№ 186
гр. Разград , 09.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА А. АТАНАСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Гражданско дело № 20203330101614 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЗА ищеца не се явява представител.
ОТВЕТНИКЪТ призован по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, за него адв. К., особен
представител назначено от съда.
АДВ. К.: да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене при спазване изискванията на чл. 142, ал.
1 ГПК.
ДОКЛАДВА постъпилата искова молба от БНП Париба пърсънъл файненс С.А, клон
България, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв. С. П. Й., че
дължи на ищеца сумата от 6444.09лв.- главница, 3697.08лв. възнаградителна лихва за
периода 20.01.19г.-20.10.21г., сумата 533.89лв. обезщетение за забава за периода от
20.02.19г.-16.07.20г., като в условията на евентуалност, ако съда приеме, че не е налице
надлежно обявена предсрочна изискуемост предявява осъдителни искове за същите суми.
Претендира се законната лихва върху главницата и разноски в двете производства.
ИЩЕЦЪТ твърди, че са сключили договор за кредит PLUS-14032086/20.01.19г. в
размер на 8000лв. за срок от 60 месеца, с дължима месечна вноска от 298.41лв., ГЛП -
37.73%, ГПР - 47.91%. Първата вноска е с падеж 20.11.16г., а последната-20.10.21г. Общо
1
дължимата сума, подлежаща на връщане е в размер на 17904.60лв. В нея влиза и такса
ангажимент от 280лв. До 20.01.2019г. ответникът е погасил 26 месечни вноски, след което е
преустановил плащанията. Към 20.02.19г. дължимите суми по договора са станали
предсрочно изискуеми.
ЗА дължимите суми ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Издадена е
заповед за изпълнение №2621/27.07.20г. по ч.гр.д.№1003/20г. на РРС, по която длъжникът
не е намерен за връчване.Съдът е дал указания по чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя. В
законовоустановения срок кредиторът е предявил иск за установяване на вземанията си.
Претендира и разноски в двете производства. Представя договор за потребителски кредит с
погасителен план,ОУ,сертификат, приложение към договора за потребителски
кредит,дължими суми по извлечение, последна покана. Има искане да се приложи ч.гр.д.
№1003/2020г. на РРС.
ОТВЕТНИКЪТ С. П. Й., чрез назначения му особен представител, счита иска за
допустим, но по същество неоснователен и недоказан.
МЕЖДУ кредитора - ищец и ответника е сключен Договор за потребителски паричен
кредит под №PLUS-14032086 от 19.10.2016г. При сключването и изпълнението на
цитирания договор, не са спазени на принципите на добросъвестност, които се изискват в
облигационните отношения, с цел да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите
на правото интерес, а не само на индивидуалния на някоя от договарящите страни. Тези
изисквания в случая са нарушени, с което се стига до липса на защита за кредитополучателя.
В конкретния случай, „неравноправна клауза” в договора представлява
„погасителния план”, в частта с която се определя размера на погасяваната гланца при
изпълнението на кредитния договор. Към момента на предсрочното прекратяване на
договора и обявяване вземането на ищеца за предсрочно изискуемо - 20.01.2019год.,
ответника е извършил погасяване на 26 месечни вноски в общ размер на 7 763,43лева, при
получен кредит в размер на 8 000лв.
В договора е следвало да е предвидена възможността да бъдат съобразявани всички
изменения на пазара и на съответните пазари индекси, а не както е в случая те да се отчитат
само, когато ползват една от лраните по сделката и то по силната икономически каквато в
случая е банката. Съгласно въведената с Директива 93/13 система на защита, която се
основавала на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача
или доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента
си на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на
условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе
на съдържанието им (Решение от 27 юни 2000 г. по дело Oceano Grupo Editorial и Salvat
Editores, С-240/98-С-244/98, Recueil, стр. 1-4941, точка 25, както и Решение от 26 октомври
2
2006 г. по дело Mostaza Claro. С-168/05, Recueil, стр. 1 -10421, точка 25). Директива 93/13
ЕИО на Съвета е въведена в ЗЗП и по-специално чл. 3 от Директивата е възпроизведен в чл.
143 от Закона, то чл. 143 от ЗЗП е европейска норма /Решение по делото "Erte", С-260/89/ и
винаги, когато една държава членка на ЕО, ограничава правата на гражданите чрез
национални мерки, прилага се европейското право. В случая следва да се приложи чл. 51,
ал. 1 от Хартата на основните права от Договора от Лисабон, така и Преюдициално питане
по дело С-40 от 2011 г. във връзка с обозначението на понятието "приложение на
европейско право". Затова следва да се приеме, че неравноправната клауза няма да обвърже
потребителя, в случая ответника, които да заплаща и едностранно определените от банката
лихви, именно като съдът се позове на практиката на ЕС, тъй като същите противоречат
както на вътрешното право, така и на общностното такова.
СОЧИ и, че по делото липсват доказателства, че приложената към иска „последна
покана” е получена/връчена/ на ответника по делото.
Исковата молба е редовна и допустима.
ПРЕДМЕТ на разглеждане е следователно иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК за
установяване на вземането на ищеца към ответника за дължими главница, лихви /договорна,
мораторна/ и разноски, както и в условията на евентуалост осъдителни искове за същите
суми.
ПРИ положителните установителни искове по чл.422 ГПК, респ. при осъдителните
искове за същите суми , доказателствената тежест относно основанието и относно размерите
на исковете е на ищеца.
ИЩЕЦЪТ следва да докаже наличието на валидно сключен договор за паричен
кредит при спазване изискванията на ЗПК; изправност от негова страна-предадена сума
предмет на договора за кредит; обявена предсрочна изискуемост-начален момент;
уведомяване на длъжника за това. На доказване подлежи размера на претенциите.
ОТВЕТНИКЪТ следва да доказва само твърдените от него положителни факти.
ПИСМЕНИТЕ доказателства са допустими и относими. С оглед липсата на оспорване
на размера на дължимите суми, съдът намира че на този етап не следва да бъде назначавана
ССЕ. Ищецът следва да бъде задължен да посочи има ли извършени плащания по договора
за застраховка от страна на застрахователя.
И приложените към нея писмени доказателства, отговора на ответника, молба вх. №
2582 от 05.04.2021 г. за даване ход на делото.
АДВ. К. Нямам възражения по доклада. Няма да соча други доказателства.
3
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
СЧЕТЕ делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. К.: Отделно сме депозирани писмен отговор, който поддържаме. Считаме, че
по изложените в него съображения и възражения искът следва да бъде отхвърлен изцяло,
като неоснователен и недоказан. Моля също така при отхвърляне на иска да обезсилите
заповед за незабавно изпълнение издадена по ч.гр.д. № 1003/2020 г. по описа Районен съд –
Разград. Моля в този смисъл за Вашият съдебен акт.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
НА особения представител се изплати внесеният депозит. /изд. РКО/.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14,40 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
4