№ 573
гр. Велико Търново , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110102741 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД , чл. 86 ЗЗД.
Ищецът "Теленор България" ЕАД, гр.София чрез адв.Г. от САК твърди,
че между оператора и ответника са сключени няколко договора за мобилни
услуги , по силата на които са предоставени далекосъобщителни услуги с
избрани абонаментни планове, както и устройства на лизинг платими
съобразно уговорения в съответните договори за лизинг погасителен план.
Изтъква, че потреблението на абоната е фактурирано под клиентски номер
*********. Твърди, че за периода 25.06.2018 г.- 24.08.2018 г. са издадени две
фактури с начислено общо задължение по тях от 219,90 лева, които не са
заплатени в срок до 9.09.2018 г. от абоната. Сочи, че неизпълнението на това
задължение е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от
договора, поради което във връзка с чл.75 и чл.19б от ОУ операторът е
прекратил едностранно индивидуалните договори с ответника и е издал
крайна фактура на 25.10.2018 г. Заявява, че прекратяването на договорите е
довело до предсрочна изискуемост на оставащите месечни вноски за
лизинговите устройства , възлизащи на обща стойност от 179,66 лева. Твърди,
че по ч.гр.д.№ 2095/2020 г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение по реда
1
на чл. 410 от ГПК срещу ответника за посочените по-горе суми, която е
връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Моли съда да приеме за установено
между страните, че ответникът му дължи сумата от 219,90 лева
представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода 25.06.2018 г.- 24.08.2018 г., ведно
със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и сумата от 179,66 лева представляваща
неплатени лизингови вноски . Претендира разноски. В съдебно заседание с
писмено становище поддържа исковата претенция.
Ответникът И. М. М. чрез особения си представител адв.Н. от ВТАК
оспорва иска, като неоснователен. Не оспорва сключените между страните
договори, но заявява, че претенциите са недоказани доколкото се основават
на издадени от ищеца фактури. Сочи, че няма доказателства ответникът да е
уведомен за изявлението на ищеца относно настъпила предсрочна
изискуемост на договорите за лизинг.Моли съда да отхвърли исковете. В
съдебно заседание поддържа изложеното становище.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
По делото е представен договор за мобилни услуги от 12.09.2017 г. и
допълнително споразумение към него от 24.11.2017 г. за предоставяне на
мобилни услуги на мобилен номер ********** с избран абонаментен план
Тотал 30,99 лева със срок на договора до 24.11.2019 г. Предоставено е
мобилно устройство Алкател модел U5 Black като според договора за лизинг
от 12.09.2017 г. същият се сключва за 23месеца , а устройството се заплаща
на 23 месечни лизингови вноски при цена от 60,42 лева с ДДС. По договор за
мобилни услуги от 13.10.2017 г. е предоставен мобилен номер ********** с
избрана абонаментна програма Интернет 15,99 лева.Срокът на действие на
договора е до 13.10.2019 г. По договор за мобилни услуги от 8.11.2017 г.
сключен за срок до 8.11.2019 г. на абоната е предоставен мобилен номер
********** при план Тотал 30,99 лева и устройство на лизинг . Според
договора за лизинг от същата дата цената на устройството HUAWEI Y6 2017
Grey е 100,47 лева платима за срока на договора на 23 лизингови вноски
съгласно погасителния план. По договор от 24.11.2017 г. е предоставен
мобилен номер ********** със срок на действие 24.11.2019 г. при план Тотал
2
30,99 лева. По договор за мобилни услуги от 13.12.2012 г. с номер
********** е предоставен интернет на стойност 10,99 лева със срок на
действие 24 месеца. Предоставено е устройство на лизинг Tablet PRESTIGIO
WIZE 3418 8 4G Mint на стойност 99,47 лева с ДДС платимо на 23 месечени
лизингови вноски за срока на действие на договора съобразно погасителния
план. С договор за мобилни услуги от 16.07.2018 г. е предоставен номер
********** с избран абонамент Джуниър 7,99 лева със срок на действие 24
месеца до 16.07.2020 г. С договор за лизинг от 13.12.2017 г. е предоставено
мобилно устройство TABLET KIDS WATCH ;MyKi Touch PINK на стойност
100,47 лева платими на 23 месечни лизингови вноски за срока на действие на
договора според погасителен план. Услугите са фактурирани под номер
*********. Към всички договори са приложени съответните ценови листи за
абонаментните планове . Приети са и Общи условия на Теленор България за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни услуги.
От издадената фактура № **********/25.07.2018 г. се установява
задължение за периода 25.06.-24.07.2018 г. от 169,25 лева със срок на
плащане 9.08.2018 г. за абонаментите по петте мобилни номера и месечните
лизингови вноски с приложена детайлизирана разпечатка за всеки от
номерата. С фактура № **********/25.08.2018 г. за отчетния период на
потребление 25.07.- 24.08.2018 г. са начислени 145,01 лева ведно с
неплатената сума от от предходния период. Срокът за плащане е 9.09.2018 г.
Издадена е крайна фактура **********/25.10.2018 г., според която
неплатените задължения за периода 25.09.-24.10.2018 г. са 219,90 лева
относно ползваните мобилни услуги. Начислена е и стойността на оставащите
месечни лизингови вноски за предоставените на лизинг четири мобилни
устройства на обща стойност 179,66 лева . Срокът за плащане е 9.11.2018 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида
на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат
последния следваше да установи пълно и главно основанията и размера на
претенциите си чрез съществуващото валидно облигационно правоотношение
3
между страните , по които операторът е изправна страна. Ответникът от своя
страна следваше да опровергае претенциите или чрез факта на плащане,
каквито доводи не се твърдят, или като установи наведените от него
възражения за недължимост. Релевантните към спора писмени доказателства
според настоящия състав безспорно установяват наличието на валидни
облигационни правоотношения между ищеца в качеството му на оператор
предоставящ мобилни услуги и ответника като клиент и потребител на тези
услуги. Приложените договори за мобилни услуги и допълнителното
споразумение описани подробно по-горе доказват, че клиентът е имал пет
мобилни номера, на които е получавал съответните услуги по договорените
тарифни планове- далекосъобщителни услуги за предоставяне на трафични
данни за разговори и интернет услуги , всеки от който със съответен
тарифен план, задължаващ абоната да заплаща месечен абонамент в
договорените размери. Всеки от договорите съдържа описание на
съответния тарифен план, приложени са ценови листи за абонаментните
планове и в тях са посочени както правата, така и задълженията на абоната ,
както и последиците при неизпълнението им. Видно от декларациите
подписани от клиента същият се е запознал и получил екземпляр от Общите
условия на оператора и е подписал всички документи във връзка с желанието
си да получава телекомуникационни услуги от избрания оператор.
Разглеждайки тяхното съдържание съдът намира, че те отговарят на всички
изисквания относно съдържанието им като сключени при общи условия, като
лицето се е съгласило с всички условия предвидени в тях. Не се спори от
страните, че ответникът е подписал съответните договори осигуряващи му
право да ползва мобилната мрежа на оператора . Тъй като всички договори
съдържат уговорка за ползване на стандартни месечни абонаменти със
съответните пакети възражението относно реалното ползване на ответника на
услугите е ирелевантно , тъй като в случая е без значение дали абонатът е
ползвал или не, респективно изразходвал ли е, или не предоставения му
пакет. При това положение ответникът като абонат дължи заплащане на
съответната цена, за което са издавани месечни фактури с подробни
разпечатки относно начислените в тях суми за всеки от мобилните номера,
които ответникът е ползвал под клиентски номер *********. При
съществуващите договорни отношения абонатът е бил длъжен да заплаща
месечните си сметки за установения отчетен период в срока посочен в т. 27 от
4
Общите условия- в срока указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни
след издаването . По делото са приобщени като доказателства издадени
фактури за съответните отчетни периоди, в които са включени съответните
компоненти- дължимия месечен абонаментен план, услуги извън
предоставения абонамент, както и месечните лизингови вноски на
предоставените съобразно четирите договора за лизинг четири мобилни
устройства. Четирите устройства са получени от клиента, което е
удостоверено с подписа му под съответните договори . Условията за
предоставяне на устройствата, продажната цена и начинът на плащане, както
и придобиването на устройството се съдържат в приложените договори за
лизинг, в които е уговорено заплащане на месечни лизингови вноски в
посочения размер при фактурирането на месечните сметки на абоната
съобразно договорите за предоставяне на мобилни услуги. Видно от
приложените по делото фактури издадени от ищцовото дружество абонатът
не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми по две
фактури , издадени за съответните периоди на потребление. Няма
доказателства ответникът да е възразил пред оператора относно тяхната
стойност, както и няма доказателства, че клиентът е платил начислените суми
представляващи такси потребление и лизингови вноски. Предвид това сумите
отразени в тях относно предоставените услуги са безспорно дължими от
ответника. Поради виновното поведение на ответника изразено чрез
неизпълнение на дължимата насрещна престация / заплащане на
предоставените услуги и устройства съобразно договорите/ ищецът е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника на основание
чл. 75, вр. с чл. 19б от Общите условия и е издал крайна фактура №
**********/25.10.2018 г. за дължимите суми. Макар да няма данни клиентът
да е уведомен изрично за прекратяването към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 3.09.2020 година срокът на
всеки един от петте договора за предоставяне на мобилни услуги е изтекъл.
Крайната фактура с дължима сума от 219,90 лева за предоставени
далекосъобщителни услуги и сумата от общо 179,66 лева представляваща
неплатените лизингови вноски за четирите мобилни устройства е със срок на
плащане 9.11.2018 година и по делото няма доказателства ангажирани от
ответника относно нейното плащане. Относно релевираното възражение за
липсата на предсрочна изискуемост на останалите лизингови вноски същото
5
е неоснователно , тъй като тази последица е предвидена в договорите при
неизпълнение и абонатът е знаел за загубата на предимството на срока, ако не
спазва договорките за плащане. Освен това към датата на приключване на
устните състезания така или иначе срокът на всички лизингови договори е
изтекъл , което като факт, имащ значение за спорното право се взема предвид
от съда на основание чл. 235,ал.3 от ГПК. Тоест доказва се дължимост на
претенцията и в частта и относно лизинговите вноски за предоставените
четири мобилни устройства. С оглед горното съдът намира, че ищцовата
страна доказа пълно и главно претенциите си, поради което те следва да бъдат
уважени, като се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 219,90 лева представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
за периода 25.06.2018 г.- 24.08.2018 г. и сумата от 179,66 лева
представляваща неплатени лизингови вноски за четири мобилни устройства ,
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2095/2020 г. на ВТРС до
окончателното изплащане. При този изход на делото претенцията на ищеца
за присъждане на разноски в исковото производство е основателна и следва
да бъде уважена, като се осъди ответникът да заплати 75 лева за заплатена
ДТ, 180 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лева депозит за
особен представител или общо 455 лева . С решението по установителния иск
съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и
в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.Ответникът следва да заплати и
сумата от 145 лева за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№
2095/2020 г. на ВТРС.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. М. М. с ЕГН ********** от
гр. ***** ЧЕ ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата от 219,90 лв. /двеста и деветнадесет лева и деветдесет
стотинки/ - главница, представляваща месечни абонаментни такси за
6
потребление на мобилни услуги за периода от 25.06.2018г. до 24.08.2018г. по
Договор за мобилни услуги от 12.09.2017г., за ползване на мобилен номер
**********, с подписано към него Допълнително споразумение от
24.11.2017г., Договор за мобилни услуги от 13.10.2017г., за ползване на
мобилен номер **********, Договор за мобилни услуги от 08.11.2017г., за
ползване на мобилен номер **********, Договор за мобилни услуги от 24.11.
2017г., за ползване на мобилен номер **********, Договор за мобилни услуги
от 13.12.2017г., за ползване на мобилен номер ********** и Договор за
мобилни услуги от 16.07.2018г., за ползване на мобилен номер **********, за
които са издадени фактури с №********** от 25.07.2018г. и №********** от
25.08.2018г. и сумата от 179,66 лв. /сто седемдесет и девет лева и шестдесет и
шест стотинки/ - главница, представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 12.09.2017г., Договор за лизинг от 08.11.2017г., Договор
за лизинг от 13.12.2017г. и Договор за лизинг от 16.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 02.09.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №
846/4.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 2095/2020 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА И. М. М. с ЕГН ********** от гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата
от 455 / четиристотин петдесет и пет/ лева разноски в исковото производство
и сумата от 145 / сто четиридесет и пет/ лева разноски в заповедното
производтво.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.
След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от
същото да се приложи по Ч.гр.д.№2095/2020 г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7
8