В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Славка Кабасанова |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Славка Кабасанова | |
Административно наказателно дело |
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН. Образувано е по подадена жалба от „…" ЕООД със седалище: гр.С. и адрес на управление: ул."…" № …, вх…., ет…., ап…., ЕИК …, представлявано от управителя А.А.Л., против наказателно постановление № … г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда” гр.С., с което за нарушение по чл.152 КТ, на основание чл.414, ал.1 КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, поради това, че не е извършил нарушението посочено в санкционния акт и поради допуснати процесуални нарушения в хода на производството. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Ангажира писмено становище, в което навежда допълнителни доводи за отмяна на наказателното постановление. Ответникът по жалбата, редовно и своевременно призован, в съдебно заседание се представлява от ст.юрисконсулт Т.М., която от негово име излага мотиви за отхвърляне на жалбата. РП Ч., редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище. След като разгледа жалбата и обсъди събраните писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срок от лице с интерес да обжалва, поради което се явява допустима, а разгледана по същество-основателна. Със заповед № … г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда” гр.С. инж. Р.М., И.Б. и Б.Д., главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр.П., свидетели по делото, били командировани да извършват проверки по спазване на трудовото законодателство на територията на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С. в периода 13.02.2015 г. – 28.02.2015 г. На 13.02.2015 г. около 22,00 часа инспекторите Б. и Д. посетили ресторант „…”, находящ се в к.к.П., общ.Ч. Установили, че обектът е в работен режим- вечеряли клиенти, че се стопанисва от „…” ЕООД гр.С. Проверяващите констатирали, че като готвач в ресторанта работи Ц.Т.Д. с ЕГН ... На следващия ден - 14.02.2015 г. свидетелите Д. и Б. извършили повторна проверка в обекта, при която в 9,45 часа установили, че Ц.Т.Д. отново е на работа. На Д. свидетелите Б. и Д. предоставили да попълни справка на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ, в която той посочил, че работи в дружеството жалбоподател, като готвач с работно време от 09,00 часа до 17,00 часа. На гърба на справката записал:”13.02.2014 г. вчера от 16-24,00 часа”. Тъй като управителят на дружеството, стопанисващо обекта не се намирал там по време на проверката, проверяващите връчили призовка на сервитьорката Д.И., той да се яви на 18.02.2015 г. в Дирекция „Инспекция по труда” гр.С. с указания да представи документи, касаещи трудовите правоотношения на назначените в обекта работници. На 18.02.2015 г. представляващият дружеството жалбоподател А.Л. се явил в Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., при което главен инспектор И.Б. му съставила акт № … за установяване на административно нарушение, за това, че при проверка на стопанисвания от него ресторант „…”, в к.к.П., на 13.02.2015 г. около 22,00 часа и на 14.02.2015 г. около 9,45 часа, е установено, че на длъжност готвач работи Ц.Т.Д., който устно и писмено декларирал, че е приключил работа предишния ден в 24 часа и е започнал работа в 9,00 часа, на 14.02.2015г. т.е. че работодателят не е осигурил междудневна почивка на работника не по малко от 12 часа – нарушение по чл.152 КТ. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Б. Д., управителят на „…” ЕООД гр.С. го подписал и копие от него му било връчено. Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.152 КТ, на основание чл.416, ал.5 КТ и във вр. с чл.414, ал.1 КТ му била наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева. От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице. Съгласно чл.152 КТ работникът има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.За нарушение на тази разпоредба съгласно чл.414 ал.1 КТ работадателят се наказва с имуществена санкция или глоба от 1 500 лв. до 15 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В конкретния случай обаче административнонакзващият орган не се справи с възложената му доказателствена тежест в производството по делото за установяване по несъмнен начин на допуснато нарушение от „…” ЕООД С. по чл.152 КТ , а именно, че в качеството си на работодател не е осигурил непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа в периода 13.02.2015 г.-14.02.2015 г. на говача Д., работещ в ресторант „…”. На първо място, съдът счита, че написания от Ц.Т.Д. на гърба на справката, изискана от проверяващите на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ, текст :”13.02.2014 г. вчера от 16-24,00 часа”, няма характера на декларирано обстоятелство. От тази словесна формулировка не може да се изведе по категоричен начин какво точно е желаел да посочи подписалия го: че самият той е работил до 24,00ч. на 13.02.2014 г., че от 16-24,00 часа е работило заведението или нещо друго. Освен това е посочена датата 13.02.2014 г., а предмет на проверка е междудневната почивка предо±тавена на Д. година по-късно. Неясно за съда е защо този текст е написан на гърба на декларацията, а не е част от основния й текст, в който работникът е посочил името на работадателя , длъжност, работно време и др. Съгласно чл.416 ал.1 КТ редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото в случая се установява по категоричен начин, че всъщност Ц.Т.Д. не е попълнил декларация, в която да посочи, че на 13.02.2015 г. е работил от 16,00ч. до 24,00 ч., а на 14.02.2015 г. от 9,00ч., съдът счита , че в АУАН са отразени неверни обстоятелства. Според съда самите проверяващи Б. и Д. също не са възприели липсата на предоставена от работодателя междудневна почивка на работника Д., тъй като са били в ресторанта на 13.02.2015 г. около 22,00ч. , а на 14.02.2015 г. в 9,45 ч., т.е. напълно възможно е Ц.Т.Д. да е преустановил работа в 21,45 ч. на 13.02.2015 г. и да е започнал да полага труд в 9,45 ч. на 14.02.2015 г. Те не са останали на 13.02.2015г. в ресторанта до 24,00ч., за да се кредитира констатацията им , че Ц.Д. е полагал труд дотогава за вярна, не са отишли в обекта на 14.02.2015 г. в 9,00 ч., за да възприемат лично започването на работа от Ц.Д. и липсата на осигурена междуднувна почивка от работодателя в размер не по-малко от 12ч. Съдът счита, че по делото не се събраха категорични доказателства сочещи на извършено от работодателя нарушение по чл.152 КТ, че административнонаказващия орган е издал санкционния акт на база негодно даказателство. Отразявнето на нерверни обстоятелства във връзка с наличието на декларирано работно време от Ц.Д. на 13.02.2015 г. и на 14.02.2015 г. в акта и НП, представлява и съществено процесуално нарушение. Атакуваното наказателно постановление следва да се отмени като незаканосъобразно. За пълнота на изложението във връзка с довода на жалбоподателя, че АНО не е изследвал дали в ресторанта работотдателят не е въвел сумирано изчисляване на работното време, съдът намира, че дори при въведено такова, работодателят е следвало да осигури минимум 12 часова междудневна почивка и че непосочването в санкционния акт на обстоятелството относно изчисляването на работното време, не представлява процесуално нарушение и непълно описана фактическа обстановка. „…" ЕООД счита необсъждането на възражението му по чл.44 ЗАНН по акта за съществено процесуално нарушение, но съдът не споделя този довод, тъй като видно от текста на възражението той не оспорва посоченото в акта, а само изразява съжаление за нарушението. Така мотивиран, съдът РЕШИ: ОТМЕНЯ наказателно постановление № …г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда” гр.С., с което за нарушение по чл.152 КТ, на основание чл.416, ал.5 КТ и във вр. с чл.414, ал.1 КТ на „…" ЕООД със седалище: гр.С. и адрес на управление: ул."…" №…, вх…, ет…, ап…, ЕИК …, представлявано от управителя А.А.Л., е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева. Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд град Смолян. |