О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение
в закрито заседание на 28.01.2019 г. в състав:
Председател: Рената
Мишонова-Хальова
Членове: Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
При участието на
прокурора секретар
Като разгледа
докладваното от съдията М. Аджемова
в.
ч. гр. дело N`31 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413 ал.1 във връзка с чл.410 и във връзка
с чл.274 ал.1 т.2 от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се заповед за изпълнение на парично задължение № 3016/12.11.2018
г., издадена по реда на чл.410 от ГПК от районен съд гр. Враца по ч.гр.д.№
4862/2018 г. по описа на същия съд в частта за разноските.
В частната въззивна жалба с вх.№ 18494/18.12.18 г. подадена от длъжника в заповедното производство И.В.А. се
поддържа, че сумата от 360 лв, присъдена
като адвокатско възнаграждение от заповедния съд в полза на заявителя с
посочената заповед за изпълнение е завишена, поради което жалбоподателят прави
възражение за прекомерност на тези разноски. Твърди се, че с оглед разпоредбите
на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, конкретния защитаван интерес и предвид характера на
производството, се предполага присъждане на по-ниско адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят моли да се отмени заповедта в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение, като същите се намалят от "360 лв. до възможния минимум".
Няма претенции за присъждане на разноски в настоящото производство.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е
постъпил отговор с вх. № 770/18.01.19 г. на частната въззивна жалба от насрещната
по спора ЕАД "Теленор България" със седалище и адрес на управление
гр. София, заявител в заповедното производство, чрез пълномощник адв. З.Й.Ц. от
Софийска адв. колегия, в който се поддържат доводи за неоснователност на
жалбата. Според ответника, тя е неоснователна тъй като договореното и платено
адв. възнаграждение не надвишава от минималния размер, посочен в наредбата за минималните адв. възнаграждение.
Ответникът моли частната жалба да се остави без уважение.
Окръжен съд гр. Враца за да се произнесе взе в предвид следното:
На 09.11.18 г. пред Врачански районен съд е инициирано заповедно
производство от ЕАД "Теленор България" гр. София, представляван от
пълномощник адв. З.Й.Ц., против длъжника И.В.А. ***, с искане да бъде издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парично вземане в размер на 287 лв.
ведно със законната лихва от 09.11.2018 г., произтичащо от неизпълнение на
договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 18.05.16 г.
сключени между ЕАД "Теленор България" и длъжника И.В.А.
индивидуализирано по основание и размер
за получени услуги, лизингови вноски в пет конкретно посочени по номера
фактури от 01.09.16 г. ; 01.10.16 г.; 01.11.16 г.; 01.12.16 г. и от 01.01.17
г., а също и за направените в производството разноски в размер на 25 д. т. и
360 лв., с включен ДДС адв. хонорар, платен от дружеството заявител на
представляващия го адв. З.Ц., видно от приложено адв. пълномощно и фактура,
определен съгласно Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адв.
възнаграждения. Преценявайки, че искането е основателно, районен съд гр. Враца
е издал на осн. чл. 410 от ГПК атакуваната заповед за изпълнение на парично
задължение № 3016/12.11.18 г., с която е уважил изцяло искането на заявителя,
включително и за разноските така както са поискани. Заповедта е връчена лично
на длъжника на 12.12.2018г., като по делото няма данни длъжникът да е подал
възражение по чл. 414 от ГПК в двуседмичния законов срок. Частната въззивна
жалба срещу заповедта за изпълнение на парично задължение в частта за
разноските е подадена от длъжника в едноседмичен срок от връчване на заповедта.
При тези данни, въззивният съд прави следните изводи: Частната въззивна
жалба срещу заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл.410 от ГПК от
Врачански районен съд по цитираното дело, в частта за разноските, е процесуално
допустима като подадена от надлежна страна в заповедното производство, против
подлежащ на обжалване акт на заповедния съд - заповедта за изпълнение в частта
за разноските и в законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта
на жалбоподателя.
Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай, с издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
в полза на заявителя в заповедното производство са присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Длъжникът в производството не
оспорва, че разноски в този размер са действително заплатени от дружеството
заявител на представляващия го адвокат З.Ц.. Това се установява и от приложения
по делото договор за правна защита и съдействие от 26.10.18 г. и фактура №
**********/07.11.18 г. Според нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната и
правна сложност на конкретното дело, съдът може по искане на насрещната страна,
да присъди по-нисък размер на разноските, но не по малко от минимално
определения размер на съобразно чл. 36 от ЗА, който текст препраща към
разпоредбите на Наредба № 1/04 г. за минималните размера на адв.
възнаграждения. При тази законова уредба и предвид конкретния размер на
заплатеното адв. възнваграждение, възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от заявителя
възнаграждение за представляващия го адвокат, е неоснователно. Това е
така, тъй като съдът не може да намали възнаграждението под минимума определен
с цитираната Наредба № 1/04 г., независимо от сложността на делото. А в случая
заплатения на адв. З.Й.Ц. хонорар е в минималния размер определен от чл. 7, ал.
7 и във вр. с ал. 2, т. 1 и с пар. 2а от Наредба № 1/04 г. С оглед на
изложеното е безпредметно окръжен съд да обсъжда фактическата и правна сложност
на делото, а заявените в тази връзка оплаквания от жалбоподателя са без
значение.
Атакуваната заповед за изпълнение с правно осн. чл.410 от ГПК в частта
за разноските е законосъобразна, при което следва да бъде потвърдена, а жалбата
срещу нея да се остави без уважение.
При изхода от спора, са дължат разноски на ответника заявител, но такива
не са присъждат от окръжен съд, тъй като не са поискани.
Мотиивиран от изложеното окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 18494/18.12.18 г. на длъжник в заповедно производство И.В.А. ***
срещу заповед за изпълнение на парично задължение издадена на осн. чл. 410 от ГПК № 3016/12.11.18 г. по ч. гр. дело № 4862/18 г. по описа на районен съд гр.
Враца, в частта за РАЗНОСКИТЕ - 360 лв. адвокатски хонорар.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис да се връчи на страните за сведение.
Председател ..... Членове
1..... 2........