№ 12980
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110131677 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 179689/03.06.2024г. на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил по реда на чл.422 ГПК срещу
двамата ответници Д. А. Д. и М. Х. Д. положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответниците дължат разделно (при равни квоти от по 1/2 всеки)
на ищеца сумата от 5928.87 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****** аб.
№ 110566, ведно със законна лихва за периода от 07.04.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 27.03.2023г. в размер на 549.05 лв., цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 63.91 лв. за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 07.04.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 27.03.2023 г. в размер на 12.15 лв.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в ******, за който през периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г. е доставил топлинна енергия, остойностена в общ размер на
5928.87 лв., като поради неплащане била начислена и лихва за забава в общ размер на 549.05
лв. за периода от 15.09.2021г. до 27.03.2023 г. Твърди се, че ответниците са съсобственици на
процесния имот и през процесния период при равни квоти от по 1/2 идеална част и в това
им качество се явяват клиенти на топлинна енергия, като съдържанието на
правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и
заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в
1
сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение,
стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за
топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Въз основа заявление на
по ч.гр.д. № 18912/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответниците
чрез назначения особен представител, в който се оспорват предявените искове по основание
и размер. Поддържат, че липсват доказателства относно реалното потребление на топлинна
енергия, както и относно нейното правилно начисляване и годишно отчитане. Липсвали и
доказателства относно изправността на измервателните уреди. Наведено е и възражение за
изтекла погасителна давност.
Конституирано е и трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“
ЕООД, който счита, че предявените от ищеца искове са основателни и доказани.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 18912/2023г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление с вх.№ 98496/07.04.2023г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжниците Д. А. Д. и М. Х. Д. да заплатят разделно (при равни квоти
от по 1/2) на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 5928.87 лв. цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******** аб.№ 110566, ведно със законна лихва за
периода от 07.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 27.03.2023 г. в размер на 549.05лв., цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 63.91 лв. за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законна лихва за периода от 07.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 16.07.2020г. до 27.03.2023 г. в размер на 12.15 лв., държавна такса в размер на
131,08 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. За така издадената заповед
длъжниците са уведомени по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на 09.05.2024г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу Д. А. Д.
и М. Х. Д., като е представил такива на дата 03.06.2024г.
По делото е приет препис от договор за продажба на недвижим имот от 11.07.2003г.,
обективиран в нотариален акт № 139, том I, рег. № 3456, дело № 115/2003г., от който се
установява, че на посочената дата двамата ответници са придобили правото на собственост
върху процесния апартамент № 2, находящ се в ******. Представен е и препис от заявление
- декларация от 19.05.2004г. на ответника Д. А. Д. за разкриване на партида на негово име,
досежно процесния недвижим имот. В заявлението се съдържа и декларация на ответника,
че ще използва посочения недвижим имот за жилищни нужди на членове на семейството си,
с посочен 1 брой потребител.
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 03.09.2002г. и
договор от 24.09.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в ******** е избрало и
възложило на „Техем Сървисис” ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията.
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2021г., в което е
отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2020г. –
30.04.2021г. възлиза на сумата от 1902,84 лева. Представено е и съобщение към фактура №
**********/31.07.2022г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия
за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 4178,44 лева.
Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния
2
период – от 26.08.2021г. и от 26.06.2022г., от които е видно, че за процесния имот е
начислявана топлинна енергия за отопление, за подгряване на топла вода, както такава,
отдадена от сградната инсталация.
Ищецът е представил договор за извършване на услугата дялово разпределение от
03.06.2020г., сключен с „Техем Сървисис“ ЕООД, както и Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди ****
действали след 26.06.2016г., които съдът е обявил за служебно известни.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца, ТР ** и третото лице – помагач, е посочило, че от общото
количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи,
които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период
топлинен счетоводител в сградата е бил „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество е
издавало изравнителни сметки. За имота е начислявана топлинна енергия за отопление, като
за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. това е ставало въз основа на отчети на ИРРО, а за
периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. енергията е начислена служебно, поради липса на
уреди за отчет. Освен това е начислявана и енергия за отоплително тяло без разпределител
по максимален специфичен разход за сградата. Топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване през процесния период е начислена въз основа на брой ползватели (3 лица)
поради липсата на отчет, като е уточнено, че липсват монтирани водомери за топла вода.
Начислена е също така и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, съобразно
отопляемите обеми на имотите. Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило
собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер и
общият водомер в абонатната станция са преминали метрологични проверки, които не са
констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение
„съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период,
след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 6156,86 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната
сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово
разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника
за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния
факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца
е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“
ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява
се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
3
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може
да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
4
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че двамата
ответници по делото Д. А. Д. и М. Х. Д. са клиенти на топлинна енергия в качеството им на
съсобственици при равни квоти от по 1/2 идеална част на процесния топлоснабден имот.
При формиране на този извод съдът съобрази приетия по делото препис от договор за
продажба на недвижим имот от 11.07.2003г., обективиран в нотариален акт № 139, том I, рег.
№ 3456, дело № 115/2003г., видно от който двамата ответници са придобили правото на
собственост върху процесния апартамент № 2, находящ се в ******. По делото липсват
твърдения, а и доказателства някой от двамата ответници да се е разпоредил преди или по
време на процесния период с притежаваната от него идеална част от имота в полза на трето
за спора лице или в полза на другия съсобственик. Не следва друго от приетото по делото
заявление – декларация от 19.5.2004г., с което ответникът Д. А. Д. е направил искане за
разкриване на партида на негово име, доколкото липсват доказателства за дадено от другия
съсобственик съгласие за ползване на процесния топлоснабден имот самостоятелно от
другия съсобственик за негови собствени битови нужди и за сключване от същия на договор
с топлопреносното предприятие, като от самото съдържание на заявлението е видно, че
липсва подпис, или друг начин на удостоверяване на тези обстоятелства от страна на другия
съсобственик. При това положение, съдът намира, че е доказано съществуването на
облигационно правоотношение през процесния период между насрещните спорещи страни
на основание чл.153 от ЗЕ, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна
енергия. Всеки един от двамата ответници дължи заплащането на стойността на потребената
в имота топлинна енергия за процесния период, съобразно неговия дял в съсобствеността, а
именно до размера на 1/2 част от общата стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ общите условия се публикуват най
- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично им писмено приемане от потребителите. За процесния период между страните са
действали Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
ДКЕВР, в сила от 11.07.2016г., като препис от същите е представен от ищеца към исковата
молба. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи
условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30 -
дневен срок след публикуване на ОУ. В случая е несъмнено, че Общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Няма данни и не се
твърди ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца Общи условия, нито да са
поискали прилагането на специални такива, поради което, по смисъла на закона общите
условия са влезли в сила спрямо ответника и го обвързват. Тази разпоредба е специална по
отношение на разпоредбата на чл.16, ал. 1 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, предвиждащи, че договор
при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е подписал. Поради това, съдът
приема, че през процесния период между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание е уредено в Общите условия на ищеца от 2016г., одобрени
от ДКЕВР през юли 2016г.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и нейното количество и стойност се установяват от
5
заключението на приетата съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило
както обема на доставената топлинна енергия, така и нейната обща стойност, която възлиза
на сумата от 6156,86 лева. По отношение на топлинната енергия за отопление на имота
следва да се посочи, че нейната стойност за процесния период възлиза на сумата от 3437,89
лева, като от заключението на вещото лице се установява, че за първия отоплителен период
от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. същата е начислявана въз основа на извършвани отчети на
ИРРО. Енергията е начислявана служебно през втория отоплителен период от 01.05.2021г. до
30.04.2022г., тъй като са липсвали уреди за отчет. Съдът намира, че така извършеното
служебно начисляване на топлинна енергия съответства на нормативните изисквания,
доколкото в т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 ОТ 12.03.2020г.
за топлоснабдяването (Наредбата) е предвидено, че за сгради - етажна собственост, в които
има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, се прилага екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата, каквато е и настоящата хипотеза. По
отношение на топлинната енергия за подгряване на вода експертът е посочил, че е на обща
стойност от 2334,58 лева, като през целия процесен период същата е начислявана въз основа
на брой ползватели (3 лица) поради липса на отчет, като в т.2.1 от експертизата е уточнено,
че липсват монтирани водомери за топла вода. Съгласно чл.69, ал. 2, т. 2, пр.1 от Наредбата,
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие, когато
не са монтирани индивидуални водомери за топла вода. В случая са възникнали основания
за прилагане на компенсаторните механизми за определяне на потреблението на топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване. В тази връзка съдът приема, че вземането за сума
за топлинна енергия за БГВ е доказано по основание, като относно размера съдът приема, че
се дължи топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, изчислено по посочения
механизъм, но само на база 1 брой потребител. Следва да се посочи, че обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника
е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 от ГПК.
В случая ищецът „Топлофикация София" ЕАД не е доказал, че през процесния период
потребителите в имота са били трима, но въпреки това служебната топлинна енергия за БГВ
е била начислена именно на база 3 броя лица. По делото е представено заявление-
декларация от ответника Д. Д., в което е посочил, че домакинството му се състои от 1 лице.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи
релевантните за спора факти, от които черпи благоприятни за себе си последици, в това
число и базата, на която следва да се начислява топлинна енергия за БГВ. При това
положение съдът намира, че „Топлофикация София“ ЕАД незаконосъобразно е начислявала
топлинна енергия за БГВ за трима обитатели, поради което размерът на потребената
топлинна енергия за БГВ за периода 01.05.2020г.- 30.04.2022г. следва да бъде определен на
база един потребител, като стойността, изчислена по реда на чл. 162 ГПК съгласно
заключението на съдебно – техническата експертиза, съдът определя на 778,19 лева.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация през процесния период, е на обща
стойност от 384,37 лева, чието заплащане е дължимо от ответниците. Сградната инсталация
в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на
топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали
или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им
вентили. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от потребителите. То
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не
може да се откаже, и е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект - всеки собственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с дела си. На всеки собственик и титуляр на
6
вещно право в сграда етажна собственост, предварително преди придобиване на
индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по одобрен проект.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че стойността на топлинната енергия,
която е била доставена през процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г., възлиза общо
на сумата от 4600,45 лева (3437,89 лева за отопление на имота + 778,19 лева за БГВ + 384,37
лева за сградна инсталация). За всеки един от двамата ответници, в качеството им на
съсобственици на процесния топлоснадбен имот, е възникнало задължение да заплати
частта от стойността на топлинната енергия, съобразно притежавания от него дял в
съсобствеността. В случая се посочи по - горе, че всеки един от двамата ответници е носител
на 1/2 идеална част от правото на собственост, поради което за Д. А. Д. и М. Х. Д. е
възникнало задължение да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 2300,22
лева за всеки. Ищецът е искал да бъде признато за установено на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, че ответниците му дължат разделно (при равни квоти от
по 1/2 всеки) сумата общо от 5928.87 лева, или по 2964,43 лева за всеки ответник, поради
което всеки един от предявените установителни искове се явява частично основателен до
размера на сумата от 2300,22 лева, като за горницата над тази сума до пълния предявен
размер от 2964,43 лева – подлежат на отхвърляне.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за изтекла погасителна
давност. Съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, а
съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия
случай заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е подадено на 07.04.2023г., като
от тази дата назад следва да се брои и специалният тригодишен давностен срок за
вземанията за доставена топлинна енергия, доколкото се касае за периодични плащания, по
отношение на които приложение намира чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно решение №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, погасени по давност са всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 07.04.2020г. По отношение на предявените вземания са
приложими общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Най –
старото вземане за парична равностойност на доставена топлинна енергия е за м.05.2020г.,
чиято изискуемост е настъпила на 15.07.2020г., т.е. след 07.04.2020г., поради което същото
не е обхванато от погасителната давност, като същото се отнася и по отношение на
последващите задължения.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване на установено,
че ответниците дължат разделно (при равни квоти от по 1/2 всеки) цената на извършената
услуга за дялово разпределение в общ размер на 63,91 лв. за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., или сумата от по 31,95 лева за всеки ответник, следва да се посочи следното:
Установява се от доказателствата по делото, че такава услуга в действителност е била
извършвана от дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД. Съгласно чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или
от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Според чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва
възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите, като същите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата за
"дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец. От приетата техническа
експертиза се установява, че за сградата има въведено дялово разпределение, вкл. същото се
установява и от приетите от третото лице - помагач доказателства (изравнителни сметки). От
7
представеното от ищеца извлечение от сметки, се установява, че стойността на
възнаграждението за извършената услуга дялово разпределение за процесния период от
м.05.2020г. до м.04.2022г. е в общ размер на 63,91 лева, като всеки един от двамата
ответници отговаря за заплащането му до размера на 1/2 част от него, предвид дела му в
съсобствеността, или до размера на сумата от по 31,95 лева. Ответниците не твърдят да са
платили така посочената сума. При това положение, съдът приема, че всеки един от
исковете, предявени срещу Д. А. Д. и М. Х. Д. за признаване за установено, че дължат на
ищеца възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение, са основателни в техния
пълен размер и следва да бъдат уважени.
Неоснователни са исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени срещу
ответниците Д. А. Д. и М. Х. Д., с които се иска да се признае за установено, че ответниците
дължат разделно (при равни квоти от по 1/2 всеки) обезщетение за забава за периода от
15.09.2021г. до 27.03.2023г. в общ размер на 549.05 лв., или по 274,52 лева за всеки ответник.
В случая приложими са Общите условия от 2016г., съгласно които за изпадането в забава не
е нужно да се отправя покана от ищеца. Уредбата на изпадането в забава и възникването на
вземане за обезщетение за забава се съдържа в разпоредбите на чл. 32 и на чл. 33 от ОУ. С
тях е направено ясно разграничение между месечните вземания, които са прогнозни и тези,
които са определени на месечен реален отчет. За първите обезщетението за забава съгласно
чл.32, ал.1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 4 , пр. 1 се дължи след изтичане на 45 дни от периода на
изравнителната сметка. За вторите обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33,
ал. 4, пр. 2 се дължи след изтичане на 45 дни след периода, за който се отнасят. Тези ОУ не
уреждат възникване на вземане за обезщетение за забава върху суми, които са определени
прогнозно. В случая приетите по делото съобщения към фактури, изравнителни сметки и
извлечение от сметките на ищеца, установяват, че за имота начисленията са правени
ежемесечно по прогнозни суми, като след изравнителната сметка са издавани обобщени
фактури. Краят на отчетния период по изравнителната сметка и обобщената фактура е април
месец на съответната година. Така срокът за плащане на задълженията по изравнителните
сметки изтича 45 дни след края на април, тоест на 15.06. от съответната година. Към този
момент обаче по делото е установено, че обобщените фактури за процесните отчетни
периоди не са били издадени, не е установено и изравнителните сметки да са били връчени
на потребителите и на абонатите и да са били стабилизирани, тоест да е изтекъл срокът за
възражения срещу тях и такива да не са подадени. Доколкото не е установено възможното
изпълнение на задължението в уговорения в чл. 33, ал. 4 от ОУ срок - до 45 дни след
периода за който се отнася изравнителната сметка, то изтичането на този срок не е поставил
в забава ответника за плащането на задълженията. Налице е хипотезата на чл. 95 и чл. 96 от
ЗЗД - забава на кредитора, която освобождава длъжника от последиците от собствената му
забава. Това е така, защото точното изпълнение на длъжника е било възможно само при
съдействие от страна на кредитора-измерване на потреблението и разпределяне на
енергията, посочването на дължимата сума за реално потребената сума в издадена за същото
фактура след стабилизирана изравнителна сметка. Неиздаването на изравнителна сметка и
на фактура по нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45 дни след края на
съответния отчетен период, прави невъзможно точното изпълнение на задължението на
длъжника да плати в уговорения в ОУ срок. Така кредиторът е изгубил привилегията по
общите условия за уговорения падеж за плащане на задълженията по изравнителните
сметки. В такава хипотеза, за да изпадане потребителят в забава при плащането на
главницата за топлинна енергия, той е следвало да бъде уведомен от кредитора, че е
преустановил забавата си, тоест че е издал фактура за сумите по изравнителните сметки,
съответно да изпрати покана за плащане. Последното не се твърди и не се установява по
делото, поради което ответниците не са поставени в забава и обезщетение за забавено
плащане на главницата за топлинна енергия не се дължи.
Неоснователни са и исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
8
установено, че ответниците дължат разделно (при равни квоти от по 1/2 всеки) сумата в общ
размер на 12,15 лева, или по 6,07 лева за всеки ответник, представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.07.2020г. до 27.03.2023 г. върху задължението за заплащане на цена
за извършена услуга дялово разпределение и като такива следва да бъдат отхвърлени. Това е
така, тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж на задължението
за плащане на цена за дялово разпределение. При това положение, за да изпадне в забава,
длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са
представени никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е отправил подобна
покана до ответника за плащането на цената за дялово разпределение, поради което същият
не е изпаднал в забава за тези плащания и не дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
За заповедното производство и на основание чл.78. ал.1 ГПК на ищеца се следва
сумата от 128,88 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове, като
ответниците следва да бъдат осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят сумата,
съобразно квотите им в съсобствеността, или всеки един от Д. А. Д. и М. Х. Д. следва да
бъде осъден да заплати сумата от по 63,94 лева.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 1230,44
лева, като е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът
определи, че такова следва да бъде присъдено в размер на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, в полза на ищеца се
следва сумата в общ размер на 946,84 лева, съразмерно на уважената част на предявените
искове. С оглед изложеното, ответниците следва бъдат осъдени да заплатят на основание
чл.78, ал.1 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми за разноски, съобразно
квотите им в съсобствеността, а именно: всеки един от Д. А. Д. и М. Х. Д. – сумата от по
473,42 лева.
Ответниците не са доказали да са сторили разноски и такива не им се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Д. А. Д., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ,
че Д. А. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 2300,22 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в ******,
аб. № 110566, ведно със законната лихва от 07.04.2023г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 31,95 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение
за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 07.04.2023г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК от 26.04.2023г. по
ч.гр.д. № 18912/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Д. А. Д., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, за признаване за установено, че Д. А. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
заплащането на сумата над размера от 2300,22 лева до пълния предявен размер от
2964,43 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в
******, аб. № 110566; сумата в размер от 274,52 лева, представляваща обезщетение за
9
забава за периода от 15.09.2021г. до 27.03.2023г. върху главницата за топлинна енергия;
както и за сумата в размер от 6,07 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 16.07.2020г. до 27.03.2023 г. върху задължението за заплащане на цена за извършена
услуга дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника М. Х. Д., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ,
че М. Х. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 2300,22 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в ******,
аб. № 110566, ведно със законната лихва от 07.04.2023г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 31,95 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение
за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 07.04.2023г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК от 26.04.2023г. по
ч.гр.д. № 18912/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника М. Х. Д., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, за признаване за установено, че М. Х. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
заплащането на сумата над размера от 2300,22 лева до пълния предявен размер от
2964,43 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в
******, аб. № 110566; сумата в размер от 274,52 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.09.2021г. до 27.03.2023г. върху главницата за топлинна енергия;
както и за сумата в размер от 6,07 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 16.07.2020г. до 27.03.2023 г. върху задължението за заплащане на цена за извършена
услуга дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 63,94 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 18912/2023г. по описа
на СРС, 27 състав, както и сумата в размер на 473,42 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА М. Х. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 63,94 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 18912/2023г. по описа
на СРС, 27 състав, както и сумата в размер на 473,42 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********
- трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10