.св.С.И.Н., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, чрез адв.К.А. от САК,
против Заповед №Л-3867/01.09.2022г. на зам.главен директор на ГДИН, с която е
отказано л.св.Н. да бъде преместен в затвора София за доизтърпяване на
наложеното му наказание.
В жалбата се твърди, че екземпляр от заповедта е
предоставена единствено на лишения от свобода, но не и на неговия адвокат,
поради което не е възможно да се развият подробни доводи за незаконосъобразност
на обжалвания акт. Посочва се, че л.св.Н. търпи наказание Лишаване от свобода
без замяна от 1995г., като към настоящия момент е настанен в затвора Плевен.
Твърди се, че е на 71години, като е изкарал близо 30години почти напълно
откъснат от семейната и приятелска среда. Сочи се, че хората, с които има
някаква връзка, вкл. собствените му деца са в гр.София. Твърди се, че на ГДИН
са представени две молби от лица, които имат желание да посещават л.св.Н.,***
се явява твърде далеч. Твърди се също, че с напредването на възрастта, здравето
на л.св. започва да се влошава, като има нужда от повече медицински и
палеативни грижи. Посочва се, че много по-естествено е престоят му за остатъка
от живота да бъде в затвора София, където е и Многопрофилната болница на
местата за лишаване от свобода в България. В заключение се моли заповедта да
бъде отменена като незаконосъобразна и да бъде разпоредено л.св.Н. да бъде
преместен за доизтърпяване на наказанието от затвора Плевен в затвора София.
От ответника, чрез процесуален представител
юрисконсулт П. е подаден писмен отговор с доводи за законосъобразност на
оспорената заповед, като се посочва, че не са налице предпоставките за преместване
на л.св. от затвора Плевен в затвора София. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лева.
В съдебно заседание л.св.Н. се явява лично и с адв.А.
с пълномощно по делото, който счита заповедта за незаконосъобразна. Твърди, че
от страна на административния орган е последвал само един отказ, без да бъде
направена проверка за установяване на фактите. Твърди още, че хората, които
искат да посещават л.св. са от гр.София, като в гр.Плевен лицето няма близки и
роднини. Моли за уважаване на жалбата. Л.св.Н. заявява, че с решението за отказ
от преместване е лишен от възможността да се ползва от правата си като
гражданин на Република България. Твърди, че по настояване на близките му си е
сменил адреса и попада под хипотезата на чл.62 т.3 от ЗИНЗС.
За ответника в съдебно заседание се явява юрисконсулт П.,
която счита жалбата за неоснователна, като навежда доводи в тази насока. Сочи,
че към момента на произнасяне на административния орган заповедта е съобразена с
фактическата обстановка и с изискването на закона. Посочва, че представеното
удостоверение за смяна на адреса не прави заповедта незаконосъобразна, тъй като
не са налице предпоставките за преместване на л.св. на това основание. Счита,
че лицето има възможност отново да подаде молба на исканото основание – смяна
на постоянния адрес. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лева.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 05.09.2022г. лично на
л.св.Н., като жалбата е подадена чрез административния орган на 14.09.2022г. Т.е.
подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149
ал.1 от АПК във вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана
страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита
срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от доказателствата,
че л.св.Н. *** от 11.07.1994г. наказание „Доживотен затвор без замяна“,
наложено с присъда по НОХД №3/1995г. на Окръжен съд Плевен.
На 13.07.2022г. до Главния директор на ГДИН е подадено
искане от л.св.С.Н., чрез адв.К.А., с посочено правно основание чл.62 от ЗИНЗС.
В молбата са изложени доводи, че в гр.Плевен и околността л.св. няма почти
никой, който да го посещава на свиждане, тъй като близките му, включително и
собствените му деца, са в гр.София. Посочва
се, че се прилагат две молби от лица, живеещи в гр.София, които са изявили
желание да посещават л.св.Н., ако бъде преместен в затвора София. Твърди се, че
с възрастта здравето на л.св. се влошава и същият се нуждае от повече и
по-добри медицински грижи, поради което е по-естествено остатъка от живота му
да бъде в затвора София, където е и Многопрофилната болница на местата за
лишаване от свобода в България. В заключение се моли да бъде издадена заповед
на основание чл.62 от ЗИНЗС за преместване на л.св.Н. за доизтърпяване на
наказанието му от затвора Плевен в затвора София.
С писмо от 20.07.2022г. на началник отдел СДВРП при
ГДИН, адв.А. е уведомен, че в 7-мо дневен срок следва да представи удостоверителен
документ, от който да се установява, че близките на л.св.Н. са с постоянен
адрес *** и да са налице данни, че лицата контактуват помежду си, за да подлежи
молбата по чл.62 от ЗИНЗС на евентуално уважаване.
Във връзка с горното, с писмо от 11.08.2022г. адв.А.
уведомява ГДИН, че в молбите на двете лица са посочени постоянните им адреси, като
последните е възможно да бъдат проверени и от служители на ГДИН в Национална
база данни „Население“. По отношение контактите на л.св. е посочено, че данни
за това се съдържат в ГДИН, но е необходимо да се вземе предвид, че такива се
осъществяват и по телефон.
Със Заповед №Л-3867/01.09.2022г. на Зам.главен
директор при ГДИН, е отказано л.св. С.Н.
да бъде преместен в затвора София за доизтърпяване на наложеното му наказание.
Като мотиви за издаване на заповедта административният орган е посочил, че не
са налице изискванията на закона във връзка с приложението на чл.62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и се е позовал на чл.58 от ЗИНЗС и т.4.8 от Заповед №Л-919/08.03.2017г.
на главния директор на ГДИН. Посочил е още, че във връзка с подадена предходна
молба на л.св. е разяснено какви са законовите предпоставки, които следва да са
налице, за да бъде приложена разпоредбата на чл.62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, а именно
когато е налице промяна на постоянен адрес на семейството или на лицата, с
които осъдения поддържа контакти. Посочил е още, че при извършена служебна
проверка в информационната система на ГДИН не са установени данни за контакт с
лицата В.Ц. и Р.М.. Направил е заключение, че случаят не попада в обхвата на конкретната
хипотеза, тъй като двете лица не фигурират в кръга на близките, посочени от
л.св, а при проверката не е констатирано наличие на контакт между тях, както и
че от постъпването си в затвора Плевен л.св.Н. е провел общо 23 свиждания като
всички са с лица, адресно регистрирани на територията на гр.Плевен и областта.
Приел е също, че позоваването на напредналата възраст на л.св. и повишаване
необходимостта от медицински грижи не може да бъде основание за преместването
му в затвора София.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
По делото са приложени също и двете молби на лицата В.Ц.
и Р.М., в които е посочен адрес в гр.София, както и се прави искане л.св.Н. да
бъде преместен в затвора София, за да може да се поддържа жив и истински
контакт с него.
От служебно направена справка в НБД „Население“ се
констатира, че лицето В.Ц. е с постоянен и настоящ адрес *** от 2012г., а
лицето Р.М. е с постоянен адрес *** от 2015г. и настоящ адрес в гр.Гулянци.
По делото е приложено Удостоверение за постоянен адрес
на л.св.Н., от което се установява, че от дата 28.10.2021г. същия е заявил за
постоянен адрес ***.
По делото е приложена и Заповед №Л-919 от 08.03.2017г.
на главен директор на ГДИН София относно
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития. Съгласно т.4.8 от последната, в затвора Плевен и
затворническо общежитие „Вит“ се настаняват лишени от свобода от област Плевен
и Търговище, а съгласно т.4.10 в затвора София и затворническо общежитие
„Кремиковци“ към затвора София се настаняват лишени от свобода от София-град и
София-област.
Като част от административната преписка е представена
и Справка от 13.10.2022г., от която се установява, че при постъпването в МЛС
л.св.Н. е заявил близки и роднини, между които не са лицата В.Ц. и Р.М., както
и че тези лица не са измежду посетителите на лишения от свобода през периода на
изтърпяване на наказание в затвора Плевен.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от
компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.62 ал.5 вр. ал.1 от ЗИНЗС и т.II.6 от Заповед №Л-1225/28.03.2022г.
/л.73-74/, а именно Зам.главен директор на ГДИН. Видно от доказателствата по
делото заповедта е подписана с валиден квалифициран електронен подпис.
Съдът намира, че актът е издаден при спазване на административно-
производствените правила, както и е мотивиран съобразно изискванията на чл.59
ал.2 т.4 от АПК. От страна на административния орган е извършена проверка,
съобразно изискванията на чл.40а от ППЗИНЗС, при която е установено, че лицата В.Ц.
и Р.М. не фигурират в кръга на посочените от л.св. негови близки, нито са го
посещавали в затвора. Констатирано е още, че л.св. Н. е посещаван от лица,
адресно регистрирани на територията на област Плевен. Всичките тези констатирани
факти са отразени като фактически основания в оспорената заповед, поради което
е неоснователно възражението за допуснати процедурни нарушения.
Оспорената заповед съответства и на материалния закон.
Упражняването на административното правомощие за преместване на лишени от
свобода от един затвор в друг, е ограничено до визираните в чл. 62, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗИНЗС
хипотези. Съгласно чл. 62, ал.1
от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг
се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения,
в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за
работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на
лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките
или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на
лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на
затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със
служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани
с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за
лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.4
от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от
свобода. Т.е. твърдяното влошаване на здравословното състояние на л.св. с
напредване на възрастта не представлява релевантно
основание за преместване по здравословни причини, тъй като не е налице лекарско
предписание за настаняване в лечебно заведение, каквато е хипотезата на чл.62
ал.1 т.2 от ЗИНЗС.
От събраните по делото доказателства съдът приема още,
че в случая не са налице и материално-правните предпоставки по чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за преместването на оспорващия в
затвора София, по негово желание към датата на подаване на молбата и към датата
на произнасяне на органа. По делото няма данни, които да обосновават извод за
приложимост на чл. 62, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като не са ангажирани
доказателства за промяна на постоянния адрес на семейството му или на лицата, с
които осъдения поддържа контакт. Видно от данните по делото е, че лицата,
подали молби за преместване на л.св.Н. в затвора София – В.Ц. и Р.М., чиито
молби са приложени към искането на л.св. станало основание за издаване на
оспорената заповед, са с постоянен адрес *** от 2012г. и 2015г., т.е. не е
налице новонастъпила промяна в адресната регистрация, както и тези лица не са
измежду близките и познатите, посещавали л.св. Н.. В тази връзка е необходимо
да се посочи, че от страна на оспорващия не са ангажирани доказателства за
твърденията за често осъществяван контакт по телефон с тези лица. Ето защо не
са налице предпоставките по чл.62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС за преместване на л.св.Н. ***
в затвора София по молба на негови близки или на лишения от свобода при промяна
на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа
контакти.
Видно от представеното в съдебното заседание
Удостоверение за постоянен адрес е, че л.св.Н. от 28.10.2021г. е със заявен
постоянен адрес ***. По делото не са налице данни дали административният орган
е разполагал с тази информация към момента на издаване на оспорения акт,
доколкото в последния като правно основание е посочена и т.4.8 от Заповед №Л-919
от 08.03.2017г., според която в затвора Плевен и затворническо общежитие „Вит“
се настаняват лишени от свобода от област Плевен и Търговище. В тази връзка
следва да се посочи, че постоянният адрес /адресната регистрация/ на лишеното
от свобода лице не е предвидено като релевантно основание за преместването по
чл.62 от ЗИНЗС, т.е. не е от предвидените в условията на алтернативност
материалноправни предпоставки по чл. 62, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗИНЗС.
Независимо от това, както посочва процесуалният представител на ответника в
пледоарията по същество, л.св.Н. разполага с правната възможност да подаде молба
за преместване поради смяна на постоянния адрес, като тогава административният
орган следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за издаване на
заповед за преместване, включително с правно основание чл.62 ал.1 т.5 от ЗИНЗС,
като се съобразят и изискванията на чл.58 и чл.43 ал.4 от ЗИНЗС и Заповед
№Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата за
неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и своевременно направено искане
за присъждане на разноски следва л.св. С.Н. да бъде осъден да заплати по сметка
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София направените по делото
разноски в размер на 100лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.
Воден от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК,
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на л.св.С.И.Н., изтърпяващ наказание
в затвора Плевен, чрез адв.К.А. от САК, против Заповед №Л-3867/01.09.2022г. на
зам.главен директор на ГДИН, с която е отказано л.св.Н. да бъде преместен в
затвора София за доизтърпяване на наложеното му наказание.
ОСЪЖДА С.И.Н., изтърпяващ наказание
Доживотен затвор без право на замяна в Затвора Белене, ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София
направените по делото разноски в размер на 100лева (сто лева).
Решението е окончателно, съобразно чл.62 ал.3
изр.второ от ЗИНЗС.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/
|
|
|
|
|