РЕШЕНИЕ
№ 838
гр. Благоевград, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. *****а
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103429 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от В. Г. Г., ЕГН ********** и А. Г. Ч., ЕГН
**********, и двамата ищци със съдебен адрес: гр. ****, чрез адв. А. К. срещу Община
Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр. ****, представлявана от кмета *****.
Предявени са при условията на активно субективно и обективно кумулативно съединяване
отрицателни установителни искове, с който се претендира да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не е собственик на следните два имота:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62699.501.139 /шестдесет и две хиляди шестстотин
деветдесет и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто тридесет и девет/, в кадастрален
район 501 /петстотин и едно/, в с. *** с ЕКАТТЕ 62699 /шестдесет и две хиляди шестстотин
деветдесет и девет/, съгласно заповед № РД-18-86/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с площ от
621 кв. м. /шестстотин двадесет и един квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията: „урбанизирана“, начин на трайно ползване: „незастроен имот за жилищни
нужди“, находящ се в *****, номер по предходен план: квартал 7, парцел VI, при съседи: ПИ
с идентификатор 62699.501.613, ПИ с идентификатор 62699.501.144, ПИ с идентификатор
62699.501.138, ПИ с идентификатор 62699.501.140.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62699.501.140 /шестдесет и две хиляди шестстотин
деветдесет и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто и 1 четиридесет/, в кадастрален
район 501 /петстотин и едно/, в с. *** с ЕКАТТЕ 62699 /шестдесет и две хиляди шестстотин
деветдесет и девет/, съгласно заповед № РД-18-86/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с площ от
632 кв. м. /шестстотин тридесет и два квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията: „урбанизирана“, начин на трайно ползване: „незастроен имот за жилищни
нужди“, находящ се в *****, номер по предходен план: квартал 7, парцел V, при съседи: ПИ
с идентификатор 62699.501.613, ПИ с идентификатор 62699.501.144, ПИ с идентификатор
62699.501.139, ПИ с идентификатор 62699.501.141.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на
исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявените искове
за недопустими и за неоснователни.
Ищците твърдят, че са собственици на основание осъществявано от тях давностно
1
владение на процесните недвижими имоти. Навеждат, че тези недвижими имоти били
владени и стопанисвани заедно от тях от около 40 години (от 1984г. до настоящия момент).
Сочат, че в годините назад били ограждали имотите, като върху тях имали посадени овощни
дървета. Заявяват, че първоначално използвали имотите като зеленчукови градини в по-
голямата им част, а в последните години под дърветата имали засадена трева и ги ползвали
като ливада, независимо че имотите били част от урбанизираната територия на с. ***,
Община Благоевград. Поддържат, че от около 40 години владеели имотите като собствени,
като през този период владението им е било явно, несъмнено, спокойно, непрекъснато и с
ясно изразеното намерение, че считат същите за тяхна собственост. Сочат, че през месец
юли 2024г. решили да се снабдят с документ за собственост за притежаваните имоти, като
подали молба декларация до Община Благоевград за снабдяване с документ за собственост,
като ответникът им отхвърлил молбата поради наличието на два АЧОС, както следва с №
13659/02.08.2024г. и № 13657/02.08.2024г.за имотите. Считат, че ответникът оспорва правото
им на собственост върху имотите, тъй като се легитимира като собственик на недвижимите
имоти на основание горепосочените АЧОС.
Ответникът предявените искове с доводи, че: ищците не са били установили владение
върху имотите по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесните имоти били собственост на
Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС;
имотите не би могли изобщо да се придобиели по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и §
1 ЗРЗС.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са отрицателни установителни
искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, които се претендира да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че не е собственик на процесните два недвижими
имота.
Предявените отрицателни установителни искове са процесуално допустими. Същите
изхождат от легитимирани лица, депозирани са пред компетентния съд, като ищците са
упражнили надлежно правото си на иск. В тази връзка не могат да бъдат споделени
оплакванията на ответника за недопустимост на отрицателните установителни искове,
свързана с това, че ищците не притежавали право, което да било застрашено или оспорвано
от ответника. По този повод е нужно да се изтъкне, че безспорно е прието в теорията и
съдебната практика, че страните по производството и неговият предмет и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от търсещия защита /арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК/. В
този смисъл процесуалната легитимация се определя от направените от страните фактически
твърдения – за ищеца в исковата молба, а за ответника – в отговора на исковата молба. В
настоящия случай твърдението в исковата молба е, че ищците упражняват фактическа власт
върху имотите в продължение на около 40 години, като ответникът не е собственик на
същите на основание издадени от него два Акта за частна общинска собственост (АЧОС). С
отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил твърдението на ищците, че са
упражнявали фактическа власт върху имотите. Ответникът изрично е възразил и че е
собственик на процесните имоти на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС вр. с § 42 от ПЗР на
ЗИДЗОС. При това положение се налага изводът, че ищците имат правен интерес от
отрицателните установителни искове срещу ответника. Следва да се отбележи, че правният
интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между
страните извънсъдебен правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът
твърди, че е собственик на вещта или на определена идеална част от нея, и ответникът
оспорва или смущава правото му на собственост. Следва да се има предвид и че съгласно
възприетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по тълк. дело № 8 от 2012 г.
на ОСГТК на ВКС: Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право,
2
което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече тези на ответника. В производството по този иск ищцовата страна доказва
фактите, от които произтича правният интерес, а ответната – фактите, от които се поражда
нейното право. При липсва на правен интерес производството по делото се прекратява.
Постановката от цитираното тълкувателно решение, че исковото производство се
прекратява, когато ищецът не докаже фактите, пораждащи правния му интерес, важи само в
случая, при който интересът се извежда от твърдения, които не включват притежание на
самото спорно право. Затова, ако ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот,
доказването, че спорното право му принадлежи е въпрос на материална, а не на процесуална
легитимация (вж. Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о. на ВКС и
Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г., II г. о. на ВКС). При отрицателната
установителна искова претенция за собственост ответникът трябва да изчерпи в процеса
всички основания, на които спорното право е могло да се породи в правната му сфера (вж.
така мотивите към т. 1 от посоченото по-горе тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, а
също и Решение № 226 от 12.12.2016 г. по гр. д. № 1587/2016 г., I г. о. на ВКС). Ето защо
предявените отрицателни установителни искове са допустими.
Разгледани по същество отрицателните установителни искове са основателни.
Аргументите за този извод са следните:
В конкретния случай имотите, предмет на делото, с идентификатори съответно
62699.501.139 и 62699.501.140, представляват урбанизирани територии, с начин на трайно
предназначение незастроени имоти за жилищни нужди.
От приетото Удостоверение за наследници с изх. № 28 от 18.03.2024г., издадено от
длъжностно лице при Община Благоевград, се установява, че ищците В. Г. Г. и А. Г. Ч. са
наследници по закон на лицето А. Ч. *****, починал на 25.03.1972г. Това е така, защото
същите са внуци на това лице, което е техен дядо.
За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесните имоти по делото
бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията
на вещото лице инж. Д. Х., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно
заседание на 29.09.2025г. се установява, че процесните поземлени имоти са нанесени за
първи път в регулационния и кадастрален план за с. ***, одобрен със Заповед № 575 от
02.07.1982 г., като УПИ VI (550 кв.м., за жилищно застрояване) и УПИ V, кв. 7 (550 кв.м., за
жилищно застрояване). Спорната площ е частично идентична с УПИ Х310, кв. 27 по
предходния регулационен план, одобрен със Заповед № 3677 от 31.07.1957 г. Експертът е
констатирал, че процесните два имота са в регулация още с предходния регулационен план,
одобрен със Заповед № 3677 от 31.07.1957 г. Става ясно, че въпросните поземлени имоти с
идентификатори 62699.501.139 и 62699.501.140 по кадастралната карта на с. *** са
образувани при изработването и одобрението на КККР със Заповед № РД- 18-86 от
26.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Процесните имоти са отредени за
жилищно застрояване. В представената справка към разписния лист към РП от 1957 г. за
собственик на УПИ X, кв. 27 е записан наследодателят на ищците и техен дядо А. Ч. *****,
без описан документ. Спорните имоти не са били част от по-голям по площ терен. Вещото
лице е изследвало представените по делото Актове за държавна и за частна собственост,
както следва: Акт за държавна собственост № 18 от 20.11.1984 г., който касае незастроен
жилищен парцел от 550 кв.м., представляващ УПИ VI, кв. 7; Акт за държавна собственост №
19 от 20.11.1984 г., който касае незастроен жилищен парцел от 550 кв.м., представляващ
УПИ V, кв. 7; Акт за частна общинска собственост № 13657/02.08.2024 г., вписан в Служба
по вписванията под № 29, том XVI, peг. № 4716, дело 2308 от 15.08.2024 г., който касае
незастроен имот за жилищни нужди от 632 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор
62699.501.140 по КККР на с. *** и Акт за частна общинска собственост № 13659/02.08.2024
г., вписан в Служба по вписванията под № 28, том XVI, peг. № 4715, дело 2307 от 15.08.2024
г., който касае незастроен имот за жилищни нужди от 623 кв.м., представляващ ПИ с
3
идентификатор 62699.501.139 по КККР на с. ***. След извършен от вещото лице графичен
анализ и изготвена комбинирана скица (Приложение № 1 към експертизата) е установено, че
процесните имоти с идентификатори 62699.501.139 и 62699.501.140 по КККР на с. *** са
идентични с УПИ VI и УПИ V, кв. 7 по действащия регулационен план. Става ясно, че
Актовете за общинска частна собственост и актовете за държавна собственост се отнасят за
частично идентични имоти. Вещото лице е категорично, че няма данни имотите да са били
отреждани за нуждите на АПК, тъй като те са били в застроителната част на село *** и няма
как да са били отредени за АПК. Експертът е категоричен и затова, че няма данни, които да
водят до извод, че тези два процесни имота са били отреждани за обществени или
благоустройствени нужди и мероприятия. Установява се от заключението на вещото лице, че
действащият регулационен план за кв. 7 от 1982 г. е изменен със Заповед № 1037 от
23.07.2010 г. Експертът е визуализирал на Приложение № 1 към експертизата новата
дворищно-регулационна линия с червен цвят на, а старата - с оранжев. Става ясно, че
изменението се състои в промяна на южните регулационни граници и увеличаване площите
на процесните имоти. В кадастралната карта на с. *** са отразени имотите след промяната
от 2010 г. (ПИ 62699.501.139 и ПИ 62699.501.140). Става ясно, че от отразяването на имотите
през 1982 г. до 05.11.1999 г., включително и към днешна дата, процесните имоти са
урегулирани с отреждане „за жилищно застрояване“. Не е установено отстъпено право на
строеж за процесните имоти.
Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имотите, като е изготвило
скица от оглед на място, както и снимков материал /съответно Приложение № 1 и
Приложение № 2 към експертизата/. От огледа на място вещото лице е установило, че
имотите представляват частично оградени дворни места с изградени 3 (три) паянтови сгради
и зеленчукова градина. Констатираните на място три паянтови сгради са означени от вещото
лице на Приложение № 1 в зелен цвят. Вещото лице не е констатирало тези постройки да са
отразени в кадастралната карта, като същите не подлежат и на отразяване в кадастралната
карта, тъй като са паянтови или навеси и по Закона за кадастър и имотния регистър такива
паянтови постройки не подлежат на отразяване. Две от тези паянтови постройки, намираща
в ПИ 62699.501.139 представляват бараки, в които е имало животни - прасета и кокошки.
Според вещото лице двата имота представляват нещо като пасище и ливада, като не са чак
толкова поддържани. В южната, долна част на ПИ 62699.501.140 имало овощни дръвчета.
От изследването на вещото лице, както и от приложените по делото писмени
доказателства става ясно, че с нарочни молби-декларации от 29.07.2024г. ищците са
поискали от ответната община да им бъдат издадени удостоверения относно наличие на
АЧОС върху процесните имоти с идентификатори № 62699.501.139 и № 62699.501.140 по
КК на Благоевград. На 02.08.2024г. от страна на ответника са съставени два АЧОС, а именно
Акт за частна общинска собственост № 13657 и № 13659, с които имотите са актувани като
частна общинска собственост, за което ищците са уведомени.
С цел да докажат, че ищците, са придобили спорния имот в резултат на давностно
владение ищците са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите ***** и ***** /съседи/, от които може да се направи извод за основателност на
твърдението на ищците за придобиване на имота по давност.
От разпита на първия от доведените от ищците свидетели – *****, става ясно, че познавал
ищците В. Г. и А. Ч. от рождението им, от деца, тъй като били по-малки от него. Сочи, че
ищците били израснали пред неговия двор, като петдесет метра била разликата между
неговия имот в село *** и техния имот. Този свидетел живеел в горния край на село ***,
като имотът на В. и А. бил на 50 метра от неговата къща, където живеел до парцела, който
бил на А. и В.. Заявява, че този имот бил много стар, от прадядо им, този имот им бил
наследствен. Знаел, че бил на прадядо им, на дядо им и след това на баща им. Дядо им
починал приблизително преди 50-60 години, а баща им не може да кажел кога бил починал,
тъй като отишъл да живеел в Благоевград. Заявява, че семейството на ищците и самите
4
ищци ползвали имота от век. В този имот никой не бил идвал, идвали били само членове на
семейството на А. и В.. А. и В. си го работели. Поддържа, че винаги имотът го е бил
работил семейството на А. и В.. Само те си били ползвали имота, не били влизали други
хора. Имотът не е бил в ТКЗС. Излага, че в имота първо имало бостан, любеници, имало
овощни дръвчета, но заради сушата те изсъхнали. В имота А. и В. гледали прасета в кочини,
гледали и кокошки. В момента гледали кокошки и прасета. Имали и зеленчукова градина –
чушки и домати. Заявява, че ищците си били произвеждали зеленчуци на място, като бил
упълномощен от тях да ги пазел и са му били разрешили да си берял от зеленчуковата
градина. Излага, че А. и В. си обитавали и работили имота. А. и В. си хранели прасето и
кокошките. Случвало се и самият свидетел да хранел животните. Понякога го били молили
да им поливал зеленчуковата градина, тъй като имали сонда. А. и В. си гледали имота,
изкарвали си зеленчуковата продукция, а на него като възнаграждение за това, че им
помагал понякога за имота му давали част от зеленчуковата продукция. Сочи, че този имот
бил ограден. От две страни бил със стени – бетонни. Откъм складовете, от долна страна,
имало бетонна стена. Откъм улицата, откъм неговия имот, също имало бетонна стена.
Самата стена била на улицата. А от другите страни бил ограден с бетонови колци и мрежа.
Свидетелят живеел от другата страна на улицата, където бил имотът на А. и В.. Още преди
да станело ТКЗС имотът на А. и В. не им бил взет. До ден днешен друг човек не бил ходил в
този имот, а само А. и В. и хора от техните семейство си го гледали. А. и В. не са се били
карали или спорили с други хора от село *** за този имот.
От разпита на втория от доведените от ищците свидетели – ***** също става ясно, че
познавал ищците В. Г. и А. Ч. от деца, като те били брат и сестра. Този свидетел също
живеел в село ***. Сочи, че познавал и техния баща, познавал и дядо им. Знаел къде се
намирали процесните имоти. Излага, че знаел тези имоти като имотите на дедо А.ова
ширина. Там като деца през зимата се пързаляли. Имотите били като ливада. Дядото на
ищеца А. Ч. – дедо А. им позволявал да влизали в имота и да се пързаляли. Заявява, че в
момента, тези имоти били оградени. От двете страни имало мрежа. Мрежите били от
западната и източната страна. От южната страна бил склад на къща „Валентина“ и след това
на Цигарената фабрика. От тази страна имало ограда, доколкото си спомнял имало каменен
зид. Откъм улицата пак имало ограда, която била като подпорна стена, нещо като подпорна
стена на улицата. Тази стена се падала от северната част на имота. В този имот били
посадени дръвчета, които впоследствие изсъхнали, тъй като нямало вода. В имота имало
кокошарник, кочина, барачки за свине. Доколкото си спомнял, сега имало кокошарник.
Преди години ищците В. Г. и А. Ч. гледали прасета. Към момента не знае дали гледали
прасета, тъй като живеел по-далеч. Този свидетел не е бил видял други хора освен А. и В. да
идвали и да обработвали имота. Не бил чул и някой от селото да бил спорил с тях за този
имот.
И двамата разпитани по делото свидетелки са категорични, че откакто имат възприятия,
досега, не са виждали никой друг освен ищците или членове на тяхното семейство в
имотите.
Показанията на свидетелките следва да се кредитират изцяло, тъй като същите са логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви. Трябва изрично да се подчертае, че същите
съответстват и на събраните писмени доказателства, както и със заключението на вещото
лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Следователно по делото е установено, че за периода от над десет години от 1984г. до
настоящия момент ищците единствени са осъществявали фактическата власт върху
процесните имоти. Ответникът от своя страна не е ангажирал каквито и да е гласни
доказателствени средства, които да опровергават извода, че фактическата власт за този
период е осъществявана единствено от ищците и членовете на тяхното семейство.
Основното възражение на ответника е, че е бил придобил имота по силата на закона, а
именно чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД към ЗОС. В тази връзка
5
ответникът е представил и двата АЧОС, а именно Акт за частна общинска собственост №
13657 и № 13659 от 02.08.2024г.
Актът за частна общинска собственост само констатира придобито по някой от
предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. За да се ползва, като официален
удостоверителен документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостовереното право на собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота
и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по силата на
което имотът е придобит от общината. В съставените два АЧОС от 02.08.2024г. е посочено
нито фактическо, нито правно основание за придобиване на собствеността от общината.
Цитирана е разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, без да е конкретизирано дали ответната
община е придобила собствеността чрез правна сделка, по давност или по друг начин,
определен в закон, в последния случай – по силата на коя законова разпоредба, нито са
посочени правопораждащите собствеността факти. Следователно, когато в акта е посочено
като основание само правната норма, послужила като основание за актуването (какъвто е
настоящият случай), но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо
действие досежно правото на собственост на общината (вж. в този смисъл Решение №
81/24.07.2018 г. по гр. д. № 4029/2017 г. по описа на ІІ г.о. на ВКС и цитираната в него
практика на ВКС). Настоящият съдебен състав споделя изцяло формираната съдебна
практика на ВКС, с оглед на което и приема, че в настоящия случай ответната община
Благоевград не може да се легитимира за собственик на процесните имоти с представените
АЧОС № 13657 и № 13659 от 02.08.2024г.
Възраженията на ответника, че исковете са неоснователни, поради това че е придобил
правото на собственост на основание § 42 ПЗР на ЗИД към ЗОС, не могат да бъдат
споделени. В тази връзка следва да се изтъкне, че съгласно тази разпоредба застроените и
незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. За да е налице сочената
трансформация от държавна в общинска собственост е необходимо да се установи дали към
момента на влизане в сила на § 42 ПЗР на ЗИД към ЗОС - предвиденото по действащия към
този същ момент подробен устройствен план, имотът (застроен или незастроен) може да се
квалифицира като обществено или благоустройствено мероприятие на общината, като се
отдава значение и на факта с какво финансиране следва да се осъществи строителството.
Смисълът на законовото разграничаване на държавната от общинската собственост по
силата на § 42 ПЗР на ЗИД към ЗОС, е да станат общинска собственост имотите, които
обслужват нуждите на населението в общината и такива на общинската инфраструктура в
пряк план, както и отредените за обществени нужди, така че имотът да бъде стопанисван от
прекия си ползвател. В конкретния казус няма събрани доказателства, имотите да обслужват
каквито и да било потребности на населението. Напротив. От заключението на вещото лице
по приетата съдебно-техническа експертиза се установи, че няма данни, които да водят до
извод, че тези два процесни имота са били отреждани за обществени или благоустройствени
нужди и мероприятия.
С оглед изложеното в предходния абзац неоснователно е и възражението на ответната
страна, че в случая била налице забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС за придобиване на имота
по давност. Поради недоказаност на възражението на общината за придобиване
собствеността на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, установената в разпоредбата на чл. 86 ЗС
забрана за придобиване по давност не важи за процесните имоти, а нормата на § 1 ЗРЗС е
неприложима.
Дори да се приеме, че процесните имоти са частна общинска собственост, то същите са
били придобит по давност от ищците, които и към настоящия момент продължават да
осъществяват фактическа власт над имотите. Аргументите за този извод са следните:
6
С приемането на Закона за собствеността през 1951г. /Изв., бр. 92 от 16.11.1951г., в сила от
17.12.1951г./ е въведена забрана за придобиване по давност на вещи, които са
социалистическа собственост. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 31 от 1990 г. като
придобива следната редакция: Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна
или общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи
държавна и общинска собственост, е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр.33 1996г.
в сила от 01.06.1996г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска
собственост не могат да се придобиват по давност.
За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане
в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996г., давностният срок започва да тече от
01.06.1996г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На
тази дата /последният ден на срока/ обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от
седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния
срок е продължено до 31.12.2022г.
С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от
2018 г.
В мотивите на конституционното решение изрично е изтъкнато, че с атакувания § 2 ЗР на
ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време продължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г.. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана
в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на
ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното
владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези
мотиви на Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които са
започнали да текат от 01.06.1996г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за
които давността е изтекла в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. след обявяването на §2
ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при
позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното
действие на изменението на ЗС от 19.01.2018г. Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020
г. по к.д.№ 5/2019г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд
неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни
производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС
изрично е посочил в мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само
по отношение на §1 ДР ЗС. С обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се
засяга нейният досегашен ефект. Следователно по настоящото дело не следва да се приложи
мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти – частна собственост,
действал в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ
бр.9/2018г. за противоконституционен. След като Конституционният съд приема, че с този
закон се отнемат придобити вещни права и го обявява за противоконституционен, всеки съд
е длъжен да зачете отнетите с противоконституционен закон права, т.е. да не приложи
противоконституционния закон по висящите пред него спорове за собственост.
Според показанията на свидетелите процесните имоти се ползвали от над 40 г. само и
единствено от ищците и членовете на тяхното семейство. Установи се по делото, че никога
не са ползвани имотите от ответната общината, като имотите винаги са били обработвани и
гледани от ищците и членовете на тяхното семейство. Следователно по делото е доказано
владение на процесните имоти от ищците, включително в периода от 01.06.1996г. до
настоящия момент. По делото няма никакви данни тези имоти да са били владени от Община
Благоевград въз основа на съставените актове за частна общинска собственост през
7
02.08.2024г. и тя да е упражнявала фактическа власт върху имотите. Ответникът от своя
страна не е ангажирал каквито и да е гласни доказателствени средства, които да
опровергават извода, че фактическата власт за този период е осъществявана от ищците.
Следва изрично да се отбележи също така, че процесните АЧОС № 13657 и № 13659 от
02.08.2024г. са издадени в хода на преписката по молби-декларации на ищците от
29.07.2024г.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да
бъдат уважени.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да
бъдат поставени разноските, сторени от ищците във връзка с водене на делото. Общият им
размер възлиза на сумата от 1600 лв., от които 100 лв. заплатена държавна такса по делото и
1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски
трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност за претендираното от ищците адвокатско възнаграждение. В
тази връзка съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може
да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е
прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба
№ 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищците
претендират адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., като с оглед предмета на
делото (искове са собственост) минималният размер на адвокатския хонорар е 897,67 лв.
(арг. от чл. 7, ал. 5 от Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от
предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по
въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело
C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд
е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато
тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС.
Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С
въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с
минималните адвокатски хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно
може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба №
1 от 2004 г. минимални размери. В конкретния случай не са налице причини за намаляване
на изплатения хонорар на адвокат К.. Казусът се характеризира с немалка фактическа и
правна сложност. Правата на ищците бяха защитени и в две открити заседания. От значение
е обстоятелството, че спорът касае два поземлени имота. Нужно е да се има предвид, че бяха
разпитани и двама свидетели, като са събрани и не малко писмени доказателства, бе
изслушано и прието и едно експертно заключение. Съобразявайки всички тези
обстоятелства, настоящият съдебен състав преценява, че на адвокат К. наистина се следва
8
справедливо възнаграждение за оказаните услуги, което е именно в размера, фигуриращ в
представения от нея договор за правна защита и съдействие.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ищците В. Г. Г., ЕГН ********** и А.
Г. Ч., ЕГН **********, и двамата ищци със съдебен адрес: гр. ****, че ответникът Община
Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр. ****, представлявана от кмета *****, не е
собственик на следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62699.501.139 /шестдесет и две хиляди шестстотин
деветдесет и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто тридесет и девет/, в кадастрален
район 501 /петстотин и едно/, в с. *** с ЕКАТТЕ 62699 /шестдесет и две хиляди шестстотин
деветдесет и девет/, съгласно заповед № РД-18-86/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с площ от
621 кв. м. /шестстотин двадесет и един квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията: „урбанизирана“, начин на трайно ползване: „незастроен имот за жилищни
нужди“, находящ се в *****, номер по предходен план: квартал 7, парцел VI, при съседи: ПИ
с идентификатор 62699.501.613, ПИ с идентификатор 62699.501.144, ПИ с идентификатор
62699.501.138, ПИ с идентификатор 62699.501.140.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62699.501.140 /шестдесет и две хиляди шестстотин
деветдесет и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто и 1 четиридесет/, в кадастрален
район 501 /петстотин и едно/, в с. *** с ЕКАТТЕ 62699 /шестдесет и две хиляди шестстотин
деветдесет и девет/, съгласно заповед № РД-18-86/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с площ от
632 кв. м. /шестстотин тридесет и два квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията: „урбанизирана“, начин на трайно ползване: „незастроен имот за жилищни
нужди“, находящ се в *****, номер по предходен план: квартал 7, парцел V, при съседи: ПИ
с идентификатор 62699.501.613, ПИ с идентификатор 62699.501.144, ПИ с идентификатор
62699.501.139, ПИ с идентификатор 62699.501.141.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес:
гр. ****, представлявана от кмета *****, да заплати на В. Г. Г., ЕГН ********** и А. Г. Ч.,
ЕГН **********, и двамата ищци със съдебен адрес: гр. **** разноски в производството в
размер на 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9