Определение по дело №2084/2019 на Окръжен съд - Бургас

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 194

 

Бургаският окръжен съд                                                          гражданска колегия

в закрито заседание на седемнадесети януари

през две хиляди и двадесета година                                                         в състав:                                                                                                                                                                                                     

                                                     Председател: Росица Темелкова

                                                            Членове: Таня Русева-Маркова

                                                                             Елеонора Кралева

при секретаря                                                                       и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от  съдия Русева-Маркова                                   гражданско дело  № 2084 по описа

за   2019   година.

                   С Решение № 2991 от 12.11.2019г., постановено по гр. дело № 6695/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи да заплати на Д.Д.Д. сума в размер от 1 419, 63 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 207, 06 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от 08.08.2016г. до 08.08.2019г., 1448 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 185, 02 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2016г. до 08.08.2019г.

                  Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР със седалище гр. София, представлявана от Директора – Светлан Кичиков, с която се претендира да бъде отменено постановеното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена ищцовата претенция. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост на акта. Посочва се в жалбата, че за процесния период от време ищецът е изпълнявал служебните си задължения, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумарно и в резултат на това сумирано изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е изплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. В жалбата се посочва, че за да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан. В жалбата се прави изключително подробен анализ на законодателството, което се твърди, че следва да намери приложения в спорния по делото предмет.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на решението, дължимата държавна такса е заплатена и лицето, което я е подписало разполага с валидна представителна власт за това.

                   Ответната страна по въззивната жалба – Д.Д.Д. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и обосновано и се претендира същото да бъде потвърдено. В депозирания пред съда отговор се посочва, че ищецът е лице със статут на държавен служител, по силата на чл. 142, ал. 1 от ЗМВР и от това следва, че по отношение на него освен нормите в ЗМВР са приложими и тези по ЗДС, а съгласно чл. 67, ал. 3 от ЗДС, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1-5, включващи и нощния труд, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

                  Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                   ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 55014/02.12.2019г. по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 2991 от 12.11.2019г., постановено по гр. дело № 6695/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.

                   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                   Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.  

 

 

                                                  

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                          

                                                                                                        2.