№ 3667
гр. Варна, 26.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100501915 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 47322/26.06.2023г. от Е. Е. Х.,
ЕГН **********, с пост. адрес гр. Варна, ж.к. „************“ бл. 203, вх. 1,
ап. 6, чрез процесуалния представител адв. Д. Ч. от ВАК, срещу решение
№ 1884 от 29.05.2023г., постановено по гр. дело № 11954/2022г. на ВРС, ХХ-
ти състав, в частите, с които са отхвърлени кумулативно съединените искове
с правно основание чл. 144 от СК и чл. 144 вр. чл. 149 от СК на въззивницата
срещу Е. Д. Х., ЕГН **********, с пост. адрес гр. Варна, ж.к. „************“
бл. 213, вх. 1, ет. 4, ап. 14 за заплащане на разликата над сумата от 300 лв. до
пълния претендиран размер от 700 лв. и за заплащане на разликата над сумата
от 2250 лв. до пълния претендиран размер от 5000 лв., както и за периода
30.08.2021г. - м. септември 2021г. вкл.
Въззивницата намира решение в обжалваните части за неправилно.
Сочи, че след постановяването на съдебния акт е узнала, че ответникът
работи за швейцарска фирма, местоработата му е във Франция, където живее
целогодишно и получава трудово възнаграждение в брутен размер от 3000 лв.
Излага, че след постановяване на решението въззиваемият е изплатил изцяло
издръжката, който факт доказвал, че същият разполага със средства и не би
му представлявало особено затруднение да заплаща издръжка от 700 лв. на
своето дете. представлявал доказателство за възможността му да изплаща
Моли да се отмени решението в обжалваните части е да се постанови друго, с
което предявените искове да се уважат изцяло. Прави нови доказателствени
искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
1
страна по жалбата. Оспорва да живее във Франция. Твърди да има разходи
във връзка със здравословното му състояние, както и че се грижи за
домакинството на жената, с която живее, на своя брат и своето. Оспорва
въззивницата да учи целодневно и да няма възможност да полага възмезден
труд. Оспорва, че изтегленият кредит от майката на въззивницата служи за
издръжка и покриване нуждите на Е. за нейното следване като студентка в
УАСГ-София. Твърди, че е взел кредит за погасяване задълженията си по
постановените привременни мерки и няма възможност да дава без особени
затруднения издръжка на пълнолетната си дъщеря. Счита също, че
въззивницата е следвало да се съобрази с финансовото състояние на
семейството си и да учи желаната специалност във Варна или друг град извън
София, както и в задочна форма на обучение. Представя нови писмени
доказателства.
Образувано е и по въззивна жалба вх. № 52661/13.07.2023г. от Е. Д.
Х., чрез процесуалния му представител адв. И. З., срещу решение № 1884 от
29.05.2023г., постановено по гр. дело № 11954/2022г. на ВРС, ХХ-ти състав, в
частите, с които е осъден да заплаща на Е. Е. Х. сумата от 300 лв.,
представляваща месечна издръжка, считано от 01.09.2022г. до навършване на
25 години в случай, че ищцата учи във висше учебно заведение, с падеж
десето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, на осн. чл.144 от СК, както и сумата от 2250
лв., представляваща месечна издръжка за минало време за периода от м.
октомври 2021г. до м. юни 2022г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.09.2022 г.,
до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 144 вр. чл. 149 от СК.
Въззивникът намира, че районният съд неправилно е определил
необходимата месечна издръжка на детето и какво следва да е участието на
бащата в нея. Сочи, че към момента въззивницата упражнява трудова
дейност, която й позволява да поддържа висок стандарт на живот. Твърди, че
е в затруднено положение, тъй като получава трудово възнаграждение под
минималната работна заплата и има парични задължения към трети лица,
поради което за него е особено трудно да заплаща определената издръжка. В
останалата част въззивната жалба прeповтаря възраженията на Х. от отговора
му на въззивната жалба. Прави нови доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу обжалваните части на постановеното решение, които
намира за правилни и законосъобразни. Излага възражения, идентични на
тези от въззивната й жалба. Твърди, че не е кандидатствала за общежитие,
тъй като баща й не е представил бележка за брутния си доход през последните
6 месеца. Сочи, че през учебната 2022/2023 година не е работила, работила е
през периода от 12.07.2023г. до 02.09.2023г. на 4-часов работен ден и с
възнаграждение от 400 лв. Моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
Съобразно разпоредбата на чл.266 от ГПК във въззивното производство
2
страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят
доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстационното производство. Изключенията от цитираната забрана са
предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма.
Съдът намира, че доказателствените искания на въззивницата Е. Х. не
могат да се подведат под посочените изключения. Исканията за допускане на
въпроси до въззиваемия по реда на чл. 176 от ГПК и за изготвяне на съдебна
поръчка са основани на твърдения за нови обстоятелства, че въззиваемият
работи за чуждестранна компания и получава трудово възнаграждение над
3000 лв. Видно от изложените твърдения в исковата молба и в молба от
20.03.2022, такива обстоятелства са твърдени пред първата инстанция и във
връзка със същите са правени доказателствени искания, поради което същите
не се явяват нови по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК. Същото се отнася
и до въпроса дали въззиваемият живее и работи във Франция, което
обстоятелство, освен това, е неотносимо към спора. Останалите
доказателствени искания, обективирани в т.3-5 във въззивната жалба на
въззивницата са релевирани пред първата инстанция и същите са били
оставени без уважение, като липсват твърдения за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения при произнасянето по тях.
В обобщение, всички доказателствени искания на въззивницата са
преклудирани.
По исканията на въззиваемия в отговора на исковата молба и в
депозираната от него въззивна жалба: Искането за приемане на 2 броя
справки от електронни платформи на висши учебни заведение е
преклудирано, тъй страната е следвало да посочи същите пред първата
инстанция. Липсват наведени конкретни твърдения, които да обосноват
нужда за тяхното доказване чрез първите две доказателствени искания във
ВЖ на Х.. Между страните липсва спор по въпроса дали въззиваемата е
работела и е получавала доходи от трудови правоотношения, предвид
направеното признание от същата в отговора на въззивната жалба, поради
което не се налага събирането на следващите две искания. Договор за заем от
14.07.2021г. е приет като доказателство от районния съд и не се налага
повторното му събиране от въззивната инстанция. Основателно се явява
единствено искането за приемане като доказателство по делото договор за
заем от 01.06.2023г., който се представя за установяване на нововъзникнало
обстоятелство, по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Постъпилите жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260
от ГПК – подадени са от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване
и съдържат необходимите приложения.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
3
47322/26.06.2023г. от Е. Е. Х., ЕГН **********, с пост. адрес гр. Варна, ж.к.
„************“ бл. 203, вх. 1, ап. 6, чрез процесуалния представител адв. Д.
Ч. от ВАК, срещу решение № 1884 от 29.05.2023г. , постановено по гр. дело
№ 11954/2022г. на ВРС, ХХ-ти състав, в частите, с които са отхвърлени
кумулативно съединените искове с правно основание чл. 144 от СК и чл. 144
вр. чл. 149 от СК на въззивницата срещу Е. Д. Х., ЕГН **********, с пост.
адрес гр. Варна, ж.к. „************“ бл. 213, вх. 1, ет. 4, ап. 14 за заплащане
на разликата над сумата от 300 лв. до пълния претендиран размер от 700 лв. и
за заплащане на разликата над сумата от 2250 лв. до пълния претендиран
размер от 5000 лв., както и за периода 30.08.2021г. - м. септември 2021г. вкл.,
както и въззивна жалба вх. № 52661/13.07.2023г. от Е. Д. Х., чрез
процесуалния му представител адв. И. З., срещу решение № 1884 от
29.05.2023г., постановено по гр. дело № 11954/2022г. на ВРС, ХХ-ти състав, в
частите, с които е осъден да заплаща на Е. Е. Х. сумата от 300 лв.,
представляваща месечна издръжка, считано от 01.09.2022г. до навършване на
25 години в случай, че ищцата учи във висше учебно заведение, с падеж
десето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, на осн. чл.144 от СК, както и сумата от 2250
лв., представляваща месечна издръжка за минало време за периода от м.
октомври 2021г. до м. юни 2022г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.09.2022 г.,
до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 144 вр. чл. 149 от СК.
ПРИЕМА като доказателство по делото представения от Е. Х. договор
за заем от 01.06.2023г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
страните по делото.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1915/2023г. на ВОС за
11.10.2023г. от 10,00ч., за която дата и час да се призоват страните, чрез
процесуалните им представители по телефон, както и да им бъде връчен
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4