РЕШЕНИЕ
№ 91
град
Плевен, 02.03.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен – трети касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.СНЕЖИНА ИВАНОВА
2.ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретар Веска Андреева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша
докладваното от съдия-докладчика Виолета Николова по касационно административно
дело №983/2022 г. по описа на АС-плевен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба с
вх.№2561/08.11.2022г. по описа на
РС-Кнежа на К.Д.К. с ЕГН **********, адрес: *** против Решение №66/31.10.2022г.
по АНД №119/2022г. по описа на РС-Кнежа, с което е потвърдено Наказателно
постановление №22-0285-000257/06.02.2022г. на Началника на РУ Кнежа. Посочва се
в жалбата, че въззивния съд неправилно е приел за установено, че автомобила
е бил в движение , а не се е движел по
инерция по ул.“ Г.Д.“, при което е невъзможно включване на светлините. Твърди
се, че неправилно съдът в мотивите си е
приел, че датата на получаване на свидетелството за управление е една година
след извършване на проверката, тъй като документа е следвало да бъде предоставен
на жалбоподателя на 25.05.2022г. Посочва се, че свидетелството за управление на
МПС на водача било задържано неправомерно от служители на МВР, поради невнесени
глоби в полза на държавния бюджет на Република България и неприлагане на
решение №11/2020г. по описа на Конституционния съд. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени Решение №66/31.10.2022г. по АНД
№119/2022г. по описа на РС-Кнежа, с което е потвърдено Наказателно
постановление №22-0285-000257/06.06.2022г. на Началника на РУ Кнежа.
В съдебно заседание
касаторът - К.Д.К., редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Ответникът – Началника на РУ
Кнежа към ОД на МВР-Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Окръжна прокуратура-Плевен, редовно
призована, се представлява от прокурор Нанка Рачева, която взема становище правилност
и законосъобразност на решението на РС-Кнежа, като моли съда да го потвърди.
Административен съд –
Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Съдът, като съобрази
депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като
надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради
следните съображения:
Предмет на съдебен контрол
пред Районен съд Кнежа е било издаденото от ответника въз основа на АУАН
№593472/20.05.2022 година, Наказателно
постановление №22-0285-000257/06.02.2022г. на Началника на РУ Кнежа към
ОД на МВР-Плевен, с което на касатора, за това че на 20.05.2022г. в с.Бреница,
по ул.“Г* Д.“
до дом №51, в посока към с.Глава, управлява лек автомобил * без включени светлини през деня,
както и не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон
към СУМПС – нарушения на чл. 70, ал.3 и чл. 100, ал.1 т.1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), като на основание чл. 185 от ЗДвП
на водача била наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20
лв., а на основание чл.183, ал.1 т. 1
пр.1,2 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 10 лв.
За констатираните нарушения
била ангажирана административно наказателната отговорност на водача К.Д.К., от служители на РУ Кнежа – И* М* П* и П* И*К*.
На 20.05.2022г. в 11,30 часа в
с.Бреница, по ул.“Г* Д.“
до дом №51, в посока към с.Глава, последните възприели движение на лек
автомобил *
без включени светлини. При извършената проверка установили, че водач е К.Д.К.,
както и че касатора не носи СУМПС и контролен талон към него. Бил съставен АУАН
№593472/20.05.2022 година, който касатора отказал да получи, удостоверено с три
имена и подпис на присъствал на мястото свидетел. Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление
№22-0285-000257/06.02.2022г. на Началника на РУ Кнежа, връчено на К.Д.К. на
15.06.2022г. С жалба вх.№ 1447/21.06.22г. по описа на РУ Кнежа е инициирано
производството по оспорване на акта.
Настоящият състав на
Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на
касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на
осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и
съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените
факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди процесното наказателно постановление
първоинстанционният съд е приел, че е издадено, от компетентно длъжностно лице,
според приложената по делото заповед № 812з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, при спазване формалните изисквания за реквизити на чл. 57 ЗАНН, като при ангажиране на
административно наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до опорочаване на атакуваното наказателно постановление. Въззивният съд е
приел, че административно наказващият орган е посочил точната правна
квалификация, че извършеното нарушение е безспорно доказано, както и че случаят
не е маловажен. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно.
Настоящият касационен състав
на Административен съд Плевен намира, че РС-Кнежа е проявил процесуална
активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора
писмени и гласни доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка,
подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.
Видно от доказателствата по
делото не са допуснати съществени нарушения при съставяне на акта за
административно нарушение и при издаване на наказателното
постановление, които да доведат до отмяната му на самостоятелно
основание. Правилни са изводите на районния съд при извършената от него
служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно
е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при
които е извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени.
В наказателното
постановление подробно са описани всички извършени действия по
установяване на административното нарушение, за което е санкциониран
жалбоподателя, касатор в настоящото производство, посочена е съответната
нарушена разпоредба, както и за размера на наложеното административно
наказание.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил от обективна и
от субективна страна фактическия състав на нарушения на чл. 70, ал.3 и чл. 100,
ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата, поради което законосъобразно е бил
привлечен към административно наказателна отговорност по посочените текстове на
ЗДвП. Правната квалификация за нарушението е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение, доказано по
безспорен и категоричен начин в развилото се административно и съдебно
производство.
С
оглед изложените съображения, настоящият състав, след извършена проверка по чл. 218 АПК на оспорения съдебен акт установи,
че същият е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон,
поради което не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63, ал.1 изр.2 от ЗАНН, които да водят до неговата отмяна и
като правилен, следва да остане в сила.
Неоснователно е възражението на
касатора, че е налице обстоятелство,
което изключва отговорността му, а именно факта, че свидетелството за
управление е неправомерно задържано от МВР. Ирелевантно е за обстоятелството
налице ли е или не нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП поради каква причина
водача не носи свидетелство и къде се намира вещта към датата на проверката.
Действително с Решение №3/2021г. на КС на Република България са обявени за
противоконституционни разпоредбите на чл. 171, т. 1, б. „д“ и чл. 171, т. 2, б.
„к“ от Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г.,
посл. доп., ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г.). Тези норми касаят обаче
налагането на принудителни административни мерки от органите на МВР, а именно временното отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач и временното спиране от движение на пътно
превозно средство на собственик за неплатени глоби. Дори и отнето от органите
на МВР свидетелство за правоуправление на МПС въз основа на обявена за противоконституционна
норма (обуславящо единствено и
само възможност за търсене отговорност от съответните служби за неспазване на
българското законодателство), не дерогира задължението на водач на МПС при управление на лекия автомобил да
носи и представя при изискване СУМПС.
Последният е следвало да се съобрази с обстоятелството, че не разполага с
изискуемия документ – СУМПС и контролен талон, и да приведе в движение МПС-то
едва след като получи обратно от службите на МВР документите. Касаторът е
съзнавал обстоятелството, че към
20.05.2022г. не разполага с валиден документ, удостоверяващ правото му да
управлява превозно средство и въпреки това е привел в движение автомобила. По
отношение на възражението относно допусната грешка от въззивния съд в
изписването на годината на получаване на документа, то настоящата инстанция приема, че същата е техническа и по същество не влияе върху крайните
изводи осъществени ли са нарушения на ЗДвП и следва ли да носи отговорност за
тях К.Д.К..
Неоснователно е и възражението на
касатора, че автомобила не е бил в
движение, а се е движел по инерция,
поради което не са могли светлините да се включат. Тези обстоятелства
противоречат на гласните доказателства в показанията на св. П* И* К*, които се подкрепят от писменото доказателство –
АУАН № 593472/20.05.2022г. показанията на св. М*
З* С* не опровергават
доказателствената сила на АУАН, предвид обстоятелството, че свидетелят е
присъствал на отказа на водача да получи АУАН
и е изказал предположение за движението на автомобила, а не е очевидец
на последното. Съобразно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е издаден при спазване
правилата на ЗАНН, т. е. представлява редовно съставен акт по смисъла на
посочената по- горе разпоредба. Настоящият съдебен състав намира, че описаното
в АУАН деяние се установява по несъмнен начин от обективна страна от събраните
по делото доказателства и установената от чл.
189, ал. 2 ЗДвП
доказателствена сила на АУАН не е
оборена.
Гореизложеното
обуславя извод, че както актосъставителя, така и административно наказващият
орган правилно и законосъобразно са приели за извършени нарушения на нарушения
на чл. 70, ал.3 и чл. 100, ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата.
Въз
основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно с
оглед доказателствата по делото и закона, поради което следва да бъде оставено
в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети
касационен състав,
РЕШИ:
Оставя
в сила Решение №66/31.10.2022г. по АНД №119/2022г. по описа на РС-Кнежа.
Решението
е окончателно.
Препис
от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.