№ 323
гр. Пловдив, 11.01. 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание на деветнадесети декември две
хиляди двадесет и трета година, в състав :
Председател : Здравка
Диева
Членове : Величка Георгиева
Адриан Янев
при секретаря Г.Георгиева и с
участието на прокурор Р.Каменов, като разгледа докладваното от съдия Диева
касационно административно дело № 1920/2023г., взе предвид следното :
Производство
по реда на чл. 70 - 73 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Н.З.П., ЕГН **********,***,
представляван от адв. Ст. П., е подал искане за възобновяване на „АНД №
3320/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив и КАНД № 3137/2022г. по описа на
Административен съд – Пловдив“.
Посочено е,
че с Решение № 1962/18.10.2022г. по АНД № 3320/2022г. на ПРС е изменен електронен
фиш серия К № 4696369 на ОД МВР – Пловдив, с който на Н.П., на основание чл.189
ал.4 вр. с чл.182 ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ е наложена
глоба в размер на 600лв. за нарушение на чл.21 ал.2 ЗДв.П вр. с чл.21 ал.1
ЗДв.П, в следния смисъл – на Н.П., ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 вр.
с чл.182 ал.2 т.4 ЗДв.П е наложена глоба в размер на 300лв. за нарушение на
чл.21 ал.2 вр.с чл.21 ал.1 ЗДв.П. С Решение № 271/10.02.2023г., постановено по
КАНД № 3137/2022г. на АС – Пловдив е оставено в сила Решение №
1962/18.10.2022г. по АНД № 3320/2022г. на ПРС.
Твърди се,
че решението на Районен съд - Пловдив и решението на Административен съд -
Пловдив са постановени в нарушение на материалния закон, като въззивната и
касационната станции са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила.
Заявено е, че за да измени електронния
фиш /ЕФ/ серия К № 4696369, Районен съд - Пловдив приел, че изписаната в ЕФ
като приложима санкционна норма на чл.182 ал.4 ЗДв.П е непълна, тъй като не е
направена привръзка с чл.182 ал.1 т.1 – 5, ал.2 и ал.3 т.1-5 ЗДв.П, като,
вместо това, без да има правомощия - РС – Пловдив за пръв път в решението си е
посочил приложимата санкционна разпоредба, като е иззел правомощията на
административно-наказващия орган и е определил наказание на основание чл.182
ал.2 т.4 ЗДв.П „глоба“ в размер на 300 лв. на Н. П.. С позоваване на Т.Р.№
8/2021г., адв.П. счита, че в случая не е налице хипотеза на неправилно посочена
квалификация, а липса на посочен в ЕФ приложим закон, който да подлежи на
изменение и това е съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото се
отразява върху адекватното упражняване на правото на защита на санкционирания
субект / в този смисъл мотиви на Решение № 1876/26.10.2022г., постановено по
КАНД № 1609/2022г. на Административен съд – Пловдив/. Твърди се още, че в
решението си административният съд е приел за обосновани изводите на въззивната
инстанция, като без да изложи мотиви е оставил в сила решението на РС –
Пловдив. Посочено е, че в електронния фиш е отразена като приложима санкционна
норма – чл.182 ал.4 ЗДв.П, но същата е бланкетна, а в електронния фиш липсва
каквато и да било привръзка на тази разпоредба със съответната норма, която
запълва бланкета. Твърди се, че в случая не е налице хипотезата на неправилно
посочена квалификация, а лиса на посочен в ЕФ приложим закон - основание за
отмяна на ЕФ, а не за изменението му, в каквато насока е цитирана съдебна
практика на АС – Пловдив и АС – Стара Загора.
Предвид
изложеното е поискано възобновяване на съдебното производство по АНД №
3320/2022г. на РС – Пловдив и по КАНД № 3137/2022г. на АС – Пловдив с отмяна на
електронния фиш.
Ответникът –
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД МВР/ - Пловдив, с
процесуален представител ст.юрисконсулт Г.Б. счита искането за неоснователно и
моли да бъде оставено без уважение. В писмено становище поддържа отсъствие на
правно основание за възобновяване на административно-наказателното
производство, като в случая единствено се твърди незаконосъобразност на
електронния фиш, който е преминал съдебна проверка от две инстанции. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа неоснователност на направеното
искане.
1. Искането е подадено от надлежна страна съобразно
чл.72 ал.1 т.2 ЗАНН, от лице, по отношение на което е издаден акт по чл.70 ал.1 ЗАНН /т.7/ и в шест месечен срок от влизане в сила на съдебния акт по АНД №
3320/2022г. на РС – Пловдив /решението по КАНД № 3137/2022г. на АС – Пловдив е
от 10.02.2023г., искането е от 18.07.2023г./, поради което е допустимо.
Наличието на основание за възобновяване от обхвата на чл.70 ал.2 ЗАНН касае
преценката за основателност на искането.
ПРС бил
сезиран с жалба от Н. П. против електронен фиш серия К № 4696369, издаден от ОД
МВР – Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДв.П/ е наложена глоба в размер на 600 лв. за нарушение
на чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 ЗДв.П.
Електронният
фиш е издаден за това, че на 31.03.2021г., в 22:23 часа, на Републикански път
II – 64, в района на километър 49+800 в посока с.Труд, с автоматизирано
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 било заснето движение на МПС – лек
автомобил марка „Ауди А3“ с регистрационен номер **** с измерена скорост от 96
км./ч. – над максимално разрешената за движение 60 км./ч., като превишението
било в размер на 36 км/ч. Установено било, че посоченото МПС е собственост на Н.З.П..
С Решение №
1962 от 18.10.2022г., постановено по АНД № 3320/2022г. ПРС изменя електронния
фиш в изпълнение указанията на АС – Пловдив в Решение № 1028/07.06.2022г. по
КАНД № 807/2022г. Решението на ПРС е оставено в сила с Решение № 271/10.02.2023г.,
постановено по КАНД 3137/2023г. на Административен съд гр. Пловдив. Според ПРС
- макар и при законосъобразно установено нарушение на чл.21 ал.2 вр. с чл.21
ал.1 ЗДв.П, в ЕФ неправилно наказанието е определено по реда на чл.189 ал.4 вр.
с чл.182 ал.4 ЗДв.П, тъй като последно посочената норма визира наказание за
нарушение, извършено повторно, каквато повторност в случая не е установена. При
тези обстоятелства съдът приел, че са налице основанията на чл.63 ал.7 ЗАНН –
да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението /т.1/, поради което и на
основание чл.182 ал.2 т.4 ЗДв.П изменил глобата в размер на 300 лв., за
превишение на разрешената скорост извън населено място от 31 км/ч до 40
км/ч.
Касационната
инстанция също приела, че не са доказани предпоставките за квалификацията на
нарушението по признак повторност и решението на РС – Пловдив е оставено в сила.
2. Според чл.70 ал.1 т.7 ЗАНН, на
проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила решения на районния и
на административния съд. В чл.70 ал.2 ЗАНН е предвидено, че административно-наказателното
производство подлежи на възобновяване, когато: с влязла в сила присъда или решение
се установи, че някое от доказателствата, въз основа на които е издаден актът
по ал.1, е неистинско или с невярно съдържание /т.1/; с влязла в сила присъда
или решение се установи, че актосъставител, наказващ орган, съдия, съдебен
секретар, прокурор, страна или участник в производството е извършил
престъпление във връзка с участието си в административнонаказателното
производство /т.2/; се открият нови обстоятелства или нови доказателства от
съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били
известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта
/т.3/; с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено
административното наказание, съставлява престъпление /т.4/; деянието, за което
е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление
/т.5/; с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение
на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,
което има съществено значение за преписката или делото /т.6/; вследствие на
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по отношение на
което е издаден актът по ал.1, наказващият орган или собственикът на вещите, с
които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е
нарушител, е бил лишен от възможността да участва в
административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван,
както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на
препятствие, което не е могъл да отстрани /т.7/; с влязло в сила решение на
съда се отмени административен акт, констатациите в който са взети предвид от
наказващия орган при издаване на акта по ал.1 т.1 – 4 /т.8/.
Нормативно
установените условия за възобновяване на административно-наказателните
производства по смисъла на чл.70 ал.2 т.1 и т.3 ЗАНН са наличие на непълнота на
фактическия или доказателствен материал относно обстоятелства от съществено
значение за главния факт от предмета на доказване в тези производства /извършено
ли е административно нарушение и кой е неговият автор/, която непълнота не се
дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда и се
разкрива след влизане в сила на наказателното постановление, респ. на съдебното
решение. Касае се за средство за защита срещу неправилно наказателно
постановление, съответно, съдебно решение и то тогава, когато е налице
несъответствие между него и обективната истина. Новооткрити обстоятелства по
смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното
правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които,
независимо че са възникнали до издаване на наказателното постановление, не са
включени във фактическия материал по административнонаказателната преписка.
Новооткрити доказателства по смисъла на чл.70 ал.2 т.3 ЗАНН са писмени
доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити документи относно
факти, които не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи.
Според Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. по т. д. № 3/2015 на ОСНК на
ВКС, новооткритите обстоятелства и доказателства не се изчерпват само с онези
факти, които променят основно или частично фактическата обстановка на деянието.
Отмяна по реда на възобновяването се налага всякога, щом новооткритите факти
поставят под съмнение правилността на съдебния акт или на наказателното
постановление. Тези новооткрити обстоятелствата или доказателствата трябва да
са от съществено значение именно за разкриване на обективната истина, т.е. да
касаят фактическата обстановка и да дават основание да се правят нови изводи по
въпроса за вината, деянието и дееца. В
случая не се поддържа и доказа установеност на неистинност или невярност в
съдържание на доказателство по делото, въз основа на което да са постановени
съдебните актове на въззивната и касационната съдебни инстанции. Искането
не съдържа данни за наличие на предпоставки по см. на чл.70 ал.2 т.1 и т.3 ЗАНН.
По отношение
останалите предпоставки за възобновяване също отсъстват поддържани факти и
обстоятелства, които да бъдат проверени и съобразени. В тази вр. следва да се
има предвид, че искането не се основава на нито една от предвидените в ЗАНН
хипотези от чл.70 ал.2 - не е налице фактически мотивирано искане, което съдът
да квалифицира от правна страна с основание от обхвата на чл.70 ал.2 ЗАНН.
Следва извод за неоснователност на искането
за възобновяване.
В допълнение, макар и без пряка относимост към предпоставките от обхвата
на чл.70 ал.2 ЗАНН, се съобрази следното : Оспореният пред РС – Пловдив
електронен фиш съдържа приложим закон – посочени са чл.21 ал.2 във връзка с
ал.1 ЗДв.П, ведно с начина на установяване на нарушението във вр. с чл.189 ал.4
ЗДв.П, вкл. санкционната норма, която в конкретиката на фактите изключва
повторност.
Според ТР № 8/2021г. - Наред с възможността да намали размера на
наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление
включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Същевременно чрез
изричното уточнение, че става въпрос за субсидиарно приложение само на чл. 337,
ал. 1, т. 2 НПК, т.е. за преквалификация по закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение, се съобразява и забраната за
влошаване на положението на жалбоподателя. Обратното би значило нарушителят да
остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно
нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно
поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното
постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на
административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН. Същината на правораздавателната
функция на държавата, в случая упражнявана от районния съд, не е подчинена
единствено на целта да се осигури право на защита на лицето, подведено под
административнонаказателна отговорност, а и на целта да се защити правовият
ред, когато безспорно е установено неговото нарушение, разбира се, при спазване
на основното човешко право на справедлив съдебен процес. Възможността за
касационно обжалване на решението на районния съд изрично е предвидена от
законодателя още с измененията на ЗАНН през 1998г., т.е. лицето има възможност
за защита срещу променената правна квалификация пред още една съдебна
инстанция, включително да се защити и в случаите, когато счита, че
преквалификацията се основава на съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. След като преквалификацията се извършва от районния съд върху
установените от административнонаказващия орган факти без съществено изменение,
не е възпрепятствана възможността на жалбоподателя да се защити срещу тях
/фактите/ още в производството пред районния съд. Ако жалбоподателят не е
сторил това поради процесуално бездействие във въззивното производство, то
неблагоприятните последици от несправяне с доказателствената тежест относно
фактите ще са изцяло в резултат на неговото поведение, а не поради ограничаване
на правото му на защита от съда.
При липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното
постановление /електронния фиш/ на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 НПК във връзка
с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление /електронен фиш/
изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия
орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното
постановление. В случая от значение е дали има съществено изменение на
съставомерните факти, при което се съобрази следното : Не е налице
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест на
обстоятелствата, които описват обективната страна /време, място, начин на
извършване и автор/ и субективната страна на нарушението. Не се променят
фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на целия
административнонаказателен процес, а именно, че нарушението е извършено на 31.03.2021г., в 22:23 часа, на
Републикански път II – 64, в района на километър 49+800 в посока с.Труд. Не се променят и
фактите, че нарушението е осъществено при управлението на лек автомобил марка „Ауди А3“ с регистрационен
номер ****,
собственост на жалбоподателя. Не се променя и стойността на установената
скорост на движение от 96 км/ч, както и че тя е отчетена с техническо средство,
посочено в електронния фиш и след приспаднат толеранс от минус 3 % от
стойността на измерената скорост. Следователно - от обективна страна не се
прибавя нов факт, а единствено отпада факт от първоначалното обвинение – повторност
на нарушението. В случая режимът на допустимата скорост е бил определен с пътен
знак за движение извън населено място и в този смисъл - известна за водачите. В
тази вр. се съобрази, че съгласно ПВС № 7 от 1976г. съществено изменение на
обвинението има, когато подсъдимият с оглед на обстоятелствата на обвинението е
бил изненадан и не е могъл да се защитава. В случая правото на защита не е
ограничено, нито жалбоподателят е поставен в положение да се брани по нови,
отегчаващи положението му факти.
На ответника
са дължими за присъждане разноски в размер на 80 лв. - чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран с
изложеното, Административен съд - Пловдив, XXIV състав,
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искане за възобновяване на Н.З.П., ЕГН **********,***.
Осъжда Н.З.П., ЕГН **********,***,
да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив,
сумата от 80 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Председател :
Членове: