Решение по дело №3207/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2476
Дата: 30 ноември 2018 г. (в сила от 9 юли 2019 г.)
Съдия: Светлана Николаева Янева Рачева
Дело: 20182120103207
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2018 г.

Съдържание на акта

      Р Е Ш Е Н И Е

№ 2476                                       30.11.2018 година                         гр. Бургас              

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                                 петнадесети граждански състав

На двадесет и първи ноември                                   две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                      

                 Председател: Светлана Рачева-Янева                                                    

При секретар: Мирослава Енчева

Като изслуша докладваното от съдия Светлана Рачева-Янева гражданско дело № 3207/ 2018 г. по описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид следното: 

Производството е исково по молбата на А.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв. С. против С.М.С., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С., с която се претендира решение за установяване на вземане в полза на ищеца по неформален договор за покупко – продажба на стоки, рибни продукти, получени от ответника на 15.06.2017г. - на стойност от 1 373,75 лева и на 24.06.2017 г. – на стойност от 720 лева. Сумите се претендират с искане за присъждане и на законовата лихва от датата на сезиране на съда -  16.03.2017г. до окончателното им изплащане. Излага се, че вземането на ищеца произтича от неплатена цена на получена стока на 15.06.2017г. и 24.06.2017г., която страните са уговорили да платят на 30.07.2017г. Получените по договора за продажба риби се твърди, че са в единична стойност на килограм, а именно: карагьоз - 7кг. х 4.50лв., барбун – 100 кг. х 6 лв., гопа -10кг. х 10 лв., испански сафрид - 40кг. х 3,50 лв., граца - 65,900 кг. х 3,50 лв., паламуд - 40,200 кг. х 8 лв. на обща стойност 1 373,75 лв., които са получени на 15.06.2017г. и получени на 24.06.2017г. са 120 кг. барбун х 6 лв., на обща стойност 720 лв.

Като неплатена цената се търси по реда на заповедното производство, по което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 972/ 21.03.2018г. по ч.гр.дело № 1840/ 2018г., която е оспорена в законоустановения срок, и вземането по която е предмет на настоящото исково дело. Ангажират се доказателства и се претендират разноски по исковото и заповедното производство.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който се оспорват изцяло предявените искове. Излага се, че сделката е търговска и се оспорва качеството на ищеца като търговец; оспорва се възникването на валидна търговска сделка; оспорват се разписките, които са приложени към исковата молба, с твърдението, че не носят подписа на ответника. Не се ангажират доказателства и се претендират разноски.  

Искът е установителен, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК във вр. с чл.200, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.  

Бургаският районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите по делото два броя разписки, съставени на датите 15.06.2017г. и на 24.06.2017г. се установява, че ответникът С. се е задължил да плати на ищеца С. сумата от 1 273.75 лева на датата 30.07.2017г., за това че е получил карагьоз от 7 кг. на цена от 4.50 лева; 100 кг. барбун на цена от 5 лева; 40 кг. испански сафрид на цена от 3.50 лева; 65 кг. граца на цена от 3.50 лева и 40.200 кг паламуд на цена от 8 лева или общо 1 406.25 лева, както и от разписка от 24.06.2017г. се установява, че на тази дата ответникът С. е получил 120 кг. барбун на цена от 6 лева или 720 лева.

Сборната цена от получената стока ответникът се е задължил да плати на 30.07.2017г.

По повод стореното от С. оспорване на подписа за него по разписките, съдът е допуснал и изслушал показанията на Г.А. и Т.Д., които не са заинтересовани от изхода на спора.

От техните показания се установява, че тези разписки за получената от него сума на датите 15.06.2017г. и на 24.06.2017г. са били подписани от ответника в присъствието на свидетелите и че отразените в тях количества риба са получени реално от С. в складовата база на ищеца в К..

Няма доказателства, а и не се навеждат твърдения за плащане на цената.           

При така установената фактическа обстановка на база кредитираните от съда доказателства съдът намира предявеният иск за доказан и основателен:

Страните са страни в облигационно правоотношение, по което ищецът е продал на ответника стока – риба, която е предадена и получена от С. като купувач на датите 15.06.2017г.и 24.06.2017г.

Договорът за покупко-продажба е неформален договор, като сключването му може и се установи по делото чрез писмени доказателства – разписки и със свидетелски показания, които установяват, че ищецът С. е предал на ответника  С. определена по вид и количество стока, с определена за стоката цена в общ размер на 2 093.75 лева. Падежът за плащане на цената, така както е посочен в разписките, е на датата 30.07.2017г., но въпреки това обаче и получената стока по покупко-продажбата, цената на стоката не е платена и искът като доказан и основателен следва да бъде уважен.

Дължима на основание чл.86 от ЗЗД, която ищецът търси от датата на сезиране на съда – 16.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението.    

С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12  задължение за исковия съд да присъди и разноските в заповедното производство, ответникът дължи на ищеца разноските по исковото производство – 541.88 лева – 500 лева за възнаграждение на адвокат и 41.88 лева за държавна такса, както и 341.88 лева като сторени по заповедното производство съдебно - деловодни разноски, от които 41.88 лева за държавна такса и 300 лева за възнаграждение на адвокат.   

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК Бургаският районен съд

 

 

                                                            Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С.М.С., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С., че в полза на А.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв.С. съществува вземане за неплатена цена по неформален договор за покупко-продажба на стоки, рибни продукти, получени от ответника на 15.06.2017г. - на стойност от 1 373,75 лева (хиляда триста седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) и на 24.06.2017 г. – на стойност от 720 лева (седемстотин и двадесет лева) – риби карагьоз – 7 кг. х 4.50 лв., барбун – 100 кг. х 6 лв., гопа -10 кг. х 10 лв., испански сафрид – 40 кг. х 3,50 лв., граца - 65,900 кг. х 3,50 лв., паламуд - 40,200 кг. х 8 лв. и  120 кг. барбун х 6 лв., за което е издадена  заповед № 972/ 21.03.2018г., издадена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1840/ 2018г. по описа на БРС ведно със законовата лихва върху сумата от сезиране на съда – 16.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА С.М.С., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С. да заплати на А.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв.С. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 883.76  лева /осемстотин осемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки) разноски по гр.дело № 3207/ 2018г. и по ч.гр.дело № 1840/ 2018г. по описа на БРС.

 

            Решението е обжалваемо в двуседмичен срок от връчване на съобщението за настоящото решение пред Бургаски окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: НД