Решение по дело №5552/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 569
Дата: 29 март 2022 г.
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20212120105552
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 569
гр. Бургас, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120105552 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД против Община Бургас и допълнително уточнена искова молба, с която
се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 946,74 лв.,
представляваща общата стойност на неплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода в обекти, находящи се в .................., както следва: на ул. ................. с
абонатен № ................ – 456,95 лв. за периода 06.07.2018 г. – 05.04.2021 г.; на ул. .............. с
абонатен № ................ – 437,95 лв. за периода 06.08.2017 г. – 29.03.2021 г., на ул. ....................
с абонатен № ............... – 1 536,32 лв. за периода 31.03.2017 г. – 26.03.2021 г., и на ул.
.................... с абонатен № ................ – 515,52 лв. за периода 09.11.2017 г. – 26.03.2021 г.,
сумата от 441,50 лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане, както и
законната лихва върху главниците, считано от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, които вземания са
предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4489/ 2021 г. на
БРС. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца направените от него
разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги
в следните водоснабдени обекти: 1/ обект с абонатен № ............. – жилищен имот, находящ
се в ........................, с титуляр на партидата Ж.И.Ш., за който са дължими главница в размер
на 456,95 лв. за периода от 06.07.2018 г. до 05.04.2021 г. и мораторна лихва в размер на
45,42 лв. за периода от 24.11.2018 г. до 18.06.2021 г., 2/ обект с абонатен № ............... –
жилищен имот, находящ се в ..................., с титуляр на партидата н-ци на Т.А.А., за който са
дължими главница в размер на 437,95 лв. за периода от 16.08.2017 г. до 29.03.2021 г. и
мораторна лихва в размер на 98,95 лв. за периода от 24.08.2018 г. до 18.06.2021 г., 3/ обект с
абонатен № ................ – жилищен имот, находящ се в ..........................., с титуляр на
1
партидата А.О.Щ., за който са дължими главница в размер на 1 536,32 лв. за периода от
31.03.2017 г. до 26.03.2021 г. и мораторна лихва в размер на 229,66 лв. за периода от
26.09.2018 г. до 18.06.2021 г., и 4/ обект с абонатен № ................ – жилищен имот, находящ
се в .........................., с титуляр на партидата н-ци на Е.В.М., за който са дължими главница в
размер на 1 536,32 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 26.03.2021 г. и мораторна лихва в
размер на 67,47 лв. за периода от 26.09.2018 г. до 18.06.2021 г. Твърди също така, че
Община Бургас е собственик на поземлените имоти и по приращение е собственик на
незаконно построените в тях жилищни сгради, в които са предоставени процесните ВиК
услуги, като в това си качество е потребител на ВиК услуги в горепосочените имоти от
момента на придобиване на правото на собственост върху тях. Твърди се и че ответникът е
бил длъжен да заплаща ежемесечно задълженията си към ищцовото дружество в 30-дневен
срок от издаване на фактурите, но не е платил тези задължения за горепосочените периоди,
поради което дължи и обезщетения за забавено плащане. На следващо място се твърди, че
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, издадена по ч.гр.д. №
4489/2021 г. на БРС, срещу която длъжникът е подал възражение, поради което е предявен
настоящият установителен иск, съобразно дадените от съда указания. В съдебно заседание
се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответната Община Бургас,
в който се твърди, че искът е неоснователен, тъй като Община Бургас не е страна по
валидно възникнало облигационно отношение с предмет предоставяне на ВиК услуги в
посочените в исковата молба четири обекта, нито е потребител на предоставените в тези
обекти ВиК услуги, а потребители са физическите лица – титуляри на откритите при ищеца
партиди за тези имоти. Твърди се също така, че не става ясно за кои точно водоснабдени
имоти има претенции ищецът към Община Бургас, нито дали той е търсил заплащане на
процесните суми от титулярите на партидите. Заявено е, че ищецът никога не е изпращал
покана до ответника за дължими суми, начислени за ползвана вода по процесните четири
партиди, както и че тези партиди не са открити и не са водени на Община Бургас, нито
фактурите са издадени на ответника. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да
бъдат присъдени направените разноски по делото и ЮК възнаграждение. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора,
ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 4489/2021 г. по описа на РС-Бургас, с
издадената по това дело Заповед № 1502/24.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК е разпоредено Община Бургас да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД сумата от 2 946,74 лв., представляваща неплатени задължения за
доставена, отведена и пречистена вода в обекти, находящи се в ...................., както следва: на
ул. ................ с абонатен № ........... – 456,95 лв. за периода 06.07.2018 г. – 05.04.2021 г.; на ул.
.................... с абонатен № ............... – 437,95 лв. за периода 06.08.2017 г. – 29.03.2021 г., на
ул. ................ с абонатен № ............... – 1 536,32 лв. за периода 31.03.2017 г. – 26.03.2021 г., и
на ул. ................. с абонатен № .................. – 515,52 лв. за периода 09.11.2017 г. – 26.03.2021 г.
По делото са представени 4 бр. справки-извлечения за показанията на водомерите,
отчитащи потребените количества вода в горепосочените четири имота, от които е видно, че
титуляр на откритата при ищеца партида за водоснабдения обект на ул. ................. с абонатен
№ .............. е Ж.И.Ш., титуляри на откритата при ищеца партида за водоснабдения обект на
2
ул. .................... с абонатен № .............. са наследниците на Т.А.А., титуляр на партидата за
водоснабдения обект на ул. ................. с абонатен № ............ е А.О.Щ., а титуляри на
партидата за водоснабдения обект на ул. .................. с абонатен № ................ са наследниците
на Е.В.М., т.е. Община Бургас не е титуляр на нито една от откритите партиди при ищеца за
четирите имота, за които са начислени процесните задължения.
По делото са приложени и копия на фактурите, които са издадени от
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД за процесните задължения, като в нито една от
фактурите Община Бургас не е посочена като клиент на ищцовото дружество, а всички
фактури са издадени на имената на горепосочените физически лица (за съответния имот).
Представени са и копия на четири данъчни декларации за притежавани недвижими
имоти на територията на РБ по чл. 26 от ЗМДТ (понастоящем отменен), като от три от
декларациите е видно, че жилищните сгради, намиращи се в .........................., .................... и
..................... са били декларирани като собственост на различни физически лица и са
облагани като такива от Община Бургас. Четвъртата декларация (с вх. № 23678/25.05.1998
г.) касае недвижим имот, находящ се на ....................., който няма никаква връзка със спора
по делото, поради което тази декларация е неотносимо доказателство.
Видно от изготвената съдебно-техническа експертиза, водоснабденият обект с аб. №
..................... е с административен адрес ......................... и представлява част от УПИ с
идентификатор ...................... - частна общинска собственост, като в южната му част е
построена едноетажна жилищна сграда с идентификатор ..................., която е необитаема, с
порутен покрив и към датата на огледа имотът е с прекъснато водоснабдяване; захранването
на имота с вода е било осъществено чрез едно водопроводно отклонение, без монтирано
измервателно средство – водомер, като в базата данни на ВиК дружеството за този имот
има заведена партида с титуляр Ж.И. Ш.. Водоснабденият обект с аб. № ................... е с
административен адрес ........................... и представлява УПИ с идентификатор ........................
- частна общинска собственост, като в поземления имот има изградени две жилищни сгради
и две сгради от друг вид, към датата на огледа имотът е водоснабден и обитаван,
захранването с вода е осъществено чрез едно водопроводно отклонение, без монтирано
измервателно средство – водомер, като в базата данни на ВиК дружеството за този имот има
заведена партида с титуляр н-ци Т.А.А.. Водоснабденият обект с аб. № .................. е с
административен адрес ........................ и представлява УПИ с идентификатор ..................... -
частна общинска собственост, като в поземления имот има изградени две жилищни сгради,
към датата на огледа имотът е водоснабден, същият е ограден с висока и плътна ограда и
железен портал и вещото лице не е имало достъп имота и водомерния възел, захранването с
вода е осъществено чрез едно водопроводно отклонение, с монтирано измервателно
средство – водомер, като в базата данни на ВиК дружеството за този имот има заведена
партида с титуляр А.О.Щ.. Водоснабденият обект с аб. № .................... е с административен
адрес ......................... и представлява УПИ с идентификатор .................. - частна общинска
собственост, като в поземления имот има изградени две жилищни сгради, към датата на
огледа имотът е с прекъснато водоснабдяване, захранването с вода е било осъществено чрез
едно водопроводно отклонение, без монтирано измервателно средство – водомер, като в
базата данни на ВиК дружеството за този имот има заведена партида с титуляр н-ци Е.В.М..
Вещото лице е посочило, че изразходваното количество вода за обектите с монтирани
водомери се отчита по водомера на водопроводното отклонение, с точност до 1 куб.м., а за
обектите без монтиран водомер се определя и начислява служебно, съгласно чл. 39, ал. 5, т.
1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че от абонатите
не са му били предоставени строителни книжа за нито една от сградите, нито от кметството
в к-с „М.“ са му били предоставени строителни книжа, а вещото лице е видяло само
одобрения план за кв. П., в който сградите са били нанесени. Посочило е също така, че за
адресите, на които са предоставяни процесните ВиК услуги, при ищеца има открити
партиди с титуляри съответните лица, които са посочени по делото.
3
В съдебно заседание са разпитани свидетелките В.Р. и Ж.К. – и двете служителки на
ищеца.
Св. Р. заявява, че от края на 2019 г. отчита имота на ул. .................., партидата за
който се води на името на Ж.И.Ш.. Твърди, че там няма водомер, а от м. май 2021 г. къщата
е полусъборена и необитаема. Заявява също така, че не е търсила съдействие на Община
Бургас за отчитане на този имот, като общината не фигурира като титуляр по партидата за
имота.
Св. К. заявява, че отчита имотите на ул. ...................., ул. .................... и ул.
...................... в кв. П., като и трите партиди са открити на имената на физически лица, а не
на Община Бургас. Твърди също така, че при отчитането на водата за тези имоти не е
търсила съдействието на Община Бургас.
При така събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан по следните съображения:
Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на този
закон са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №
14/04.09.2004 г. потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води,
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, и 3. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество (която е относимата към спора по
настоящото дело), съгласно която потребители на В и К услуги са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К
услуги, а ал. 3 на чл. 2 от ОУ предвижда, че потребител може да бъде и наемател на имот, за
който се предоставят В и К услуги, в който случай собственикът се задължава солидарно с
наемателя за дължимите суми за ползваните В и К услуги за времето на наемното
правоотношение - с писмена декларация-съгласие.
В настоящия случай по делото не се доказа наличие на валидно възникнали и
съществували през процесните периоди облигационни отношения между ищцовото
дружество и ответника Община Бургас с предмет предоставяне на ВиК услуги в посочените
в исковата молба имоти. Установи се, че ВиК услугите, чиято стойност се претендира по
делото, са били доставени от ищеца в сгради, построени в поземлени имоти – частна
общинска собственост, но по делото са налице данни, които опровергават твърденията на
ищеца, че тези сгради също са общинска собственост по силата на приращението, а именно
– в Община Бургас са били подадени декларации по чл. 26 от ЗМДТ, с които сградите са
били декларирани като собственост на физически лица, а освен това откритите в системата
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД партиди за тези имоти са с титуляри също
физически лица, а не Община Бургас. В случая в тежест на ищеца бе чрез пълно и главно
доказване да установи, че именно Община Бургас е потребител на доставените ВиК услуги,
чиято стойност е предмет на настоящото дело, което не бе сторено, поради което следва да
се приеме, че ответникът не дължи процесните суми. Ето защо предявеният установителен
4
иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените от него разноски по делото, които са в размер на 50 лв. –
възнаграждение на вещо лице, както и ЮК възнаграждение в размер на 100 лв., или
разноски в общ размер от 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК:
............................, със седалище и адрес на управление ........................., представлявано от
Г.Й.Т., против Община Бургас, ЕИК ...................., с адрес .........................., иск за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 946,74 лв. (две хиляди деветстотин
четиридесет и шест лв. и седемдесет и четири ст.), представляваща общата стойност на
неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обекти, находящи се в
....................., както следва: на ...................... с абонатен № ................. – 456,95 лв. за периода
06.07.2018 г. – 05.04.2021 г.; на ..................... с абонатен № ................. – 437,95 лв. за периода
06.08.2017 г. – 29.03.2021 г., на .................... с абонатен № .................. – 1 536,32 лв. за
периода 31.03.2017 г. – 26.03.2021 г., и на ..................... с абонатен № ............... – 515,52 лв. за
периода 09.11.2017 г. – 26.03.2021 г., сумата от 441,50 лв. (четиристотин четиридесет и един
лв. и петдесет ст.), представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на
горепосочените главници, както и законната лихва върху сборната главница, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 1502/24.06.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадената по ч.гр.д. № 4489/2021 г. по описа на
РС-Бургас.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и
адрес на управление ........................., представлявано от Г.Й.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Община
Бургас, ЕИК .................., с адрес ..........................., сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет лв.),
представляваща направените от ответника разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5