№ 4131
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110145030 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Т.с.ЕАД,ЕИК ...,със седалище и
адрес на управление гр.София,ул.“Я.“ № 23Б,представлявано от А.А.,против
С. Л. Н.,ЕГН **********,с адрес гр.София,ж.к.“К.п. искане за осъждане на
ответницата да заплати сумите,както следва : 2279,69 лева главница за
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2019 г.,395,15 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г.
до 28.06.2021 г.,сума за дялово разпределение в размер от 11,28 лева за
периода м.06.2018 г. до м.04.2019 г.,2,92 лева лихва за забава за периода
30.07.2018 г. до 28.06.2021 г.
В исковата молба се твърди,че между ищцовото дружество и
наследодателя на ответницата е съществувало договорно
правоотношение,респективно с настъпването на наследствено
правоприемство ответницата Н. се явява клиент на топлинна енергия.
Поддържа се,че претендираната цена за топлинна енергия съответства на
реално доставено количество топлинна енергия. С оглед обстоятелството,че
цената не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва за периода
на забава. С исковата молба са заявени и искове за дялово разпределение и
лихва за забава върху сумата за дялово разпределение. Ищецът моли съда да
уважи исковете.
Ответницата С. Л. Н. оспорва исковете като неоснователни и
недоказани – твърди се,че паричните суми са претендирани без
основание,защото не е доказано наследодателят на ответницата да е бил
собственик или носител на вещно право на ползване върху недвижимия
имот,не е оспорено доставеното количество топлинна енергия,твърди се,че
1
клаузите в общите условия се явяват нищожни,защото вменяват задължение
за потребителя да осигури достъп до интернет. Оспорва се правото на ищеца
да претендира сумите за дялово разпределение. Ответницата моли съда да
отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Н.“ЕАД не изразява становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Прието е съобщение към фактура от 31.07.2019 г.,издадено от
„Т.с.ЕАД.
Представени са заповед № ДИ-03-251/90 от 02.05.1990 г. относно
продаване на държавен жилищен имот на ул.“Р.П. на С.С. и К.С.,както и
договор за продажба на държавен недвижим имот от 13.09.1990 г. за ап.30 в
бл.25 на ул.“Р.П.“.
От удостоверение от ГИС София се установява,че адрес ул.“Булина
ливада“ ( с предишно наименование ул.“Р.П.“ ) е идентичен с адрес ж.к.“К.п.“
1.
Видно от договор,сключен между „Н.“ЕАД и етажните собственици в
сградата на бл.25 на ж.к.“К.п.“,страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да извършва
дялово разпределение,а етажните собственици приемат да поставят
индивидуални разпределители. Договорът е сключен след приемане на
решение от общо събрание на етажните собственици.
Представени са общи условия на „Т.с.ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
От справки от НБД „Население“ се установява,че СТ. ИВ. СТ. и К. ВЛ.
СТ. са починали и са оставили като наследница по закон Н.К. С.,а нейна
единствена наследница е С. Л. Н..
Според приетото заключение по съдебно-техническата експертиза
общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след което се
приспадат технологичните загуби,топломерът е преминавал периодична
метрологична проверка със заключение за съответствие,дяловото
разпределение е реализирано при съобразяване на нормативната
уредба,дължимата главница,без да има включени задължения извън
процесния период възлиза на 2279,67 лева.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза,прието от
съда,непогасената главница за топлинна енергия е 2279,64 лева,а сумата за
дялово разпределение – 11,28 лева,лихвата за забава върху главница за
топлинна енергия възлиза на 412,87 лева,а върху сума за дялово
разпределение – 2,87 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.79 от ЗЗД е иск за реално изпълнение на
договорно задължение,когато липсва доброволно такова. С този иск едната
страна по правоотношението може да получи липсващото изпълнение на
2
договорно задължение от насрещната страна по правоотношението. За да
бъде уважена исковата претенция,необходимо е да бъде доказано,че между
страните съществува договорно правоотношение,да бъдат установени
уговорените права и задължения. Съдът счита,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде възприето,че между страните
съществува договорно правоотношение – дружеството ищец извършва
дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а ответницата Н. е
клиент на топлинна енергия като собственица на топлоснабдения имот.
Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота.
Законът не поставя изискване за наличието на писмен договор за
сградите,които са топлоснабдени преди влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ,а
договорното правоотношение съществува с оглед притежаваното право на
собственост или вещно право на ползване. Съдът намира,че ответницата Н. е
клиент на топлинна енергия и отговаря за заплащане цената на доставена
топлинна енергия,защото е придобила правото на собственост върху
топлоснабдения имот на основание наследствено правоприемство – от
доказателствата,ангажирани в хода на производството се установява,че
процесният недвижим имот в бл.25 на ж.к.“К.п.“ е придобит с договор за
продажба на недвижим имот от С.С. и К.С.,чиято единствена наследница по
закон е майката на ответницата,а ответницата е единствена наследница на
своята майка. При това положение следва да бъде възприето,че ответницата е
единствена собственица на топлоснабдения имот и се явява клиент на
топлинна енергия,т.е. задължена е да заплаща цената на доставена топлинна
енергия. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните се
определят според общите условия на доставчика. Страните не твърдят да са
уговорили индивидуални условия,което означава,че приложими са именно
общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане на
топлинна енергия точно,необходимо е да бъде доказано,че цената на
топлинна енергия е заплатена в срока по общите условия. В хода на
производството не са ангажирани доказателства да е заплатена цената или
част от същата,поради което съдът намира,че искът за заплащане цена на
топлинна енергия е доказан по основание. Анализът на събраните в хода на
производството доказателства позволява да бъде възприето,че в сградата е
въведена система за дялово разпределение,т.е. всеки от собствениците трябва
да заплаща количеството топлинна енергия,определено от дялово
разпределение. С оглед това,че според заключението по съдебно-
техническата експертиза дяловото разпределение е реализирано при спазване
на установената методика и като бъде съобразено,че технологичните разходи
са приспадани за сметка на доставчика,съдът приема,че исковата претенция
за главница за топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от 2279,67
лева,представляваща цена на доставена топлинна енергия за процесния
период,без да има включени задължения извън този период,а за разликата до
2279,69 лева искът като неоснователен подлежи на отхвърляне. Софийският
районен съд приема,че е доказан по основание и искът за заплащане сума за
дялово разпределение. Не могат да бъдат споделени доводите на ответницата
Н. чрез процесуалния й представител,че ищецът не е материалноправно
легитимиран да претендира заплащането на сума за дялово разпределение.
Съгласно чл.12,ал.1 от общите условия клиентът на топлинна енергия
3
заплаща цената на топлинна енергия и сумата за дялово разпределение по
реда,определен в общите условия,а същевременно чл.36 от общите условия
сумата за дялово разпределение подлежи на заплащане на
доставчика,съгласувано с търговеца,реализиращ дяловото разпределение.
Посочените клаузи от общите условия сочат еднозначно,че стойността за
дялово разпределение подлежи на заплащане на ищцовото дружество и при
съобразяване заключението по съдебно-счетоводната експертиза искът за
сумата от 11,28 лева за дялово разпределение подлежи изцяло на уважаване.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция за заплащане на
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия подлежи на уважаване,а
за заплащане на мораторна лихва върху сума за дялово разпределение
подлежи на отхвърляне. Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД
е обусловено от доказване,че парично вземане не е заплатено на падежа или в
уговорения срок,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред
кредитора за заплащане на обезщетение за забава. Когато за изпълнението на
задължението има уговорен начин на плащане – определена падежна дата или
срок за плащане,считано от деня,следващ падежа,респективно считано от
деня,следващ последната дата от срока длъжникът изпада в забава. Когато
изпълнението на задължението няма определен срок,за да бъде поставен в
забава длъжникът,необходимо е да бъде доказано,че му е отправена покана с
посочен в нея срок за плащане,с изтичането на който кредиторът би могъл да
претендира заплащане на мораторна лихва. С оглед обстоятелството,че за
задължението за заплащане сума за дялово разпределение няма уговорен
срок,а същевременно ищецът не доказва да е канил ответницата,съдът
приема,че искът за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение
следва да бъде отхвърлен. Софийският районен съд приема,че искът за
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия е доказан по
основание,защото ответницата Н. не е представила доказателства да е
заплатила цената или част от същата в срока по общите условия. Не може да
бъде споделен доводът на ответницата за наличието на неравноправни клаузи
в общите условия относно необходимостта от достъп до интернет. Според
действащите към процесния период общи условия цената на топлинна
енергия подлежи на заплащане в срок от 45 дни след изтичане на месеца за
доставка,т.е. ясно е посочен срокът,в рамките на който клиентът може да
изпълни като информация за размера на начислената парична сума клиентът
може да получи и без да е необходимо да разполага с достъп до интернет –
например на каса на ищеца или на друго търговско дружество,което предлага
възможност за заплащане цената на доставена топлинна енергия. С оглед
липсата на плащане и като съобрази диспозитивното начало на гражданския
процес съдът приема,че искът за мораторна лихва подлежи изцяло на
уважаване за сумата от 395,15 лева.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни
претендират присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че
следва да бъдат присъдени такива в размер от 931,78 лева в полза на ищеца и
в размер от 4 лева адвокатско възнаграждение в полза на ответницата.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА С. Л. Н.,ЕГН **********,с адрес гр.София,ж.к.“К.п.“ ... да
заплати на основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на „Т.с.ЕАД,ЕИК ...,със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Я.“ № 23Б,представлявано от
А.А. сумите от 2279,67 лева ( две хиляди двеста седемдесет и девет лева
шестдесет и седем стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. до м.04.2019 г.,395,15 лева ( триста деветдесет и пет лева и
петнадесет стотинки ) мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
за периода 15.09.2018 г. до 28.06.2021 г.,сума за дялово разпределение в
размер от 11,28 лева ( единадесет лева двадесет и осем стотинки ) за периода
м.06.2018 г. до м.04.2019 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 30.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането като отхвърля иска за главница за
топлинна енергия в частта за разликата над 2279,67 лева до претендирания
размер от 2279,69 лева и за сумата от 2,92 лева мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. Л. Н.,ЕГН **********,с адрес гр.София,ж.к.“К.п.“ ... да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т.с.ЕАД,ЕИК
...,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Я.“ №
23Б,представлявано от А.А. сумата от 931,78 лева ( деветстотин тридесет и
един лева седемдесет и осем стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т.с.ЕАД,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Я.“ № 23Б,представлявано от А.А. да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на С. Л. Н.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,ж.к.“К.п.“ ..., сумата от 4 ( четири ) лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Н.“ЕАД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5