Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 11.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 513
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Евро Финанс Колект” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Мария Луиза” № 46, ет.4,
представлявано от Елин Руменов Демиров,
твърди, че на 26.10.2016г. между „БТК” ЕАД и ответника било сключено
допълнително споразумение към договор №
1218129826102016-38659011, с което са възстановени предоставени гласови услуги
за номер **********. Срокът на допълнителното споразумение бил 24 месеца, като
същото влиза в сила от деня на подписването му. За ползваните от ответника
услуги по договора – фиксирани гласови услуги, са издадени фактури както
следва: фактура № **********/08.11.2016г. за отчетен период 26.10.2016г. до
07.11.2016г. на стойност 21.54 лева; фактура № 12169337175/08.12.2016г. за
отчетен период 08.11.2016г. до 07.12.2016г. на стойност 13.80 лева; фактура №
**********/08.01.2017г. за отчетен период 08.12.2016г. до 07.01.2017г. на
стойност 13.80 лева; фактура № **********/08.02.2017г. за отчетен период
08.01.2017г. до 07.02.2017г. на стойност 13.80 лева; фактура №
**********/08.03.2017г. за отчетен период 08.02.2017г. до 07.03.2017г. на
стойност 13.80 лева и фактура № **********/08.04.2017г. за отчетен период
08.03.2017г. до 07.04.2017г. на стойност 27.01 лева, включваща неустойка за
тарифен план Vivacom MEGA Fix, за която абонатът се е съгласил, че дължи, в
случай, че преустанови плащанията си. До момента ответникът не е заплатил тези
парични суми по издадените му фактури, изпаднал е в забава по отношение на тях
и дължи лихва за забава върху главниците на обща стойност 34.09 лева за периода
от 27.11.2016г. до 11.11.2019г. С договор за цесия от 16.10.2018г. сключен
между „БТК” ЕАД и „СГ Груп” ООД, първия прехвърлил на втория вземанията си
срещу ответника по договор
№
1218129826102016-38659011 и издадените въз основа на него фактури. С пълномощно
„БТК” ЕАД упълномощило „СГ Груп” ООД от негово име да уведомява длъжниците за
извършената цесия. Въз основа на това пълномощно „СГ Груп” ООД е изпратило
уведомление до В.Н. за извършената цесия. С договор за цесия от 26.08.2019г.
сключен между „СГ Груп” ООД и „Евро Финанс Колект” ЕООД, първия прехвърлил на
втория вземанията си срещу ответника по договор
№
1218129826102016-38659011 и издадените въз основа на него фактури. „СГ Груп”
ООД в качеството си на цедент е изпратило уведомление до В.Н. за извършената
втора цесия. Ищцовото дружество
за дължимите суми по договор № 1218129826102016-38659011 и издадените въз основа
на него фактури, подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 6953/2019г. по описа на РРС, но срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея и указано на
ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на В.Н., че му дължи
сумите от 103.75
лева, представляваща главница по договор за телекомуникационни услуги от
27.10.2016г., въз основа на който са издадени фактура №
**********/08.11.2016г.; фактура № 12169337175/08.12.2016г.; фактура №
**********/08.01.2017г.; фактура № **********/08.02.2017г.; фактура №
**********/08.03.2017г. и фактура № **********/08.04.2017г. и 34.09 лева,
представляваща лихва за забава върху главниците по издадените фактури за
периода от 27.11.2016г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
– 25.11.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6953/2019г. по описа на РРС. Претендира
направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът В.П.Н. оспорва изцяло предявения иск, като
твърди, че няма задължения нито към „БТК” ЕАД, нито към „СГ Груп” ООД нито пък
към ищцовото дружество. Много отдавна е заплатил всички дължими суми към „БТК”
ЕАД, не им дължи никакви плащания и е прекратил договорните си отношения с тях.
Прави и възражение за изтекла погасителна давност на всички претендирани
парични суми. Твърди и че не е уведомяван по никакъв начин за извършените две
цесии на вземанията, те не са породили действие спрямо него и ищцовото
дружество няма качеството на кредитор към него.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.10.2016г. между „БТК” ЕАД и ответника било сключено
допълнително споразумение към договор за телекомуникационни услуги № 1218129826102016-38659011, с
което са били възстановени предоставени гласови услуги за номер **********. Срокът
на допълнителното споразумение бил 24 месеца, като същото влизало в сила от
деня на подписването му. За ползваните от ответника услуги по договора –
фиксирани гласови услуги, са му били издадени от „БТК” ЕАД фактури както
следва: фактура № **********/08.11.2016г. за отчетен период 26.10.2016г. до
07.11.2016г. на стойност 21.54 лева; фактура № 12169337175/08.12.2016г. за
отчетен период 08.11.2016г. до 07.12.2016г. на стойност 13.80 лева; фактура №
**********/08.01.2017г. за отчетен период 08.12.2016г. до 07.01.2017г. на
стойност 13.80 лева; фактура № **********/08.02.2017г. за отчетен период
08.01.2017г. до 07.02.2017г. на стойност 13.80 лева; фактура №
**********/08.03.2017г. за отчетен период 08.02.2017г. до 07.03.2017г. на
стойност 13.80 лева и фактура № **********/08.04.2017г. за отчетен период
08.03.2017г. до 07.04.2017г. на стойност 27.01 лева, включваща неустойка за
тарифен план Vivacom MEGA Fix, за която абонатът се е съгласил, че дължи, в
случай, че преустанови плащанията си.
С договор за цесия от 16.10.2018г. сключен между
„БТК” ЕАД и „СГ Груп” ООД, първия прехвърлил на втория вземанията си срещу
ответника по договор № 1218129826102016-38659011 и
издадените въз основа на него фактури. С пълномощно „БТК” ЕАД упълномощило „СГ
Груп” ООД от негово име да уведомява длъжниците за извършената цесия. Въз
основа на това пълномощно „СГ Груп” ООД е изпратило уведомление до В.Н. за
извършената цесия, но по делото не са представени доказателства, че то е било
получено от него. С договор за цесия от 26.08.2019г. сключен между „СГ Груп”
ООД и „Евро Финанс Колект” ЕООД, първия прехвърлил на втория вземанията си
срещу ответника по договор
№
1218129826102016-38659011 и издадените въз основа на него фактури. С пълномощно
„СГ Груп” ООД упълномощило „Евро Финанс Колект” ЕООД от негово име да уведомява
длъжниците за извършената цесия. „СГ Груп” ООД в качеството си на цедент е
изпратило уведомление до В.Н. за извършената втора цесия, но по делото не са
представени доказателства, че то е било получено от него. Тези две уведомления
са представени по делото и връчени лично на ответника заедно с преписите на
исковата молба и приложенията към нея на 02.03.2020г., видно от съобщението на
л.54 от делото.
По делото липсва спор, че лихвата за забава върху
главниците по процесните фактури в общ размер на 103.75 лева за периода от
27.11.2016г. до 11.11.2019г. възлиза в размер на 34.09 лева.
Ищцовото
дружество за дължимите суми
по договора за
телекомуникационни услуги №
1218129826102016-38659011/26.10.2016г. и издадените въз основа на него фактури, подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч.гр.дело № 6953/2019г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ответникът е подал възражение
за недължимост на сумите по нея и указано на ищеца да предяви иск относно
вземането си, което той е и направил по настоящото дело.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
В производството по иск с правно
основание чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а
ответника – фактите, които го изключват, унищожават или погасяват вземането,
предмет на заповедта за изпълнение.
Съдът намира за доказано по делото, че на 26.10.2016г.
между „БТК” ЕАД и ответника било сключено допълнително споразумение към договор
за телекомуникационни услуги №
1218129826102016-38659011, с което са били възстановени предоставени гласови
услуги за номер **********. Срокът на допълнителното споразумение бил 24
месеца, като същото влизало в сила от деня на подписването му. За ползваните от
ответника услуги по договора – фиксирани гласови услуги, са му били издадени от
„БТК” ЕАД фактури както следва: фактура № **********/08.11.2016г. за отчетен
период 26.10.2016г. до 07.11.2016г. на стойност 21.54 лева; фактура №
12169337175/08.12.2016г. за отчетен период 08.11.2016г. до 07.12.2016г. на
стойност 13.80 лева; фактура № **********/08.01.2017г. за отчетен период
08.12.2016г. до 07.01.2017г. на стойност 13.80 лева; фактура №
**********/08.02.2017г. за отчетен период 08.01.2017г. до 07.02.2017г. на
стойност 13.80 лева; фактура № **********/08.03.2017г. за отчетен период
08.02.2017г. до 07.03.2017г. на стойност 13.80 лева и фактура № **********/08.04.2017г.
за отчетен период 08.03.2017г. до 07.04.2017г. на стойност 27.01 лева,
включваща неустойка за тарифен план Vivacom MEGA Fix, за която абонатът се е
съгласил, че дължи, в случай, че преустанови плащанията си.
С договор за цесия от 16.10.2018г. сключен между
„БТК” ЕАД и „СГ Груп” ООД, първия прехвърлил на втория вземанията си срещу
ответника по договор № 1218129826102016-38659011 и
издадените въз основа на него фактури. С пълномощно „БТК” ЕАД упълномощило „СГ
Груп” ООД от негово име да уведомява длъжниците за извършената цесия. Въз
основа на това пълномощно „СГ Груп” ООД е изпратило уведомление до В.Н. за
извършената цесия, но по делото не са представени доказателства, че то е било
получено от него. С договор за цесия от 26.08.2019г. сключен между „СГ Груп”
ООД и „Евро Финанс Колект” ЕООД, първия прехвърлил на втория вземанията си
срещу ответника по договор
№
1218129826102016-38659011 и издадените въз основа на него фактури. С пълномощно
„СГ Груп” ООД упълномощило „Евро Финанс Колект” ЕООД от негово име да уведомява
длъжниците за извършената цесия. „СГ Груп” ООД в качеството си на цедент е
изпратило уведомление до В.Н. за извършената втора цесия, но по делото не са
представени доказателства, че то е било получено от него.
Тези две уведомления са представени по делото и
връчени лично на ответника заедно с преписите на исковата молба и приложенията
към нея, видно от съобщението на л.54 от делото.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК
изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в общите
условия към сключения договор.
Няма законова пречкапървоначалния
кредитор по договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да
преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на
вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото
са представени пълномощно, с което
„БТК” ЕАД са
упълномощили „СГ Груп” ООД
да уведоми всички длъжници по вземанията, които са били прехвърлени, за
извършената цесия на вземанията, включително и ищеца, като и пълномощно, с
което от своя страна „СГ
Груп” ООД упълномощило „Евро Финанс Колект” ЕООД в качеството си на цесионер,
от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. Уведомленията за извършените цесии
са приложени към
исковата молба, като същите са били връчени на ответника заедно с исковата
молба и приложенията към нея, видно от съобщението на л.54 от делото – на 02.03.2020г.
Уведомление приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение №
3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било
постановено по реда на предходния чл.290 от ГПК и други. Съобразявайки горните
обстоятелства, съдът намира, че ищцовото дружество има качеството на кредитор
спрямо ответника, последният е бил надлежно уведомен за извършените цесии и те
са породили действие спрямо него, поради което възражението на неговия
пълномощник се явява неоснователно.
Възражението на пълномощника на ответника, че
вземанията по процесните фактури са погасени по давност, съдът намира за неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС, плащанията на
потребителите на стоки и услуги, възникващи на основание договори сключени с
мобилни оператори, топлофикационни дружества, електроснабдителни и
водоснабдителни предприятия се явяват переодични плащания и същите на основание
чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Последната започва да тече от момента на настъпване падежа на задължението. В
случая вземанията на ищеца, които претендира се явяват действително переодични
плащания, тъй като са задължения по договор сключен с мобилен оператор.
Давността обаче за същите не е изтекла. Първата издадена фактура № **********/08.11.2016г.
е за отчетен период 26.10.2016г. до 07.11.2016г. на стойност 21.54 лева. Видно
от тази фактура обаче падежът за заплащане на задължението по нея е на
25.11.2016г., от който момент започна да тече тригодишната давност и същата
изтича на 25.11.2019г. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е
подадено именно на тази дата – 25.11.2019г., от който момент се счита и за
предявен иска, поради което давността не е изтекла и е била прекъсната.
Останалите фактури са с падежи както е посочено в тях съответно на
25.01.2017г., 25.02.2017г., 25.03.2017г. и 25.04.2017г., поради което и за тях
не е изтекла кратката тригодишна давност.
Не са представени и от страна на ответника
доказателства, че той е заплатил задълженията си по издадените му фактури, а
доказателствената тежест за това е негова, както му е било указано и с доклада
по делото. Доказателствата за плащането следва да са писмени, защото и
задълженията му са установени с писмен акт.
Поради изложеното предявеният положителен
установителен иск за претендираните главници по договор за телекомуникационни
услуги от 27.10.2016г. и издадените фактури се явява основателен и доказан по
размер, поради което следва да се уважи изцяло.
С неплащане на задълженията си по процесните фактури
на посочените в тях падежи, ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за
забава върху главниците. По делото липсва спор, че лихвата за забава върху
главниците по процесните фактури в общ размер на 103.75 лева за периода от
27.11.2016г. до 11.11.2019г. възлиза в размер на 34.09 лева. Искът и в тази му
част се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да се уважи
изцяло.
Поради гореизложеното следва да се признае за
установенопо отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите от 103.75 лева, представляваща
главница по договор за телекомуникационни услуги от 27.10.2016г., въз основа на
който са издадени фактура № **********/08.11.2016г.; фактура №
12169337175/08.12.2016г.; фактура № **********/08.01.2017г.; фактура №
**********/08.02.2017г.; фактура № **********/08.03.2017г. и фактура №
**********/08.04.2017г. и 34.09 лева, представляваща лихва за забава върху
главниците по издадените фактури за периода от 27.11.2016г. до 11.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 25.11.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6953/2019г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 6953/2019г.
по описа на РРС, разноски от 25.00 лева – заплатена държавна такса за
производството по делото и 300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и предвид
уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 75.00 лева –
заплатена държавна такса за производството по делото и 300.00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П. ***, с ЕГН: **********,
че дължи на “Евро
Финанс Колект” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Мария
Луиза” № 46, ет.4, ЕИК *********, представлявано от Елин Руменов Демиров, сумите от 103.75 лева /сто и три лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща главница по договор за
телекомуникационни услуги от 27.10.2016г., въз основа на който са издадени фактура
№ **********/08.11.2016г.; фактура № 12169337175/08.12.2016г.; фактура №
**********/08.01.2017г.; фактура № **********/08.02.2017г.; фактура № **********/08.03.2017г.
и фактура № **********/08.04.2017г. и 34.09 лева /тридесет и четири лева и
девет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главниците по издадените
фактури за периода от 27.11.2016г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 25.11.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6953/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В.П. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Евро Финанс Колект” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Мария Луиза” № 46, ет.4, ЕИК
*********, представлявано от Елин
Руменов Демиров, сумите от 25.00 /двадесет и пет/ лева – заплатена държавна такса за
заповедното производство и 300.00 /триста/ лева – заплатено адвокатско
възнаграждение - направени по заповедното производство
– ч.гр.дело № 6953/2019г. по описа на РРС разноски.
ОСЪЖДА В.П. ***, с ЕГН: **********, че
дължи на “Евро Финанс
Колект” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Мария Луиза” №
46, ет.4, ЕИК *********, представлявано
от Елин Руменов Демиров, сумите от 375.00
/триста седемдесет и пет/ лева
- направени по настоящото
дело разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: