Р Е Ш Е Н И Е
№ 261
10.04.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Атанас Палхутев
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №34 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от „Елисе“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А. С. А., чрез пълномощника му адв.М.М.А., с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Агенция „Митници“ при Министерство на финансите, със седалище ***, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 от АПК и цена на иска 7 847,95 лв.
Ищецът твърди, че през 2018 г. по осъществени от „Елисе“ ООД два вноса, митническите органи отказали да приемат декларираните договорени стойности на стоки по МД-та с MRN 18BG002002H0003557 от 07.01.2018 г. и MRN 18BG002002H0005703 от 10.01.2018 г. за поставяне под режим „внос и допускане за свободно обръщение“.
По първия внос, с Решение с рег.№32-229618 от 07.08.2020 г. Директорът на ТД „Северна морска“ (вече ТД Митница Варна) определил нова по-висока митническа стойност на внесени от дружеството стоки и определил за довнасяне допълнителни публични задължения в общ размер от 20 175,61 лв., от които ДДС (В00) 13 137,61 лв. и Мито (А00) 7 038 лв. Доколкото решението подлежало на предварително изпълнение, на 26.08.2020 г. вносителят внесъл по сметка на Агенция „Митници“ сумата от 20 175,61 лв., съответно за мито и ДДС. Решението на митницата било оспорено по съдебен ред и с Решение №206 от 17.05.2021 г. по адм.дело №761/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, съдът го отменил, поради това, че не са налице основанията за повишаване на декларираната МС на стоките. Съдебното решение било потвърдено с Решение №4885 от 19.05.2022 г. по дело №7109/2021 г. на ВАС. С молба вх.№32-221 092 от 04.07.2022 г. дружеството ищец поискало връщане на незаконосъобразно събраните публични вземания в общ размер от 20 175,61 лв. С Решение №19 от 28.07.2022 г. Директорът на ТД „Северна морска“ разпоредил връщане на незаконосъобразно събраната сума и с платежно нареждане от 19.09.2022 г. било възстановено мито от 7 038 лв. (Мито). На 26.08.2022 г. чрез акт за прихващане или възстановяване №П-16002622151934-004-001 била прихваната и сумата 13 137,61 лв. (ДДС).
По втория внос, с Решение с рег.№32-229625 от 06.08.2020 г. Директорът на ТД „Северна морска“ (вече ТД „Митница Варна“) определил нова по-висока митническа стойност на внесени от дружеството стоки и определил за довнасяне допълнителни публични задължения в общ размер от 16 291,70 лв., от които ДДС (В00) 10 608,55 лв. и Мито (А00) 5 638,15 лв. Предвид предварителното изпълнение на решението, на 26.08.2020 г. вносителят, с две платежни нареждания, съответно за мито и ДДС, внесъл по сметка на Агенция „Митници“ сумата в общ размер на 16 291,70 лв. Решението на митницата било оспорено по съдебен ред и с Решение №250 от 13.08.2021 г. по адм.дело №763/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, съдът го отменил, поради това, че не са налице основанията за повишаване на декларираната МС на стоките. Съдебното решение било потвърдено с Решение №8597 от 16.10.2022 г. по дело №10406/2021 г. на ВАС. С молба вх.№32-339 757 от 07.10.2022 г. дружеството ищец поискало връщане на незаконосъобразно събраните публични вземания в общ размер от 16 291,70 лв. С Решение №25 от 01.11.2022 г. било разпоредено връщането им, като с платежно нареждане от 30.11.2022 г. била възстановена сумата от 5 638,15 лв. (Мито). На 17.11.2022 г. чрез акт за прихващане или възстановяване №П-16002622196522-004-001 била прихваната и сумата 10 608,55 лв. (ДДС).
Твърди се, че това провокирало правния интерес на дружеството да потърси компенсация за незаконосъобразно събраните и държани от ответника суми за периода на задържане. В случая били налице и трите предпоставки, регламентирани в ЗОДОВ за реализиране на тази отговорност. Налице били отменени като незаконосъобразни две решения на Митница „Северна морска“, нанесена била и конкретна вреда на дружеството, изразяваща се в случая в пропусната полза. Сумата от общо 36 467,31 лв., внесена на 26.08.2020 г. за погасяване на публични задължения, била извадена от разпоредителната власт на ищеца, което обективно обуславяло невъзможността му да я ползва по предназначение. Нанесената на дружеството вреда представлявала пропуснатата възможност то като търговец да инвестира тези суми в неговата дейност и да реализира печалба. Твърди се, че размерът на вредата в случая бил съизмерим на закономерно очаквано благоприятно изменение в имущественото състояние на дружеството, и той винаги подлежал на доказване, освен в случаите, когато се претендира най-малкия такъв размер, който е съизмерим на законната лихва. Аргумент в подкрепа на това разбиране бил въведената с нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД необорима презумпция, че при парично задължение, независимо от неговия произход, гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда, размерът на която е освободен от доказване, бил винаги законната лихва, освен ако действително претърпените вреди са в по-висок размер, който последен подлежи са пълно доказване. Ищецът претендирал обезщетение за най-малката вреда, която дружеството било претърпяло, която вреда била съизмерима на размера на законната лихва за периода, през който дружеството било лишено от тези суми.
Изчислява размера на претърпените вреди като по отмененото Решение №32-229618 от 07.08.2020 г. на Директора на ТД „Северна морска“ твърди, че лихвата за задържаното мито от 7 038 лв. за периода от 26.08.2020 г. до 19.09.2022 г. е в размер на 1 476,04 лв.; лихвата за задържаното ДДС от 13 137,61 лв. за периода от 26.08.2020 г. до 26.08.2022 г. е в размер на 2 667,67 лв., или общият размер на вредата по това Решение е 4 143,71 лв., а по отмененото Решение №32-229625 от 06.08.2020 г. на Директора на ТД „Северна морска“ твърди, че лихвата за задържаното мито от 5 683,15 лв. за периода от 26.08.2020 г. до 30.11.2022 г. е в размер на 1 305,55 лв.; лихвата за задържаното ДДС от 9 154,50 лв. за периода от 26.08.2020 г. до 17.11.2022 г. е в размер на 2 398,69 лв., или общият размер на вредата по това Решение е 3 704,24 лв.
Ищецът излага съображения, че нанесената вреда се намирала в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразно издадените и отменени от съда решения, която връзка била очевидна, тъй като ако не били издадени тези решения, то дружеството не би платило посочените суми, определени с тях. Тоест за дружеството нямало да настъпи вреда, тъй като сумата щяла да остане в неговия патримониум. Твърди, че съгласно практиката на ВАС, когато оспореното решение е обявено за незаконосъобразно, държавата дължала репариране на понесените вреди, каквото се дължало с оглед спазване на принципите на равностойност, ефективност, пропорционалност. Наред с това в чл.17 от Хартата на правата на Европейския съюз се сочело, че ако някой бъде лишен от своята собственост в защита на обществения интерес, му се дължи справедливо обезщетение за понесените загуби.
Претендира се Агенция „Митници“ да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в общ размер на 7 847,95 лв., представляващи пропуснати ползи от отменените като незаконосъобразни Решение с рег.№32-229618 от 07.08.2020 г. и Решение с рег.№32-229625 от 06.08.2020 г. на Директора на ТД „Северна морска“, понастоящем ТД Митница Варна, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.
Ответникът, Агенция „Митници“, представляван от Директора, чрез процесуалния му представител гл.юрк.Л. С., излага в писмен отговор на исковата молба становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция както по основание, така и по размер. Навежда съображения, че не се доказвало настъпването на твърдяната вреда поради отмяната на посочените две решения на Директора на ТД „Северна морска“. Сочи, че подадените от дружеството ищец искания с вх.№32-221092/04.07.2022 г. и с вх.№32-339757/07.10.2022 г. за възстановяване на внесените суми на основание отменителните съдебни решения, съдържали и искане за заплащане на лихви върху недължимо заплатените държавни вземания за Мито и ДДС, които в тази част – за възстановяване на законна лихва от датата на ефективното превеждане на сумите в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението – били оставени без уважение от Директора на ТД Митница Варна, съгласно разпоредбата на чл.116, §6 от Регламент (ЕС) №952/2013, и тези решения били влезли в сила. По изложените съображения следвало да се приеме, че претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва върху платените от дружеството определени като дължими публични държавни вземания, не може да се определи като имуществена вреда, доколкото не представлява пряка и непосредствена последица от административен акт. Твърди се, че с погасяване на допълнително определените задължения за Мито и ДДС в срока за доброволно изпълнение, дружеството се възползвало от правната възможност издадените на основание чл.19б от Закона за митниците решения да не бъдат изпращани в НАП за принудително изпълнение, и невъзможността на ищеца да ползва посочените суми всъщност произтичала от предприети от него благоприятни за дружеството действия, а отговорността на Държавата, респективно на Агенция „Митници“ за заплащане на обезщетение, не следвало да бъде ангажирана, тъй като не се касаело нито за неправомерно задържане на средства, нито за забавено изпълнение на парично задължение. Не било налице и забава при възстановяване на мита и претенцията на ищеца не можела да бъде отнесена към хипотезата за заплащане на лихви на основание чл.116, пар.6, предл.2 от МКС. Съобразно общностната уредба – чл.116, §6, предложение 1 от Регламент (ЕС) №952/2013, възстановяването на митни сборове не било основание за изплащане на лихви от митническите органи. Претендира се отхвърляне на иска.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните доказателства в приобщеното към настоящото производство адм.дело №761/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково е видно, че с Решение №26/17.05.2021 г., влязло в сила на 19.05.2022 г., съдът отменя като незаконосъобразно Решение рег.№32-229618/07.08.2020 г. към MRN 18BG002002Н0003557/07.01.2018 г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
С Решение рег.№32-229618/07.08.2020 г. (л.12-17), на основание изброени разпоредби от ЗМ, Регламент (ЕС) №952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, се отказва приемане на митническата стойност на стока №1 по митническа декларация MNR 18BG002002Н0003557 от 07.01.2018 г. и се определя нова митническа стойност на тази стока, разпоредено е да се коригира митническата декларация в определените части, да се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания – мита и ДДС, които са заплатени, и са установени за досъбиране от длъжника „Елисе“ ООД мито – 7 038 лв. и ДДС – 13 137,61 лв., ведно с лихва за забава, като за дата на възникване на митническото задължение е определена 07.01.2018 г.
От събраните доказателства в приобщеното към настоящото производство адм.дело №763/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково е видно, че с Решение №250/13.08.2021 г., влязло в сила на 06.10.2022 г., съдът отменя Решение с рег.№32-229625/07.08.2020 г., към МД с MRN 18BG002002Н0005703/10.01.2018 г., издадено от Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“.
С Решение с рег.№32-229625/07.08.2020 г. (л.29-34) е отказано да се приеме митническата стойност на декларираната стока №1 в МД с MRN 18BG002002Н0005703/10.01.2018 г., като е определена нова митническата стойност на същата стока, разпоредено е да се коригира митническата декларация в определените части, да се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания – мита и ДДС, които са заплатени, и са установени за досъбиране от длъжника „Елисе“ ООД мито – 5 683,15 лв. и ДДС – 10 608,55 лв., ведно с лихва за забава като за дата на възникване на митническото задължение е определена 10.01.2018 г.
Видно от представените Преводно нареждане/вносна бележка за плащане към бюджета (л.8-14), на дата 26.08.2020 г. от „Елисе“ ООД са внесени по банков път на получател МП Варна Запад определените с Решение рег.№32-229618/07.08.2020 г. суми за мито в размер на 7 038 лв. и ДДС в размер на 13 137,61 лв. и определените с Решение рег.№32-229625/07.08.2020 г. суми за мито в размер 5683,15 лв. и ДДС в размер 10 608,55 лв.
С подадена до Директора на ТД Митница Варна от пълномощника на дружеството ищец молба вх.№32-221092/04.07.2022 г. (л.23) е поискано сумите, внесени от „Елисе“ ООД на основание отмененото по съдебен ред Решение рег.№32-229618/07.08.2020 г. да бъдат възстановени на дружеството заедно с лихвите от датата на задържането им до окончателното плащане. По подаденото искане от Директора на ТД Митница Варна е издадено Решение №19/28.07.2022 г., с което на основание чл.59 от АПК и във връзка с чл.116, §1, б.а), вр. чл.117, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.116, §6 , предложение 1 от Регламент (ЕС) №952/2013, е решено да се възстанови мито в размер на 7 038 лв. и е оставено без уважение като неоснователно искането в частта му за законната лихва върху мито от датата на ефективното й превеждане в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението. Решение №19/28.07.2022 г. е получено от пълномощника на дружеството ищец на 01.09.2022 г., видно от Известие за доставяне. Видно от Бюджетно платежно нареждане (л.24), на дата 19.09.2022 г. от наредител ТД Митница Варна на „Елисе“ ООД са изплатени по банков път 7 038 лв. (сумата за мито).
С писмо рег.№32-249742/28.08.2022 г. на Директора на ТД Митница Варна, до ТД на НАП Пловдив, офис Х., е изпратено уведомление за недължимо платен от „Елисе“ ООД ДДС в общ размер на 13 137,61 лв., който следва да бъде възстановен по реда на чл.129 от ДОПК и решението за възстановяването му е от компетентността на ТД на НАП съгласно ЗДДС и ППЗДДС. Издаден е Акт за прихващане или възстановяване №П-16002622151934-004-001 от 26.08.2022 г. (л.25-28) на орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на „Елисе“ ООД са прихванати 13 137,61 лв. (сумата за ДДС).
С подадена до Директора на ТД Митница Варна от пълномощника на дружеството ищец молба вх.№32-339757/07.10.2022 г. (л.39) е поискано сумите, внесени от „Елисе“ ООД на основание отмененото по съдебен ред Решение рег.№32-229625/07.08.2020 г. да бъдат възстановени на дружеството заедно с лихвите от датата на задържането ум до окончателното плащане. По подаденото искане от Директора на ТД Митница Варна е издадено Решение №25/01.11.2022 г., с което на основание чл.59 от АПК и във връзка с чл.116, §1, б.а), вр. чл.117, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.116, §6 , предложение 1 от Регламент (ЕС) №952/2013, е решено да се възстанови мито в размер на 5 683,15 лв. и е оставено без уважение като неоснователно искането в частта му за законната лихва върху мито от датата на ефективното й превеждане в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението. Решение №19/28.07.2022 г. е получено от управителя на дружеството ищец на 08.11.2022 г., видно от Известие за доставяне. Видно от извлечение за банков превод (л.40), на дата 30.11.2022 г. от наредител ТД Митница Варна на „Елисе“ ООД са изплатени по банков път 5683,15 лв. (сумата за мито).
С писмо рег.№32-357193/20.10.2022 г. на Директора на ТД Митница Варна, до ТД на НАП Пловдив, офис Х., е изпратено уведомление за недължимо платен от „Елисе“ ООД ДДС в общ размер на 10 608,55 лв., който следва да бъде възстановен по реда на чл.129 от ДОПК и решението за възстановяването му е от компетентността на ТД на НАП съгласно ЗДДС и ППЗДДС. Издаден е Акт за прихващане или възстановяване №П-16002622196522-004-001 от 17.11.2022 г. (л.41-44) на орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който на „Елисе“ ООД са прихванати 10 608,55 лв. (сумата за ДДС).
Въз основа на така установените обстоятелства, които са безспорни между страните, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният в производството осъдителен иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която разпоредба Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.4, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са следните: на същия да е причинена имуществена или неимуществена вреда, вредата да е пряка и непосредствена последица от увреждането, а увреждането да е настъпило като резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност.
Първият елемент на фактическия състав и условие за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ е да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен или общински орган и длъжностни лица. Наличието на този елемент в случая е безспорно доказан по отношение на всяка от отделните претенции на ищеца. Събрани са категорични доказателства, че представляващите индивидуален административен акт по своя характер две Решения, издадени от Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“, с които на дружеството ищец са установени за досъбиране мито и ДДС в определени размери, ведно с лихви за забава и определени дати на възникване на митническото задължение, са отменени по съдебен ред като незаконосъобразни, и съдебните решения за отмяната на всяко от тях са влезли в сила.
Доколкото твърденията на ищеца са, че е претърпял имуществени вреди, произтичащи от тези Решения, то исковите претенции са допустими за разглеждане.
Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, респективно за да е допустим искът, ответникът трябва да е юридическо лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането. В случая исковете са предявени срещу надлежен ответник, като Агенция „Митници“ е юридическо лице, съгласно чл.3, ал.1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, и няма спор, че Териториална дирекция „Северна морска“, чийто орган е издал отменените по съдебен ред две Решения, от които се претендират вредите, е била включена в структурата на Агенцията – ответник.
От събраните по делото писмени доказателства е безспорно установено, че на 26.08.2020 г. ищецът е заплатил определените му като дължими с двете Решения суми за мито и ДДС. Настоящият съдебен състав приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между внасянето на тези суми по сметка на бюджета и отменените две Решения, тъй като ако с последните не бяха определени като възникнали на дати 07.01.2018 г. и 10.01.2018 г. митнически задължения, нямаше да се наложи заплащането на същите от страна на ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че с внасянето на тези суми в срока за доброволно изпълнение дружеството се е възползвало от правната възможност издадените решения да не бъдат изпращани в НАП за принудително изпълнение, поради което и невъзможността на ищеца да ползва сумите всъщност произтичала от предприети благоприятни за дружеството действия. Това твърдение не е годно да опровергае извода, че сумите са били внесени от дружеството именно в изпълнение на издадените от митническите органи Решения, с които се установяват митнически задължения и/или други публични държавни вземания, и които Решения на основание чл.19б, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за митниците, подлежат на предварително изпълнение. Обстоятелството, че субектът на установено задължение го е изпълнил преди влизане в сила на решението, макар да го е считал за незаконосъобразно, не може да му се вмени в тежест.
Няма спор, че сумите са били възстановени, респ.прихванати на дружеството ищец на различни дати, съответно: на 19.09.2022 г. – 7 038 лв.; на 26.08.2022 г. – 13 137,61 лв.; на 30.11.2022 г. – 5 683,15 лв. и на 17.11.2022 г. – 10 608,55 лв., т.е. възстановени са в размера, в който са били внесени.
Ответникът навежда и възражението, че за възстановените суми за митни сборове същият не е дължал лихви, позовавайки се на разпоредби от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
В Раздел 3 „Възстановяване и опрощаване“, Член 116 „Общи разпоредби“ от Регламент (ЕС) №952/2013 е предвидено: (параграф 1) че съгласно условията, предвидени в настоящия раздел, размерът на вносните или износните мита, се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания: (буква а)) надвзети суми на вносните или износните мита, както и че (параграф 6) Възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Въпреки това, лихва се изплаща, когато решение за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако неизпълнението в определения срок е било извън контрола на митническите органи. В този случай лихвата се плаща от датата на изтичане на тримесечния период до датата на възстановяване. Лихвеният процент се определя съгласно член 112. В Член 117, параграф 1 от Регламента е посочено, че възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита се извършва, доколкото размерът, съответстващ на първоначално съобщеното митническо задължение, превишава дължимия размер или длъжникът е бил уведомен за митническото задължение противно на разпоредбите на член 102, параграф 1, втора алинея, буква в) или г).
В процесния случай обаче претенцията на ищеца не е за заплащане на лихви при възстановяване на внесените от него митни сборове. Същият претендира да е претърпял имуществена вреда, причинена му от отмяната като незаконосъобразни на двете Решения на митническите органи, и изразяваща се в пропуснатите ползи от внесените, преди отмяната на същите, суми за митни сборове. От събраните по делото доказателства е ясно, че в случая издаването на решенията за възстановяване на мито е именно поради отмяната по съдебен ред като незаконосъобразни на Решенията, с които същото е установено като дължимо. Предвидената в Регламент (ЕС) №952/2013 недължимост на лихви от митническите органи при възстановяване на надвзети суми не е пречка претърпените от ищеца имуществени вреди да бъдат овъзмездени по реда на ЗОДОВ. Тази правна регламентация в Митническия кодекс само подкрепя извода за допустимост на настоящото производство, по аргумент на противното от чл.8, ал.3 на ЗОДОВ, тъй като няма законодателно предвиден специален начин на обезщетение за вредите, претърпени от неползването на внесени въз основа на незаконосъобразен административен акт митни сборове, който да изключва приложението на ЗОДОВ. В процесния случай от страна на ищеца не се твърди неправомерно задържане на средства, или забавено изпълнение на парично задължение.
Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния казус се установява наличието и на третото условие за ангажиране на отговорността на държавата – предвиденото в чл.4 от ЗОДОВ, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, са пряка последица от отменените като незаконосъобразни Решение рег.№32-229618/07.08.2020 г. и Решение рег.№32-229625/07.08.2020 г., тъй като неблагоприятното засягане имуществената сфера на увреденото лице нямаше да бъдат осъществено, ако тези Решения не бяха издадени. Исковата претенция се явява доказана по основание, доколкото за определени периоди от време (до тяхното възстановяване/прихващане) дружеството ищец е било лишено от възможността да разполага със собствени парични средства в общ размер 36 467,31 лв., внесени на 26.08.2020 г. по сметка на МП Варна Запад. Безспорно тези парични средства са били извадени от разпоредителната власт на ищеца и обективно е било невъзможно същият да ги ползва в дейността си като търговец и да реализира печалба.
Доколкото пропуснатите ползи в случая се претендират в минималния размер, съизмерим със законовата лихва, която дружеството би получило като гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда при парично задължение, съдът споделя довода на ищеца за липса на необходимост от доказване с преки доказателства размера на вредите. (В този смисъл и цитираното от пълномощника на ищеца Решение №11/06.02.2020 г. по гр.д. №2798/2019 г. по описа на ВКС и др.). Поради техния сигурен характер, минималният размер на подлежащите на обезщетяване вреди в случая е изчислим, като равностоен на размера на лихвата за забава върху отделните суми, от датата, на която всяка от тях е изведена от патримониума на дружеството ищец, до датата на нейното възстановяване/прихващане.
За периода от 26.08.2020
г. до 19.09.2022 г. за сумата от 7 038 лв. лихвата възлиза на 1476.04 лева; за
периода от 26.08.2020 г. до 26.08.2022 г. за сумата от 13 137,61 лв. тя възлиза
на 2667.67 лева; за периода от 26.08.2020 г. до 30.11.2022 г. за сумата от 5
683,15 лв. възлиза на 1305.55 лева и за периода от 26.08.2020 г. до 17.11.2022
г. за сумата от 10 608,55 лв. тя възлиза на 2398.69 лева, като следва да се има
предвид, че посочването на сумата „9 154,50 лв.“ в т.2 на стр.3 от исковата
молба, вместо вярната „10 608,55 лв.“ съдът приема за допусната техническа
грешка, която не се отразява на размера на исковата претенция, която е
изчислена върху вярната сума.
Предявеният иск за сумата 7 847,95 лева, като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтичащи от отменените Решение рег.№32-229618/07.08.2020 г. и Решение рег.№32-229625/07.08.2020 г., издадени от Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Искането за присъждане на законната лихва върху тази сума следва да бъде уважено така, както е претендирано от ищеца – считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Основателна по чл.10, ал.3 от ЗОДОВ е и своевременно заявената претенция на ищеца в негова полза да бъдат присъден направените по делото разноски, платими от ответника. Направени са разноски в общ размер на 1525 лв., от които 25 лв. внесена държавна такса и 1500 заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2023 г.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, с адрес: ***, да заплати на „Елисе“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 7 847,95 лева (седем хиляди осемстотин четиридесет и седем лв. и деветдесет и пет ст.), представляваща обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди, произтичащи от Решение рег.№32-229618/07.08.2020 г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ и Решение рег.№32-229625/07.08.2020 г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 09.01.2023 г. до окончателното й заплащане
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, с адрес: ***, да заплати на „Елисе“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, разноски по делото в размер на 1525 (хиляда петстотин двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: