Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 17.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на дванадесети април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12413 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от "ДЕЛТА
КРЕДИТ" АДСИЦ срещу И.Й.Г., в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 365 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3502.27 лева – главница, представляваща сборът от 20 броя неплатени
ежемесечни вноски, с настъпили падежи в периода от 30.03.2015г. до 30.10.2016г.
включително, дължими на основание сключено от името на „МТ Проджект“
ЕООД, но за сметка на „Алфа Кредит“ АДСИЦ/ с ново наименование „Делта Кредит“
АДСИЦ/ и И.Й.Г. споразумение от 04.05.2010г. за погасяване на задълженията му в
общ размер на 11 215.00 лева, вземанията за които са прехвърлени с договор
за продажба на вземания от 25.03.2010г. и Приложение № 1 към него от „Алфа Банк“ А.Е. чрез клона си „Алфа Банк
– клон България“ на „МТ Продажби“ ЕООД, в последствие цедирани
с Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г. и Приложение № 1 към него
от „МТ ПРОДЖЕКТ“ на „Алфа Кредит“ АДСИЦ /с ново наименование „Делта Кредит“
АДСИЦ/ и произтичащи от сключен между Г. и „Алфа Банк“
А.Е чрез клона си „Алфа Банк – клон България“,
Договор за потребителски кредит – Ваканция № 236-32/30.04.2008г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.05.2020г.
до окончателното заплащане на задължението; сумата от 1021.49 лева – мораторна лихва върху
главницата, начислена за периода от 28.04.2017г. до 12.03.2020г., включително,
за които е издадена заповед № 2879/24.06.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6721/2020г. по описа на Районен съд - Варна.
В исковата молба ищецът твърди, че на
30.04.2008г. ответникът И.Й.Г. е сключило с „Алфа Банк“
А.Е., действащо чрез клона си „Алфа Банк – клон
България“ договор за потребителски кредит – Ваканция № 236-32/30.04.2008г., по
който Г. не изпълнил задълженията си за заплащане в срок на дължимите месечно
вноски, поради което и задълженията по кредита били обявени за пресрочно изискуеми. На 25.03.2010г. банката прехвърлила
вземането си в размер на 11215.06 лева на „МТ Продажби“ ЕООД с договор за
продажба на вземания, Приложение № 1. От своя страна „МТ Продажби“ ЕООД, с
договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г., Приложение № 1, е
прехвърлило вземането си към Г. на ищеца „Делта кредит“ АДСИЦ (тогава с
наименование „Алфа Кредит“ АДСИЦ). На 29.03.2010г. между „Алфа Кредит
Мениджмънт“ АД, действащо в качеството си на обслужващо дружество по чл. 18,
ал. 1 ЗДСИЦ на ищеца и „МТ Продажби“ ЕООД, като изпълнител, е сключен договор,
по силата на който възложителят е възложил на изпълнителя извършването от свое
име, но за сметка на ищеца извънсъдебно събиране на вземанията на ищеца,
представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица с първоначален
кредитор Алфа Банк. От своя страна „МТ Продажби“ ЕООД
е възложило извършването на горните действия на „С.Г.Груп“ ООД с договор от
29.03.2010г. След уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане, на
04.05.2010г. между „МТ Продажби“ ЕООД, действащо чрез упълномощен представител
„С.Г.Груп“ ООД, но за сметка на ищеца и ответника И.Г. е сключено споразумение,
с което страните са преуредили отношенията си по
повод прехвърленото вземане, произтичащо от договора за кредит Ваканция №
236-32/30.04.2008г. Твърди се, че ответникът не е извършил плащане по поетите
със споразумението задължения, поради което и ищецът е подал заявление по чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 6721/2020г. Тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за
ищеца е налице правен интерес да установи съществуването на вземането си,
поради което и сезира съда с искане за това. Претендира сторените разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.Й.Г., чрез назначения му по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК процесуален представител, депозира отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва факта на сключен
договор за потребителски кредит Ваканция № 236-32/30.04.2008г., както и че
вземането по същия е обявено за предсрочно изискуемо, като дълъг по заема към
25.03.2010г. е бил в размер на 11215 лева. Оспорва материалноправната
легитимация на ищеца, като в тази връзка поддържа, че представените копия на
документи не са от естество да установят факта на прехвърляне на вземането по
горния договор за кредит. Оспорва и прехвърлянето да е съобщено на ответника.
На следващо място оспорва сключеното споразумение да е създало права в патримониума на ищеца на първо място твърдейки да не е доказана
връзката между сключилото договора от 29.03.2010г. лице „Алфа Кредит Мениджмънт“ АД и ищеца, а
от друга страна се сочи, че в споразумението е признат цедиран
от банката дълг към „С.Г.Груп“ ООД. С оглед горното счита, че споразумението не
е произвело действие, респ. процесното вземане не е
било разсрочено. С оглед последното и предвид датата на изискуемост на дълга –
29.03.2010г., прави възражение за погасяването му по давност. С оглед
неоснователност на иска за главното вземате, прави възражение за неоснователност
и на акцесорната претенция.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед №
2879/24.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС,
34-ти състав по ч.гр.д. № 6721/2020г., е разпоредил длъжникът И.Й.Г. да заплати
на „Делта Кредит” АДСИЦ сумите, както следва: 3502.27 лева – главница,
представляваща сбор от 20 броя неплатени ежемесечни вноски, с настъпил падеж в
периода от 30.03.2015г. до 30.10.2016г., включително, дължими на основание
сключено от името на „МТ Проджект“ ЕООД, но за сметка
на „Алфа Кредит“ АДСИЦ, с ново наименование „Делта Кредит” АДСИЦ и И.Й.Г.
споразумение от 04.05.2010г. за погасяване на задълженията му в общ размер на
11215.00 лева, които вземания са прехвърлени с договор за продажба на вземания
от 25.03.2010г., Приложение № 1 към него от „Алфа Банк“
А.Е., чрез клона си „Алфа Банка – клон България“ на „МТ Проджект“
ЕООД, впоследствие цедирани с договор за прехвърляне
на вземания от 29.03.2010г. и Приложение № 1 към него от „МТ Проджект“ на „Алфа Кредит“ АДСИЦ и произтичащи от сключен
между Г. и „Алфа Банк“ А.Е чрез клона си „Алфа Банка
– клон България“ договор за потребителски кредит „Ваканция“ №
236-32/30.04.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 18.05.2020г., до окончателното заплащане на
задължението, сумата от 1021.49 лева – мораторна
лихва, начислена за периода от 28.04.2017г. до 12.03.2020г.
Към
доказателствата по делото е приобщено споразумение от 04.05.2010г., сключено
между „МТ Проджект“ ЕООД и И.Й.Г.. Видно от съдържанието на последното, с него
страните са констатирали, че по силата на договори за продажба на вземания към
датата на сключване на споразумението носител на вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит № 236-32 от 2008г., сключен между „Алфа Банка –
клон България“ и ответника е „МТ Проджект“ ЕООД.
Отразено е, че към датата на договора за продажба на вземания, цедираното вземане срещу ответника в размер на 11216.00
лева, като по него не са извършвани плащания към датата на сключване на
споразумението. С подписване на последното страните са постигнали съгласие И.Й.Г.
да погаси посоченото задължение на месечни вноски – първоначална в размер на
200 лева, плотима до 30.05.2010г. и 77 анюитетни вноски от по 200 лева, считано от 30.06.2010г., в
които вноски е включена и договорна лихва – основният лихвен процент, определен
от БНБ, увеличен с надбавка от 10.00 пункта. Представен е и погасителен план
към споразумението, видно от което размерът на главницата по вноски, с настъпили
падежи в периода от 30.03.2015г. до 30.10.2016г. включително, е 3502.27 лева.
Приобщени към доказателствения материал е и посочения в споразумението
договор за потребителски кредит № 236-32/2008, сключен между „Арфа Банка“ АД,
чрез клона си „Алфа Банка – клон България“ и И.Й.Г., по силата на който на
последния е предоставен кредит в размер на 10 000 лева, който същият е
следвало да върне в срок от 96 месеца, ведно с договорна лихва.
Видно от
приложеното на л. 23-31 от делото заверено от страната копие на договор за
продажба на вземания от 25.03.2010г., че „Алфа Банка“ А.Е. е прехвърлило на „МТ
Проджект“ ЕООД вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредити, описани в Приложение № 1 срещу определена покупна цена.
Представено е и приложение № 1, в което на страница 5 (л. 36) са посочени трите
имена на ответника, ЕГН, номер на сключения договор, размер на отпуснатия
кредит и задължението по него.
Представено по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба. Не са
налице данни за получаване на уведомлението от ответника.
Последващо, с договор за прехвърляне на вземания от
29.03.2010г., „МТ Проджект“ ЕООД е прехвърлило на
ищеца „Делта Кредит” АДСИЦ (тогава „Алфа Кредит“ АДСИЦ – справка в ТР),
придобитите от „Алфа Банка“ вземания, сред които и това от ответника Г. –
извлечение от приложение № 1 (л. 44), като идентичността на данните от
извлечението с оригиналния списък са сверени в о.с.з. на 12.04.2021г.
Представено по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба. И по
отношение на това уведомление не са налице данни да е достигнало до ответника.
С
договор от 06.06.2006г. „Алфа Кредит“ АДСИЦ е възложило
на „Алфа Кредит Мениджмънт“ ЕАД дейности по осъществяване представителство на
ищеца при сключване на договори, анекси и споразумения за възлагане на
конкретни дейности на трети лица, управление по придобитите от възложителя
вземания, като конкретните вземания, за които възложителя възлага на
обслужващото дружество да извършва горните дейности се определят с отделно
споразумение (л. 96-104).
С
договор за събиране на вземания от 29.03.2010г., сключен между „Алфа Кредит
Мениджмънт“ ЕАД, в качеството му на обслужващо по смисъла на ЗДСИЦ на „Алфа
Кредит“ АДСИЦ и „МТ Проджект“ ЕООД, на последното е
възложено да извършва от свое име, но за сметка на „Алфа Кредит“ АДСИЦ
извънсъдебно събиране на вземания на „Алфа кредит“АДСИЦ, представляващо
просрочени потребителски кредити на физически лица с първоначален кредитор
„Алфа Банка-клон България“ (л. 46-48). Видно от приложения на л. 105-115 списък
на длъжниците и вземанията, възложени за събиране на „МТ
Проджект“ ЕООД по коментирания договор, че в същия
фигурира и вземането към ответника по договора за потребителски кредит № 236-32/2008.
под № 322.
От
своя страна „МТ Проджект“ ЕООД, с договор от
29.03.2010г. (л. 49-51), е възложило на „С.Г.Груп“ ООД да извършва извънсъдебно
събиране на вземания на „Алфа кредит“ АДСИЦ към физически лица с първоначален
кредитор „Алфа Банка“, като е посочена и банковата сметка, която следва да бъде
посочена на длъжника за погасяване на дълга и която банкова сметка ***,
посочена в споразумението от 04.05.2010г. Видно от приложения на л. 57 от
делото Списък № 2, че вземането към ответника по договора за потребителски
кредит № 236-32/2008 е включено в предмета на коментирания договор за събиране
на вземания.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 6721/2020г., по описа на
ВРС, 34-ти състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, връчена на И.Й.Г.
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на
производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на сключен договор за спогодба,
с който е разсрочено задължението на Г. по договор за потребителски кредит,
вземането по който е придобито от ищеца с договор за продажба на вземания.
Между страните не се спори, а и от
коментирания договор за предоставяне на потребителски кредит, се установи
твърдяното от ищеца договорно правоотношение между началния кредитор и
ответника. Безспорно е между страните и че вземанията по потребителския кредит
са обявени за предсрочно изискуеми.
От коментираното по делото споразумение,
чиято автентичност не е оспорена от ответника, съдът намира, че ответникът е
признал качеството си на длъжник по договора за потребителски кредит №
236-32/2008, сключен с „Алфа Банка“ и размера на задължението си по същия. С
поставяне на подписите на страните по това споразумение ответникът несъмнено е
признал неизгодния за него факт на промяна на началния му кредитор с новия цесионер. Поради това очевидно той е знаел за настъпилото
прехвърляне (цедиране) на задълженията му по
договора, в полза на ищовото дружество. А с оглед на
това и предвид коментираните по-горе договори, доводите, че ищецът не е бил
носител на вземането към датата на сключване на споразумението, както и за неуведомяване
за цесията не следва да се приемат за основателни.
Неоснователно се явява и възражението
за погасяване на вземането по давност. С подписване на споразумението и
уговорените в него падежи на задължението е започнала да тече нова погасителна
давност, доколкото всяко споразумение между кредитора и длъжника, с което се
разсрочва или отсрочва изискуемостта на вземането, има за последица прекъсване
на изтеклата дотогава погасителна давност и преместването на началния й момент
към деня, в който според споразумението вземането става изискуемо. С оглед това
и за падежиралите на 30.03.2015г. и 30.04.2015г.
месечни вноски, 5-годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД към дата на депозиране на заявлението в съда – 18.05.2020г. (съобразно датата
на изпращане на заявлението по чл. 410 ГПК – товарителница, приложена на л. 21
от ч.гр.д. № 983/2020г. по описа на РС-Добрич) е изтекъл, поради което и
претенцията са сумата от 339.15 лева (168.86 лева по вноската с падеж
30.03.2015г. и 170.29 лева по вноската с падеж 30.04.2015г.) претенцията следва
да бъде отхвърлена. Що се отнася до вноските, падежирали
начиная от 30.05.2015г. до 30.10.2016г. включително,
предвидения в закона давностен срок не е изтекъл към
датата на депозиране на заявлението в съда, поради което и претенцията за
сумата от 3163.12 лева следва да бъде уважена.
Следващата претенция е за заплащане на
лихва за забава
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва за забава от деня на забавата, като съобразно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ датата на падежа. Или,
ответникът е изпаднал в забава от деня следващ падежа на съответната месечна
вноска. Отчитайки направеното възражение за погасяване на претенцията по
давност и в съответствие с правилото на чл. 111, б. „в“, предл.
второ ЗЗД, акцесорната претенция на ищеца за времето от
28.04.2017г. до 17.05.2017г., включително, е погасена по давност. Размерът на
лихвата за забава за периода от 18.05.2017г. до 12.03.2020г., върху уважената
част от главницата от 3163.12 лева, изчислена с помощта на програмен продукт „Апис Финанси“ възли на 905.00 лева. До този размер
претенцията следва да бъде уважена, като за разликата до предявения размер, претендиран като обезщетение за забава върху вноските с
падеж 30.03.2015г. и 30.04.2015г. (по арг. от чл. 119 ЗЗД) и за периода 28.04.2017г. до 17.05.2017г., включително, претенцията следва
да бъде отхвърлена.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013г., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат общо на
216.26 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът И.Г. следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски за заплатена държавна такса, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат в размер на 809 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по делото, че И.Й.Г., ЕГН ********** с настоящ
адрес: ***, дължи на „Делта кредит”
АДСИЦ, ЕИК175145295, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, следните суми: 3163.12 лева (три хиляди сто шестдесет и три лева и дванадесет
стотинки) - главница, представляваща сбор от неплатени ежемесечни вноски, с
настъпили падежи в периода от 30.05.2015г. до 30.10.2016г. включително, дължими
на основание сключено от името на „МТ Проджект“ ЕООД,
но за сметка на „Алфа Кредит“ АДСИЦ/ с ново наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ/
и И.Й.Г. споразумение от 04.05.2010г. за погасяване на задълженията му в общ
размер на 11 215.00 лева, вземанията за които са прехвърлени с договор за
продажба на вземания от 25.03.2010г. и Приложение № 1 към него от „Алфа Банк“ А.Е. чрез клона си „Алфа Банк
– клон България“ на „МТ Продажби“ ЕООД, в последствие цедирани
с Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г. и Приложение № 1 към него
от „МТ ПРОДЖЕКТ“ на „Алфа Кредит“ АДСИЦ /с ново наименование „Делта Кредит“
АДСИЦ/ и произтичащи от сключен между Г. и „Алфа Банк“
А.Е чрез клона си „Алфа Банк – клон България“,
Договор за потребителски кредит – Ваканция № 236-32/30.04.2008г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
18.05.2020г. до окончателното заплащане на задължението; сумата от 905.00 лева (деветстотин и пет лева) – мораторна лихва върху главницата от 3163.12 лева, начислена
за периода от 18.05.2017г. до 12.03.2020г., включително, за които е издадена
заповед № 2879/24.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 6721/2020г. по описа на Районен съд – Варна, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над 3163.12 лева до предявения размер от 3502.27 лева, претендирана като главница по ежемесечни вноски с падеж
30.03.2015г. и 30.04.2015г., както и за
разликата над 905.00 лева до предявения размер от 1021.27 лева, претендирана като обезщетение за забава върху главницата за
незаплатени ежемесечни вноски с падеж 30.03.2015г. и 30.04.2015г. и за периода
от 28.04.2017г. до 17.05.2017г., включително.
ОСЪЖДА И.Й.Г.,
ЕГН ********** с настоящ адрес:
***,
да заплати на „Делта кредит” АДСИЦ,
ЕИК175145295, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Искър,
бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата от 216.26
лева (двеста и шестнадесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща
сторените от ищеца разноски в заповедното производство, както и сумата от 809.00 лева (осемстотин и девет лева), представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ
на адв. М.Х.Д. *** възнаграждение в размер на 500.00 лева
(пестстотин лева), с оглед
осъществената защита като особен представител
в първа инстанция на ответника И.Й.Г., ЕГН **********.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: