Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2765 12.07.2018
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 20614 по
описа за 2017 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Нове консулт“ ЕООД твърди, че с решение от
01.08.2014г. на Районен съд ************* по гр. д. № 390/2013г. бил обявен за
окончателен сключеният между дружеството-ищец и праводателят на ответницата Т.Р.Т.предварителен
договор за продажба на недвижим имот. По силата на съдебното решение ищцовото
дружество следвало да заплати сумата от 2500 евро, представляваща разликата
между платеното при сключването на предварителния договор капаро и уговорената
цена в общ размер от 5000 евро. Посоченото съдебно решение било обезсилено на
осн. чл. 362, ал. 2 от ГПК. За ищецът възниквал правен интерес да претендира
връщането на платената по предварителния договор сума от 2500 евро. Предвид
изложеното той моли да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 2500
евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й погасяване.
Ответницата К.Р.Д. оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Признава се обстоятелството, че ответницата е единствен
наследник на Т.Р.Т., починал на **********. Възразява, че сочения от ищеца
предварителен договор бил нищожен поради противоречие със закона и поради липса
на предмет, тъй като недвижимия имот, относно който бил сключен не можел да
бъде обособен като самостоятелен обект на собственост. Също така твърди, че в
представения от ищеца предварителен договор имало ръкописно допълване на
условия без знанието на продавача. Предварителния договор не представлявал
доказателство за получената сума от 2500 евро, тъй като в съдържанието му
липсвала клауза, че договорът представлява разписка. Ответницата възразява за
изтекла в нейна полза погасителна давност на осн. чл. 110 ЗЗД. В случай, че се
установи търсената сума, да е получена от наследодателя й, ответницата се
позовава на чл. 4.2 от предварителния договор, съгласно който продавачът има
право да задържи полученото капаро в случай на неизпълнение на задълженията на
купувача. Това право съществувало предвид обстоятелството, че ищецът не бил
заплатил пълният размер на продажната цена. Прави и възражение за прихващане на
вземането на ищеца със сумата 550 лева, от които 300 лева вземане за разноски
присъдени по гр. д. № 390/2013г. и 250 лева представляващи вземане за разноски
/ адвокатски хонорар/ в образуваното срещу ищеца изпълнително дело.
Съдът намери за установено следното:
Ответницата е наследник по закон – д. на Т.Р.Т.починал
на **************г. /лист 19/.
На 04.08.2008г. б. на ответницата сключил с
дружеството ищец предварителен договор за прехвърляне на правото на собственост
върху недвижими имоти, находящи се в гр. С.***********, представляващи:
помещение с площ 36,5 кв.м. намиращо се в южната част на западното крило на
самостоятелен обект с идентификатор *************** в едноетажна търговска
сграда, изградена в поземлен имот с площ 1787 кв.м., както и дворно място с площ 100 кв.м.,
съставляващо част от ************* по регулационния план на гр. С., включено в
поземлен имот с идентификатор ********** с площ 1787 кв.м. Уговорена била цена
в размер на 5000 евро, която следвало да се заплати на две равни вноски.
Първата вноска от 2500 евро, била отбелязана в чл.1.2 от договора като капаро
платено при подписването, а втората вноска от 2500 евро, следвало да се заплати
в брой в деня на сключване на сделката по нотариален ред /лист 45 от делото/. В чл.3.5 и чл.4.2 на предварителния договор страните
уговорили, че платеното капаро ще се дължи в двоен размер при неизпълнение от
страна на купувача, респективно ще се задържи от продавача, при виновно
неизпълнение от насрещната страна.
С решение № 195 от 01.08.2014г. постановено по гр.д. №
390/2013г. по описа на Районен съд *************, гореописания предварителен
договор бил обявен за окончателен. По делото не е спорно, че ответник в това
производство е била д. на обещателя - К.Р.Д. /лист 12-17/. С решенето на купувача „Нове консулт“ ЕООД определен двуседмичен срок
от влизане на решението в сила, в който да изпълни задължението си за плащане
на останалата част от продажната цена в размер на 2500 евро.
С решение № 157 от 30.07.2015г. по гр.д. № 390/2013г.
на Районен съд *************, постановено по молба на К.Д., влязлото в сила
решение за обявяване на предварителния договор за окончателен било обезсилено
на основание чл.362, ал.2 ГПК. С това решение „Нове консулт“ ЕООД било осъдено да заплати на ответницата Д.
и сумата 300 лева деловодни разноски /лист 7 -11/. По делото
не е спорно, че това решение е влязло в законна сила.
Относно задължението за разноски в размер на 300 лева,
Д. се снабдила с изпълнителен лист /лист
33/. Било образувано изпълнително
дело срещу дружеството ищец, което е видно от представеното удостоверение на
ЧСИ **********с район на действие, този на ************* /лист 54/.
С платежно нареждане от 23.03.2018г. дружеството ищец
превело по сметка на К.Д. сумата от 300 лева, за която е издаден горепосочения
изпълнителен лист / лист 54/. Обстоятелството, че това задължение за
разноски е погасено посредством това плащане се признава от пълномощника на
ответницата в последното по делото заседание.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне.
В случая сумата от 2500 евро е дадена по
предварителния договор като капаро, което означава, че освен предплата на част
от цената, тя изпълнява функцията на задатък по чл.93, ал.1 ЗЗД. Капарото подлежи на прихващане от
продажната цена, а в случай на виновно неизпълнение на задълженията,
произтичащи от предварителния договор - и като обезщетение от вредите от
неизпълнението.
Съдът намира, че предаването на сумата от 2500 евро се
удостоверява от съдържанието на предварителния договор, съгласно който тя е
броена в деня на неговото сключване. Това изявление е удостоверено с подписите
на страните. Използваният в чл.1.2 израз, „ купувачът капарира“, означава че
той е предал капарото. Този извод следва от реалния характер на съглашението за
задатък, който предполага предаването на определена вещ, потвърждаващо
сключването на договора. Обстоятелството, че страните изрично не са посочили,
че договорът служи за разписка, не променя горните изводи, тъй като предаването
на сумата е достатъчно недвусмислено удостоверено.
От горното следва, че ищецът е доказал факта на предаване
на сумата, поради което в тежест на ответницата е да установи факта, че има
основание да я задържи.
Неоснователни са доводите на Д., че тя има право да
задължи капарото предвид неизпълнение от страна на ищеца на задължението му да
плати остатъка от цената. В случая това задължение за купувача произтича от
съдебното решение, с което е постановено сключването на окончателния договор.
Не е налице отказ на купувача от договора, който да дава основание на продавача
да задържи задатъка. Освен това, при наличие на влязло в сила решение, с което
е било признато за установено правото по чл.19, ал.3 ЗЗД в полза на купувача,
следва да се приеме, че обещателят не е изпълнил собственото си задължение да
сключи окончателен договор. В противен случай не би се наложило да бъде воден
иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. При това положение, да се признае на ответницата право
да задържи капарото, означава тя да черпи права от неизпълнение от страна на
нейния праводател, респективно от нея самата, доколкото тя е било ответник в
производството по чл.19, ал.3 ЗЗД.
По „контроверсния въпрос по делото относно наличието
на инвокираното основание за нищожност на договора по чл.26, ал.1 ЗЗД“ /виж стр.1 на писмената защита на ответника/ съдът намира следното:
Ответницата К.Р.Д. е наследник на Т.Р.Т.и в това си
качество е била страна по гр.д. 390/2013г. по описа на Районен съд *************,
което е приключило с влязло в сила решение постановено по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД. Предмет на развилото се по това дело производство е било установяването на
потестативното право на ищеца „Нове консулт“ ЕООД да иска обявяване на
предварителния договор за окончателен. Тъй като това право е произтича от
наличието на валидно правоотношение по предварителен договор, следва че всички доводи
и възражения относно действителността на тази сделка е следвало да бъдат
предявени от Д. за разглеждане в този процес. Това е така, защото при защитата
си срещу иска ответникът следва да изчерпи всички свои възражения срещу
претендираното право. Незаявените възражения се преклудират от формираната сила
на пресъдено нещо. Наличието на преклузия на незаявените от ответника възражения,
при действуващия Гараждански процесуалнен кодекс, се извлича и от разпоредбата
на чл.133 ГПК и уредбата на въззивното производство, съдържащо забрана за
посочване на нови факти и доказателства, които са могли да бъдат посочени и
представени пред първата инстанция – чл. 266 ГПК. Да се допусне разглеждане на
незаявено от страната по дело възражение за нищожност в друг процес, би означавало да се преодолее
забраната на чл.299 ал.1 ГПК и пререши по недопустим начин спора. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че не следва да се разглеждат възраженията на
ответницата свързани с действителността на предварителния договор. Такива
възражения не могат да бъдат слушани в настоящото производство, тъй като са
преклудирани с влизането в сила на решение № 195 от 01.08.2014г. по гр.д.
№390/2013г. на Районен съд *************. Тези изводи не се променят от
обстоятелството, че в последствие решението е било обезсилено по реда на
чл.362, ал.2 ГПК. Това е така, защото обезсилването по смисъла на тази
разпоредба е резултат от новонастъпил факт – неплащането на цената, без обаче
да се отразява на силата на пресъдено нещо, формирана с частта от съдебното
решение, в която е било установено наличието на правото по чл.19, ал.3 ЗЗД. Независимо
от наличието на постановено решение по реда на чл.362, ал.2 ГПК страните по
предварителния договор не могат да подновят спора относно съществуването на
правото по чл.19 ал.3 ЗЗД. Това е така, защото макар и особено, производството
по глава Тридесет и първа ГПК е исково, а не за спорна администрация, което
означава, че веднъж разрешен спорът относно съществуването на правото по чл.19,
ал.3 ГПК не може да бъде пререшаван.
С оглед това съдът намира, че сумата 2500 евро, е
получена с оглед на отпаднало основание и подлежи на връщане.
В отговора си ответницата прави възражение за погасяване
на вземането по давност, което съдът преценява като неоснователно.
Изискуемостта на вземането за получаване на даденото с оглед отпаднало
основание настъпва от момента на отпадане на основанието / в този смисъл т.7 на Постановление №1 /1979г. на
Пленума на ВС/. В случая
основанието отпада считано от влизане в сила на решението от 30.07.2015г. по
гр. д. 390/2015г. на Районен съд *************, с което е постановено
обезсилване на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД. Видно от приложения изпълнителен
лист решението от 30.07.2015г. е влязло в сила на 17.09.2015г., като считано от
тази дата до подаване на настоящия иск /28.12.2017г./ не е изтекъл петгодишният
давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Не следва да се уважава и възражението на Д. за прихващане.
Според чл.103 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
В случая за прихващане е предявена сумата 550 лева, от
които 300 лева присъдени разноски по дело 390/2015г. и 250 лева адвокатско възнаграждение за
изпълнителното производство по изп.д. № ********** на ЧСИ ***********.
По отношение на сумата 300 лева се установи, че тя е
платена, поради което това вземане е погасено и не е годно за прихващане.
Що се отнася до вземането по 250 лв. същото не
ликвидно и изискуемо. От една страна, ответницата не представи доказателства за
съществуването му – договор за правна защита и доказателства за плащане по
него, а от друга - въпросът относно тези разноски, следва да бъде разрешен в
рамките на изпълнителното дело.
Предвид това съдът намира, че следва да отхвърли
възражението за прихващане, в частта му досежно 300 лева, като погасено поради
плащане, а в останалата му част като неоснователно.
Ответницата дължи разноски в размер на 945,58 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА К.Р.Д.
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „Нове консулт“ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. *********. ************* **********, на
осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 2500 евро /две хиляди и петстотин евро/, получена
от ответницата с оглед отпаднало основание поради обезсилване на решение по
чл.19, ал.3 ЗЗД постановено по гр.д. 390/2015г. на Районен съд *************
относно обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба от
04.08.2008г. сключен между „Нове консулт“ ЕООД и Т.Р.Т., ведно със законната
лихва върху сумата считано от 28.12.2017г. до окончателното заплащане.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на К.Р.Д. ЕГН **********
с адрес: *** против „Нове консулт“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. ********. ************* *********** относно сумата 300 лева
присъдени в нейна полза разноски по гр.д. 390/2015г., като погасено поради
плащане и относно сумата 250 лева – адвокатско възнаграждение по изп.д. № **********
на ЧСИ ***************, като неоснователно.
ОСЪЖДА К.Р.Д.
да заплати на „Нове консулт“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 945,58 лв.
/деветстотин четиридесет и пет лева и 58 ст./, представляваща деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД