Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при секретаря АННА ДИМИТРОВА изслуша докладваното
от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. д. № 1689 по описа за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.
215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на С.Б.Ф. ***, против РЕШЕНИЕ № 10/20.06.2022 г. на Главния архитект
на район „Одесос“, при Община Варна, в което е обективиран изричен отказ за
издаване на виза за проектиране на строеж: „Промяна предназначение на гараж №* с идентификатор №**************
в кабинет, находящ се в УПИ *****
общ., кв.***
в жилищна сграда на ***, гр. Варна.
В
жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения
отказ, поради което моли съдът да го отмени като нищожен, евентуално
незаконосъобразен и административният орган да бъде задължен да издаде исканата
виза за проектиране. Налагат се доводи за липса на компетентност за Главния
архитект на район „Одесос“, при Община Варна да се произнася по исканията за
издаване виза за проектиране. Сочи се незаконосъобразност на отказа поради
липса на физическа възможност помещението да се ползва с предназначение
„гараж“. Наличието на необоснованост се аргументира с липса на мотиви. Налагат
се твърдения за нарушено служебно начало при постановяване на отказа, предвид
неизпълнение задължението на административния орган служебно да изясни всички
релевантни към случая факти и обстоятелства.
В
съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуален представител адв. Н. поддържа жалбата.
Ответната
страна Главен архитект на район „Одесос“, при Община Варна, чрез процесуалния
си представител юрк. М. изразява становище за неоснователност на жалбата.
По
допустимостта:
Жалбата
е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни
интереси са засегнати от оспорения административен акт. Административното производство е започнало по искане на С.Б.Ф. за издаване виза за
проучване и проектиране по реда на чл. 140, във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ за
промяна предназначението на гараж №* с идентификатор № ************** в
кабинет, находящ се в УПИ ****
общ., кв. ****
в жилищна сграда на ул. “**********“ №**, гр. ****“
в кабинет. Характеристиката и предназначението на
визата за проектиране по чл. 140 ЗУТ я определят като индивидуален
административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК във връзка с чл. 214, т. 1 ЗУТ. Като отказът
за издаването на такъв подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, пред
надлежен съд, поради което е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон,
намира за установено от фактическа
страна следното:
С
Нотариален акт № ***,
том **, peг. ****, дело № **** от *****г. на Е. Д., нотариус с район на
действие Районен съд-Варна, вписан в регистъра на Нотариалната камара под №***, акта вписан в
Служба по вписванията под № ***,
дело ****
от ****. жалбоподателката се
легитимира като собственик на гараж №* с идентификатор № ************** в кабинет, находящ се в
УПИ **** общ., кв. *** в жилищна сграда на
ул. “**********“ №**,
гр. *****“ (л. 14).
Видно
от Удостоверение № 137/21.11.2008г. за регистриране въвеждане в експлоатация на
строеж, издадено от Община Варна е въведена в експлоатация жилищната сграда в
УПИ **** общ., кв. *** в жилищна сграда на
ул. “**********“ №**,
гр. *****, в която е
разположен СОС с идентификатор № ************** (л. 16).
Представена
е и Виза за изследване възможността за проектиране промяна на предназначение №8
от 14.01.2014г. на район „Одесос“, общ. Варна издадена от Гл. архитект на
Община Варна (л. 17).
Към
жалбата е приложен и Инвестиционен проект от 2011 г. с обяснителна записка на
арх. В. Н.,
становище към обследване на възможността за гариране на лек автомобил в обект:
Гараж № *,
част от жилищна сграда, находяща се на ***, общ. Варна от 08.11.2010 г. на арх.
В. Н., конструктивна
експертиза на инж. М.
Г. П.-А. и инж. И. И. И., ведно с обяснителна
записка (л. 18 – 26).
Със
заявление вх. № АУ 057191ОД/15.06.2022г. жалбоподателката е поискала от Община
Варна район Одесос издаване виза за промяна предназначението на гараж в магазин
в УПИ ***
общ., кв. ***
в жилищна сграда на ул. “**********“ № **, гр. ***** (л. 26).
С оспорения отказ, материализиран в Решение за
отказ № 10/20.06.2022г. за издаване на виза за проектиране на строеж: „Промяна
предназначение на гараж №*
с идентификатор №************** в кабинет, находящ се в УПИ **** общ., кв.*** в жилищна сграда на
ул. “**********“ № **,
гр. *****. на Главния архитект
на район Одесос при община Варна е отказано искането на жалбоподателката за издаване
виза за проектиране за строеж промяна предназначението на гараж в кабинет с
мотиви, че със Заповед № 3843/05.11.2007г. на Кмета на община Варна, в т. 3 е
разпоредено да не се допуска преустройство и промяна предназначение на гараж в
магазин или други обслужващи дейности (л. 24 преписка).
Видно
е от т. 2 на Заповед № 005/17.02.2017 г. (л. 40), че Главният архитект
оправомощава главните архитекти на райони на Община Варна да издават или отказват издаването на визи за
проектиране по чл. 140 ЗУТ.
Със
Заповед № 3843/05.11.2007г. на ИД Кмета на община Варна, т. 3, считано от
06.11.2007 г. на територията на Община Варна не се допуска преустройство и
промяна на предназначението на гараж в магазин или за други обслужващи дейности
(л. 49).
С
оглед така описаната фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
При
преценката на законосъобразността на атакувания административен акт на
основание чл. 168 АПК съдът е длъжен да
осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Обжалваният
отказ е издаден от компетентен орган - Главния архитект на район Одесос при
община Варна. Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗУТ възложителят или упълномощено от него лице може да поиска виза за
проектиране. Визата се издава от главния архитект на общината в срок до 14 дни
от постъпване на заявлението. Според § 1, ал. 4 от ДР ЗУТ Главният архитект на
общината въз основа на решение на общинския съвет може да предостави свои
функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация. Със
цитираната по-горе Заповед № 005/17.02.2017 г. Главният архитект на Община Варна
е оправомощил главните архитекти на
райони на Община Варна да издават или
отказват издаването на визи за проектиране по чл. 140 ЗУТ. Следователно
оспореният отказ е постановен от компетентен орган и доводите на жалбоподателя
за липса на компетентност са неоснователни.
Неоснователни
се явяват и твърденията на жалбоподателя за липса на изложени от
административния орган мотиви. За да постанови оспорения отказ Главният
архитект на район Одесос при община Варна се е позовал на Заповед №
3843/05.11.2007г. на ИД Кмета на община Варна, поради което макар и лаконично, административният орган е
изложил фактите, мотивирали го да постанови оспорения отказ, а именно: наличието
на постановена със Заповед № 3843/05.11.2007г. на ИД Кмета на община Варна
забрана за преустройство и промяна на предназначението на гараж в магазин или
за други обслужващи дейности.
Заповедта
е постановена в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ,
визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен
устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с
означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени
линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения
по чл. 36 с.з. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила
на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от
кадастралната карта и подробния устройствен план. Това означава, че при
произнасяне по искането на жалбоподателката компетентният административен орган
- Главният архитект на общината (в случая Главният архитект на Район Одесос)
следва единствено да установи дали същата има качеството възложител на
инвестиционния проект по смисъла на чл. 161 ЗУТ. Заповед № 3843/05.11.2007г. на
ИД Кмета на община Варна представлява вътрешнослужебен административен акт, с
който не би могло да се дерогира действието на Закона. По делото няма спор, че
жалбоподателката е собственик на СОС с идентификатор №************** по КК и КР
на гр. Варна и тъй като съгласно чл. 161 ЗУТ възложител е собственикът на имота,
в настоящия случай не са налице пречки за издаване на поисканата виза за
проектиране.
В
допълнение на изложеното следва да се посочи и че с т. 3 на Заповед №
3843/05.11.2007г. на ИД Кмета на община Варна не се предвижда забрана за
издаване на визи за проектиране с оглед промяна предназначението на гаражите, а
такава за допускане на преустройство и промяна на тяхното предназначение.
Издаването на визата за проектиране предхожда действията по допускане и
извършване на преустройството, поради което издаването ѝ по никакъв начин
не е ограничено от така наложената забрана. При отпадане на забраната или при
отмяна на акта с която е наложена, вече снабденото с визата по чл. 140, ал. 1 ЗУТ лице ще може да осъществи останалите действия по промяната в
предназначението на обекта.
По
изложените съображения оспорения административен акт се явява незаконосъобразен
и като такъв и следва да бъде отменен от настоящия съдебен състав, а преписката
следва да бъде върната на Главния архитект на Район Одесос за произнасяне по
същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК Община Варна следва да заплати на
жалбоподателката разноските по делото съставляващи 10 лв. държавна такса и 900
лв. адвокатско възнаграждение. Уговореният размер на адвокатския хонорар е в
минималния размер предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 НМРАВ, поради което
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност е
неоснователно.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение за
отказ № 10/20.06.2022г. за издаване на виза за проектиране на строеж: „Промяна
предназначение на гараж №* с идентификатор №************** в кабинет, находящ
се в УПИ *** общ., кв. *** в жилищна сграда на ул. “**********“ № **, гр.
Варна. на Главния архитект на район Одесос при община Варна по заявление вх. № АУ
057191ОД/15.06.2022г. на С.Б.Ф..
ВРЪЩА преписката на Главния
архитект на Район Одесос при Община Варна за произнасяне по същество, съгласно
дадените указания в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на С.Б.Ф. *** направените разноски по делото в размер
на 910 (деветстотин и десет) лв.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: